БАН: Имотният пазар и държавните дружества носят риск
В момента имотният пазар у нас би трябвало да се следи деликатно, с цел да не прегрее и да докара до нова икономическа рецесия, разяснява един от съставителите на отчета, доцент Даниела Бобева
© Надежда Чипева Още по тематиката
S&P увеличи вероятността за рейтинга на България от постоянна на позитивна
Агенцията чака 3.9% растеж през тази година и би повишила оценката си, в случай че страната влезе в чакалнята на еврозоната
2 юни 2018
Ще провокират ли митата на Съединени американски щати международна комерсиална война
Европейски Съюз, Канада и Мексико подхващат ответни ограничения, Вашингтон се надавя натискът да докара до съглашения
2 юни 2018
Еврокомисията предложи 2 милиарда евро помощ за искащите да одобряват еврото
Компромисът в Брюксел е разочароващ за самодейността на Еманюел Макрон
31 май 2018
Забавянето на европейската стопанска система затруднява прекъсването на тласъците на ЕЦБ
Намерението на Европейската централна банка да приключи програмата си е сложено под въпрос от редица анализатори
30 май 2018 Десет години след международната финансова рецесия българската стопанска система продължава да е уязвима на външни шокове. А повода е неналичието на промени в неефективни браншове, като да вземем за пример държавните предприятия. Предвид лимитираните лостове на паричната политика и закрепената фискална политика обаче структурните промени са единственият метод страната да адресира слабостите и да ограничи отрицателните резултати от бъдещи катаклизми. Това са част от изводите в отчета " Десет години от началото на световната финансово-икономическа рецесия – поучения и нужни промени ", направен от специалисти от Българска академия на науките.
В същото време те показват, че стопанската система на България е щяла да се забави, даже без световната рецесия. Причината е, в че стопанската система ни е била измежду най-дебалансираните страни - членки на Европейски Съюз, преди 2008 година и са били налице " признаци на прегряване ".
Сега доцент Даниела Бобева, която е един от създателите на отчета, показва, че са нужни ограничения за изстудяване на имотния пазар, който има риск да прегрее.
Всичко потегли от външната среда
Парадоксално, само че изоставането на България от останалата част от света през 2008 година беше плюс за страната в тази ситуация с финансовата рецесия. Така да вземем за пример финансовият бранш не беше задоволително развъртян, с цел да сътвори взаимозависимост на стопанската система от факторите, основали рецесията.
Това обаче не значи, че България не е била подвластна по други линии. Над 60% от действителния бранш се финансират от външни източници по сметки на Българска академия на науките. Първата колона, която се срути с настъпването на рецесията, беше външното търсене, затова и износът. Същевременно вложенията понижиха, а така и така дребното тогава браншове, които можеха да се похвалят с произвеждане на артикули и услуги с висока добавена стойност, замряха дружно с неналичието на инвеститорски интерес. Европейските средства компенсират неналичието на вложения, само че " този инструмент няма резистентен темперамент " съгласно Българска академия на науките. Те показват, че е нужно таргетирано стимулиране на вложения в браншове с висока добавена стойност и ниска външна взаимозависимост от позиция на първични материали.
По-бавно настигане
Икономистите от Българска академия на науките обръщат внимание, че след началото на рецесията дистанцията сред България и еврозоната във връзка с приходите се е понижила от 63% на 59%, което обаче е по-скоро за сметка на дивергенцията на някои страни. " България се сближава бързо единствено спрямо Хърватия и Унгария ", показват от института.
" Българската стопанска система се оправи по-добре от други по време на рецесията, само че не съумя да се оправи със следкризисното възобновяване поради струпване на неподходящи трендове в стопанската система най-много поради неналичието на структурни промени ", е мнението на Бобева.
Бъдещи опасности
" В момента имотният пазар у нас би трябвало да се следи деликатно, с цел да не прегрее и да докара до нова икономическа рецесия ", разяснява доцент Бобева. В него тя вижда максимален риск пред стопанската система ни, в случай че обособени нейни браншове не се преструктурират.
Другият риск са държавните предприятия. Според икономистите те по-скоро би трябвало да се реформират.
© Надежда Чипева Още по тематиката
S&P увеличи вероятността за рейтинга на България от постоянна на позитивна
Агенцията чака 3.9% растеж през тази година и би повишила оценката си, в случай че страната влезе в чакалнята на еврозоната
2 юни 2018
Ще провокират ли митата на Съединени американски щати международна комерсиална война
Европейски Съюз, Канада и Мексико подхващат ответни ограничения, Вашингтон се надавя натискът да докара до съглашения
2 юни 2018
Еврокомисията предложи 2 милиарда евро помощ за искащите да одобряват еврото
Компромисът в Брюксел е разочароващ за самодейността на Еманюел Макрон
31 май 2018
Забавянето на европейската стопанска система затруднява прекъсването на тласъците на ЕЦБ
Намерението на Европейската централна банка да приключи програмата си е сложено под въпрос от редица анализатори
30 май 2018 Десет години след международната финансова рецесия българската стопанска система продължава да е уязвима на външни шокове. А повода е неналичието на промени в неефективни браншове, като да вземем за пример държавните предприятия. Предвид лимитираните лостове на паричната политика и закрепената фискална политика обаче структурните промени са единственият метод страната да адресира слабостите и да ограничи отрицателните резултати от бъдещи катаклизми. Това са част от изводите в отчета " Десет години от началото на световната финансово-икономическа рецесия – поучения и нужни промени ", направен от специалисти от Българска академия на науките.
В същото време те показват, че стопанската система на България е щяла да се забави, даже без световната рецесия. Причината е, в че стопанската система ни е била измежду най-дебалансираните страни - членки на Европейски Съюз, преди 2008 година и са били налице " признаци на прегряване ".
Сега доцент Даниела Бобева, която е един от създателите на отчета, показва, че са нужни ограничения за изстудяване на имотния пазар, който има риск да прегрее.
Всичко потегли от външната среда
Парадоксално, само че изоставането на България от останалата част от света през 2008 година беше плюс за страната в тази ситуация с финансовата рецесия. Така да вземем за пример финансовият бранш не беше задоволително развъртян, с цел да сътвори взаимозависимост на стопанската система от факторите, основали рецесията.
Това обаче не значи, че България не е била подвластна по други линии. Над 60% от действителния бранш се финансират от външни източници по сметки на Българска академия на науките. Първата колона, която се срути с настъпването на рецесията, беше външното търсене, затова и износът. Същевременно вложенията понижиха, а така и така дребното тогава браншове, които можеха да се похвалят с произвеждане на артикули и услуги с висока добавена стойност, замряха дружно с неналичието на инвеститорски интерес. Европейските средства компенсират неналичието на вложения, само че " този инструмент няма резистентен темперамент " съгласно Българска академия на науките. Те показват, че е нужно таргетирано стимулиране на вложения в браншове с висока добавена стойност и ниска външна взаимозависимост от позиция на първични материали.
По-бавно настигане
Икономистите от Българска академия на науките обръщат внимание, че след началото на рецесията дистанцията сред България и еврозоната във връзка с приходите се е понижила от 63% на 59%, което обаче е по-скоро за сметка на дивергенцията на някои страни. " България се сближава бързо единствено спрямо Хърватия и Унгария ", показват от института.
" Българската стопанска система се оправи по-добре от други по време на рецесията, само че не съумя да се оправи със следкризисното възобновяване поради струпване на неподходящи трендове в стопанската система най-много поради неналичието на структурни промени ", е мнението на Бобева.
Бъдещи опасности
" В момента имотният пазар у нас би трябвало да се следи деликатно, с цел да не прегрее и да докара до нова икономическа рецесия ", разяснява доцент Бобева. В него тя вижда максимален риск пред стопанската система ни, в случай че обособени нейни браншове не се преструктурират.
Другият риск са държавните предприятия. Според икономистите те по-скоро би трябвало да се реформират.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ