Решението идва след години съдебни битки, експертизи и противоречия. Но

Решението идва след години правосъдни борби, експертизи и несъгласия. Но отвън правните елементи остава един факт: 33-годишна жена беше удушена в дома си, а тялото ѝ беше натъпкано в куфар и изхвърлено във водоем.

 

Убийството

Според обвиняването Орлин Владимиров е умъртвил Евгения през октомври 2021 година в жилището им в столичния квартал „ Лагера “. Прокуратурата твърди, че убийството е осъществено по изключително непосилен метод – първо посредством удушаване с ръце, а по-късно със стреч фолио.

Съдебномедицинската експертиза изрично откри повода за гибелта – механична асфиксия в резултат на удушаване. Вещите лица показаха, че Евгения е оказвала опозиция. По тялото ѝ са открити признаци на битка. Смъртта не е настъпила незабавно. Тя е траяла минути. В този интервал жертвата е била в схващане.

 

Това не е неочакван съдбовен удар. Това е нескончаем акт на принуждение.

 

След гибелта тялото е сложено в куфар и изхвърлено край Перник. Самото укриване на натрупа изисква време, изпитание и самообладание.

 

Психиатричната експертиза на Орлин Владимиров не откри психологично заболяване. Експертите обявиха, че не става дума за патогенен афект. Няма данни за безотговорност. Действията са осъществени при схващане.

 

Ролята на бащата

Пламен Владимиров беше упрекнат като помощник. Заради директната родствена връзка със сина си той не може да бъде измамен под отговорност за укриване на закононарушение. Единственият вероятен вид беше да бъде наказан като съизвършител – в случай че е знаел авансово за желанието и е съдействал за реализирането му.

 

Прокуратурата твърдеше, че бащата е знаел за проекта и е оказал помощ за укриването на тялото. Според обвиняването претекстът е ревнивост. Представени бяха косвени доказателства, в това число показания на очевидци, които настояват, че са забелязали автомобила му да следи Евгения преди убийството.

 

Казусът обаче се усложни от процесуални проблеми. Показанията на служители на реда и следствени опити с присъединяване на двамата подсъдими бяха изключени от доказателствата, тъй като са извършени без юрист и без предизвестие, че могат да се самоинкриминират. Съдилищата по-рано бяха приели показанията на поемни лица, които преразказват думи на Пламен Владимиров, като индиректно доказателство.

 

Именно тази част се оказа най-уязвима. Върховният касационен съд върна делото, като одобри, че претекстовете за доживотната присъда на бащата не са задоволително безапелационни. При новото разглеждане Апелативният съд стигна до цялостното му оправдаване. Към момента липсват обществено оповестени претекстове за този извод.

 

От пожизнен затвор до 20 години

Преди делото да стигне до Върховен касационен съд, и първата, и втората инстанция постановиха доживотни присъди и на двамата. Имаше и особени отзиви на съдии – както в поддръжка на по-тежкото наказване, по този начин и в отбрана на бащата.

 

Сега картината е друга. Орлин Владимиров получава 20 години. Пламен Владимиров е оневинен. Синът остава в ареста. Бащата излиза без мярка за неотклонение.

 

Правото позволява сходни обрати. Но въпросът е по какъв начин обществото ги възприема, когато става дума за ликвидиране в дома, осъществено посредством дълготрайно удушаване, със опозиция от страна на жертвата и следващо укриване на тялото.

 

Домашното принуждение като систематичен проблем

Случаят „ Евгения “ не е просто престъпна история. Той е част от по-широка картина на принуждение в интимни връзки. Убийствата на дами от сътрудници рядко са спонтанни. Те са последна точка на развой. Процес на надзор, психически напън, боязън.

 

От Български фонд за дамите обявиха, че са „ надълбоко тревожни и възмутени “ от решението.

 

„ Евгения не е просто име от правосъдно дело. Тя е млада жена, майка, човек с живот, който беше принудително лишен “.

 

Организацията акцентира, че когато убийството е осъществено в домашна среда, приказваме за ескалация на принуждение, учредено на пола. И предизвестява, че публичното доверие в отбраната на живота и сигурността на дамите е основно.

 

В България тематиката за домашното принуждение години наред беше политически неуместна. Дебатът за Истанбулската спогодба беше трансфорат в културна война. Междувременно жертвите останаха действителни, а отбраната – незадоволителна.

 

Недостатъчно спешни центрове. Ограничена предварителна защита. Липса на съгласуваност. Слаби механизми за ранно различаване на риска.

Когато едно ликвидиране, осъществено по изключително непосилен метод, води до понижена присъда, обществото неизбежно се пита дали системата разпознава цялата тежест на сходни закононарушения.

 

Протестът

На 19 февруари от 18:30 ч. пред Съдебната палата в София ще се организира. Организаторите приканват хората да донесат остарял куфар – като знак на метода, по който беше намерено тялото на Евгения.

 

„ Събираме се, с цел да застанем до околните на Ети. Събираме се, с цел да покажем, че не сме безразлични. Събираме се, с цел да кажем ясно: нито една повече “.

 

Случаят „ Евгения “ към този момент е повече от дело. Той е тест за това дали насилието в дома ще бъде третирано като незабавен публичен проблем или ще продължи да бъде мъчителна, само че повтаряща се хроника.