Сред своеобразните класации в животинския свят за най-голямо, най-бързо, най-красиво

Медояд - меден язовец

Сред самобитните ранглисти в животинския свят за най-голямо, най-бързо, най-красиво животно има и една любопитна ранглиста - за най-смелото животно. Ако някой си мисли, че това може би ще бъде някой от господарите на сушата, водата и въздуха като лъв, акула или орел, ще се излъже.

Класацията се оглавява от животно, наречено медояд. И още една изненада. Това не изключително познато творение, което явно обича мед, няма доста общи неща с добре известния чревоугодник при нас - мечката. Медоядът принадлежи на друго семейство и е толкоз необичайно създание, че заслужава да му се обърне внимание, нищо че не живее по нашите географски ширини.

Характеристика на медояда

Медоядът, наименуван още меден язовец или Рател, е жител на Африканския континент, само че се среща и в южните елементи на Азия. Медоядът е единствен представител на подсемейството на Millevorinae и на рода Millivora. Става въпрос за фамилията на Поровите.

Този представител на фамилията сигурно би трябвало да се одобри като най-забележителния измежду тях, тъй като единствено той е включен в книгата на Гинес като най-смелото животно в света. Заслужил е мястото си там, тъй като не се бои да атакува доста по-големи и мощни съперници и е толкоз смел и твърдоглав, че ги побеждава.

Предимства на медояда, с цел да съумява в неравните борби?

Зверчето разполага с издължено тяло, както всички Порови, което е доста необятно в горната част на гърба му. Около врата кожата му е дебела към 6 милиметра. Това му оказва помощ при борбите, които непрестанно води с най-опасни животни. Кожата му е толкоз здрава, че може да издържи няколко удара с мачете. Нищо не може да го ужили, нито да го ухапе. Това е една от тайните на неговите победи.

Този член на семейство Порови се отличава с дребната си и плоска глава, късата зурла, както и дребните си очички, а ушите му са по-скоро като цепнатини. Най-вероятно еволюцията му е дала това следващо оръжие, което да го защищава в борбите с лъвове, тигри и крокодили.

Медоядът има черно лице, бузи, както и долна част на тялото, само че от време на време се срещат екземпляри, обагрени в тъмнокафяво. Гърбът, вратът и скалпът му са бели на цвят или светлосиви. Поради тези цветови контрасти, животното елементарно се вижда през деня. Някои медни язовци са напълно черни, само че такива се срещат рядко. Обикновено се намират в Конго и живеят в гората Игури.

Медният язовец е дълъг до 73 сантиметра и тежи до 19 кг. Опашката му е 30 сантиметра на дължина и е покрита с дълги косми в горната си част. Животното има извънредно здрави крайници. Късокрако е и на всеки крайник има по пет пръста. Ноктите на предните му крака му са доста дълги, а на задните по-къси.

Черепът му може да бъде отъждествен на този на язовеца, който живее в Европа, само че в действителност повече наподобява на пора. Черепът е доста здрав, тъй като в него няма самостоятелна конструкция на кости. Зъбите му не са вярно подредени в захапка. Едни са по-дълги, други пък липсват. Кучешките му зъби са прекомерно къси. В подмяна на това езикът му е изострен и има папили по него, с цел да се обработва по-лесно трудносмилаемата храна.

Медоядът е висок най-вече 25 сантиметра, а женските са даже по-малки. Мъжките тежат 16 кг, женските доближават 9 кг. Имат анална торбичка, с която се разграничават от всички останали представители на Поровото семейство.

Зверчето е покрито с дълга до 50 милиметра четина през зимния интервал. Тя е твърда, груба, няма мек подкосъм под нея. По корема и слабините е по-малка и рядка. През лятото козината е към 15 милиметра, а коремът му е съвсем гол. Отличителната му линия е огромната бяла линия, която стартира от върха на главата и продължава до основата на опашката.

Начин на живот на медояда

Медоядът е самотно животно. Ловува и се храни самичък, като се изключи размножителния интервал, когато двойката ловува дружно.

Рателът, както още е прочут, си прави лични дупки, които изкопава самичък. Това животно е отличен копач и издълбава тунел за към 10 минути в твърдата почва. Дупката му е с вход и камера, до 3 метра размер. Понякога употребява изоставена дупка на брадавичестата свиня или тръбозъба. Ползва и термитни могили за дом.

Медоядът е доста интелигентно създание. Той употребява принадлежности, с цел да доближи до задачата си. Досеща се да реалокира трупи, с цел да се покатери нависоко. Могат да отключват резета, да употребяват гребла и други сечива и принадлежности.

Най-известни са тези зверчета обаче с невероятното си дръзновение. Те атакуват всевъзможен съперник, без да се замислят дали ще съумеят да се измъкнат от хватката му. По време на борби са неуморни и непобедими. Повечето хищници не се наемат да ловуват медояди и избират да ги заобикалят.

Възрастният меден язовец има пресипнал глас, а дребните викат майките си с креслив тон или скимтене. При чифтосване те издават мощни звуци, сходни на грухтене. Когато ги гонят кучета, те крещят като дребните мечета.

Хранене на медояда

Любимото ястие на медния язовец са змиите. В дивите и закътани места ловува през деня, а в по-населените е нощен ловджия. Докато търси храна, зверчето потичва в лек концерн, със скоростта на индивида. Макар че името им произлиза от охотата им към пчелния мед, те са главно месоядни хищници. Не сортират месото, ядат и мърша. Гризачите, птиците, скорпионите, гущерите, змиите, в това число най-отровните, жабите и костенурките са част от менюто им. Ядат яйцата на животните, а от време на време плодове и зеленчуци. Те са в действителност всеядни, а менюто им е много разнообразно.

Животното ловува, като изравя от дупките им гризачите, земните катерици и други животинки, криещи се в дупки подземен. Лесно чупи корубата на костенурката с яките си челюсти. Катери се по дърветата, до момента в който преследва плячката си. Отровата на змиите им работи. След захапване медният язовец пада като мъртъв, само че скоро по-късно се съвзема и изяжда змията, започвайки от главата. Тези животни изяждат изцяло плячката си, не оставят нито нокти, нито кости, нито пера. По време на хранене, държи плячката си с лапи. За да си набират растителна храна, язовците раздират кората на дърветата и повдигат камъните по пътя си.

Размножаване на медояда

Не се знае прекалено много за размножаването на това зверче. Смята се, че единствено през размножителния сезон двойките се събират дружно и дори ловуват по двойки. Предполага се, че бременността трае 6 месеца и се раждат най-често две дребни, които са изцяло безпомощни и слепи. Те скимтят, с цел да привлекат вниманието на майка си, която се грижи за тях.

Живеят в плен към 24 години, а за дивата природа няма сигурни данни.