Само 7% от българите били пътували в западна държава до 1989 г.
„ …60% от българите в никакъв случай не са напускали страната и единствено 7% са били, без значение по какъв брой време и по какъв мотив, в капиталистическа страна. Наши служащи и експерти работят най-вече в страни от Третия свят или в Съветския съюз, където най-много секат дърва в тайгата… “. Това са данни от слово, произнесено от българския политик и държавник Петко Симеонов на конференцията „ Свобода на духа “, която се организира в Париж в края на месец май 1989 година Тези числа в действителност обобщават обстановката в страната съвсем в края на комунистическия интервал, когато популацията е обхванато от формалното и прекомерно политизирано „ законодателство “ на тоталитарната страна.
Българите пътуваха в годините на комунизма, само че пътуваха най-вече вътре в страната и по-рядко отвън нея – главно в страните от социалистическия лагер. Пътуванията в по този начин наречените буржоазен страни бяха съвсем изключение – осъществяваха се най-вече по длъжностен път и при последна потребност, когато в действителност няма по какъв начин да не се реализира едно такова пътешестване. Не е инцидентен и фактът, че по Нова година българите тогава си пожелаваха
„ ЧНГ ПИЧ “,
което не означаваше известният тогава привет – „ Честита Нова Година, пич! “, а се „ превеждаше “ като „ Честита Нова Година – с Пожелание за Излизане в Чужбина “…!
Летището на София беше едно от местата, които комунистите следях най-стриктно – кой и за какво идва тук, какви контакти има и какви са аргументите да пътува. Снимка: ЛостБългария
Колкото повече българи пътуват отвън страната, толкоз повече могат да създадат съпоставяне, даже и с други социалистически страни, по какъв начин се живее в Родината и по какъв начин се живее отвън нея, изключително това важи за по този начин наречените буржоазен страни в тези години. Именно това е и главната причина, заради която през днешния ден страни като Северна Корея, която е прекомерно затворена, даже запечатана за околния свят, лимитира пътуванията на своите жители отвън страната, с цел да не могат те да видят, да сравнят и да създадат разбор на тази основа. Това е отвратителна политическа измама, която е присъща за комунистическите страни от тоталитарен вид, измежду които в миналото беше и България.
Българите в действителност пътуваха, само че най-вече, както е маркирано и в словото на Петко Симеонов, в страните от по този начин наречения
„ Трети свят “
и, несъмнено, в Съюз на съветските социалистически републики, както и в останалите социалистически страни. В „ Третия свят “ българите отиваха да работят, тъй като заплащането въпреки всичко беше в конвертируема валута, което им осигуряваше известна самостоятелност, най-малко финансова. В Съюз на съветските социалистически републики също отиваха, с цел да работят, само че и на екскурзии, в които щедро и пламенно се популяризираше точно възможна бъдеща трудова претовареност там на българи, които бяха експерти, и където заплатата беше в рубли, само че с изключение на тях се изплащаха и едни други средства, наричани кодово „ задгранични “, които се превеждаха в България, на банкова сметка, посочена от съответния български служащ в Съюз на съветските социалистически републики.
Така се компенсираше „ неудобството “ да се работи в Съюз на съветските социалистически републики, тъй като парите не бяха в конвертируема валута, и в случай че бяха като количество като в България, тогава никой нямаше да има интерес да отпътува на работа там. Така се стимулираше „ желанието “ да се работи в Съюз на съветските социалистически републики, а от своя страна пък и партията по този начин изпълняваше задължението си да обезпечава работна ръка за експерти и елементарни служащи, които да попълнят хроничните празнини на пазара на труда в Съюз на съветските социалистически републики, изключително в труднодостъпните и извънредно отдалечени северни региони и тези, които като цяло не са известни на локалния трудов пазар.
Авиокомпания „ Балкан “ – тогавашният главен народен транспортьор на България от времената на комунизма у нас. Снимка: ЛостБългария
Пътуванията в страните от социалистическия лагер, или от Съветския блок, бяха доста по-рядко с съображение „ работа “, още по-рядко за обучение, а най-често – за екскурзии.
Екскурзиите пък се организираха по този начин, както в прочут смисъл през днешния ден се вършат екскурзии в Северна Корея. Маршрутите са авансово уредени, посещават се най-вече гробища, мемориални комплекси от мощно политико-идеологически темперамент, публични административни здания, институции и институции, в по-редки случаи – ферми, организации от вида Трудово-кооперативно земеделско стопанство – трудово-кооперативни аграрни стопанства и Административнопроцесуален кодекс – аграрно-промишлени комплекси, както и идеологически монументи и паметни местности.
Това са повече
политически турове
в сравнение с екскурзии, да не приказваме, че хората нямат изключително огромен избор и с цел да не скучаят, би трябвало или да пътуват с групата, или пък да се лимитират с „ отмора “ в хотела. Разбира се, екскурзиите в тогавашните социалистически страни не са чак толкоз строго регламентирани, както през днешния ден в Северна Корея, да вземем за пример, само че рестриктивните мерки бяха ясни, а с множеството групи, изключително в „ рискови “ страни като Източна Германия, пътуваха и представители на „ тайните служби “, по този начин наречените „ ушета “, които следяха за планове и изявления, противоречащи на комунистическата „ правда “ и социалистическата „ догматика “.
Българите пътуваха в годините на комунизма, само че пътуваха най-вече вътре в страната и по-рядко отвън нея – главно в страните от социалистическия лагер. Пътуванията в по този начин наречените буржоазен страни бяха съвсем изключение – осъществяваха се най-вече по длъжностен път и при последна потребност, когато в действителност няма по какъв начин да не се реализира едно такова пътешестване. Не е инцидентен и фактът, че по Нова година българите тогава си пожелаваха
„ ЧНГ ПИЧ “,
което не означаваше известният тогава привет – „ Честита Нова Година, пич! “, а се „ превеждаше “ като „ Честита Нова Година – с Пожелание за Излизане в Чужбина “…!
Летището на София беше едно от местата, които комунистите следях най-стриктно – кой и за какво идва тук, какви контакти има и какви са аргументите да пътува. Снимка: ЛостБългария
Колкото повече българи пътуват отвън страната, толкоз повече могат да създадат съпоставяне, даже и с други социалистически страни, по какъв начин се живее в Родината и по какъв начин се живее отвън нея, изключително това важи за по този начин наречените буржоазен страни в тези години. Именно това е и главната причина, заради която през днешния ден страни като Северна Корея, която е прекомерно затворена, даже запечатана за околния свят, лимитира пътуванията на своите жители отвън страната, с цел да не могат те да видят, да сравнят и да създадат разбор на тази основа. Това е отвратителна политическа измама, която е присъща за комунистическите страни от тоталитарен вид, измежду които в миналото беше и България.
Българите в действителност пътуваха, само че най-вече, както е маркирано и в словото на Петко Симеонов, в страните от по този начин наречения
„ Трети свят “
и, несъмнено, в Съюз на съветските социалистически републики, както и в останалите социалистически страни. В „ Третия свят “ българите отиваха да работят, тъй като заплащането въпреки всичко беше в конвертируема валута, което им осигуряваше известна самостоятелност, най-малко финансова. В Съюз на съветските социалистически републики също отиваха, с цел да работят, само че и на екскурзии, в които щедро и пламенно се популяризираше точно възможна бъдеща трудова претовареност там на българи, които бяха експерти, и където заплатата беше в рубли, само че с изключение на тях се изплащаха и едни други средства, наричани кодово „ задгранични “, които се превеждаха в България, на банкова сметка, посочена от съответния български служащ в Съюз на съветските социалистически републики.
Така се компенсираше „ неудобството “ да се работи в Съюз на съветските социалистически републики, тъй като парите не бяха в конвертируема валута, и в случай че бяха като количество като в България, тогава никой нямаше да има интерес да отпътува на работа там. Така се стимулираше „ желанието “ да се работи в Съюз на съветските социалистически републики, а от своя страна пък и партията по този начин изпълняваше задължението си да обезпечава работна ръка за експерти и елементарни служащи, които да попълнят хроничните празнини на пазара на труда в Съюз на съветските социалистически републики, изключително в труднодостъпните и извънредно отдалечени северни региони и тези, които като цяло не са известни на локалния трудов пазар.
Авиокомпания „ Балкан “ – тогавашният главен народен транспортьор на България от времената на комунизма у нас. Снимка: ЛостБългария
Пътуванията в страните от социалистическия лагер, или от Съветския блок, бяха доста по-рядко с съображение „ работа “, още по-рядко за обучение, а най-често – за екскурзии.
Екскурзиите пък се организираха по този начин, както в прочут смисъл през днешния ден се вършат екскурзии в Северна Корея. Маршрутите са авансово уредени, посещават се най-вече гробища, мемориални комплекси от мощно политико-идеологически темперамент, публични административни здания, институции и институции, в по-редки случаи – ферми, организации от вида Трудово-кооперативно земеделско стопанство – трудово-кооперативни аграрни стопанства и Административнопроцесуален кодекс – аграрно-промишлени комплекси, както и идеологически монументи и паметни местности.
Това са повече
политически турове
в сравнение с екскурзии, да не приказваме, че хората нямат изключително огромен избор и с цел да не скучаят, би трябвало или да пътуват с групата, или пък да се лимитират с „ отмора “ в хотела. Разбира се, екскурзиите в тогавашните социалистически страни не са чак толкоз строго регламентирани, както през днешния ден в Северна Корея, да вземем за пример, само че рестриктивните мерки бяха ясни, а с множеството групи, изключително в „ рискови “ страни като Източна Германия, пътуваха и представители на „ тайните служби “, по този начин наречените „ ушета “, които следяха за планове и изявления, противоречащи на комунистическата „ правда “ и социалистическата „ догматика “.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ