Как Тодор Живков се „застъпи“ за роден емигрант в САЩ
В последното си писмо някъде към 1965 година българският бежанец в Съединени американски щати Христо Серафимов написа до околните си в България, че желае да се прибере в Родината, с цел да види местността Арменица, над Сапарева баня, където е пасал кравите като малко момче.
Тогава внукът му Славчо дружно с татко си Костадин отиват при ръководителя на Държавния съвет на Народна Република България Тодор Живков. В приемната на Живков Славчо за първи път пие бутилирана минерална вода и
пробва същински швейцарски шоколад
По това време тези артикули са извънредно редки в България и се доставят единствено от чужбина, само че в Държавния съвет на Народна република България ги има, схваща се…! Без да се записват за среща с Живков, двамата разчитат на помощ от най-близкия до Първия – Милко Балев, който им оказва помощ да се срещнат с „ вожда “. Целта на Славчо и Костадин е да питат дали в случай че Христо Серафимов се завърне в България, ще може да си получава пенсията в размер, какъвто получава в Съединени американски щати.
Снимка: списък на създателя.
Милко Балев се обажда и Живков незабавно ги приема. Славчо за първи път вижда Първия онлайн. Живков им споделя да пишат писмо до Христо и да му кажат, че ще го одобряват в България, тъй като
той не е нарушител
тъй като в тези години, когато е отпътувал за Америка (1913 година есента – бел. на ред.), свободно се е пътувало до Съединени американски щати.
Пенсията на Христо е в размер на 2500 $. Когато Живков схваща това, стартира да се смее и споделя на посетителите си, че неговата заплата е 500 лева Той ги твърди, че партията търси такива хора в чужбина, които да се завърнат, изключително от Америка, тъй като на бедната балканска страна й
трябват долари
с цел да търгува със Запада.
По това време доларът у нас се разменя за два лв., което прави по 5 хиляди лева на месец, в случай че Христо се завърне да живее в Родината си. Живков споделя на посетителите си, че с тези пари тук могат да живеят „ като бейове “!
Първия ги твърди, че ще провежда публично посрещане на Христо Серафимов на летището в София и даже предлага автоескорт до Сапарева баня! След това „ вождът “ изпраща Славчо и татко му Костадин до стълбите на входа на Държавния съвет, ръкуват се и той желае да поддържат връзка. Живков ги твърди, че с тези 2500 $, които ще разменят в България за 5 хиляди лева,
могат да купят един комбайн
за някое от ТКЗС-та в страната. Казва им също, че могат да идват когато и да е, с цел да приказват с него, твърди ги още, че в случай че Христо Серафимов се върне от Америка, тук ще го тачат съвсем като светец.
Удовлетворени от срещата си с първия партиен и държавен началник, роднините пишат писмо на Христо в Съединени американски щати и го уведомяват, че няма проблем да се завърне в Родината си, като му изясняват и препоръчаните от Тодор Живков условия.
Получавайки писмото, от неспокойствие Христо получава масиран инсулт и остава имобилен в продължение на няколко години. В Америка го гледа различен българин. На 1 юни 1967 година роднините на Христо схващат за
неговата кончина в Детройт
Той е заровен в българско гробище в Охайо.
Държавата в тези години в действителност се е нуждаела от конвертируема валута, изключително от американски долари, с цел да реализира търговия на открито, където разплащането отвън Съвета за икономическа взаимопомощ на социалистическите страни става точно с долари. В същото време е известно, че партията има построени и настоящи над 70 външнотърговски сдружения, които работят отвън България на правилото на частни компании, приходите от които са още веднъж за партията и страната, както и за нечии частни джобове. В този смисъл едни 2500 американски $ биха били едвам капка в морето за бюджет за външна търговия с конвертируема валута!
Тодор Живков на посещаване в Пловдив, 80-те години на ХХ в. Снимка: Владимир Янев – podtepeto.com.
Каква е истината, дали в действителност Живков щеше да посрещне Христо Серафимов на летището и да му обезпечи формален конвой до родната му Сапарева баня, не можем да знаем през днешния ден. Има обаче и още една позиция. Едно вероятно връщане на остарял бежанец, освен това точно от Съединени американски щати, би могло да бъде употребявано доста ловко и сполучливо за пропагандно-политически цели от ръководещата комунистическа партия у нас.
Едно е несъмнено, всяко завръщане в България на емигранти във времената на комунистическата тирания у нас, постоянно е било рисково, тъй като едно се говореше, друго се мислеше, а напълно трето се правеше, такива бяха времената и нравите в социалистическа България! Заради това „ шансът “ на Христо Серафимов може да се пояснява и като избавление, което за него за жалост приключва със гибел.
Тогава внукът му Славчо дружно с татко си Костадин отиват при ръководителя на Държавния съвет на Народна Република България Тодор Живков. В приемната на Живков Славчо за първи път пие бутилирана минерална вода и
пробва същински швейцарски шоколад
По това време тези артикули са извънредно редки в България и се доставят единствено от чужбина, само че в Държавния съвет на Народна република България ги има, схваща се…! Без да се записват за среща с Живков, двамата разчитат на помощ от най-близкия до Първия – Милко Балев, който им оказва помощ да се срещнат с „ вожда “. Целта на Славчо и Костадин е да питат дали в случай че Христо Серафимов се завърне в България, ще може да си получава пенсията в размер, какъвто получава в Съединени американски щати.
Снимка: списък на създателя.
Милко Балев се обажда и Живков незабавно ги приема. Славчо за първи път вижда Първия онлайн. Живков им споделя да пишат писмо до Христо и да му кажат, че ще го одобряват в България, тъй като
той не е нарушител
тъй като в тези години, когато е отпътувал за Америка (1913 година есента – бел. на ред.), свободно се е пътувало до Съединени американски щати.
Пенсията на Христо е в размер на 2500 $. Когато Живков схваща това, стартира да се смее и споделя на посетителите си, че неговата заплата е 500 лева Той ги твърди, че партията търси такива хора в чужбина, които да се завърнат, изключително от Америка, тъй като на бедната балканска страна й
трябват долари
с цел да търгува със Запада.
По това време доларът у нас се разменя за два лв., което прави по 5 хиляди лева на месец, в случай че Христо се завърне да живее в Родината си. Живков споделя на посетителите си, че с тези пари тук могат да живеят „ като бейове “!
Първия ги твърди, че ще провежда публично посрещане на Христо Серафимов на летището в София и даже предлага автоескорт до Сапарева баня! След това „ вождът “ изпраща Славчо и татко му Костадин до стълбите на входа на Държавния съвет, ръкуват се и той желае да поддържат връзка. Живков ги твърди, че с тези 2500 $, които ще разменят в България за 5 хиляди лева,
могат да купят един комбайн
за някое от ТКЗС-та в страната. Казва им също, че могат да идват когато и да е, с цел да приказват с него, твърди ги още, че в случай че Христо Серафимов се върне от Америка, тук ще го тачат съвсем като светец.
Удовлетворени от срещата си с първия партиен и държавен началник, роднините пишат писмо на Христо в Съединени американски щати и го уведомяват, че няма проблем да се завърне в Родината си, като му изясняват и препоръчаните от Тодор Живков условия.
Получавайки писмото, от неспокойствие Христо получава масиран инсулт и остава имобилен в продължение на няколко години. В Америка го гледа различен българин. На 1 юни 1967 година роднините на Христо схващат за
неговата кончина в Детройт
Той е заровен в българско гробище в Охайо.
Държавата в тези години в действителност се е нуждаела от конвертируема валута, изключително от американски долари, с цел да реализира търговия на открито, където разплащането отвън Съвета за икономическа взаимопомощ на социалистическите страни става точно с долари. В същото време е известно, че партията има построени и настоящи над 70 външнотърговски сдружения, които работят отвън България на правилото на частни компании, приходите от които са още веднъж за партията и страната, както и за нечии частни джобове. В този смисъл едни 2500 американски $ биха били едвам капка в морето за бюджет за външна търговия с конвертируема валута!
Тодор Живков на посещаване в Пловдив, 80-те години на ХХ в. Снимка: Владимир Янев – podtepeto.com.
Каква е истината, дали в действителност Живков щеше да посрещне Христо Серафимов на летището и да му обезпечи формален конвой до родната му Сапарева баня, не можем да знаем през днешния ден. Има обаче и още една позиция. Едно вероятно връщане на остарял бежанец, освен това точно от Съединени американски щати, би могло да бъде употребявано доста ловко и сполучливо за пропагандно-политически цели от ръководещата комунистическа партия у нас.
Едно е несъмнено, всяко завръщане в България на емигранти във времената на комунистическата тирания у нас, постоянно е било рисково, тъй като едно се говореше, друго се мислеше, а напълно трето се правеше, такива бяха времената и нравите в социалистическа България! Заради това „ шансът “ на Христо Серафимов може да се пояснява и като избавление, което за него за жалост приключва със гибел.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ