Трябва непрекъснато да бъда част от някакъв бунт, който се

„ Трябва непрестанно да бъда част от някакъв протест, който се пробва да промени света “, споделя Хари Белафонте пред „ Ню Йорк таймс “ през 2001 година и прибавя: „ Гневът е належащо гориво, протестът е здравословен! “ Целият живот на именития артист, актьор и герой за цивилен права е удостоверение на тези негови думи, написа Ройтерс.

Белафонте умря на 25 април 2023 г. на 96 години от застойна сърдечна непълнота в дома си в Ню Йорк със брачната половинка си Памела до него, оповестиха от компанията на дългогодишния му представител Кен Съншайн.

Белафонте е роден в нюйоркския квартал Манхатън, само че прекарва ранното си детство в страната на своите корени - Ямайка. Красив и изтънчен, той става прочут като „ Краля на калипсо “ при започване на кариерата си. Той е първият негър, на който е разрешено да свири в доста първокласни нощни заведения и също по този начин има „ расови пробиви “ във филмите по времето, когато сегрегацията е преобладаваща в огромна част от Съединените щати.

В „ Остров под слънцето “ през 1954 година героят му има връзка с бяла жена, изиграна от Джоан Фонтейн. Това провокира породист скандал, съпроводен от закани за опожаряване на киносалони в американския Юг. През 1959 година във кино лентата „ Шансове за утрешния ден “ Белафонте играе банков обирджия с сътрудник расист. През 60-те години на предишния век той води акция дружно с Мартин Лутър Кинг-младши, а през 80-те години работи за преустановяване на апартейда в Южна Африка и става помощник на Нелсън Мандела за Съединените щати.

Белафонте пътува по света като дипломат на благосклонност на УНИЦЕФ, Детския фонд на Организация на обединените нации, през 1987 година, а по-късно основава фондация за битка със СПИН. През 2014 година получава премия „ Оскар “ за филантропичната си активност. Белафонте дава подтик за основаването на шлагера „ Ние сме светът “ 1985 година, в който екип от звезди събират средства за битка с глада и подкрепяне на страдащите от него в Етиопия. В плана „ Ние сме светът “ участваха суперзвезди като Майкъл Джаксън, Стиви Уондър, Брус Спрингстийн, Боб Дилън, Рей Чарлз и Даяна Рос, които съумяха да съберат милиони долари за благородната идея.

Дори откакто навършва 80, Белафонте продължава да приказва за тъждество на приходите и приканва президента Барак Обама да оказва помощ повече на бедните. Той беше съпредседател на Женския марш във Вашингтон, който се организира ден след встъпването в служба на Доналд Тръмп през януари 2017 година Политическите възгледи на Белафонте влязоха в заглавията на вестниците през януари 2006 година по време на пътешестване до Венецуела, когато той назова президента Джордж Буш-младши „ най-големия терорист в света “. 

На 1 март 2017 година на 90-ата годишнина на Белафонте беше издадена антология с негова музика. Няколко седмици преди стартирането ѝ на пазара, Белафонте сподели пред списание „ Ролинг стоун “, че пеенето е метод да изрази несправедливостта в света. „ Музиката ми даде опция да върша политически мнения, да върша обществени изказвания, да приказвам за неща, които считам, че са неприятни - и неща, които намирам за вдъхновяващи “, показа той.

Роден е като Харолд Джордж Беланфанти в нюйоркския квартал Харлем. Той се реалокира в Ямайка, преди да се върне в Ню Йорк, с цел да учи в гимназия. Описва татко си като злоупотребяващ алкохолик, който е изоставил него и майка му, заради което той постоянно копнее за устойчиво семейство. Хари черпи сили от майка си, която е необразована стопанка, само че съумява да му вдъхне борбен дух и вяра. „ Бяхме научени в никакъв случай да не капитулираме, да не отстъпваме, да се съпротивляваме на потисничеството ", спомня си по-късно Белафонте.

По време на Втората международна война тези правила го карат да се причисли към флота, което му обезпечава непоклатимост след отпадането му от гимназията. „ Военноморските сили бяха облекчение за мен “, споделя Белафонте и прибавя: „ Бях воден и от убеждението, че Хитлер би трябвало да бъде надвит... Ангажиментът ми се резервира и след войната. Където и да срещнех опозиция против потисничеството, било то в Африка, в Латинска Америка, аз се присъединявах към към тази опозиция “.

След военноморската работа Белафонте работи като чистач в негърско кино, преди да получи функции и да се учи с Марлон Брандо и Сидни Поатие, различен реформаторски негър артист, който ще стане негов непосредствен другар.

Участва на Бродуей в „ Алманах “, където печели премия „ Тони “ и във кино лентата „ Кармен Джоунс “ през 1954 година Третата плоча на Белафонте „ Calypso “ става първият албум на солов реализатор, който се продава допълнително от 1 милион копия. „ Banana Boat “, ария за карибските пристанищни служащи с гръмкия си припев „ Дей-о “ го трансформира в звезда. Операция за премахване на възел на гласните му струни през 60-те години обаче понижава гласа му до хриптящ шепот.

През 1959 година той стартира да продуцира филми и си партнира с Поатие в „ Бък и проповедникът “ и „ В събота вечер “. През1984 година продуцира „ Бийт стрийт “, един от първите филми за брейкденс и хип-хоп просвета. Белафонте е първият негър реализатор, който печели огромната премия „ Еми “ през 1960 година за присъединяване си в телевизионна вариететна стратегия. Той също по този начин печели награди „ Грами “ през 1960 година и 1965 година и получава същата премия за изцяло творчество и достижения през 2000 година, само че показва отчаяние от рестриктивните мерки на чернокожите актьори в шоубизнеса. През 1994 година Белафонте е награден с Националния орден за изкуство.

Белафонте е бил женен три пъти. Той и първата му брачна половинка Маргарита Бърд имат две деца, измежду които актрисата и модел Шари Белафонте. Той има две деца и от втората си брачна половинка Джулия Робинсън, някогашна танцьорка.