Митът за предателството: Поп Кръстю или Марин Поплуканов стои зад залавянето на Левски?
Въпросът за измяната на Васил Левски остава една от най-болезнените тематики в българската история към този момент 153 години. Веднага след залавянето на Апостола се постанова мнението, че той не би могъл да бъде заловен без непозната помощ. На тази теза робуват персони като Христо Ботев, Иван Вазов и Захари Стоянов. Историческата просвета през днешния ден преглежда три съществени версии за случилото се в Къкринското ханче.
Първата версия сочи поп Кръстю Никифоров като главен провинен. Тя се появява за първи път във вестник „ Независимост “ през март 1873 година. Марин Поплуканов и неговата сестра Величка Хашнова са главните основатели на клеветата против свещеника. Втората версия насочва вниманието към самите Марин Поплуканов и Димитър Пъшков. Третата и най-правдива доктрина е, че Апостола е хванат поради разкритията на Димитър Общи след Арабаконашкия грабеж. Турските управляващи са разполагали с тъкмо изложение на неговия външен тип.
Димитър Общи е задържан на 26 октомври 1872 година и стартира да прави огромни признания. Той разказва мрежата от комитети в Тетевен, Гложене и Орхание. Общи загатва пред управляващите, че в организацията взе участие и духовник, само че не знае името му. Първоначално е задържан поп Лукан Лилов, татко на Марин Поплуканов. След като се схваща грешката, полицията се насочва към поп Кръстю Никифоров. В Ловеч по това време служат седем свещеници в три църкви. Поп Кръстю е посочен съответно от някого в града.
Мазхар паша изпраща депеша до търновския мютесариф с искане свещеникът да бъде разпитан като „ наш клеветник “. Текстът на писмото гласи:
Но защото изпратеният духовник не се оказа да е същото лице, за което ни бе обявено, че се числи в бунтовническия комитет, предписа се да се изпрати поп Кръстю. Но тъй като поменатите Марин и Димитър, според получените указания от своите приятели, в този момент отхвърлят да са взимали присъединяване в това непоносимо дело, то заповядайте на доносчика, поменатия поп Кръстю, да заяви на Ваше Превъзходителство, устроили бунтовническо заседание в неговите лозя и кои още другие лица от Ловеч са участвали.
Въпреки тези думи, до през днешния ден не са открити действителни донесения на поп Кръстю против дейци на комитета. По време на очната ставка в Къкринското ханче нито поп Кръстю, нито другите ловешки първенци не разпознават Левски пред турците. Свещеникът евентуално резервира безмълвие, с цел да защищити и самия себе си от мъчения.
Отношенията сред Левски и Ловешкия комитет са обтегнати в края на 1872 година. Апостола показва остро отчаяние от локалните сподвижници. В писмо от 12 декември той написа до членовете на БРЦК в Ловеч:
В писмото ви от 1872 г, 7 октомври, с да ни дохождам скоро в града ви, тъй като можело да стани …. (има поради изменничество – б.а.) А ръководителят ви в писмото ви, по негово мнение, да дода, та да види какво би трябвало да се прави, тъй като съгласно както ви виждал, от вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произлизало от страхът ви.
По това време ръководител на комитета е Марин Поплуканов. Левски повдига и въпроса за изчезнали пари. Той отбелязва, че ръководителят е употребявал комитетски средства за персонална работа. Съвременни проучвания и писма на Иван Драсов удостоверяват, че комитетските пари са били у Марин Поплуканов, а не у свещеника.
Личната омраза сред семейството на поп Лукан и поп Кръстю е в основата на дългогодишната клюка. Поп Кръстю е бил по-образован и е привличал повече миряни. Величка Хашнова стартира да популяризира клюки за неговото изменничество незабавно след гибелта на Левски. Вестник „ Независимост “ разгласява анонимна дописка против него:
Познатият към този момент изменник и палач на починалия Василий Левски в последнйото време е станал формален разузнавач. Аз приказвам за поп Кръстя Недялков, който и до през днешния ден се смята за христиенин и който служи в черковите на божествена работа.
След Освобождението орисите на основните настоящи лица се разминават фрапантно. Марин Поплуканов става областен шеф на Ловеч. Той употребява властта си, с цел да унищожи къщите на най-верните сподвижници на Апостола. Поп Кръстю умира в изолираност, пробвайки се да почисти името си. В своя „ Требник “ той написа, че клеветниците му целят високи държавни служби. Яким Шишков, който е укривал Левски, изрично декларира, че целият град знае кои са същинските предатели. Историческата истина сочи, че измяната е резултат от боязън и финансови злоупотреби в Ловешкия комитет.
