Хърватия още не знае как да спре масовата емиграция
В очите на своите балкански съседи Хърватия е щастливата годеница, която съумя да се причисли към Европейски Съюз преди шест години. При все това жителите ѝ не престават да емигрират всеобщо, стимулирани от проблеми, които подкопават целия район.
Хърватия ще поеме на 1 януари за първи път ротационното председателство на Европейския съюз, а държавното управление ѝ се пита по какъв начин да постави завършек на всеобщата емиграция, която обезлюди от 2013 година цели области в тази страна с изход на Адриатическо море. В градовете и селата в източната и централната част на страната табели с надпис " продава се " са закачени на къщи, напуснати от жителите си, отпътували да търсят по-добър живот в по-богати европейски страни. " Все по-рядко се чува детски смях ", оплаква се 50-годишната Вишня Кошич, която продава зеленчуци на пазар в Петриня, чийто всеки осми гражданин я е напуснал през последните 10 години. " В дребните градове няма работа ", споделя тя.
Нейният брачен партньор Марио схваща за какво хората напущат. " Ако бях с 20 години по-млад, щях да си купя еднопосочен билет и да отпътува ", твърди той. От 10 години в Хърватия износът набъбна, а европейското финансиране се стича в страната. Средната заплата от 862 евро месечно, обаче не може да се мери с тези в други страни. Хърватия също така не е подмината от корупцията и шуробаджанащината, които царуват на всички места на Балканите.
Всъщност, като отвори вратите на Европейски Съюз, присъединението форсира емиграцията. Днес 15.4% от хърватите в трудоспособна възраст живеят в друга европейска страна - максимален дял след Румъния, съгласно Евростат.
" Предложение, което не можех да откажа "
Хърватия имаше при последното броене на популацията през 2011 година 4.2 млн. поданици, от тях обаче 190 хиляди души са напуснали страната от 2013 година И защото формалната статистика не регистрира тези, които не са оповестили своето тръгване, експертите пресмятат, че действителният брой на популацията е с 300 хиляди души по-малък.
Според изследване на Загребския университет от ноември над две трети от хората емигрират по стопански аргументи. Втората най-често посочена причина е умората от корупцията. " Хората имат чувството, че икономическото им състояние е неприятно, само че не виждат по какъв начин може да го трансформират, защото " разпоредбите на играта " са твърдо избрани, системата е корумпирана ", споделя създателят на изследването Звонимир Галич, учител по логика на психиката в Загребския университет.
Ана-Мария Хота държала в продължение на 10 години в Загреб фризьорски салон, който вървял добре. Два месеца след влизането на Хърватия в Европейски Съюз обаче тя отпътувала със своя брачен партньор, компютърен експерт, и двете им деца за Ирландия - желана дестинация за хърватските емигранти наред с Германия и Австрия. " По-добрите заплати бяха единствено една от аргументите ", изяснява 37-годишната Хота, която в този момент работи на две места в Дъблин - като фризьорка и в региона на цифровия маркетинг. Другият претекст - това е корупцията, недосегаемостта на политиците, обвинени в нелегално заграбване на средства и назадничавост.
Провинциалните региони бързо се обезлюдяват, само че образованите младежи от Загреб също си стягат куфарите, предизвиквайки " приключване на мозъци ". " Получих предложение, което не можех да откажа ", изяснява Иван Кърпелник - 26-годишен компютърен експерт, който от август работи в Германия.
Срив
" Тук трудът и напъните са доста по-ценени, в сравнение с в Хърватия ", споделя младият мъж. Други страни - нови членове на Европейски Съюз, от Източна Европа претърпяха същото нещо след присъединението си.
Хърватия обаче има малко население, което я прави по-уязвима от всеобщата емиграция на нейните поданици, акцентира демографът Степан Стерч. Той прибавя, че раждаемостта е ниска и страната е на ръба на " демографски срив ", който не е добра прокоба за стопанската система като цяло, да не приказваме за пенсионната система.
По БВП на глава от популацията Хърватия е предпоследна в Европейски Съюз (следвана от) България по данни на Евростат. Икономиката, която е мощно подвластна от туризма, изпитва дефицит на работна ръка и разчита на емигранти от района - от Босна, Сърбия и Косово - с цел да действа.
Правителството признава, че има проблем, само че му е мъчно да обърне наклонността. Президентът Колинда Грабар-Китарович, която ще се бори за втори мандат на изборите на 22 декември, съобщи наскоро, че " отрицателните демографски трендове " са " най-голямото предизвикателство " пред Хърватия.
Правителството разгласи тази година поредност от ограничения за поощряване на младежите да остават в страната и да вършат деца. Демографският въпрос е в основата на " оцеляването на хърватската нация ", съобщи през лятото министър председателят Андрей Пленкович. /БТА
Хърватия ще поеме на 1 януари за първи път ротационното председателство на Европейския съюз, а държавното управление ѝ се пита по какъв начин да постави завършек на всеобщата емиграция, която обезлюди от 2013 година цели области в тази страна с изход на Адриатическо море. В градовете и селата в източната и централната част на страната табели с надпис " продава се " са закачени на къщи, напуснати от жителите си, отпътували да търсят по-добър живот в по-богати европейски страни. " Все по-рядко се чува детски смях ", оплаква се 50-годишната Вишня Кошич, която продава зеленчуци на пазар в Петриня, чийто всеки осми гражданин я е напуснал през последните 10 години. " В дребните градове няма работа ", споделя тя.
Нейният брачен партньор Марио схваща за какво хората напущат. " Ако бях с 20 години по-млад, щях да си купя еднопосочен билет и да отпътува ", твърди той. От 10 години в Хърватия износът набъбна, а европейското финансиране се стича в страната. Средната заплата от 862 евро месечно, обаче не може да се мери с тези в други страни. Хърватия също така не е подмината от корупцията и шуробаджанащината, които царуват на всички места на Балканите.
Всъщност, като отвори вратите на Европейски Съюз, присъединението форсира емиграцията. Днес 15.4% от хърватите в трудоспособна възраст живеят в друга европейска страна - максимален дял след Румъния, съгласно Евростат.
" Предложение, което не можех да откажа "
Хърватия имаше при последното броене на популацията през 2011 година 4.2 млн. поданици, от тях обаче 190 хиляди души са напуснали страната от 2013 година И защото формалната статистика не регистрира тези, които не са оповестили своето тръгване, експертите пресмятат, че действителният брой на популацията е с 300 хиляди души по-малък.
Според изследване на Загребския университет от ноември над две трети от хората емигрират по стопански аргументи. Втората най-често посочена причина е умората от корупцията. " Хората имат чувството, че икономическото им състояние е неприятно, само че не виждат по какъв начин може да го трансформират, защото " разпоредбите на играта " са твърдо избрани, системата е корумпирана ", споделя създателят на изследването Звонимир Галич, учител по логика на психиката в Загребския университет.
Ана-Мария Хота държала в продължение на 10 години в Загреб фризьорски салон, който вървял добре. Два месеца след влизането на Хърватия в Европейски Съюз обаче тя отпътувала със своя брачен партньор, компютърен експерт, и двете им деца за Ирландия - желана дестинация за хърватските емигранти наред с Германия и Австрия. " По-добрите заплати бяха единствено една от аргументите ", изяснява 37-годишната Хота, която в този момент работи на две места в Дъблин - като фризьорка и в региона на цифровия маркетинг. Другият претекст - това е корупцията, недосегаемостта на политиците, обвинени в нелегално заграбване на средства и назадничавост.
Провинциалните региони бързо се обезлюдяват, само че образованите младежи от Загреб също си стягат куфарите, предизвиквайки " приключване на мозъци ". " Получих предложение, което не можех да откажа ", изяснява Иван Кърпелник - 26-годишен компютърен експерт, който от август работи в Германия.
Срив
" Тук трудът и напъните са доста по-ценени, в сравнение с в Хърватия ", споделя младият мъж. Други страни - нови членове на Европейски Съюз, от Източна Европа претърпяха същото нещо след присъединението си.
Хърватия обаче има малко население, което я прави по-уязвима от всеобщата емиграция на нейните поданици, акцентира демографът Степан Стерч. Той прибавя, че раждаемостта е ниска и страната е на ръба на " демографски срив ", който не е добра прокоба за стопанската система като цяло, да не приказваме за пенсионната система.
По БВП на глава от популацията Хърватия е предпоследна в Европейски Съюз (следвана от) България по данни на Евростат. Икономиката, която е мощно подвластна от туризма, изпитва дефицит на работна ръка и разчита на емигранти от района - от Босна, Сърбия и Косово - с цел да действа.
Правителството признава, че има проблем, само че му е мъчно да обърне наклонността. Президентът Колинда Грабар-Китарович, която ще се бори за втори мандат на изборите на 22 декември, съобщи наскоро, че " отрицателните демографски трендове " са " най-голямото предизвикателство " пред Хърватия.
Правителството разгласи тази година поредност от ограничения за поощряване на младежите да остават в страната и да вършат деца. Демографският въпрос е в основата на " оцеляването на хърватската нация ", съобщи през лятото министър председателят Андрей Пленкович. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ