Антарктида ни показва колко ключови са климатичните промени, , каза за БТА юристът и икономист доц. Марина Стефанова
Не всеки може да пристигна на Антарктида, с цел да види какъв брой основни са климатичните промени, само че ние можем да ангажираме обществото с опазването на околната среда. Антарктида ни демонстрира какъв брой основни са климатичните промени. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция доцент Марина Стефанова.
Доц. Марина Стефанова е правист и икономист, като все още е заместник-декан на Стопанския факултет към Софийския университет. Тя организира изследване, разграничено на три стадия, като последният се организира на терен на българската антарктическа база " Св. Климент Охридски ".
" Не всички биха могли да имат опция да дойдат на Антарктида, с цел да схванат какъв брой основни са климатичните промени, само че ние можем като общество и изключително посредством образованието да създадем артикули, връзки и настройки – и от преподавателите, и в образователните материали – тъй че това да се разбере като действителен ангажимент на всеки жител: опазването на околната среда, даже и в пространства, които не са част от националната територия ", акцентира доцент Стефанова.
Тя добави, че в практиката това може да се случи посредством консолидиране на екологични политики в просветителния развой, основаване на зелени специалности и ангажиране на икономически действия съгласно екологичния отпечатък. Чрез юридически разбор, на интернационално и национално ниво, доцент Стефанова наблюдава присъединяване на България в управническия модел и в огромните институции, както и по какъв метод се финансират дейностите на Антарктида и какви са опциите за привличане на повече и различни типове финанси, до които към сегашния миг не е имало достъп.
" Например климатичните финанси, свързани с трите огромни интернационалните съглашения. Основното, несъмнено, е за климатичните промени – Рамковата спогодба на Организация на обединените нации по изменение на климата. Следващото, което е доста значимо тук, е опазването на биоразнообразието. От началото на тази година имаме към този момент влезнало в действие и трето основно съглашение, което касае и Антарктида, най-вероятно и България – а точно за запазване на океаните ", уточни тя.
Доц. Стефанова работи и на терен в Южна Америка, като си сътрудничи с Института „ Магелан “ и INACH, където се среща с разнообразни сътрудници от тяхното направление за обществени просвета, а следва и работа с Университета „ Хуан де Боско “ в Аржентина. Първият стадий от плана ѝ е обвързван с следене на работата и връзката сред националните антарктически институти, по тематики, свързани с метода, по който действа работата в Антарктида.
" Другата активност, обвързвана с икономическите разбори, е опцията да видиш към сегашния миг какви са финансовите модели: средствата по какъв начин се притеглят, дали е частно финансиране, дали е държавно, дали е смесено, има ли основаване на спомагателна стопанска активност и така нататък ", изясни тя. " Особено значими са климатичните финанси, тъй като тук сме очевидци на най-бързата смяна в климата, или по-скоро на въздействието на климатичните промени върху флората и фауната. И в действителност, знаейки, че Антарктида работи като термометър за всички останали елементи на света, имаме опция да насърчим спомагателни проучвания, тъй че тази информация да се употребява като част от сюжетите за бъдещето на други елементи на планетата, където измененията имат мощно влияние, само че са разпределени в по-широко време, за разлика от тук, където се вижда година за година ".
Доц. Стефанова акцентира, че работата не е обвързвана толкоз с поощряване и развиване на човешкия капитал, а по-скоро с интелектуалния капитал – това, което се създава от интернационалните проучвания.
" И в случай че учените могат да мерят част от въздействието си под формата на изявления и изяви, свързани с участия в интернационалните научни конференции, то за обществото и за страната, в частност за българската страна, има доста повече знаци, които тук могат да се видят и да се употребяват като модел за въздействието на науката върху обществото и стопанската система ", уточни тя.
Крайният артикул на проучването ще бъде монография, сплотяваща събраната информация, която да се " копира мъдро " за други световни цели, като опазването на океаните и атмосферата.
" Ако можем да вземем модел, който „ не е ничия земя “, а се ръководи като споделено пространство, и успеем да го пренесем, бихме могли да имаме по този начин наречената „ грижа на добър собственик “ за доста други места, които не са ничия земя, само че върху които човешката активност има негативен отпечатък под формата на замърсяване, окисляване и неприятно ръководство. Това не можем да го приписваме като български, чилийски или аржентински отпечатък, само че то влияе на всички ни в средносрочен проект ", уточни доцент Стефанова.
Етапът от изследването ѝ, който се извършва на Антарктида, е привързан с юридическото разбиране " добър собственик ".
" От позиция на положителния собственик, минаваме на още един пласт на взаимоотношения и идентификация, който най-често е обвързван с опазването на околната среда и изисква интензивно държание – не това, което сме, а това, което вършим, с цел да можем да защитим околната среда ", изясни тя. " За мен проучването тук и в този момент е обвързвано с това кои са характерностите на българските антарктици, след което – съпоставяне с сътрудници от всички останали експедиции, които не са български, и по-късно съпоставяне на тази извадка с хора, които не са се присъединили в тези експедиции ", добави тя.
По думите ѝ това ще покаже дали има разлика сред настройките, познанието и дейностите им като интензивност, обвързвана с опазването на околната среда – освен тук, а на всички места в техния живот. На българската антарктическа база " Св. Климент Охридски " доцент Стефанова провежда обществена игра, ориентирана към разпространение на световните цели за стабилно развиване.
" Отново беше обвързвана със основаването на общ споделен свят в бъдещето, съгласно желанията, ползите и постигането на персоналните цели на всеки от участващите. Щастлива съм, че напъните ни се увенчаха с триумф. Във втория стадий на играта видяхме, че хората работят доста по-осъзнато, доста по-активно си партнират и стигнахме до уравновесен свят към 2050 година, което беше крайната точка на играта, с която разполагахме ", изясни тя и добави, че следва и разпространяване на въпросник, обвързван с опазването на околната среда, измежду антарктиците.
(НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд дойде във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 година след едномесечно корабоплаване през Атлантическия океан.
През февруари 2024 година националната осведомителна организация на България откри подобен и в българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън. Генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев заяви преди четвъртото корабоплаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември предходната година, че националната информационна организация ще изпрати собствен специфичен сътрудник през януари-февруари 2026 година
Пресклубовете съществуват с помощта на безвъзмездната поддръжка на българския научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ и на българската база „ Св. Климент Охридски “ с предоставените пространства, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем отвън страната в прилежащи страни и в страни с огромни български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), акцентира Вълчев тогава.
Материалите на специфичните репортери на Българска телеграфна агенция на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специфичната тематична графа „ “ на български и британски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се употребяват от всички медии с позоваване на Българска телеграфна агенция. Кирил Вълчев напомни, че с помощта на своите репортери Агенцията е измежду първите резултати в търсачка на Гугъл при търсене с израза Antarctica correspondent.
Доц. Марина Стефанова е правист и икономист, като все още е заместник-декан на Стопанския факултет към Софийския университет. Тя организира изследване, разграничено на три стадия, като последният се организира на терен на българската антарктическа база " Св. Климент Охридски ".
" Не всички биха могли да имат опция да дойдат на Антарктида, с цел да схванат какъв брой основни са климатичните промени, само че ние можем като общество и изключително посредством образованието да създадем артикули, връзки и настройки – и от преподавателите, и в образователните материали – тъй че това да се разбере като действителен ангажимент на всеки жител: опазването на околната среда, даже и в пространства, които не са част от националната територия ", акцентира доцент Стефанова.
Тя добави, че в практиката това може да се случи посредством консолидиране на екологични политики в просветителния развой, основаване на зелени специалности и ангажиране на икономически действия съгласно екологичния отпечатък. Чрез юридически разбор, на интернационално и национално ниво, доцент Стефанова наблюдава присъединяване на България в управническия модел и в огромните институции, както и по какъв метод се финансират дейностите на Антарктида и какви са опциите за привличане на повече и различни типове финанси, до които към сегашния миг не е имало достъп.
" Например климатичните финанси, свързани с трите огромни интернационалните съглашения. Основното, несъмнено, е за климатичните промени – Рамковата спогодба на Организация на обединените нации по изменение на климата. Следващото, което е доста значимо тук, е опазването на биоразнообразието. От началото на тази година имаме към този момент влезнало в действие и трето основно съглашение, което касае и Антарктида, най-вероятно и България – а точно за запазване на океаните ", уточни тя.
Доц. Стефанова работи и на терен в Южна Америка, като си сътрудничи с Института „ Магелан “ и INACH, където се среща с разнообразни сътрудници от тяхното направление за обществени просвета, а следва и работа с Университета „ Хуан де Боско “ в Аржентина. Първият стадий от плана ѝ е обвързван с следене на работата и връзката сред националните антарктически институти, по тематики, свързани с метода, по който действа работата в Антарктида.
" Другата активност, обвързвана с икономическите разбори, е опцията да видиш към сегашния миг какви са финансовите модели: средствата по какъв начин се притеглят, дали е частно финансиране, дали е държавно, дали е смесено, има ли основаване на спомагателна стопанска активност и така нататък ", изясни тя. " Особено значими са климатичните финанси, тъй като тук сме очевидци на най-бързата смяна в климата, или по-скоро на въздействието на климатичните промени върху флората и фауната. И в действителност, знаейки, че Антарктида работи като термометър за всички останали елементи на света, имаме опция да насърчим спомагателни проучвания, тъй че тази информация да се употребява като част от сюжетите за бъдещето на други елементи на планетата, където измененията имат мощно влияние, само че са разпределени в по-широко време, за разлика от тук, където се вижда година за година ".
Доц. Стефанова акцентира, че работата не е обвързвана толкоз с поощряване и развиване на човешкия капитал, а по-скоро с интелектуалния капитал – това, което се създава от интернационалните проучвания.
" И в случай че учените могат да мерят част от въздействието си под формата на изявления и изяви, свързани с участия в интернационалните научни конференции, то за обществото и за страната, в частност за българската страна, има доста повече знаци, които тук могат да се видят и да се употребяват като модел за въздействието на науката върху обществото и стопанската система ", уточни тя.
Крайният артикул на проучването ще бъде монография, сплотяваща събраната информация, която да се " копира мъдро " за други световни цели, като опазването на океаните и атмосферата.
" Ако можем да вземем модел, който „ не е ничия земя “, а се ръководи като споделено пространство, и успеем да го пренесем, бихме могли да имаме по този начин наречената „ грижа на добър собственик “ за доста други места, които не са ничия земя, само че върху които човешката активност има негативен отпечатък под формата на замърсяване, окисляване и неприятно ръководство. Това не можем да го приписваме като български, чилийски или аржентински отпечатък, само че то влияе на всички ни в средносрочен проект ", уточни доцент Стефанова.
Етапът от изследването ѝ, който се извършва на Антарктида, е привързан с юридическото разбиране " добър собственик ".
" От позиция на положителния собственик, минаваме на още един пласт на взаимоотношения и идентификация, който най-често е обвързван с опазването на околната среда и изисква интензивно държание – не това, което сме, а това, което вършим, с цел да можем да защитим околната среда ", изясни тя. " За мен проучването тук и в този момент е обвързвано с това кои са характерностите на българските антарктици, след което – съпоставяне с сътрудници от всички останали експедиции, които не са български, и по-късно съпоставяне на тази извадка с хора, които не са се присъединили в тези експедиции ", добави тя.
По думите ѝ това ще покаже дали има разлика сред настройките, познанието и дейностите им като интензивност, обвързвана с опазването на околната среда – освен тук, а на всички места в техния живот. На българската антарктическа база " Св. Климент Охридски " доцент Стефанова провежда обществена игра, ориентирана към разпространение на световните цели за стабилно развиване.
" Отново беше обвързвана със основаването на общ споделен свят в бъдещето, съгласно желанията, ползите и постигането на персоналните цели на всеки от участващите. Щастлива съм, че напъните ни се увенчаха с триумф. Във втория стадий на играта видяхме, че хората работят доста по-осъзнато, доста по-активно си партнират и стигнахме до уравновесен свят към 2050 година, което беше крайната точка на играта, с която разполагахме ", изясни тя и добави, че следва и разпространяване на въпросник, обвързван с опазването на околната среда, измежду антарктиците.
(НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд дойде във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 година след едномесечно корабоплаване през Атлантическия океан.
През февруари 2024 година националната осведомителна организация на България откри подобен и в българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън. Генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев заяви преди четвъртото корабоплаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември предходната година, че националната информационна организация ще изпрати собствен специфичен сътрудник през януари-февруари 2026 година
Пресклубовете съществуват с помощта на безвъзмездната поддръжка на българския научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ и на българската база „ Св. Климент Охридски “ с предоставените пространства, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем отвън страната в прилежащи страни и в страни с огромни български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), акцентира Вълчев тогава.
Материалите на специфичните репортери на Българска телеграфна агенция на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специфичната тематична графа „ “ на български и британски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се употребяват от всички медии с позоваване на Българска телеграфна агенция. Кирил Вълчев напомни, че с помощта на своите репортери Агенцията е измежду първите резултати в търсачка на Гугъл при търсене с израза Antarctica correspondent.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ