Загубата на памет и възрастта са неразривно свързани. Причините за

Загубата наизуст и възрастта са неразривно свързани. Причините за обвързваните с възрастта мозъчни промени са надалеч по-сложни от елементарното стареене.

Загубата наизуст и възрастта са неразривно свързани. Ново изследване, основано на огромен проучвателен план, оповестен в Nature Communications, демонстрира, че аргументите за обвързваните с възрастта мозъчни промени са надалеч по-сложни от елементарното стареене.

Изследователи от Университета в Осло обработили данни от близо 3800 души с естествени когнитивни качества. Те анализирали над 10 000 ЯМР сканирания и над 13 000 теста за памет, получени от дълготрайни изследвания по целия свят. Резултатът е едно от най-подробните изследвания до момента за това по какъв начин мозъкът в действителност се трансформира с възрастта и по какъв начин тези промени въздействат на паметта.

Епизодичната памет

Учените са открили, че епизодичната памет, способността да си спомняме минали събития, в действителност понижава с възрастта, както евентуално сте забелязали, когато разговаряте с възрастни родственици. Този спад обаче е несиметричен, както може би също сте забелязали.

Ново изследване демонстрира, че загубата наизуст не е единствено обвързвана с възрастта.

Хипокампусът, центърът на паметта в мозъка, играе жизненоважна роля, само че загубата наизуст не се лимитира единствено до увреждане на една област. Тя е съпроводена от по-широки процеси на мозъчна недоразвитост, които стават по-забележими след 60-годишна възраст, изключително при хора, чийто размер на мозъка към този момент се е свивал по-бързо от междинното.

Проучването изследва и носителите на алела APOE ε4 (аполипопротеин Е), който е обвързван с по-висок риск от развиване на заболяването на Алцхаймер. Тези участници са претърпели по-бърза загуба на мозъчен размер и по-тежко увреждане на паметта, само че като цяло динамичността е била сходна на тази на всички останали участници. Генът форсира процеса, само че не трансформира главния му механизъм.

Загубата наизуст

Ако резултатите от това изследване бъдат доказани, загубата наизуст ще бъде преосмислена като постепенно струпване на уязвимости, съчетани с необятно публикувано утежняване на мозъчната функционалност. Това ще има действителни последствия за лекуването. Ако загубата наизуст отразява необятно публикувани промени в мозъка, а не непълнота на един единствен район, бъдещите лекувания ще бъдат ориентирани към голям брой мозъчни райони и даже може да изискват лекуването да стартира на доста по-ранен стадий, което значи, че хората ще би трябвало да се подложат на образна диагностика на мозъка по-рано.

Положителният аспект може да е, че сходни лекувания са евентуално ефикасни за всички генетично рискови групи, защото механизмите, които стоят в основата им, наподобява са едни и същи.

Източник: VICE/Превод: SafeNews