Европа върви към зелена енергия, България се помайва
Сподели
Европейският съюз е сериозен по отношение на прехода към зелена сила и прекосяването от мръсни към възобновими енергийни източници тече с цялостна мощ.
Само за две години, сред 2021 и 2023 година, производството на електрическа енергия от слънчеви панели в Европейския съюз е повишено с 63.7 терават часа – число, което надвишава
годишното ползване на Австрия и е съвсем двойно повече от годишното ползване на България.
Общото произвеждане на електрическа енергия от слънчеви панели в Европейски Съюз за 2023 година възлиза на 196.1 терават часа и за две години бележи растеж от 48%.
За същия интервал производството на електрическа енергия от лигнитни е спаднало с 21%, до 166 терават часа.
Така че в сегашния миг електрическа енергия има сензитивно по-голяма тежест в енергийния микс на Европейски Съюз, в сравнение с електрическата енергия от лигнитни въглища.
Тези калкулации са осъществени на база на отчетните данни на ENTSO-E, Европейската асоциация на електропреносните оператори, в която членува и българският Електроенергиен систематичен оператор (ЕСО).
Двугодишният интервал за съпоставяне 2021-2023 година не е определен инцидентно.
След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година в Европейски Съюз внезапно се форсира.
Руската политика на енергиен шантаж, засвидетелствана неведнъж през годините, даде противоположен на упования от Кремъл резултат.
Вместо да омекне пред съветската инвазия, с цел да си подсигурява доставките на газ и петрол,
Европейски Съюз внезапно форсира процеса на енергиен преход.
Енергийният преход на Европейски Съюз през тези две години се показва в два съществени процеса.
Първо, понижаване на общото ползване на сила. По данни на ENTSO-E, чистото ползване на електрическа енергия в Европейски Съюз е спаднало със 7.2% за двете години.
Второ, заменяне на изкопаемите горива с възобновима сила.
Между 2021 и 2023 година производството на електрическа енергия от ВЕИ е повишено с 12.8%, до момента в който производството на електрическа енергия от невъзобновяеми източници (фосилни горива и АЕЦ) спада с над 15%.
Производството на електрическа енергия от АЕЦ бележи прочут растеж през обсъждания интервал.
Така че огромният губещ са фосилните горива – газ, лигнит и черни въглища. Производството на електрическа енергия от тях в Европейски Съюз спада с повече от 20% единствено за две години.
Това е голяма промяна в енергетиката на водещ стопански блок в света, чиито дълготрайни последствия са към момента неразбираеми, само че сигурно приказват за фундаментални промени.
Трансформацията в енергетиката на Европейски Съюз, ускорила се след 23 февруари 2022 година, е начинание с епични измерения.
България не е подмината от тези исторически процеси.
Но защото ползите на Русия в енергетиката и стопанската система на България са изключително мощни, в общественото пространство целеустремено се популяризират енергийни легенди, целящи да попречат на зеления преход и по този начин да запазят енергийната взаимозависимост на страната от Русия.
Първият мит е, че в България сега протича „ слънчев разгул “, с съоръжения на слънчеви мощности отвън всякаква съразмерност. Данните на ENTSO-E опровергават това.
Действително, сред 2021 и 2023 година в България са конфигурирани обилни слънчеви мощности. Ако в края на 2021 година страната разполага с 1246 MW солари, в края на 2023 година потенциалът на слънчевата енергетика е към този момент 2879 MW: 1.633 гигавата нови мощности за 2 години, или растеж от 131%.
Реалното произвеждане на електрическа енергия от слънчеви източници е повишено със 121% до 3.1 терават часа.
Само че бурното развиване на слънчевата енергетика в България не е изолиран случай, а е част от европейската наклонност.
В по-северни страни като Австрия, Белгия и Дания през обсъждания интервал са конфигурирани почти същите нови слънчеви мощности.
Германия и Нидерландия са добавили по към 10 гигавата нови солари. Испания е нараснала потенциала със 7.133 гигавата, Франция с 4.4 гигавата, Гърция с над 2 гигавата.
Дори Полша и Унгария, двата бастиона на съпротивата против енергийния преход в Европейски Съюз, залагат съществено на слънчевата енергетика.
Новите слънчеви мощности, конфигурирани в Полша през последните две години, са 4.4 пъти повече, в сравнение с тези в България.
А Унгария е разширила слънчевия си електроенергиен потенциал с 80% и сега има 3.3 гигавата – с 15% повече, в сравнение с България.
Всички европейски страни сега влагат интензивно в смяна на енергийната си конструкция. Ако не прави това, България ще изостане от общата наклонност – т.е. маргиналният ѝ статус в Европейски Съюз ще се задълбочи.
Но евентуално точно това желаят юристите на българската взаимозависимост от Москва.
Друг е въпросът за вярната тактичност при зелената енергийна промяна. Със сигурност в България има голям брой индустриални и повредени терени, покриви на фабрики и жилищни блокове и ред други територии, подобаващи за инсталиране на слънчеви панели.
Разширяването на слънчевите мощности не би трябвало да е безредно, а системно – и в това отношение българското държавно управление не е на висота.
Вторият мит касае въглищната енергетика: че до момента в който „ Брюксел “ желае от България да закрие въглищните си мощности,
други страни като Германия и Чехия „ крепко горят “.
Това било част от безконечния интернационален скрит план, целящ да сложи България на колене.
За да опровержим дефинитивно този мит, да се върнем по-назад във времето и да съпоставим въглищните мощности и чистото произвеждане на електрическа енергия от въглища през 2023 година с това през 2018 година
За обсъжданите пет години производството на електрическа енергия от фосилни (изкопаеми) горива в Европейски Съюз е спаднало с 44%: от 1237 терават часа на 693.3 терават часа.
В някои страни спадът е даже още по-осезаем: с 61% в Португалия, с 51% в Нидерландия, с 57% в Австрия, със 71.6% в Естония.
Съкращенията на производството на електрическа енергия от фосилни горива за последните 5 години единствено в Нидерландия надвишават годишното електроенергийно ползване на България.
Съкращението на използването на фосилни горива за Германия е задоволително да зареди 3.6 Българии в течение на цяла година.
На този декор, България също редуцира фосилната електроенергетика – с 16%.
Процентът не е пренебрежим, само че мощно изостава от общата европейска наклонност. Румъния да вземем за пример е постигнала 26.7% редуциране на електрическата енергия от фосилни горива, Гърция над 30%. Дори Полша е постигнала спад на фосилния ток със 17.5%, или 23.8 терават часа.
По отношение на лигнитните въглища за произвеждане на електрическа енергия, единствено девет страни-членки към момента употребяват такива. Испания към този момент напълно се отхвърли да гори лигнитни въглища в електроенергетиката си. Германия сви производството с над 42% за обсъжданите пет години, Унгария с 47%, Гърция с близо 70%, Полша с 30%, Румъния с 40%, даже Чехия с 26.6%.
На този декор заинтересувани кръгове в България възнамеряват да „ доят въглищната крава “ още десетилетия. Ако тези бизнес проекти, дегизирани зад причини като национална сигурност или ориста на заетите във въгледобива, бъдат осъществени, България още повече ще загуби приликата си с една типична страна в Европейския съюз. Но не е ли тъкмо това задачата им?
За край, по данни на ENTSO-E единствено 19.6% от електрическата енергия, създадена в България през 2023 година, е от възобновими енергийни източници. Зелената сила е била 7.8 терават часа и е образувана от 1.5 твтч вятърна сила, 3.1 твтч слънчева, 0.2 твтч биомаса, 1.2 твтч руслови Водноелектрическа централа и 1.7 твтч от язовирни Водноелектрическа централа.
По-малко от 20% от тока ни е зелен… Над 50% дял на зелената сила към този момент са постигнали: Австрия, Германия, Дания, Испания, Хърватия, Литва, Латвия, Люксембург, Португалия и Швеция. На хвърлей от тази цел са Финландия, Ирландия, Гърция и Румъния. Съседните ни страни са поели по пътя на енергийната промяна. Зеленият преход протича и в България, само че с цел да не изостане напълно, страната би трябвало да се движи доста по-бързо.
Анализът е сп. „ Икономически живот “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Европейският съюз е сериозен по отношение на прехода към зелена сила и прекосяването от мръсни към възобновими енергийни източници тече с цялостна мощ.
Само за две години, сред 2021 и 2023 година, производството на електрическа енергия от слънчеви панели в Европейския съюз е повишено с 63.7 терават часа – число, което надвишава
годишното ползване на Австрия и е съвсем двойно повече от годишното ползване на България.
Общото произвеждане на електрическа енергия от слънчеви панели в Европейски Съюз за 2023 година възлиза на 196.1 терават часа и за две години бележи растеж от 48%.
За същия интервал производството на електрическа енергия от лигнитни е спаднало с 21%, до 166 терават часа.
Така че в сегашния миг електрическа енергия има сензитивно по-голяма тежест в енергийния микс на Европейски Съюз, в сравнение с електрическата енергия от лигнитни въглища.
Тези калкулации са осъществени на база на отчетните данни на ENTSO-E, Европейската асоциация на електропреносните оператори, в която членува и българският Електроенергиен систематичен оператор (ЕСО).
Двугодишният интервал за съпоставяне 2021-2023 година не е определен инцидентно.
След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година в Европейски Съюз внезапно се форсира.
Руската политика на енергиен шантаж, засвидетелствана неведнъж през годините, даде противоположен на упования от Кремъл резултат.
Вместо да омекне пред съветската инвазия, с цел да си подсигурява доставките на газ и петрол,
Европейски Съюз внезапно форсира процеса на енергиен преход.
Енергийният преход на Европейски Съюз през тези две години се показва в два съществени процеса.
Първо, понижаване на общото ползване на сила. По данни на ENTSO-E, чистото ползване на електрическа енергия в Европейски Съюз е спаднало със 7.2% за двете години.
Второ, заменяне на изкопаемите горива с възобновима сила.
Между 2021 и 2023 година производството на електрическа енергия от ВЕИ е повишено с 12.8%, до момента в който производството на електрическа енергия от невъзобновяеми източници (фосилни горива и АЕЦ) спада с над 15%.
Производството на електрическа енергия от АЕЦ бележи прочут растеж през обсъждания интервал.
Така че огромният губещ са фосилните горива – газ, лигнит и черни въглища. Производството на електрическа енергия от тях в Европейски Съюз спада с повече от 20% единствено за две години.
Това е голяма промяна в енергетиката на водещ стопански блок в света, чиито дълготрайни последствия са към момента неразбираеми, само че сигурно приказват за фундаментални промени.
Трансформацията в енергетиката на Европейски Съюз, ускорила се след 23 февруари 2022 година, е начинание с епични измерения.
България не е подмината от тези исторически процеси.
Но защото ползите на Русия в енергетиката и стопанската система на България са изключително мощни, в общественото пространство целеустремено се популяризират енергийни легенди, целящи да попречат на зеления преход и по този начин да запазят енергийната взаимозависимост на страната от Русия.
Първият мит е, че в България сега протича „ слънчев разгул “, с съоръжения на слънчеви мощности отвън всякаква съразмерност. Данните на ENTSO-E опровергават това.
Действително, сред 2021 и 2023 година в България са конфигурирани обилни слънчеви мощности. Ако в края на 2021 година страната разполага с 1246 MW солари, в края на 2023 година потенциалът на слънчевата енергетика е към този момент 2879 MW: 1.633 гигавата нови мощности за 2 години, или растеж от 131%.
Реалното произвеждане на електрическа енергия от слънчеви източници е повишено със 121% до 3.1 терават часа.
Само че бурното развиване на слънчевата енергетика в България не е изолиран случай, а е част от европейската наклонност.
В по-северни страни като Австрия, Белгия и Дания през обсъждания интервал са конфигурирани почти същите нови слънчеви мощности.
Германия и Нидерландия са добавили по към 10 гигавата нови солари. Испания е нараснала потенциала със 7.133 гигавата, Франция с 4.4 гигавата, Гърция с над 2 гигавата.
Дори Полша и Унгария, двата бастиона на съпротивата против енергийния преход в Европейски Съюз, залагат съществено на слънчевата енергетика.
Новите слънчеви мощности, конфигурирани в Полша през последните две години, са 4.4 пъти повече, в сравнение с тези в България.
А Унгария е разширила слънчевия си електроенергиен потенциал с 80% и сега има 3.3 гигавата – с 15% повече, в сравнение с България.
Всички европейски страни сега влагат интензивно в смяна на енергийната си конструкция. Ако не прави това, България ще изостане от общата наклонност – т.е. маргиналният ѝ статус в Европейски Съюз ще се задълбочи.
Но евентуално точно това желаят юристите на българската взаимозависимост от Москва.
Друг е въпросът за вярната тактичност при зелената енергийна промяна. Със сигурност в България има голям брой индустриални и повредени терени, покриви на фабрики и жилищни блокове и ред други територии, подобаващи за инсталиране на слънчеви панели.
Разширяването на слънчевите мощности не би трябвало да е безредно, а системно – и в това отношение българското държавно управление не е на висота.
Вторият мит касае въглищната енергетика: че до момента в който „ Брюксел “ желае от България да закрие въглищните си мощности,
други страни като Германия и Чехия „ крепко горят “.
Това било част от безконечния интернационален скрит план, целящ да сложи България на колене.
За да опровержим дефинитивно този мит, да се върнем по-назад във времето и да съпоставим въглищните мощности и чистото произвеждане на електрическа енергия от въглища през 2023 година с това през 2018 година
За обсъжданите пет години производството на електрическа енергия от фосилни (изкопаеми) горива в Европейски Съюз е спаднало с 44%: от 1237 терават часа на 693.3 терават часа.
В някои страни спадът е даже още по-осезаем: с 61% в Португалия, с 51% в Нидерландия, с 57% в Австрия, със 71.6% в Естония.
Съкращенията на производството на електрическа енергия от фосилни горива за последните 5 години единствено в Нидерландия надвишават годишното електроенергийно ползване на България.
Съкращението на използването на фосилни горива за Германия е задоволително да зареди 3.6 Българии в течение на цяла година.
На този декор, България също редуцира фосилната електроенергетика – с 16%.
Процентът не е пренебрежим, само че мощно изостава от общата европейска наклонност. Румъния да вземем за пример е постигнала 26.7% редуциране на електрическата енергия от фосилни горива, Гърция над 30%. Дори Полша е постигнала спад на фосилния ток със 17.5%, или 23.8 терават часа.
По отношение на лигнитните въглища за произвеждане на електрическа енергия, единствено девет страни-членки към момента употребяват такива. Испания към този момент напълно се отхвърли да гори лигнитни въглища в електроенергетиката си. Германия сви производството с над 42% за обсъжданите пет години, Унгария с 47%, Гърция с близо 70%, Полша с 30%, Румъния с 40%, даже Чехия с 26.6%.
На този декор заинтересувани кръгове в България възнамеряват да „ доят въглищната крава “ още десетилетия. Ако тези бизнес проекти, дегизирани зад причини като национална сигурност или ориста на заетите във въгледобива, бъдат осъществени, България още повече ще загуби приликата си с една типична страна в Европейския съюз. Но не е ли тъкмо това задачата им?
За край, по данни на ENTSO-E единствено 19.6% от електрическата енергия, създадена в България през 2023 година, е от възобновими енергийни източници. Зелената сила е била 7.8 терават часа и е образувана от 1.5 твтч вятърна сила, 3.1 твтч слънчева, 0.2 твтч биомаса, 1.2 твтч руслови Водноелектрическа централа и 1.7 твтч от язовирни Водноелектрическа централа.
По-малко от 20% от тока ни е зелен… Над 50% дял на зелената сила към този момент са постигнали: Австрия, Германия, Дания, Испания, Хърватия, Литва, Латвия, Люксембург, Португалия и Швеция. На хвърлей от тази цел са Финландия, Ирландия, Гърция и Румъния. Съседните ни страни са поели по пътя на енергийната промяна. Зеленият преход протича и в България, само че с цел да не изостане напълно, страната би трябвало да се движи доста по-бързо.
Анализът е сп. „ Икономически живот “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ