Старите снимки – легенди за емигрантите в САЩ
Казват, че фотосите крадат! Когато снимаш някого, като че ли открадваш от неговата идентичност, от неговата душа, от това, което то е и което ще бъде. Дори някои нации, които, несъмнено, са по-изостанали в развиването си, отхвърлят да бъдат снимани нито с фотоапарат, нито с камера, тъй като съгласно вярванията им запечатването на лицата им, на дейностите им, може да докара до тяхното заличаване, като бъдат обезличени, съзнателно или не, от някой, който съгласно тях може да злоупотреби с облиците и придвижванията им!
Това, естествено, са просто вярвания, които нямат силата на рационални събития, само че има и един различен аспект на снимането, когато приказваме за образна екзотика – и това е снимането на емигранти.
Фотографът на остров Елис, където дошли всички имигранти от света, бил доста нагъл – когато фиксирал някого, до момента в който не го снима, не се отказвал, без значение дали ставало дума за човек, двойка или даже и цяло семейство. Това описват очевидци, а другояче историята е доста по-пъстра и от време на време даже и елементарна, само че нерядко и изцяло невероятна. Фотографът имал за цел да документира наличието на новите емигранти на „ острова на стридите “, както назовават Елис айлънд, още когато те дошли. Той желал
да улови страховете и насладите им
вярата в очите и опасението от неуспеха. Това е била задачата му, която след това се развива и доближава нови измерения и планове.
Пътуването от Европа до Съединени американски щати е едно същинско премеждие за тези, които са избрали пътя на фантазиите си!
Повече били търсени етническите видове. Целта била да се заловен расови черти, като по-късно щяло да стане дума и за расови разлики. Какво да се прави, ера, тогава точно се заражда този вид мислене – расовото, за расовите разлики и несъответствия, нещо, което в Европа ще доближи доста повече развиване и даже ще се трансформира години по-късно в метод на водене на политически битки. За страдание расовата доктрина ще вземе връх в Германия по-късно и ще стане началото на нацизма, който докара до Втората международна война!
Хората, които дошли от целия свят на остров Елис, даже и не подозирали какво ги чака. Те не можели да откажат да бъдат снимани, тъй като даже не знаят за какво ги снимат. Те просто се оставят на процедурите, които възприемат като нещо общоприетоо, наложително и нещо, през което се постанова да преминат, с цел да доближат до обетованата земя, до Америка. Не са необичайност и случаите, когато някои от тези клетници, пристигнали в „ новите земи “ от кое място ли не,
даже не са виждали фотоапарат
и изобщо не знаят какво вършат с него фотографите…!
Това, несъмнено, са по-скоро изключенията, в сравнение с правилото, само че дано не забравяме, че в тези години в Съединени американски щати идват в действителност хора от целия свят. На някои места техническата гражданска война е достигнала по-пълноценно, на други – не чак толкоз, а на някои може и да не е пристигнала към момента, макар че приказваме за първата половина ХХ в. въпреки всичко!
На старите ленти били запечатвани странни хора, с още по-странно лъчение, които имали черти повече на измъчени животни, в сравнение с човешки същества, само че това се дължало и на изнурителното пътешестване през океана, както и на метода на живот, който те са водили в районите, от които дошли в Америка с презокеанските лайнери. А през днешния ден в музея на остров Елис могат да се видят някои от упоменатите фотографии, които ни описват за едни времена, които като че ли не са се случили, само че в действителност са били изцяло действителни.
Багажът и хората, хората и багажът… – всичко в една фотография!
„ Случайните “ фотографии
Понякога фотографите на „ Острова на стридите “ персонално ровели в багажа на емигрантите, сякаш да им оказват помощ, да им спомагат, единствено и единствено с цел да открият някаква живописна носия, екзотична шапка, накит, туника, ботуши, неповторими колани и други движимости, които са забавни и са разнообразни от обичаите в Съединени американски щати. Така те не просто попадали на резултат, а към този момент го и търсели, създавали сюжет, с цел да показват клетниците на остров Елис, с цел да ги впишат в историята на американската емиграция и в историята на това място – временен лагер от остарелия към новия живот на цели фамилии.
Хората били карани от време на време даже да обличат техни национални носии, които носели в багажите си, с цел да бъдат снимани с тях. Имало даже оборудвано студио за фотосите, които се проявявали на място. Така незабавно облиците влизали непосредствено в историята на Елис айлънд и на Съединени американски щати, те бивали запечатвани като неповторими и придавали спомагателна екзотика.
Тези антропологични портрети постоянно са оповестени в списания, които правели екстремистка агитация.
Тези списания се опитвали образно да потвърдят неравенството сред расите и непълноценността на някои от тях, като призовавали Америка да се пробуди и да ограничи достъпа на тези хора до своята територия. Цели нации са били анатемосани от тези списания, тъй като съгласно тях по този начин се внасяла безнравственост в Съединени американски щати.
Това, естествено, са просто вярвания, които нямат силата на рационални събития, само че има и един различен аспект на снимането, когато приказваме за образна екзотика – и това е снимането на емигранти.
Фотографът на остров Елис, където дошли всички имигранти от света, бил доста нагъл – когато фиксирал някого, до момента в който не го снима, не се отказвал, без значение дали ставало дума за човек, двойка или даже и цяло семейство. Това описват очевидци, а другояче историята е доста по-пъстра и от време на време даже и елементарна, само че нерядко и изцяло невероятна. Фотографът имал за цел да документира наличието на новите емигранти на „ острова на стридите “, както назовават Елис айлънд, още когато те дошли. Той желал
да улови страховете и насладите им
вярата в очите и опасението от неуспеха. Това е била задачата му, която след това се развива и доближава нови измерения и планове.
Пътуването от Европа до Съединени американски щати е едно същинско премеждие за тези, които са избрали пътя на фантазиите си!
Повече били търсени етническите видове. Целта била да се заловен расови черти, като по-късно щяло да стане дума и за расови разлики. Какво да се прави, ера, тогава точно се заражда този вид мислене – расовото, за расовите разлики и несъответствия, нещо, което в Европа ще доближи доста повече развиване и даже ще се трансформира години по-късно в метод на водене на политически битки. За страдание расовата доктрина ще вземе връх в Германия по-късно и ще стане началото на нацизма, който докара до Втората международна война!
Хората, които дошли от целия свят на остров Елис, даже и не подозирали какво ги чака. Те не можели да откажат да бъдат снимани, тъй като даже не знаят за какво ги снимат. Те просто се оставят на процедурите, които възприемат като нещо общоприетоо, наложително и нещо, през което се постанова да преминат, с цел да доближат до обетованата земя, до Америка. Не са необичайност и случаите, когато някои от тези клетници, пристигнали в „ новите земи “ от кое място ли не,
даже не са виждали фотоапарат
и изобщо не знаят какво вършат с него фотографите…!
Това, несъмнено, са по-скоро изключенията, в сравнение с правилото, само че дано не забравяме, че в тези години в Съединени американски щати идват в действителност хора от целия свят. На някои места техническата гражданска война е достигнала по-пълноценно, на други – не чак толкоз, а на някои може и да не е пристигнала към момента, макар че приказваме за първата половина ХХ в. въпреки всичко!
На старите ленти били запечатвани странни хора, с още по-странно лъчение, които имали черти повече на измъчени животни, в сравнение с човешки същества, само че това се дължало и на изнурителното пътешестване през океана, както и на метода на живот, който те са водили в районите, от които дошли в Америка с презокеанските лайнери. А през днешния ден в музея на остров Елис могат да се видят някои от упоменатите фотографии, които ни описват за едни времена, които като че ли не са се случили, само че в действителност са били изцяло действителни.
Багажът и хората, хората и багажът… – всичко в една фотография!
„ Случайните “ фотографии
Понякога фотографите на „ Острова на стридите “ персонално ровели в багажа на емигрантите, сякаш да им оказват помощ, да им спомагат, единствено и единствено с цел да открият някаква живописна носия, екзотична шапка, накит, туника, ботуши, неповторими колани и други движимости, които са забавни и са разнообразни от обичаите в Съединени американски щати. Така те не просто попадали на резултат, а към този момент го и търсели, създавали сюжет, с цел да показват клетниците на остров Елис, с цел да ги впишат в историята на американската емиграция и в историята на това място – временен лагер от остарелия към новия живот на цели фамилии.
Хората били карани от време на време даже да обличат техни национални носии, които носели в багажите си, с цел да бъдат снимани с тях. Имало даже оборудвано студио за фотосите, които се проявявали на място. Така незабавно облиците влизали непосредствено в историята на Елис айлънд и на Съединени американски щати, те бивали запечатвани като неповторими и придавали спомагателна екзотика.
Тези антропологични портрети постоянно са оповестени в списания, които правели екстремистка агитация.
Тези списания се опитвали образно да потвърдят неравенството сред расите и непълноценността на някои от тях, като призовавали Америка да се пробуди и да ограничи достъпа на тези хора до своята територия. Цели нации са били анатемосани от тези списания, тъй като съгласно тях по този начин се внасяла безнравственост в Съединени американски щати.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ