В края на миналата седмица технологичният свят се събуди с

В края на предходната седмица софтуерният свят се разсъни с новината, че до неотдавна 16-та по величина банка в Съединени американски щати, профилирана във финансирането на стартъп екосистемата, е пред провал.     Американските регулатори незабавно реагираха на протичащото се със Silicon Valley Bank (SVB), като подсигуряваха парите на всички инвеститори, само че ехото от срутва на финансовата институция отекна надалеч оттатък границите на Съединени американски щати.    Властите във Англия и Европейски Съюз също реагираха на обстановката, само че въпросителните остават доста.    В търсене на отговорите Profit.bg се обърна към Цветослав Цачев, основен капиталов съветник на " ЕЛАНА Трейдинг " с фокус върху капиталовите съвещания, разбори, прогнози, образования и просветителни планове.     Той е работил като редактор по тематики, свързани с финанси и финансови пазари, във в. „ Пари “. Завършил е Макроикономика в Университета за национално и международно стопанство в София и има документ за капиталов съветник от Комисията за финансов контрол.   Как се случи банкрутът на SVB и последвалият – на Signature Bank?     Банката трябваше да продаде облигации от портфейла си, с цел да покрие растящия размер на прехвърляния от депозити. Тези бумаги имат пазарни цени с 10-20% по-ниски от цената, по която се правят оценка в салдото на банката. Преди продажбата тяхната оценка възлиза на 100% от цената ѝ, тъй като са в категория вложения до падеж. При продажба обаче се осъществя счетоводна загуба. Облигациите на SVB бяха 120 милиарда $ и загубата при продажбата им би надхвърлила капитала на банката.     SVB продаде част от облигациите си, а осъществената загуба планираше да покрие с нарастване на капитала. Но опцията да се трансферират депозити към фондове на паричния пазар или да се купуват ДЦК докара до голям спад на депозитите /с 42 милиарда $ единствено в петък/, което не можеше да се компенсира с продажби на облигации и банката изпадна в ликвидна рецесия.     Огромна част от депозитите не са обезпечени и това накара депозантите да търсят благоприятни условия да предпазят парите си. Signature е в сходна обстановка, само че това важи за всяка банка, тъй като ликвидността на депозитите е доста по-голяма от ликвидността на кредитния портфейл.   Имаше ли ясни признаци, че това ще се случи и можеше ли да бъде избегнато?    Изтеглянето на депозити няма по какъв начин да бъде планувано. Но се вижда неравновесието в салдото на тази банка и на други с сходна конструкция на активите, в която има доста облигации и неосъществени загуби от преоценка на активи. Интересно за какво банката не е взела ограничения по-рано, защото обезценката на облигациите продължава към този момент две години.     Интересно е и за какво регулаторите също не са реагирали в точния момент. Федералният запас има сходна неосъществена загуба в портфейла си от скъпи бумаги в размер на 1.1 трилиона $, съгласно външна оценка. Но разликата е, че никой не кара Фед да продава. Както и това, че не става дума за банкрут по облигации, както се случи през 2008 г.   

The Wall Street Journal писа, че пазарите в Съединени американски щати чакат идната SVB – до каква степен са оправдани терзанията на вложителите? 
Трябва да разделим казуса на две. Първата част е ликвидната рецесия за всяка банка, която се получава при всеобщо изтегляне на депозити. Това Федералният запас го взема решение с опцията да се вземе заем против облигации по номинална стойност. Но втората част от казуса е в капитала на банките, които имат облигации. Това е огромната дупка, която би трябвало да бъде запълнена с пари, тъй като множеството от водещите финансови институции имат двуцифрен % от портфейла си в облигации. Загубите им са основни суми.   Как ще реагират фондовите пазари на обстановката в идващите дни (седмици), съгласно вас. Какви процеси ще дефинират динамичността?    На пазарите ще се борят две сили. Едната е в посока нагоре за показателите, тъй като е обвързвана с смяна на лихвената политика на Федералния запас към по-ниски равнища по отношение на това, което се очакваше единствено преди седмица. Другата е в посока надолу, тъй като банките би трябвало да се капитализират. Те също така би трябвало да покачат лихвите по депозитите, с цел да задържат капиталите в тях, защото половин % рента не дава отговор на 4-5% инфлация и рентабилност по принадлежности на паричния пазар.     Това ще се отрази отрицателно на стопанската система през идващите тримесечия, а даже скоро може да забележим съществено стягане в изискванията за кредитиране. Лошите заеми са малко, само че растежът на лихвите и утежняването на кредитирането ще докара до скок на проблематичните заеми за банките.    Ще се промени ли паричната политика на Фед в този момент? Какъв е верният ход след година на нападателно повишение на лихвите?    Задачата на Фед стана доста сложна единствено за няколко дни. Ако централните банкери пренебрегват инфлацията, това може да върне разпродажбите на облигации и да усили загубите за финансовите институции. А в случай че продължи да покачва лихвите и да продава бумаги от салдото си, тогава страховете за криза ще се върнат и стопанската система внезапно ще се утежни със съответните отрицателни резултати за финансовата система. Фед би трябвало да откри салдото, което значи, че по-скоро ще направи пауза или значително ще забави покачването на лихвите.    

Как банкрутът на SVB ще се отрази на банковия бранш на останалите пазари и по-конкретно на европейския? За какво би трябвало да е квалифициран банковият бранш у нас? 
Европейските банки претърпяха сходни проблеми в огромни мащаби по време на дълговата рецесия преди 10 години. Разликата беше в това, че те правят оценка смяната на пазарните цени на дълговите принадлежности незабавно. Сега покачването на лихвите и поевтиняването на държавните облигации става по-плавно, а стрес тестванията в Еврозоната демонстрират по-стабилни финансови позиции на банките.     Не виждам смисъл банките да се готвят за ликвидна рецесия от изтегляне на депозити, само че сигурно би трябвало да правят оценка всички опасности и най-много личното си държание като финансова институция. Защото SVB е образец по какъв начин не би трябвало да се ръководи банка.   Какви ще са дълготрайните резултати върху софтуерния бранш след колапса на SVB?    Технологичните компании ще получат своите пари и ще употребяват други банки. Но може да станем очевидци на смяна към по-високи разноски при изтегляне на депозити, както и на други ограничавания за тегления. Като цяло софтуерният бранш по-скоро би спечелил от пауза в лихвеното покачване.    На кои други браншове ще се отрази той?    Финансовият бранш ще би трябвало да се приспособява към новата действителност. А с него и всички останали. Нормата на облага на банките ще падне доста, когато се качат лихвите по депозити и това ще би трябвало да се компенсира с по-големи лихви по заемите. Може би е началото на преход към по-консервативна банкова система, с повече и по-строги регулации и надлежно разноски.