Опасните игри на нашите деца
Само преди 10-15 години множеството родители се притесняваха, в случай че чедото им до късно стои на открито. А една от първите тревожни мисли на майките и бащите бе обвързвана с съмнението, че наследникът им прекарва времето си в неприятна компания. Напоследък обстановката претърпя коренна смяна: терзание може (и трябва) да провокира детето, което непрестанно или дълготрайно сърфира в световната мрежа. И казусът не е толкоз в пристрастеността към класическите компютърни игри, а в цялостната неконтролируемост на интернет приложенията, изскачащи безусловно от всеки рекламен банер или пренасочващ линк. Именно тези съвременни приложения и неуместни провокации се стремят да завладяват мозъка, да насочват дейностите и да вземат решение ориста на нашите деца.
Китове и пеперуди
Сред най-разпространените и извънредно рисковите през днешния ден си остават така наречен групи на гибелта в обществените мрежи, написа " Комсомольская истина " в Украйна. Докато се затваря едната, незабавно се появяват още три... и по този начин до безспир. В названията им, и това е доста значимо да се знае от родителите, постоянно може да се срещнат думите " кит " и " пеперуда ". Което въобще не е инцидентно: за едрите морски бозайници се знае, че от време на време незнайно за какво се насочват към брега, в действителност извършвайки самоубийство, а животът на люспестокрилите летящи инсекти е прекомерно къс - разумна причина да ги назовават еднодневки.
Всяко от тези приложения борави със лични правила на играта, които не е изключено постоянно да се трансформират. Но ги сплотява доста значимо изискване: децата получават задачи, които би трябвало да се изпълнят в границите на най-много 50 дни. Числото също не е измислено току-тъй - става дума за отпратка към книгата на Стейс Крамър " 50 дни преди самоубийството ми ", в която основната героиня точно за този интервал би трябвало да реши дали желае да живее или да почине. Целта на играта е в последна сметка да се стигне до... съдбовен край.
Рядко ще срещнете в пресата известия за
драматичен случай
с момиче, скочило от 13-ия етаж поради предизвикателство, подхвърлено в обществените мрежи. Такива случаи са прекомерно мъчно доказуеми от правоохранителните органи. Затова е по-лесно тихомълком да бъдат пренебрегнати или да се показват като нелепа реакция на несподелена тийнейджърска обич. А даже и да се закриват тематичните групи във фейсбук, където да вземем за пример всичко това се е излъчвало онлайн, те незабавно се пръкват под друго име, само че със същите админи, зарибяващи следващите невръстни шаранчета, неизвестно за какво издигнали в фетиш мистериозния " наследник кит ".
Обикновено децата се причисляват към сходни страници в обществените мрежи от досада, подтиквани от любознание или от другари, които другояче заплашват да опишат на всички техни общи познати, че в компанията им са се намърдали страхливи загубеняци. За да ги одобряват в мечтаната група, учениците под всеки собствен безопасен на пръв взор пост или фотография прибавят хаштаг #кит, #искамдаиграя, #предизвикателство и така нататък, като нерядко го вършат на британски или други езици, употребявайки разнообразни кодови думи, с цел да скрият желанията си от родителите си или болшинството непосветени.
Модераторите пък позволяват " определени " след точно изследване на техния профил или след рекомендация на към този момент признатите доверени членове. Бройката им набъбва стремително: в случай че в 8 сутринта се появява следващата
" страница на гибелта ",
към 11 ч. неколкостотин деца към този момент са пратили питане за банкет в нея. Но има мълчешком ограничаване - броя не трябва да надвишава 1000 души (целева група са им по-затворените деца), като доста се ценят подправените сметки. Така имат повече шансове да останат незабелязани за службите, ангажирани с предотвратяването на сходен жанр провокации, тласкане към самонараняване и закононарушения с малолетни. Именно в тези виртуални кътчета първи научават и за появяването на нови, не по-малко страховити и рискови интернет игри.
Тичай или умри
Напоследък в някои европейски страни може да се следи лавинообразна неуравновесеност, подбудена от догадки за някои необясними, само че повтарящи се с налудничава честота случки. Например таксиметрови водачи всеобщо стартират да се жалват, че в разнообразни региони на града деца съвсем на една и съща възраст изскачат пред колите като от нищото. Именно това е концепцията на следващото предизвикателство, непосредствено заплашващо здравето и даже живота - младежът да пресече пътното платно на косъм от профучаващ с гневна скорост автомобил. Или съумява, или...
В полицията мъчно ще изкопчите удостоверение за съществуването на сходни трагични произшествия, които може да са разследване на нелепи интернет игри. За униформените е по-лесно да одобряват, че учениците са почнали по-небрежно да се отнасят към разпоредбите за държание на пътя. И афишират провеждането на следващите разяснителни акции в две-три школа, с които безусловно " си измиват ръцете ".
Да изчезнеш за 24 часа
Подозренията, че децата може да са се хванали на въдицата на следващото предизвикателство от виртуалното пространство, се разменят най-много сред разтревожени родители. Малките просто не схващат какво тестване е за фамилиите им да не знаят къде са в продължение нацяло денонощие. Не дават отговор на позвъняванията, изключват телефоните си, а приятелите им снимат на видео " изгубването ", с цел да документират " триумфа " на геройството и да потвърдят какъв брой са " яки ". На идващия ден децата се връщат у дома, все едно нищо не се е случило. И, спазвайки още едно от разпоредбите на играта, не споделят нито дума къде са били - макар истерясването на гълтащите с шепи валидол майки и заканите от плесници на по-невъздържаните татковци.
А експертите ги поучават просто повече да поддържат връзка с децата. Въпреки перманентната претовареност и изтощеност да беседват с тях по всевъзможни тематики, да знаят имената и адресите на приятелите и съучениците им и даже да се причисляват (с подправени имена) към същите фейсбук групи, където членуват отрочетата им. Така най-малко имат късмет да схванат какво вълнува децата, по какви игри се увличат и до каква степен рисков е животът им в интернет.
Китове и пеперуди
Сред най-разпространените и извънредно рисковите през днешния ден си остават така наречен групи на гибелта в обществените мрежи, написа " Комсомольская истина " в Украйна. Докато се затваря едната, незабавно се появяват още три... и по този начин до безспир. В названията им, и това е доста значимо да се знае от родителите, постоянно може да се срещнат думите " кит " и " пеперуда ". Което въобще не е инцидентно: за едрите морски бозайници се знае, че от време на време незнайно за какво се насочват към брега, в действителност извършвайки самоубийство, а животът на люспестокрилите летящи инсекти е прекомерно къс - разумна причина да ги назовават еднодневки.
Всяко от тези приложения борави със лични правила на играта, които не е изключено постоянно да се трансформират. Но ги сплотява доста значимо изискване: децата получават задачи, които би трябвало да се изпълнят в границите на най-много 50 дни. Числото също не е измислено току-тъй - става дума за отпратка към книгата на Стейс Крамър " 50 дни преди самоубийството ми ", в която основната героиня точно за този интервал би трябвало да реши дали желае да живее или да почине. Целта на играта е в последна сметка да се стигне до... съдбовен край.
Рядко ще срещнете в пресата известия за
драматичен случай
с момиче, скочило от 13-ия етаж поради предизвикателство, подхвърлено в обществените мрежи. Такива случаи са прекомерно мъчно доказуеми от правоохранителните органи. Затова е по-лесно тихомълком да бъдат пренебрегнати или да се показват като нелепа реакция на несподелена тийнейджърска обич. А даже и да се закриват тематичните групи във фейсбук, където да вземем за пример всичко това се е излъчвало онлайн, те незабавно се пръкват под друго име, само че със същите админи, зарибяващи следващите невръстни шаранчета, неизвестно за какво издигнали в фетиш мистериозния " наследник кит ".
Обикновено децата се причисляват към сходни страници в обществените мрежи от досада, подтиквани от любознание или от другари, които другояче заплашват да опишат на всички техни общи познати, че в компанията им са се намърдали страхливи загубеняци. За да ги одобряват в мечтаната група, учениците под всеки собствен безопасен на пръв взор пост или фотография прибавят хаштаг #кит, #искамдаиграя, #предизвикателство и така нататък, като нерядко го вършат на британски или други езици, употребявайки разнообразни кодови думи, с цел да скрият желанията си от родителите си или болшинството непосветени.
Модераторите пък позволяват " определени " след точно изследване на техния профил или след рекомендация на към този момент признатите доверени членове. Бройката им набъбва стремително: в случай че в 8 сутринта се появява следващата
" страница на гибелта ",
към 11 ч. неколкостотин деца към този момент са пратили питане за банкет в нея. Но има мълчешком ограничаване - броя не трябва да надвишава 1000 души (целева група са им по-затворените деца), като доста се ценят подправените сметки. Така имат повече шансове да останат незабелязани за службите, ангажирани с предотвратяването на сходен жанр провокации, тласкане към самонараняване и закононарушения с малолетни. Именно в тези виртуални кътчета първи научават и за появяването на нови, не по-малко страховити и рискови интернет игри.
Тичай или умри
Напоследък в някои европейски страни може да се следи лавинообразна неуравновесеност, подбудена от догадки за някои необясними, само че повтарящи се с налудничава честота случки. Например таксиметрови водачи всеобщо стартират да се жалват, че в разнообразни региони на града деца съвсем на една и съща възраст изскачат пред колите като от нищото. Именно това е концепцията на следващото предизвикателство, непосредствено заплашващо здравето и даже живота - младежът да пресече пътното платно на косъм от профучаващ с гневна скорост автомобил. Или съумява, или...
В полицията мъчно ще изкопчите удостоверение за съществуването на сходни трагични произшествия, които може да са разследване на нелепи интернет игри. За униформените е по-лесно да одобряват, че учениците са почнали по-небрежно да се отнасят към разпоредбите за държание на пътя. И афишират провеждането на следващите разяснителни акции в две-три школа, с които безусловно " си измиват ръцете ".
Да изчезнеш за 24 часа
Подозренията, че децата може да са се хванали на въдицата на следващото предизвикателство от виртуалното пространство, се разменят най-много сред разтревожени родители. Малките просто не схващат какво тестване е за фамилиите им да не знаят къде са в продължение нацяло денонощие. Не дават отговор на позвъняванията, изключват телефоните си, а приятелите им снимат на видео " изгубването ", с цел да документират " триумфа " на геройството и да потвърдят какъв брой са " яки ". На идващия ден децата се връщат у дома, все едно нищо не се е случило. И, спазвайки още едно от разпоредбите на играта, не споделят нито дума къде са били - макар истерясването на гълтащите с шепи валидол майки и заканите от плесници на по-невъздържаните татковци.
А експертите ги поучават просто повече да поддържат връзка с децата. Въпреки перманентната претовареност и изтощеност да беседват с тях по всевъзможни тематики, да знаят имената и адресите на приятелите и съучениците им и даже да се причисляват (с подправени имена) към същите фейсбук групи, където членуват отрочетата им. Така най-малко имат късмет да схванат какво вълнува децата, по какви игри се увличат и до каква степен рисков е животът им в интернет.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ