Навсякъде, където има българи, трябва да има частица от българската вяра, особено на Антарктида, каза за БТА иконописецът Ганка Павлова
Мисля, че е значимо на всички места, където има българи, да има парченце от българската религия. А на Антарктида е най-необходимо, тъй като изискванията тук по никакъв начин не са леки. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция иконописецът Ганка Павлова.
На българската антарктическа база " Св. Климент Охридски " все още има два параклиса, като единият, по-новият, е декориран със стенна живопис, изпълнен на място, а в другия, по-стария, в неделя бяха окачени икони, изписани по сходство на иконописа в Боянската черква край София. Иконописецът Ганка Павлова е индивидът, който стои зад иконописа и на двата плана.
" Решихме да го (стария параклис - бел.ред.) възвърнем към живот ", описа Павлова и добави, че е избрала иконописа от Боянската черква като ентусиазъм, защото това е една от най-старите български църкви.
В параклиса в неделя бяха окачени освен новите икони, само че и фотоси на Боянската черква и текст, разказващ на български и на британски историята на храма.
" Това е и концепцията на всичките тези текстове, които предлагаме, с цел да стане притежание на гостите чужденци в нашата база защо става въпрос: какъв брой остаряла е в действителност българската страна, какъв брой остаряла е българската черква, какви благоприятни условия има и нашата стенописна традиция ", уточни Павлова.
Новите икони в остарелия параклис изобразяват Богородица с младенеца, св. Иван Рилски и св. Николай. Тя изясни, че е избрала св. Иван Рилски, защото е настойник на българската антарктическа база.
" Аз се стопирах на облика, който съществува в самата Рилска черква. Исках да се обърне внимание, че те са по-сурови, по-аскетични и по-одухотворени, без значение от това, че са шаблонизирани. Изглеждат слаби и ненапълно, може би, измъчени. Но и единият, и другият облик – обликът на св. Николай и обликът на св. Иван Рилски – в действителност носят характерността на цялата стенописна школа, когато са правени огромните фрески. Част от тези фрески са направени от незнаен стенописец, който на процедура е оставил името си единствено на едно само място и то е било замазано с мазилка, с цел да бъде по-секретно, по-близко до него самия, като преживяване ", означи Павлова.
Тя добави, че е избрала да нарисува св. Николай, защото е настойник на всички пътешественици, каквито, акцентира тя, в действителност са и българските антарктици.
" А с цел да има чувството, че човек се намира в параклис, наложително би трябвало да имаме облика и на Богородица и на Христос. Затова съм избрала една от централните икони, които са в самата черква, макар че там са много развалени. Постарах се да направя облиците на Богородица и Христос по-ясно забележими, без значение че това не е копие на нито един от двата облика от самата черква. Опитах се с цветове, с линия и с по-малко детайлности да пренеса характерността на тогавашната стенописна школа ", уточни още Павлова.
Тя описа и за процеса по изобразяване на стенописите в новия параклис.
" Това беше много огромно тестване, тъй като изискванията тук не са лесни. Но без значение от всичко, фактът, че може на всички места да бъде направено нещо, което да бъде почтено, мисля, че се потвърждава и от този храм ", сподели Павлова и добави, че процесът по създаване и стенна живопис на храма е почнал през 2011, когато се означават 100 години от достигането на Руал Амундсен на Южния полюс - първият човек достигнал до тази точка на Земята.
В продължение на три години тя прекарва по няколко месеца на българската антарктическа база, с цел да приключи стенописите.
" Проблем в този момент се оказа влагата, която нанесе дребни вреди върху повърхността, само че ще се оправим и с това. Времето тук е безмилостно. Влага, по-висока температура, в сравнение с съществуваше преди – всички тези условия дават опция за формиране на плесени ", означи Павлова и добави, че има решение за премахването на плесента по иконите, само че не и за попречване на появяването ѝ в характерните антарктически условия.
Тя акцентира, че всеки, който се окаже в изискванията на Антарктида, има потребност да отиде някъде и да разкрие душата си, без някой да го вижда.
" Това е едно пространство, където всеки би могъл да отиде самичък, да възпламени свещичка, в случай че желае молитва да каже, в случай че желае да прочете Библия, в случай че желае жития на светците, в случай че желае молитва да си каже – всичко това може да го направи, без да бъде притесняван от никого ", сподели Павлова и заключи, че храмовете на българската антарктическа база са едно сакрално, персонално място за всеки антарктик.
(НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд дойде във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 година след едномесечно корабоплаване през Атлантическия океан.
През февруари 2024 година националната осведомителна организация на България откри подобен и в българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън. Генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев заяви преди четвъртото корабоплаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември предходната година, че националната информационна организация ще изпрати собствен специфичен сътрудник през януари – февруари 2026 година
Пресклубовете съществуват с помощта на безвъзмездната поддръжка на българския научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ и на българската база „ Св. Климент Охридски “ с предоставените пространства, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем отвън страната в прилежащи страни и в страни с огромни български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), акцентира Вълчев тогава.
Материалите на специфичните репортери на Българска телеграфна агенция на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специфичната тематична графа „ “ на български и британски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се употребяват от всички медии с позоваване на Българска телеграфна агенция. Кирил Вълчев напомни, че с помощта на своите репортери организацията е измежду първите резултати в търсачка на Гугъл при търсене с израза Antarctica correspondent.
На българската антарктическа база " Св. Климент Охридски " все още има два параклиса, като единият, по-новият, е декориран със стенна живопис, изпълнен на място, а в другия, по-стария, в неделя бяха окачени икони, изписани по сходство на иконописа в Боянската черква край София. Иконописецът Ганка Павлова е индивидът, който стои зад иконописа и на двата плана.
" Решихме да го (стария параклис - бел.ред.) възвърнем към живот ", описа Павлова и добави, че е избрала иконописа от Боянската черква като ентусиазъм, защото това е една от най-старите български църкви.
В параклиса в неделя бяха окачени освен новите икони, само че и фотоси на Боянската черква и текст, разказващ на български и на британски историята на храма.
" Това е и концепцията на всичките тези текстове, които предлагаме, с цел да стане притежание на гостите чужденци в нашата база защо става въпрос: какъв брой остаряла е в действителност българската страна, какъв брой остаряла е българската черква, какви благоприятни условия има и нашата стенописна традиция ", уточни Павлова.
Новите икони в остарелия параклис изобразяват Богородица с младенеца, св. Иван Рилски и св. Николай. Тя изясни, че е избрала св. Иван Рилски, защото е настойник на българската антарктическа база.
" Аз се стопирах на облика, който съществува в самата Рилска черква. Исках да се обърне внимание, че те са по-сурови, по-аскетични и по-одухотворени, без значение от това, че са шаблонизирани. Изглеждат слаби и ненапълно, може би, измъчени. Но и единият, и другият облик – обликът на св. Николай и обликът на св. Иван Рилски – в действителност носят характерността на цялата стенописна школа, когато са правени огромните фрески. Част от тези фрески са направени от незнаен стенописец, който на процедура е оставил името си единствено на едно само място и то е било замазано с мазилка, с цел да бъде по-секретно, по-близко до него самия, като преживяване ", означи Павлова.
Тя добави, че е избрала да нарисува св. Николай, защото е настойник на всички пътешественици, каквито, акцентира тя, в действителност са и българските антарктици.
" А с цел да има чувството, че човек се намира в параклис, наложително би трябвало да имаме облика и на Богородица и на Христос. Затова съм избрала една от централните икони, които са в самата черква, макар че там са много развалени. Постарах се да направя облиците на Богородица и Христос по-ясно забележими, без значение че това не е копие на нито един от двата облика от самата черква. Опитах се с цветове, с линия и с по-малко детайлности да пренеса характерността на тогавашната стенописна школа ", уточни още Павлова.
Тя описа и за процеса по изобразяване на стенописите в новия параклис.
" Това беше много огромно тестване, тъй като изискванията тук не са лесни. Но без значение от всичко, фактът, че може на всички места да бъде направено нещо, което да бъде почтено, мисля, че се потвърждава и от този храм ", сподели Павлова и добави, че процесът по създаване и стенна живопис на храма е почнал през 2011, когато се означават 100 години от достигането на Руал Амундсен на Южния полюс - първият човек достигнал до тази точка на Земята.
В продължение на три години тя прекарва по няколко месеца на българската антарктическа база, с цел да приключи стенописите.
" Проблем в този момент се оказа влагата, която нанесе дребни вреди върху повърхността, само че ще се оправим и с това. Времето тук е безмилостно. Влага, по-висока температура, в сравнение с съществуваше преди – всички тези условия дават опция за формиране на плесени ", означи Павлова и добави, че има решение за премахването на плесента по иконите, само че не и за попречване на появяването ѝ в характерните антарктически условия.
Тя акцентира, че всеки, който се окаже в изискванията на Антарктида, има потребност да отиде някъде и да разкрие душата си, без някой да го вижда.
" Това е едно пространство, където всеки би могъл да отиде самичък, да възпламени свещичка, в случай че желае молитва да каже, в случай че желае да прочете Библия, в случай че желае жития на светците, в случай че желае молитва да си каже – всичко това може да го направи, без да бъде притесняван от никого ", сподели Павлова и заключи, че храмовете на българската антарктическа база са едно сакрално, персонално място за всеки антарктик.
(НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд дойде във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 година след едномесечно корабоплаване през Атлантическия океан.
През февруари 2024 година националната осведомителна организация на България откри подобен и в българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън. Генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев заяви преди четвъртото корабоплаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември предходната година, че националната информационна организация ще изпрати собствен специфичен сътрудник през януари – февруари 2026 година
Пресклубовете съществуват с помощта на безвъзмездната поддръжка на българския научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ и на българската база „ Св. Климент Охридски “ с предоставените пространства, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем отвън страната в прилежащи страни и в страни с огромни български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), акцентира Вълчев тогава.
Материалите на специфичните репортери на Българска телеграфна агенция на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специфичната тематична графа „ “ на български и британски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се употребяват от всички медии с позоваване на Българска телеграфна агенция. Кирил Вълчев напомни, че с помощта на своите репортери организацията е измежду първите резултати в търсачка на Гугъл при търсене с израза Antarctica correspondent.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ