Натрупано мълчание. Зачестяват ли случаите на домашно насилие
Рязана, остригана, отвлечена, изнасилена, пребита. Един нечовечен случай на принуждение против момиче стана обществен и отприщи вълна от разкази за претърпяното от други жертви на домашно принуждение, които към момента могат да приказват. Това повдигна въпрос - зачестяват ли случаите?
. Толкова бяха нужни, с цел да накарат хиляди хора в цяла България да излязат на митинги против домашното принуждение над дами. След първата история започнаха да се появяват и десетки други разкази за принуждение, които до момента оставаха скрити.
и от Стара Загора . Убитата от София. Жената от , изгубила детето си след побой, и тази от , пребита и държана заключена от някогашния си другар. Случаите на домашно принуждение наподобяват повече от всеки път. Това повдигна и въпрос за какво започнаха да се появяват тъкмо в този момент - насилието е повече или да него се приказва повече?
Според Надежда Дерменджиева , изпълнителен шеф на Български фонд за дамите , повода е, че медиите и обществото са станали по-чувствителни към тематиката.
" Винаги е имало принуждение над дами, изключително домашно принуждение и изключително принуждение сред интимни сътрудници ", споделя тя.
Медийният специалист проф. Георги Лозанов сподели пред Свободна Европа, че по тематиката " има насъбрано безмълвие ". Той напомни, че преди няколко години тя още веднъж беше на дневен ред - по време на разискването на Истанбулската спогодба - документът на Съвета на Европа за предварителна защита на домашното принуждение, който обаче не е утвърден от България.
" Тогава тематиката беше съборена от превръщането на Истанбулската спогодба във подправена вест ", сподели медийният специалист и добави, че поради това дълго време тематиката е била отбягвана.
Зачестяват ли случаите
Големите митинги и публичната поддръжка за потърпевшите, която се вижда в последните седмици, са дали сили на потърпевшите да приказват, счита адв. Даниела Горбунова.
" Затова в медиите има обявяване на такива актове на принуждение ", споделя тя.
Адв. Горбунова е експерт в правната отбрана на потърпевши от домашно принуждение. Опитът ѝ демонстрира, че жертвите в множеството случаи не споделят за претърпяното, тъй като изпитват съмнение в институциите, опасяват се и се срамят.
„ А в този момент, когато обществото излезе ясно да съобщи, че би трябвало да се промени реакцията на институциите, хората са насърчени да декларират своите проблеми “, споделя тя.
Според проучване на Национални статистически институт (НСИ) за 2022 година всяка трета жена в България на възраст сред 18 и 29 години е била насилвана от собствен сегашен или някогашен сътрудник.
На фона на публичното неодобрение против насилието над дами в събота се появи и, направен от Министерството на труда и обществената политика. Според него през 2022 година са разпознати 736 случая на домашно принуждение. От тях 188 са против дами, 6 - против мъже и 542 - против деца.
Официална статистика на случаите на домашно принуждение обаче към момента в България няма.
" Подейства поразяващо "
Защо всички тези случаи се появиха тъкмо в този момент?
" От една страна, медиите повече отразяват. От друга страна, има доста организации, които работят на локално равнище и създадохме добра сигурна среда за жертвите да приказват, да споделят, да търсят помощ ", споделя Дерменджиева.
Тя счита, че това е довело до струпване на непоносимост против домашното принуждение в обществото.
Според проф. Лозанов тематиката се е появила " поради извънредно садистичните характерности " на осъщественото принуждение в Стара Загора - казусът, в който потърпевшата 18-годишна Дебора беше рязана с макетен нощ, бита, остригана.
" То беше като от филм на ужасите и подейства доста поразяващо ", споделя той.
Лозанов отбелязва, че предварителната защита на домашното принуждение е било на дневен ред и преди няколко години, когато за първи път се появи тематиката за Истанбулската спогодба.
" След първичното очакване през Истанбулската спогодба да се сложи въпросът [за домашното насилие] тя беше поета от националистите, които я вкараха в личната си идеология на „ битка с джендърството “, която пък идеология се трансформира в борба със Запада ", споделя той.
Той изяснява, че това е повода дълго време по-късно медиите и обществените лица да не приказват за домашно принуждение и за потребността от битка с него.
" Защото незабавно се явяваха тези мощни националистични Путинови гласове, които започваха да ги упрекват в „ джендърство “ и в неолиберализъм ", споделя той.
Ролята на медиите
Според Георги Лозанов огромната компликация в битката с домашното принуждение е мълчанието. Колкото повече медиите приказват за него, толкоз по-лесно става за жертвите да споделят.
Той счита, че в такива случаи обществената реакция е доста значима, защото жертвите постоянно се срамят да признаят случилото се.
" Това е психически много мъчно изключително в едно мачистко общество, в което се основава чувство, че мъжът е в правото си да ползва мощ единствено тъй като е мощният пол ", споделя Лозанов.
" Гласността е едно от средствата за битка с домашното принуждение. Колкото повече хората си мълчат, толкоз по-малка ще бъде реакцията на обществото ", споделя и адв. Горбунова.
И отново за Истанбулската спогодба
По време на дебатите в Народното събрание за приемане на Закон за отбрана от домашното принуждение през последните седмици партии в лицето на опозиционните Българска социалистическа партия, " Възраждане ", " ИТН " още веднъж заговориха, че тематиката се употребява за пробутване на Истанбулската спогодба и въвеждане на „ джендър идеология “ и „ трети пол “ - все неща, които не попадат в текстовете на документа на Съвета на Европа за предварителна защита на домашното принуждение.
Доц. Христо Христев , учител по европейско право в СУ " Св. Климент Охридски " , означи, че тематиката за Истанбулската спогодба още веднъж се инструментализира от страна на " някои не изключително правилни популистки политически партии ".
Два месеца по-рано, на 1 юни 2023 година, Съветът на Европейския съюз присъединението на Съюза към Конвенцията за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение - както е цялостното име на Истанбулската спогодба.
Още тогава се заприказва, че това ще задължи България да одобри конвенцията. Според доцент Христо Христев това не е правилно и само разрешава на Европейски Съюз да подхваща ограничения в границите на компетентността, която той по този начин или другояче има.
" В частност моето мнение е, че той би могъл да приема вероятно единствено някакви ограничения по предварителна защита, стратегии, които подкрепят дейностите по предварителна защита, само че той не може директно да урежда тези въпроси ", споделя той.
Истанбулската спогодба влезе в действие през април 2014 година и беше подписана от Европейски Съюз на 13 юни 2017 година Тя основава правна рамка за отбрана на дамите от принуждение и обгръща необятен набор от ограничения - от събиране на информация и повишение на информираността до правни ограничения за криминализиране на другите форми на принуждение над дамите.
Конвенцията съдържа ограничения за отбрана на жертвите и за даване на услуги за поддръжка и урежда въпроси, свързани с принуждение, учредено на пола, в региона на даването на леговище и миграцията.
. Толкова бяха нужни, с цел да накарат хиляди хора в цяла България да излязат на митинги против домашното принуждение над дами. След първата история започнаха да се появяват и десетки други разкази за принуждение, които до момента оставаха скрити.
и от Стара Загора . Убитата от София. Жената от , изгубила детето си след побой, и тази от , пребита и държана заключена от някогашния си другар. Случаите на домашно принуждение наподобяват повече от всеки път. Това повдигна и въпрос за какво започнаха да се появяват тъкмо в този момент - насилието е повече или да него се приказва повече?
Според Надежда Дерменджиева , изпълнителен шеф на Български фонд за дамите , повода е, че медиите и обществото са станали по-чувствителни към тематиката.
" Винаги е имало принуждение над дами, изключително домашно принуждение и изключително принуждение сред интимни сътрудници ", споделя тя.
Медийният специалист проф. Георги Лозанов сподели пред Свободна Европа, че по тематиката " има насъбрано безмълвие ". Той напомни, че преди няколко години тя още веднъж беше на дневен ред - по време на разискването на Истанбулската спогодба - документът на Съвета на Европа за предварителна защита на домашното принуждение, който обаче не е утвърден от България.
" Тогава тематиката беше съборена от превръщането на Истанбулската спогодба във подправена вест ", сподели медийният специалист и добави, че поради това дълго време тематиката е била отбягвана.
Зачестяват ли случаите
Големите митинги и публичната поддръжка за потърпевшите, която се вижда в последните седмици, са дали сили на потърпевшите да приказват, счита адв. Даниела Горбунова.
" Затова в медиите има обявяване на такива актове на принуждение ", споделя тя.
Адв. Горбунова е експерт в правната отбрана на потърпевши от домашно принуждение. Опитът ѝ демонстрира, че жертвите в множеството случаи не споделят за претърпяното, тъй като изпитват съмнение в институциите, опасяват се и се срамят.
„ А в този момент, когато обществото излезе ясно да съобщи, че би трябвало да се промени реакцията на институциите, хората са насърчени да декларират своите проблеми “, споделя тя.
Според проучване на Национални статистически институт (НСИ) за 2022 година всяка трета жена в България на възраст сред 18 и 29 години е била насилвана от собствен сегашен или някогашен сътрудник.
На фона на публичното неодобрение против насилието над дами в събота се появи и, направен от Министерството на труда и обществената политика. Според него през 2022 година са разпознати 736 случая на домашно принуждение. От тях 188 са против дами, 6 - против мъже и 542 - против деца.
Официална статистика на случаите на домашно принуждение обаче към момента в България няма.
" Подейства поразяващо "
Защо всички тези случаи се появиха тъкмо в този момент?
" От една страна, медиите повече отразяват. От друга страна, има доста организации, които работят на локално равнище и създадохме добра сигурна среда за жертвите да приказват, да споделят, да търсят помощ ", споделя Дерменджиева.
Тя счита, че това е довело до струпване на непоносимост против домашното принуждение в обществото.
Според проф. Лозанов тематиката се е появила " поради извънредно садистичните характерности " на осъщественото принуждение в Стара Загора - казусът, в който потърпевшата 18-годишна Дебора беше рязана с макетен нощ, бита, остригана.
" То беше като от филм на ужасите и подейства доста поразяващо ", споделя той.
Лозанов отбелязва, че предварителната защита на домашното принуждение е било на дневен ред и преди няколко години, когато за първи път се появи тематиката за Истанбулската спогодба.
" След първичното очакване през Истанбулската спогодба да се сложи въпросът [за домашното насилие] тя беше поета от националистите, които я вкараха в личната си идеология на „ битка с джендърството “, която пък идеология се трансформира в борба със Запада ", споделя той.
Той изяснява, че това е повода дълго време по-късно медиите и обществените лица да не приказват за домашно принуждение и за потребността от битка с него.
" Защото незабавно се явяваха тези мощни националистични Путинови гласове, които започваха да ги упрекват в „ джендърство “ и в неолиберализъм ", споделя той.
Ролята на медиите
Според Георги Лозанов огромната компликация в битката с домашното принуждение е мълчанието. Колкото повече медиите приказват за него, толкоз по-лесно става за жертвите да споделят.
Той счита, че в такива случаи обществената реакция е доста значима, защото жертвите постоянно се срамят да признаят случилото се.
" Това е психически много мъчно изключително в едно мачистко общество, в което се основава чувство, че мъжът е в правото си да ползва мощ единствено тъй като е мощният пол ", споделя Лозанов.
" Гласността е едно от средствата за битка с домашното принуждение. Колкото повече хората си мълчат, толкоз по-малка ще бъде реакцията на обществото ", споделя и адв. Горбунова.
И отново за Истанбулската спогодба
По време на дебатите в Народното събрание за приемане на Закон за отбрана от домашното принуждение през последните седмици партии в лицето на опозиционните Българска социалистическа партия, " Възраждане ", " ИТН " още веднъж заговориха, че тематиката се употребява за пробутване на Истанбулската спогодба и въвеждане на „ джендър идеология “ и „ трети пол “ - все неща, които не попадат в текстовете на документа на Съвета на Европа за предварителна защита на домашното принуждение.
Доц. Христо Христев , учител по европейско право в СУ " Св. Климент Охридски " , означи, че тематиката за Истанбулската спогодба още веднъж се инструментализира от страна на " някои не изключително правилни популистки политически партии ".
Два месеца по-рано, на 1 юни 2023 година, Съветът на Европейския съюз присъединението на Съюза към Конвенцията за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение - както е цялостното име на Истанбулската спогодба.
Още тогава се заприказва, че това ще задължи България да одобри конвенцията. Според доцент Христо Христев това не е правилно и само разрешава на Европейски Съюз да подхваща ограничения в границите на компетентността, която той по този начин или другояче има.
" В частност моето мнение е, че той би могъл да приема вероятно единствено някакви ограничения по предварителна защита, стратегии, които подкрепят дейностите по предварителна защита, само че той не може директно да урежда тези въпроси ", споделя той.
Истанбулската спогодба влезе в действие през април 2014 година и беше подписана от Европейски Съюз на 13 юни 2017 година Тя основава правна рамка за отбрана на дамите от принуждение и обгръща необятен набор от ограничения - от събиране на информация и повишение на информираността до правни ограничения за криминализиране на другите форми на принуждение над дамите.
Конвенцията съдържа ограничения за отбрана на жертвите и за даване на услуги за поддръжка и урежда въпроси, свързани с принуждение, учредено на пола, в региона на даването на леговище и миграцията.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ