Велинград - спа столицата на Балканите
Страстта към пътуването е заложена в индивида. Още повече в нашата българска кръв. Днес всеки, който има опция, потегля на атрактивни и екзотични екскурзии в чужбина. Няма неприятно, само че си мисля, че и у нас има прелестни кътчета, които човек може да посети - дали " да опознае родината, с цел да я обикне ", или просто да си почине от забързаното и натоварено всекидневие. Наистина задоволително ли познаваме хубостите на България?
Никога не бях ходил във Велинград. Знаех единствено, че е прочут с многочислените си минерални извори. Използвах опцията да посетя града около служебни задължения.
Най-напред почувствах чистия въздух. Този чист планински въздух, който изпълва с екстаз дробовете. Наоколо меко извиват своята снага Родопите. Но най-голямото благосъстояние на курорта в действителност е изобилието от топли и горещи минерални източници.
Недалеч от хотела е паркът " Вельова баня ". Самата баня е известна с лечебната си вода. Легендата споделя, че преди години човек на име Вельо, който бил шеф на близките села, имал кожно заболяване, от което не можел да се излекува. Тогава локална жена го предиздвикала да прави бани в дребното езерце. Човекът се излекувал, а по-късно заградил езерцето да се употребява като баня от всички.
Да, лечебните води тук са на всички места. И всяка си има лично предопределение. Известни са от дълбока античност, още от времето на траките, а след това и на римляните, които, знае се, са били огромни ценители на баните. Днес водите се употребяват от многочислените хотели и носят на Велинград славата на спа столица на Балканите.
Градът е учреден през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино. Трите села през днешния ден са квартали на града, който носи името на починалата партизанка Вела Пеева. Тя е от Каменица, където през днешния ден къщата й е превърната в музей. Смелата партизанка умира близо до родното си село, в местността Бялата канара, където, откакто е обкръжена, води 5-часово стълкновение с жандармерията. Няколко паметника на Вела Пеева има в града, в това число и мемориал костница.
В градинката пред постройката на общината може да видите бюст-паметника на световноизвестния оперен артист Николай Гяуров. Той е роден и е израснал във Велинград. Паметникът е открит през 2008 година по случай 60-годишнината от основаването на града. Скулпторът Владимир Гиновски е създател на творбата. Къщата на Николай Гяуров се населява от негови наследници, само че предмети, принадлежали на артиста, може да видите в Историческия музей на града.
Музеят е другото място, което би трябвало да посетите. Споменахме към този момент за експозицията, отдадена на Николай Гяуров. В нея са включени магнетофонни и грамофонни записи, театрално облекло от разнообразни опери, оценки. Друга зала споделя за живота на Вела Пеева, има доста архивни фотоси, документи, както и бойните направления на храбрата партизанка. Любопитна е и експозицията с великденски писани яйца. В района боядисването на яйца е превърнато в изкуство и музеят разкрива тайните на другите майсторски техники. Не може да няма и етнографска част. В залата са показани обичайни носии и движимости от този край, някои от които са с прекомерно забавни и неразбираеми за нашия съвременник названия.
Центърът на града доста припомня за центъра на някои от старите ни морски курорти. С невисоки остарели здания и хубави магазинчета и заведения, имаш възприятието, че отнякъде всеки момент ще чуеш гларус. Голяма част от къщите са остарели, само че добре поддържани.
Красив е фонтанът " Чашата ", който се намира в центъра на града. Различните струи непрестанно се сменят. Недалеч е откритата сцена, където се организират концерти и тържествени мероприятия. Площадът, центърът и част от улиците са актуализирани за 70-годишнината на града, която бе празнувана предходната година.
В центъра на Велинград е църквата " Св. Богородица ", открита през 1896 година Иконите са доста красиви. А църквата " Света Троица " е най-старият настоящ храм в тази област. Построена е през 1816 година върху основите на остаряла каменна черква.
По традиция опознавам града, правейки утринния си крос. Рано е, почивни дни са, съвсем няма коли и хора по улиците. Завладява ме едно успокоение, което в огромния град в никакъв случай към този момент не можеш да усетиш. А тук се усеща, идва от планината - към чистия въздух би трябвало да прибавим, че заран и вечер е хладно, въпреки да е лято, и би трябвало да се наметнеш с връхна дреха. Два от кварталите са свързани с комфортна велоалея, която става и за крос. Виждам на всички места табелки, които сочат към следващия хотел. И наложително - спа хотел. Тук не е допустимо в услугите да няма спа, или казано с български думи, водни процедури. Както запознат съм диалог с локалните хора, тук разчитат главно на туризма и на дърводобивната и дървообработващата индустрия, даже има и такива профилирани гимназии.
Автобусът потегля назад към София. Във Велинград и покрайнината има още места, които би трябвало да се видят. Това ще стане при идващото ми посещаване. Но тогава мисля да употребявам влака. Това също е локална забележителност. Последната останала в страната теснолинейка, свързваща Септември и Добринище. Казват, че било необикновено прекарване, минавало се през чудни места, пълнещи очите и душата. Ще забележим...
Никога не бях ходил във Велинград. Знаех единствено, че е прочут с многочислените си минерални извори. Използвах опцията да посетя града около служебни задължения.
Най-напред почувствах чистия въздух. Този чист планински въздух, който изпълва с екстаз дробовете. Наоколо меко извиват своята снага Родопите. Но най-голямото благосъстояние на курорта в действителност е изобилието от топли и горещи минерални източници.
Недалеч от хотела е паркът " Вельова баня ". Самата баня е известна с лечебната си вода. Легендата споделя, че преди години човек на име Вельо, който бил шеф на близките села, имал кожно заболяване, от което не можел да се излекува. Тогава локална жена го предиздвикала да прави бани в дребното езерце. Човекът се излекувал, а по-късно заградил езерцето да се употребява като баня от всички.
Да, лечебните води тук са на всички места. И всяка си има лично предопределение. Известни са от дълбока античност, още от времето на траките, а след това и на римляните, които, знае се, са били огромни ценители на баните. Днес водите се употребяват от многочислените хотели и носят на Велинград славата на спа столица на Балканите.
Градът е учреден през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино. Трите села през днешния ден са квартали на града, който носи името на починалата партизанка Вела Пеева. Тя е от Каменица, където през днешния ден къщата й е превърната в музей. Смелата партизанка умира близо до родното си село, в местността Бялата канара, където, откакто е обкръжена, води 5-часово стълкновение с жандармерията. Няколко паметника на Вела Пеева има в града, в това число и мемориал костница.
В градинката пред постройката на общината може да видите бюст-паметника на световноизвестния оперен артист Николай Гяуров. Той е роден и е израснал във Велинград. Паметникът е открит през 2008 година по случай 60-годишнината от основаването на града. Скулпторът Владимир Гиновски е създател на творбата. Къщата на Николай Гяуров се населява от негови наследници, само че предмети, принадлежали на артиста, може да видите в Историческия музей на града.
Музеят е другото място, което би трябвало да посетите. Споменахме към този момент за експозицията, отдадена на Николай Гяуров. В нея са включени магнетофонни и грамофонни записи, театрално облекло от разнообразни опери, оценки. Друга зала споделя за живота на Вела Пеева, има доста архивни фотоси, документи, както и бойните направления на храбрата партизанка. Любопитна е и експозицията с великденски писани яйца. В района боядисването на яйца е превърнато в изкуство и музеят разкрива тайните на другите майсторски техники. Не може да няма и етнографска част. В залата са показани обичайни носии и движимости от този край, някои от които са с прекомерно забавни и неразбираеми за нашия съвременник названия.
Центърът на града доста припомня за центъра на някои от старите ни морски курорти. С невисоки остарели здания и хубави магазинчета и заведения, имаш възприятието, че отнякъде всеки момент ще чуеш гларус. Голяма част от къщите са остарели, само че добре поддържани.
Красив е фонтанът " Чашата ", който се намира в центъра на града. Различните струи непрестанно се сменят. Недалеч е откритата сцена, където се организират концерти и тържествени мероприятия. Площадът, центърът и част от улиците са актуализирани за 70-годишнината на града, която бе празнувана предходната година.
В центъра на Велинград е църквата " Св. Богородица ", открита през 1896 година Иконите са доста красиви. А църквата " Света Троица " е най-старият настоящ храм в тази област. Построена е през 1816 година върху основите на остаряла каменна черква.
По традиция опознавам града, правейки утринния си крос. Рано е, почивни дни са, съвсем няма коли и хора по улиците. Завладява ме едно успокоение, което в огромния град в никакъв случай към този момент не можеш да усетиш. А тук се усеща, идва от планината - към чистия въздух би трябвало да прибавим, че заран и вечер е хладно, въпреки да е лято, и би трябвало да се наметнеш с връхна дреха. Два от кварталите са свързани с комфортна велоалея, която става и за крос. Виждам на всички места табелки, които сочат към следващия хотел. И наложително - спа хотел. Тук не е допустимо в услугите да няма спа, или казано с български думи, водни процедури. Както запознат съм диалог с локалните хора, тук разчитат главно на туризма и на дърводобивната и дървообработващата индустрия, даже има и такива профилирани гимназии.
Автобусът потегля назад към София. Във Велинград и покрайнината има още места, които би трябвало да се видят. Това ще стане при идващото ми посещаване. Но тогава мисля да употребявам влака. Това също е локална забележителност. Последната останала в страната теснолинейка, свързваща Септември и Добринище. Казват, че било необикновено прекарване, минавало се през чудни места, пълнещи очите и душата. Ще забележим...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ