Автомагистралата Дунав - Егея представиха на световната среща на българските медии
Стратегиите в туризма и другите форми за възстановяване на инфраструктурата разискват участниците в Петнадесетата международна среща на българските медии, проведена в албанската столица Тирана от Българска телеграфна агенция и АБМС.
Модератор на панела, с който стартира вторият ден от срещата, беше антропологът Харалан Александров, който уточни, че туризмът е една от страните на монетите, свързани с подвижността, наред с миграцията.
Проектите, които са в развой на реализация от държавното управление във връзка с пътната нфраструктура, бяха показани от Николай Станков от Министерството на районното развиване и благоустройството. Той напомни, че през България минават 2 от европейските транспортни коридори и пет от Хелзинкските /паневропейски/ транспортни коридори.
По думите му финансирането на пътищата и автомагистралите у нас се обезпечава от националния бюджет и европейските фондове, само че има и трети вид - публично-частно партньорство.
Този вид на финансиране като опция показа инж. Румен Марков, шеф на компанията Large Infrastructure Projects. Той показа пред участниците в срещата идейния план на автомагистралата "Дунав - Егея ", чиято цел е да форсира икономическото развиване в изоставащите европейски райони и да запълни изчезналите транспортни коридори в посока север-юг.
По думите му автомагистралата "Дунав - Егея " е част от плана "ABC+De ", посредством който ще се реализира пътна и железопътна връзка сред Егейско море и Балтийско море, която ще приключва с построяването на две нови пристанища, едното на Балтийско море, другото в региона на Марония, на брега на Егейско море.
Според него новият транспортен кулоар ще организира директния авто поток за товари и пасажери в направлението север - юг сред Централна, Източна, Северна Европа и България, Близкия изток, Турция, Гърция по модерна инфраструктура. На територията на България железопътната линия от Егейско към Балтийско море ще минава през Маказа, покрай Кърджали, покрай Чирпан, край Казанлък, край Габрово и Павликени, а сред Белене и Свищов ще напусне българските лимити и ще мине в северна посока през Карпатите.
Самата автомагистрала на българска територия ще стартира при Русе, ще мине източно от Бяла. Край Горна Оряховица са планувани два пътни възела, ще минава край Велико Търново и село Присово и ще продължава през Прохода на Републиката, ще стига до Хасково и Кърджали и през Маказа ще излиза към Гърция. Предвидени са мултимодални центрове, посочи той. Магистралата ще реализира връзки с автомагистралите Хемус, Тракия, Марица и Егнатия в Гърция. Дължината й ще бъде 367 километра, в България - 328, а в Гърция към 40 километра. Проектирана е за придвижване със 140 километра в час оптималната скорост.
Специалистът акцентира, че цялостното финансиране на инфраструктурния обект е към два милиарда и двеста милиона евро, като цената за трасето у нас е към милиард осемстотин и шейсет милиона евро, а за правата в Гърция - към 356 милиона евро. Идеята е автомагистралата да бъде построена посредством публично-частно партньорство, 25 % от средствата за създаване ще се обезпечават от концесионер, а 75 % - от огромни капиталови банки, без да се употребяват държавните бюджети. Възстановяването на инвестицията ще е посредством тол такси за всички транспортни средства. Строителството се планува за три години, акцентира Марков.
Модератор на панела, с който стартира вторият ден от срещата, беше антропологът Харалан Александров, който уточни, че туризмът е една от страните на монетите, свързани с подвижността, наред с миграцията.
Проектите, които са в развой на реализация от държавното управление във връзка с пътната нфраструктура, бяха показани от Николай Станков от Министерството на районното развиване и благоустройството. Той напомни, че през България минават 2 от европейските транспортни коридори и пет от Хелзинкските /паневропейски/ транспортни коридори.
По думите му финансирането на пътищата и автомагистралите у нас се обезпечава от националния бюджет и европейските фондове, само че има и трети вид - публично-частно партньорство.
Този вид на финансиране като опция показа инж. Румен Марков, шеф на компанията Large Infrastructure Projects. Той показа пред участниците в срещата идейния план на автомагистралата "Дунав - Егея ", чиято цел е да форсира икономическото развиване в изоставащите европейски райони и да запълни изчезналите транспортни коридори в посока север-юг.
По думите му автомагистралата "Дунав - Егея " е част от плана "ABC+De ", посредством който ще се реализира пътна и железопътна връзка сред Егейско море и Балтийско море, която ще приключва с построяването на две нови пристанища, едното на Балтийско море, другото в региона на Марония, на брега на Егейско море.
Според него новият транспортен кулоар ще организира директния авто поток за товари и пасажери в направлението север - юг сред Централна, Източна, Северна Европа и България, Близкия изток, Турция, Гърция по модерна инфраструктура. На територията на България железопътната линия от Егейско към Балтийско море ще минава през Маказа, покрай Кърджали, покрай Чирпан, край Казанлък, край Габрово и Павликени, а сред Белене и Свищов ще напусне българските лимити и ще мине в северна посока през Карпатите.
Самата автомагистрала на българска територия ще стартира при Русе, ще мине източно от Бяла. Край Горна Оряховица са планувани два пътни възела, ще минава край Велико Търново и село Присово и ще продължава през Прохода на Републиката, ще стига до Хасково и Кърджали и през Маказа ще излиза към Гърция. Предвидени са мултимодални центрове, посочи той. Магистралата ще реализира връзки с автомагистралите Хемус, Тракия, Марица и Егнатия в Гърция. Дължината й ще бъде 367 километра, в България - 328, а в Гърция към 40 километра. Проектирана е за придвижване със 140 километра в час оптималната скорост.
Специалистът акцентира, че цялостното финансиране на инфраструктурния обект е към два милиарда и двеста милиона евро, като цената за трасето у нас е към милиард осемстотин и шейсет милиона евро, а за правата в Гърция - към 356 милиона евро. Идеята е автомагистралата да бъде построена посредством публично-частно партньорство, 25 % от средствата за създаване ще се обезпечават от концесионер, а 75 % - от огромни капиталови банки, без да се употребяват държавните бюджети. Възстановяването на инвестицията ще е посредством тол такси за всички транспортни средства. Строителството се планува за три години, акцентира Марков.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ