Кой иска да вбие клин между президента и БСП?
В последно време зачестиха приказките, че връзките сред президента Румен Радев и Българска социалистическа партия - партията, която го издигна за този пост, са мощно охладнели. Те идват най-вече от анализатори и среди, близки до ръководещата групировка ГЕРБ. Целта явно е да се покаже, че даже предложилите някогашния боен авиатор за държавен глава към този момент не го харесват – било то, тъй като не се оправя с функционалностите си, било, тъй като играе независимо и не се преценява с тях.
Тези изказвания общо взето не почиват на някакви обстоятелства, а на пояснение на обособени случки, дейности и думи на президента или на водача на социалистите Корнелия Нинова, които могат да се интерпретират по друг метод. Те обаче се вписват в подтекста на зачестилите намеци, че Бойко Борисов гледа към президентския пост, който може да подсигурява оцеляването му, след летните митинги и нищожните шансове за четвърти премиерски мандат.
Самият Радев постоянно е показвал сдържано почитание към издигналата го и подкрепила за „ Дондуков” 2 партия. Нинова пък неведнъж е повтаряла, че позицията на Българска социалистическа партия към Радев е кардинална – той е повдигнат и подсилен от социалистите, само че е президент на всички българи и Българска социалистическа партия не се меси в неговите решения. „ С Радев имаме общи позиции по редица въпроси. От друга страна, имали сме и разнообразни отзиви, когато следваме нашата политика. Отношенията ни са въз основата на взаимно уважение”, декларира тя всякога, когато я попитат.
Това е фасадата. Но тази година предстоят два типа избори – парламентарни и президентски. И в този смисъл
президентът и Българска социалистическа партия са като скачени съдове.
Румен Радев няма късмет за втори мандат без поддръжката на структурите на Българска социалистическа партия. А Българска социалистическа партия няма по какъв начин да завоюва президентските избори с претендент, който няма качества и не е харесван от хората. На процедура дали Радев ще бъде избран отново наесен зависи в огромна степен и от това по какъв начин социалистическата партия ще се показа на парламентарния избор. Ако Българска социалистическа партия завоюва изборите, взаимоотношенията им с президента ще бъдат едни, в случай че ги загуби – други. Ако пък загуби с доста – напълно други. Така че групировката на Нинова се нуждае от поддръжката на президента, който изключително през летните месеци на антиправителствени митинги натрупа политически капитал. И продължава да държи висок рейтинг, в това число и поради рецензиите си към ръководството на страната.
Лидерът на Българска социалистическа партия прелестно схваща тази причинност и значимостта на резултатите от парламентарния избор. Не инцидентно тя неколкократно е заявявала: „ Дали Радев ще бъде нашия претендент за президент - ще решаваме в партията след парламентарните избори”.
Колкото до Румен Радев, той най-вероятно още веднъж ще бъде повдигнат от Инициативен комитет и подсилен от левицата. Е, сигурно ще притегли и необятна външна страна, само че главното ядро, което ще гласоподава за него, са социалистите.
От тази позиция
Движение за права и свободи май му изписа веждите, пробвайки се да му извади очите.
Заявката на Мустафа Карадайъ, че придвижването не желае Радев още веднъж за президент и няма да го поддържа, може би ще накара много други гласоподаватели да го припознаят. Мантрата, че у нас президент не се избира без гласовете на Движение за права и свободи, към момента битува. Но на идните президентски избори може да бъде разрушена.
Всъщност и самият Радев обърна демонстрацията на Движение за права и свободи в своя изгода. "Не ме учудва позицията на Движение за права и свободи. Логично е партията на Пеевски да поддържа Борисов, всички знаят, че те са ортаци в бизнеса и политиката. Още повече, че Борисов е довереното лице на турския президент Ердоган, който поздрави на конференцията на ДПС”, разяснява той в сряда (6 януари) след освещаването на бойните флагове. Според него: „ Лятото младежите на Движение за права и свободи видяха сараите на Доган и евентуално ще се замислят, те са все умни и почтени младежи. Избирателите на Движение за права и свободи са свободни български жители и преценят сами”.
Още през същото това лято беше ясно, че Движение за права и свободи в никакъв случай няма да елементарни на Радев, че след събитията край Росенец изиска събаряне на защитата от държавни гардове на почетния ръководител на придвижването Ахмед Доган. И реакцията на Карадайъ не закъсня. В първия работен ден на Народното събрание след лятната почивка - 2 септември, той изиска оставките и на премиера и на президента.
Има обаче още една конспирация. Пак в подтекста на спекулациите за сякаш обтегнатите връзки сред Радев и Нинова, „ доброжелателите” на президента от време на време
пускат мълвата, че той се кани да направи собствен политически план.
Дори в разгара на митингите го насърчаваха, че в този момент е моментът да се откаже от президентството, да направи своя партия и да поведе националните маси против неприятния Бойко. Само че тази въдица бе прекомерно обикновена.
Румен Радев тормози Борисов точно от институционалната позиция, която заема. Тя е задоволително висока, с цел да не може министър-председателят (а след него и другите високопоставени фрагменти на ГЕРБ) да подценява или омаловажава рецензиите му. И това си проличава от ден на ден от реакциите на Борисов на всяка дума на президента.
Ако Радев се подлъже по омайните песни на своите "доброжелатели ", той просто ще падне до равнището на един от многото партийни водачи на дребни маргинални формацийки. Показателен е образецът и на Желю Желев, и на Петър Стоянов, и на Георги Първанов.
Самият Радев неколкократно е заявявал, че няма желание да прави партия и явно ще се стреми да завоюва втори президентски мандат, въпреки че още не го е оповестил публично. Но за всеки случай Корнелия Нинова го държи под око. Фактът, че настойчиво отхвърля да каже в този момент дали социалистите ще го поддържат на президентските избори и няколкото двусмислени реплики през последните месеци, могат да се поясняват като
мълчешком предизвестие – че не желае още конкуренция в ляво.
Достатъчни са й главоболията с Мая Манолова, а и с АБВ.
Някои наблюдаващи видяха флирт на Радев с десните обединения по време на летните антиправителствени митинги. Не е изключено и в главите на негови доближени да се въртят хрумвания той да се приближи повече до десницата и да се поотдалечи от левицата, с цел да усили възможностите си за втори мандат, сиреч да разшири периферията. Това се опита да направи Мая Манолова на кметските избори в София предходната есен. Но в устрема си да притегли повече гласове от дясно, тя загуби леви гласове. Част от градската десница по този начин и не я припозна (дори и като краткотраен съюзник) и не отиде да гласоподава на втория тур, а левите й се разсърдиха за изневярата и също си останаха у дома.
Тези изказвания общо взето не почиват на някакви обстоятелства, а на пояснение на обособени случки, дейности и думи на президента или на водача на социалистите Корнелия Нинова, които могат да се интерпретират по друг метод. Те обаче се вписват в подтекста на зачестилите намеци, че Бойко Борисов гледа към президентския пост, който може да подсигурява оцеляването му, след летните митинги и нищожните шансове за четвърти премиерски мандат.
Самият Радев постоянно е показвал сдържано почитание към издигналата го и подкрепила за „ Дондуков” 2 партия. Нинова пък неведнъж е повтаряла, че позицията на Българска социалистическа партия към Радев е кардинална – той е повдигнат и подсилен от социалистите, само че е президент на всички българи и Българска социалистическа партия не се меси в неговите решения. „ С Радев имаме общи позиции по редица въпроси. От друга страна, имали сме и разнообразни отзиви, когато следваме нашата политика. Отношенията ни са въз основата на взаимно уважение”, декларира тя всякога, когато я попитат.
Това е фасадата. Но тази година предстоят два типа избори – парламентарни и президентски. И в този смисъл
президентът и Българска социалистическа партия са като скачени съдове.
Румен Радев няма късмет за втори мандат без поддръжката на структурите на Българска социалистическа партия. А Българска социалистическа партия няма по какъв начин да завоюва президентските избори с претендент, който няма качества и не е харесван от хората. На процедура дали Радев ще бъде избран отново наесен зависи в огромна степен и от това по какъв начин социалистическата партия ще се показа на парламентарния избор. Ако Българска социалистическа партия завоюва изборите, взаимоотношенията им с президента ще бъдат едни, в случай че ги загуби – други. Ако пък загуби с доста – напълно други. Така че групировката на Нинова се нуждае от поддръжката на президента, който изключително през летните месеци на антиправителствени митинги натрупа политически капитал. И продължава да държи висок рейтинг, в това число и поради рецензиите си към ръководството на страната.
Лидерът на Българска социалистическа партия прелестно схваща тази причинност и значимостта на резултатите от парламентарния избор. Не инцидентно тя неколкократно е заявявала: „ Дали Радев ще бъде нашия претендент за президент - ще решаваме в партията след парламентарните избори”.
Колкото до Румен Радев, той най-вероятно още веднъж ще бъде повдигнат от Инициативен комитет и подсилен от левицата. Е, сигурно ще притегли и необятна външна страна, само че главното ядро, което ще гласоподава за него, са социалистите.
От тази позиция
Движение за права и свободи май му изписа веждите, пробвайки се да му извади очите.
Заявката на Мустафа Карадайъ, че придвижването не желае Радев още веднъж за президент и няма да го поддържа, може би ще накара много други гласоподаватели да го припознаят. Мантрата, че у нас президент не се избира без гласовете на Движение за права и свободи, към момента битува. Но на идните президентски избори може да бъде разрушена.
Всъщност и самият Радев обърна демонстрацията на Движение за права и свободи в своя изгода. "Не ме учудва позицията на Движение за права и свободи. Логично е партията на Пеевски да поддържа Борисов, всички знаят, че те са ортаци в бизнеса и политиката. Още повече, че Борисов е довереното лице на турския президент Ердоган, който поздрави на конференцията на ДПС”, разяснява той в сряда (6 януари) след освещаването на бойните флагове. Според него: „ Лятото младежите на Движение за права и свободи видяха сараите на Доган и евентуално ще се замислят, те са все умни и почтени младежи. Избирателите на Движение за права и свободи са свободни български жители и преценят сами”.
Още през същото това лято беше ясно, че Движение за права и свободи в никакъв случай няма да елементарни на Радев, че след събитията край Росенец изиска събаряне на защитата от държавни гардове на почетния ръководител на придвижването Ахмед Доган. И реакцията на Карадайъ не закъсня. В първия работен ден на Народното събрание след лятната почивка - 2 септември, той изиска оставките и на премиера и на президента.
Има обаче още една конспирация. Пак в подтекста на спекулациите за сякаш обтегнатите връзки сред Радев и Нинова, „ доброжелателите” на президента от време на време
пускат мълвата, че той се кани да направи собствен политически план.
Дори в разгара на митингите го насърчаваха, че в този момент е моментът да се откаже от президентството, да направи своя партия и да поведе националните маси против неприятния Бойко. Само че тази въдица бе прекомерно обикновена.
Румен Радев тормози Борисов точно от институционалната позиция, която заема. Тя е задоволително висока, с цел да не може министър-председателят (а след него и другите високопоставени фрагменти на ГЕРБ) да подценява или омаловажава рецензиите му. И това си проличава от ден на ден от реакциите на Борисов на всяка дума на президента.
Ако Радев се подлъже по омайните песни на своите "доброжелатели ", той просто ще падне до равнището на един от многото партийни водачи на дребни маргинални формацийки. Показателен е образецът и на Желю Желев, и на Петър Стоянов, и на Георги Първанов.
Самият Радев неколкократно е заявявал, че няма желание да прави партия и явно ще се стреми да завоюва втори президентски мандат, въпреки че още не го е оповестил публично. Но за всеки случай Корнелия Нинова го държи под око. Фактът, че настойчиво отхвърля да каже в този момент дали социалистите ще го поддържат на президентските избори и няколкото двусмислени реплики през последните месеци, могат да се поясняват като
мълчешком предизвестие – че не желае още конкуренция в ляво.
Достатъчни са й главоболията с Мая Манолова, а и с АБВ.
Някои наблюдаващи видяха флирт на Радев с десните обединения по време на летните антиправителствени митинги. Не е изключено и в главите на негови доближени да се въртят хрумвания той да се приближи повече до десницата и да се поотдалечи от левицата, с цел да усили възможностите си за втори мандат, сиреч да разшири периферията. Това се опита да направи Мая Манолова на кметските избори в София предходната есен. Но в устрема си да притегли повече гласове от дясно, тя загуби леви гласове. Част от градската десница по този начин и не я припозна (дори и като краткотраен съюзник) и не отиде да гласоподава на втория тур, а левите й се разсърдиха за изневярата и също си останаха у дома.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ