Ани Халваджиян призна защо вече не работи за известните си братовчеди
Думите са значими, а слагането на етикети не оказва помощ. Приемането и толерантността мисля, че е нещо, което доста ще промени живота на всички нас. Като в йога – не принуждение, приемане – и на другите, и на себе си, по-малко автокритики, по-малко критицизъм. С това се борят и младежите – доста мощен вътрешен автокритик. Това показа терапевтът Ахавни Халваджиян в предаването „ Животът на фокус “ по радио „ Фокус “.
Тя е някогашен пиар специалист, буен странник и фен на приключенията. След 20 години работа в областта на шоубизнеса с Маги и Джуди Халваджиян в „ Глобал груп “ сега развива независима процедура като психолог и Гещалт терапевт. Намира време да практикува и преподава обичаната си йога като сертифициран йога преподавател.
„ Много е прекрасен тоя отрасъл, доста одобрявам тия хора, само че в един миг може би ми пристигна доста от его историите “, споделя Ахавни. „ Като отидох дълбоко, аз видях моите неща, и си споделих: Добре, аз желая с това да се занимавам. Не желая да се занимавам кой не се харесал на коя корица и на кого не дали задоволително студийно време. Това не ми е стойностно към този момент “, споделя тя.
„ Сега съм сама и доста ми харесва концепцията, че всичко зависи от мен и всичко, което реализирам, е единствено мое. Не го направих затова; направих го, тъй като цялото ми създание, в това число и тялото ми, ми споделяше, че би трябвало нещо да трансформира. Не стана през приятни чувства, стана през болежка, през болест. Стана през огромно осъзнаване и за това осъзнаване ми оказа помощ доста психотерапията “, показа за огромната житейска смяна Ахавни.
„ Работейки за себе си и със себе си поех по път, по който не си бях разрешила да поема преди доста години обратно, нямах самочувствието “, спомня си тя.
За Ани арменските й корени са хем горделивост, хем товар. „ Давам си сметка, че те са голяма част от мен. Странно е да го кажа, тъй като аз даже не познавам арменските си баба и дядо, даже не приказвам арменски, едвам в този момент започнах да го изучавам. Знам, че ние имаме нещо, което е някакъв тип резистентност и може би доста тежката историческа орис ни е научила, че би трябвало да се оправяме и не просто да оцеляваме едва-едва, а да процъвтяваме “, споделя Ахавни.
Без значение дали внезапно или гладко сменяме посоката на живота си, значимото е да се „ чуем “, приканва психотерапевтът.
„ Ако за някакво хронично страдалчество в тялото няма физиологично и медицинско пояснение, в случай че всичко в живота ни наподобява наред, обаче не се усещаме добре – тъй като и това го има, и е доста мъчно да се признае… Ако не можем да си разбираем какво и за какво съм на това място и се усещам по този начин, може би е добър знак да погледнем – сами или благодарение на експерт “, изяснява тя./show.blitz.bg
