Подшушнал ли е някой на Малкович – или той сам

Подшушнал ли е някой на Малкович – или той самичък е решил да сложи пиесата на Б. Шоу „ Оръжията и индивидът “ в София?

С „ В самотата на памуковите полета “ (постановка на Тимофей Кулябин и в партньорство с Ингеборга Данкунайте) Малкович покори преди година софийската аудитория. Дори и ония, които за първи път влизаха в Народния спектакъл, платили за билети, които били най-скъпи в цялото европейско турне на постановката. Няма за какво да се чудим – неизбежно е в менюто на новобогаташите-парвенюта да попадне и Малкович. Някои медии даже си бяха създали труда да преброят поименно колцина от тази порода са били в залата на Народния спектакъл.

Така се основава новата класа – парите отглеждат, отвън всичко останало, и любознание, то пък ненадейно те води към някое шумно зрелище – в този момент на Малкович, сетне и на друга някоя звезда, и по този начин последователно се каляваш с тестванията на нещо, което ти е напълно непознато.

Парите се сливат с „ учеността “, напряко я обладават. Преди към 90 години Стефан Попов написва в емиграция своето удивително есе – „ Третото потомство ”. Едва третото потомство български първенци след Освобождението от турско иго ще бъде от пълноценни персони – тогава, когато се слеят благосъстоянието с образоваността, по този начин твърди създателят.

Скоро след 9 септември 1944 година това „ трето потомство ” бива унищожено. Повтаря ли се в някаква степен това и в наши дни, когато Прехода към момента се тътрузи нанякъде? Той ли изигра в наши дни ролята на оня „ Девети септември “? Какво бе отхвърлено – какво бе поощрено?
Впрочем, благодарение на такива прелетни птици като Малкович, днешните „ първенци “ могат да се откъснат и от диктата на халтурата, която им пробутват и за която те обилно си заплащат.

А в този момент, откакто устояха първия си изпит при Малкович, те би трябвало да се явят на втори изпит – отново при него и още по-труден.

Няма да ви лишавам от времето за всички детайлности към пиесата „ Оръжията и индивидът “ – в случай че са ви забавни, можете сами да си ги откриете в Мрежата. Премиерата й през 1894 година в Лондон има гръмък триумф, играе се и в Берлин и Виена, даже през 2006 година виенският „ Бургтеатър “ отбелязва 150-годишнината от рождението на Шоу със същата пиеса. Тлее и съпротивата против нея, проведена най-вече през 20-те години на предишния век от български студенти в чужбина, част от които би трябвало да образуват „ Третото потомство “, за което стана дума. Заради недоволството им постановки на пиесата са спирани.
По-късно това към този момент не се случва, немислимо е сходно нещо изключително в годините на Прехода – неуместно е да чакаме през 2006 година, да вземем за пример, най-отблъскващият с послушанието си претендент за Евросъюза да си разреши сходно държание.
Вече сме в положение да погълнем всяко ругание по собствен адрес и даже да настояваме за още.

Наскоро обаче надълбоко задремалите пристрастености се разпалиха още веднъж, когато се чу, че Малкович прави кастинг на артисти и се готви да слага пиесата на Шоу и то на сцената на Народния спектакъл – той към този момент я е поставял, в средата на 80-те години, в нюйоркски спектакъл.
„ Оръжията и индивидът “ ни връща във времето след сръбско-българската война. Йосиф Хербст написа, че в самото й начало единственият мъж в София е Екатерина Каравелова, която лети с файтон из София, с цел да дръжка военните. Това бързо се трансформира и сърбите са разгромени – и на героите от Сливнишката епопея въобще не им пречи обстоятелството, че българите са скарани с персоналната хигиена, както твърди Шоу.

Поне в това отношение Шоу наподобява счита, че има забележителни знания – другояче самичък споделя, че не вдява изключително от История, даже моли другари да го насочат към някоя война, която да опише. Накрая се стопира на сръбско-българската и влиза в ролята на хигиеничен контрольор на клетите българи.

След години същата роля си харесва и Чърчил, негови са думите „ Не почитам народ, който си честити банята “.

Преди време имах забавна история с хигиениста Чърчил.
От един тукашен „ комитет “, който цензурира текстовете във Facebook, се бяха загрижили за репутацията му – не били разкрили никакви доказателства, че е произнесъл скверната фраза „ София би трябвало да бъде изравнена със земята и в руините й да се засеят картофи “, която
цитирах в една от дописките си.

Абсолютно несъмнено е обаче, че той изрича тези думи – и по този начин се поставя началото на англо-американските бомбардировки над София и други български градове.

Последиците са злокобни: убити са 4208 души, тежко ранени са 4744 души. Само в София са разрушени над 12 хиляди здания, близо 1/4 от сградния фонд на столицата е срутен. За интервала от 6 април 1941 година до 1 септември 1944 година с 45 268 бомби са бомбардирани 187 обитаеми места. От жертвите 88% са мирни жители. Нанесените материални вреди са за над 24 милиарда тогавашни щатски $.

Заръката на Чърчил е изпълнена – оставало е да се засеят картофите.
Както са я подкарали, цензорите ще стартират да жигосват и тези, които единствено загатват англо-американските бомбардировки.
Но това ще бъде незаслужено – тъй като ние сме единствените, които позволиха да бъде повдигнат монумент на палачите си – на вражеските летци. Немислимо е това да се случи другаде – все едно американците да разрешат да бъде повдигнат монумент на японските летци, предизвикали касапницата в Пърл Харбър “.

Още две думи за Чърчил. Може би най-хубавият му биограф Пол Джонсън загатва, по какъв начин всички го убеждават в края на войната, че бомбардировките над Дрезден към този момент са непотребни – само че той упорства градът и популацията му да бъдат изцяло унищожени. Истински хигиенист.
Всъщност, разправиите към пиесата на Шоу са надалеч по-забавни от самата нея. Ето един фрагмент от „ Оръжията и индивидът “.

Петков: Как си, скъпа?
Катерина /жена му/: Ох, нормалните възпаления на гърлото, нищо друго.
Петков /убедено/: Защото си миеш врата всеки ден, какъв брой пъти да ти споделям.
Катерина: Глупости, Пол!
Петков /пие кафе и пуши цигара/: Не са на положително тези нови традиции. Всичкото това миене не е положително за здравето, не е естествено. Имаше един англичанин във Филипополис, който се миеше със студена вода всяка заран, като станеше. Отвратително! Всичко това идва от англичаните: климатът им ги мърси толкоз доста, че непрекъснато се мият. Виж татко ми! Цял живот не се е къпал и живя до 98 – най-здравият човек в България. Не ми е кахър да се умия един път седмично за пред света, само че всеки ден си е напряко смешно.
Катерина: Още си вандал по душа, Пол. Надявам се, държал си се обичайно пред съветските офицери.
Петков: Постарах се колкото можах. Не забравих и да им кажа, че имаме библиотека.
Катерина: Ох, но не им сподели, че имаме и електрически звънец в нея. Накарах да ни го слагат.
Петков: Какво е електрически звънец?
Катерина: Натискаш едно копче, нещо издрънчава и Никола на часа идва.
Петков: Що да не му извикаш?
Катерина: Цивилизованите хора в никакъв случай не викат прислужникът. Това го научих, до момента в който те нямаше.
Петков: Добре, чакай да ти кажа и аз какво научих. Цивилизованите хора не си простират прането на очевидно място, тъй че би било добре всичко това да го преместиш. “
На друго място също става дума за библиотеката на фамилията.
„ Райна: Знаете ли какво е библиотека?
Мъжът: Библиотека? Стая, цялостна с книги.
Райна: Да, ние имаме такава, единствената в България. ”
А ето по какъв начин Шоу разказва въпросната библиотека: „ …съоръжението се състои от една лавица, на която са подредени разръфани книги, облечени в остаряла хартия с петна от кафе “.

Преди три години излезе на български език един от ранните романи на Оруел – „ Не оставяй аспидистрата да увехне “, писан е през 1936 година. Героят му Гордън Комсток, зачатъчен стихотворец, работи в книжарница. Веднъж, в диалог с клиент, той му предлага „ фино алено томче от рафта за лирика “ и споделя: „ На изчерпване е… Нещо прекомерно автентично, превод от български “.

Докато Шоу се гаври с „ безкнижието “ на българина, Оруел „ предлага “ автентичен български стихотворец.

Днес Оруел сигурно е по-влиятелен създател от Шоу – и без да се концентрира толкоз в възможните хигиенични аномалии на българина. За жал, към момента не съм съумял да открия, кой би могъл да бъде въпросният български стихотворец.

Фрагмент от цитирания разговор сред Петков и Райна може да бъде отпечатан в програмата, даже и върху билетите за идната режисура на Малкович.

Това ще е първичната инспекция, дали в българина се е запазило „ възприятието за самоирония “ – евентуално това ще е обяснението на създателите на концепцията „ Оръжията и индивидът “да бъде сложена на сцената на Народния спектакъл.

Проверка на самоиронията – за това загатва още самият Шоу. Вятър – след толкоз нелепи осъществявания на управляващите през годините на Прехода, някои от които рисково идиотски, в българина надали е останал и един атом „ самоирония “. А и върху главата му непрестанно се стоварват куп нови провокации – най-скорошното от които беше, когато разлигавиха Историята със „ Завръщането на Фердинанд “.

Напълно е допустимо и друго: ползата на Малкович към хигиеничните особености на „ ония “ българи да се е породил от нещо напълно друго. Преди две години имаше митинги пред президентството, участниците в които упорстваха да се приключи пазаруването на съветски газ. Девизът им беше – „ Няма да се окъпвам с вода, топлена с съветски газ “. Един чужденец елементарно би могъл да повярва, че няма особени промени в хигиеничния статут на българина – даже да е столичанин, „ жълтопаветник “ и притежател на новите европейски полезности.

Не бива да чакаме постановката на Малкович да се одобри като един Пърл Харбър на Българската Гордост.

Вече сме привикнали да живеем без всякакво достолепие – или единствено с толкоз, колкото се поставя на усърдния послушник.
Докарали сме се до такава степен да се гордеем с 30 годишнината от спечелването на четвъртото място на международното състезание по футбол в Съединени американски щати – и това ни е задоволително.

А и няма кой да провежда един шампионат по послушничество – тогава сигурно ще сме първи. Скоро няма да дочакаме това, на прислугата не й се поставят никакви утешения.

В последна сметка, би трябвало да сме признателни на Малкович – стига да успее да ни разсъни от апатията, в която сме потънали.

Как ви се вижда една клада от театрални билети?
Впрочем, по какъв начин ли би изглеждал един монумент на Унизената Гордост?

Кеворк Кеворкян

epicenter.bg