Почти няма българско семейство без гурбетчийска история
„ Пуста да остане таз Америка… “ е ария, която има своя богата предистория. Данчо Данчев е по-малкият брат на Христо, който е погубен в Балканската война през 1913 година За неговата гибел съселянинът му гъдулар Илчо Пенчев Дъковски, татко на известната национална певица Мара Балканска, основава песента „ Снощи минах, мамо, около Султан тепе “.
След това интернационалният отзив от нещастието с „ Титаник “ и гибелта на двамата му съселяни го подтикват да сътвори и песента „ Пуста да остане таз Америка. “ Той си я нагласява по мелодията на гъдулката и стартира да я пее из Троянско по панаири и сборове. По-късно песента потегля из цяла България. Това е информация от „ 24 часа “, която ни напомня по какъв начин една ария се трансформира в известна, когато касае орисите на доста хора от едно място.
Всъщност, като се замисли човек, песните за гурбета са нещо елементарно обяснимо за нашия народ, една огромна част от който е пропътувала света по едни или други аргументи – едни за занимания, други, които са и повече – с цел да изкарат пари за по-добър живот в „ остарелия край “, както назовават Родината си. Истината е, че съвсем няма българско семейство, в което да няма родова история, обвързвана с война или с емиграция. Така е организиран Балканският полуостров,
подобен е манталитетът на хората
по тези места – те като че ли са родени, с цел да страдат, само че пък и когато има мотив, знаят по какъв начин да се веселят!
„ Пуста да остане таз Америка… “ не е опит за неглижиране на Съединени американски щати, тъй като времената, в които е основана, към момента не са толкоз диви и утопични, с цел да се стигне, както по-късно, до цялостно отказване на Америка и всичко западно. Комунистическият държател на България – Тодор Живков – даже си разрешава да съобщи в едно свое частно изявление, че заминаването за Америка преди 1944 година, в по-ранните години, не било престъпление…! А дали и за какво е закононарушение след тази година…!? Но това е една друга и много дълга тема…
Става дума за това, че основаването на ария за Америка и гурбетлъка на българите по света се трансформира в нещо като народен фолклор, като исторически обусловено сътворяване на шлагер.
Песента
изплаква тъгата
песента обаче я споделя. Нека не забравяме, че точно по данни от фолклорни песни са били направени едни от най-големите историко-археологически открития у нас!
Така е и с тази ария – „ Пуста да остане таз Америка… “ не жигосва, тя по-скоро споделя, за да запази исторически миг от спецификата на една ера.
Почти няма българско семейство без гурбетчийска история
„ Пуста да остане таз Америка, Америка – Северна и Южна, Америка – облага огромна, дето измами тез млади момчета, млади момчета – тим юнаци, та ги прекара през девет страни, през девет страни, та в десета. А в десета параход ги чака. Па се качили млади момчета, млади момчета, 100 хиляди души. Вървели три дни и три нощи, вървели, вървели, досред океана. Че се задали огромни балкани. Не е било огромни балкани, най е било дебели ледове. Ей че ми викат млади момчета: „ Свирете, музики, за спомен и популярност, че всички тук ще загинем – млади и зелени, бели и червени. “ Че е потопен огромният параход, огромният параход със 100 хиляди души, та са всички в тоз параход издавили. И тоз Минко Ангелов от махала Дулявска, и тоз Ристо Данчов от махала Тотювска. Ристю си млада вдовица остави, млада вдовица с две дечица. Плаче и подрежда млада вдовица: „ Пуста да остане таз Америка, дето ма остави млада вдовица, млада вдовица с невръстни дечица. “
Виждаме по какъв начин песента се трансформира в историческо доказателство, в епос, който
предава обръщение
Една друга ария с сходни претекстове, само че в друг епос се пее пък в Македонския край. Нейният текст е: „ На гурбет ке ида, на гурбет ке ида. Пари да печела. Хе-е-е-й, Хе-е-е-й. Първата иляда, първата иляда. Конче ке си купа. Хе-е-е-й, Хе-е-е-й. Втора иляда, с втора иляда, кухня ке изработка. Хе-е-е-й, Хе-е-е-й. Третата иляда, с третата иляда, тебе ке те взема. Хе-е-е-й, Хе-е-е-й. “.
Тук още веднъж виждаме подобен епосен претекст с известни разлики – разказването на един исторически миг. Ако обобщим, първата ария е обстоен исторически епос за едно трагично събитие в океана, а втората ария разказва финансовия проект на един бежанец. И двете обаче са разкази, шлагери от една ера, описващи сходни и разнообразни детайли от прекарванията и ориста.
Това е била ориста на нашенците в Америка, а и освен там, задачата им е да съберат пари, с цел да се завърнат в „ остарелия край “ и да си купят добитък, да постоят къща и да се оженят, както се пее във втората ария. Това е била задачата на всеки, с цел да вземе това значимо решение в живота си, да тръгне на подобен дълъг и рисков път през целия континент и през океана!
Поради тази причина има и доста други песни, които възпяват не омразата или обичта, а на първо място претърпяното от обещано историческо време. Хората не се пробват да „ пустосват “ в обезсърчение, а с това напомнят, с цел да не се не помни. Това е задачата на този епосен фолклор – да пази историята такава, каквато е в реалност!
След това интернационалният отзив от нещастието с „ Титаник “ и гибелта на двамата му съселяни го подтикват да сътвори и песента „ Пуста да остане таз Америка. “ Той си я нагласява по мелодията на гъдулката и стартира да я пее из Троянско по панаири и сборове. По-късно песента потегля из цяла България. Това е информация от „ 24 часа “, която ни напомня по какъв начин една ария се трансформира в известна, когато касае орисите на доста хора от едно място.
Всъщност, като се замисли човек, песните за гурбета са нещо елементарно обяснимо за нашия народ, една огромна част от който е пропътувала света по едни или други аргументи – едни за занимания, други, които са и повече – с цел да изкарат пари за по-добър живот в „ остарелия край “, както назовават Родината си. Истината е, че съвсем няма българско семейство, в което да няма родова история, обвързвана с война или с емиграция. Така е организиран Балканският полуостров,
подобен е манталитетът на хората
по тези места – те като че ли са родени, с цел да страдат, само че пък и когато има мотив, знаят по какъв начин да се веселят!
„ Пуста да остане таз Америка… “ не е опит за неглижиране на Съединени американски щати, тъй като времената, в които е основана, към момента не са толкоз диви и утопични, с цел да се стигне, както по-късно, до цялостно отказване на Америка и всичко западно. Комунистическият държател на България – Тодор Живков – даже си разрешава да съобщи в едно свое частно изявление, че заминаването за Америка преди 1944 година, в по-ранните години, не било престъпление…! А дали и за какво е закононарушение след тази година…!? Но това е една друга и много дълга тема…
Става дума за това, че основаването на ария за Америка и гурбетлъка на българите по света се трансформира в нещо като народен фолклор, като исторически обусловено сътворяване на шлагер.
Песента
изплаква тъгата
песента обаче я споделя. Нека не забравяме, че точно по данни от фолклорни песни са били направени едни от най-големите историко-археологически открития у нас!
Така е и с тази ария – „ Пуста да остане таз Америка… “ не жигосва, тя по-скоро споделя, за да запази исторически миг от спецификата на една ера.
Почти няма българско семейство без гурбетчийска история
„ Пуста да остане таз Америка, Америка – Северна и Южна, Америка – облага огромна, дето измами тез млади момчета, млади момчета – тим юнаци, та ги прекара през девет страни, през девет страни, та в десета. А в десета параход ги чака. Па се качили млади момчета, млади момчета, 100 хиляди души. Вървели три дни и три нощи, вървели, вървели, досред океана. Че се задали огромни балкани. Не е било огромни балкани, най е било дебели ледове. Ей че ми викат млади момчета: „ Свирете, музики, за спомен и популярност, че всички тук ще загинем – млади и зелени, бели и червени. “ Че е потопен огромният параход, огромният параход със 100 хиляди души, та са всички в тоз параход издавили. И тоз Минко Ангелов от махала Дулявска, и тоз Ристо Данчов от махала Тотювска. Ристю си млада вдовица остави, млада вдовица с две дечица. Плаче и подрежда млада вдовица: „ Пуста да остане таз Америка, дето ма остави млада вдовица, млада вдовица с невръстни дечица. “
Виждаме по какъв начин песента се трансформира в историческо доказателство, в епос, който
предава обръщение
Една друга ария с сходни претекстове, само че в друг епос се пее пък в Македонския край. Нейният текст е: „ На гурбет ке ида, на гурбет ке ида. Пари да печела. Хе-е-е-й, Хе-е-е-й. Първата иляда, първата иляда. Конче ке си купа. Хе-е-е-й, Хе-е-е-й. Втора иляда, с втора иляда, кухня ке изработка. Хе-е-е-й, Хе-е-е-й. Третата иляда, с третата иляда, тебе ке те взема. Хе-е-е-й, Хе-е-е-й. “.
Тук още веднъж виждаме подобен епосен претекст с известни разлики – разказването на един исторически миг. Ако обобщим, първата ария е обстоен исторически епос за едно трагично събитие в океана, а втората ария разказва финансовия проект на един бежанец. И двете обаче са разкази, шлагери от една ера, описващи сходни и разнообразни детайли от прекарванията и ориста.
Това е била ориста на нашенците в Америка, а и освен там, задачата им е да съберат пари, с цел да се завърнат в „ остарелия край “ и да си купят добитък, да постоят къща и да се оженят, както се пее във втората ария. Това е била задачата на всеки, с цел да вземе това значимо решение в живота си, да тръгне на подобен дълъг и рисков път през целия континент и през океана!
Поради тази причина има и доста други песни, които възпяват не омразата или обичта, а на първо място претърпяното от обещано историческо време. Хората не се пробват да „ пустосват “ в обезсърчение, а с това напомнят, с цел да не се не помни. Това е задачата на този епосен фолклор – да пази историята такава, каквато е в реалност!
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ