Шпионите на властите в България отвъд Океана
Повечето от старите ни емигранти в Съединени американски щати знаят, че доверието е най-скъпото нещо, това е най-атрактивната „ стока “, която се популяризира измежду сънародниците ни и на процедура е конвертируема. Много от емигрантите ни споделяха и споделят, че в годините на комунизма измежду тях е имало и хора, които не са били напълно чистосърдечни, както на всички места и както при всички, прочее.
Българката Цветанка Мирчова, или Флоранс Мирчоф, която живя и умря в Калифорния, споделя пред свои близки, че няма доверие на доста хора от колонията, тъй като не ги познава и не знае,
кой какъв е и какви планове има
Недоверието се появява едвам в годините след установяването на комунистическото ръководство в България. Тогава последователно страната ни изпраща свои доверени лица, доверени на комунистическата партия, които да шпионират в интерес на разузнаването и които да се пробват да „ комунизират “ наши сънародници в Съединени американски щати. Такова е мнението и усещането и на Георги Иванов, който посещава сестра си Цветанка /Флоранс/ в Съединени американски щати, през 1971 година Ето какво записва той в своя пътен дневник по този мотив: „ …8 май, събота. Вкъщи се приготвяхме за вечеринка. Поводът – Mother day. Всичко беше проведено от българската колония в клуба. Там открихме един мъж, който от самото начало стоеше до вратата. Той
бил партизанин и след войната бил изпратен тук с вируса „ Българска комунистическа партия “
Много са били изпратени такива тук, с цел да комунизират българската колония. Тогава тя се разделила на две… “.
9 октомври 1971 година – вечеринка на българи и български емигранти в Лос Анджелис, Калифорния, с присъединяване на Георги и сестра му Цветанка. Снимкa: Архив на създателя
Мнението на Георги не е изолиран случай, то се споделя от доста хора, с които той поддържа връзка, които в началото одобряват и него като подобен кадър на комунистическата партия, само че по-късно, когато се опознават, към този момент се отпускат, с цел да споделят свободно с него.
Още в ранните години на комунизма в България партията търси способи да инфилтрира свои детайли измежду емиграцията ни освен в Съединени американски щати, само че най-много там, с цел да може да следи настройките в колониите ни по света и да ги управлява.
Въпросният партизанин, за който Георги споделя, е бил изпратен точно в Калифорния. Той се оказва обаче толкоз мощно и хронично инфектиран с вируса на Българска комунистическа партия, както създателят на дневника написа, че даже не съумява да се прикрива задоволително сполучливо и
колонията го изолира по натурален метод
Именно поради това той стои до вратата по време на вечеринката, тъй като просто не е мечтан там.
Епизодът е чудноват, само че не и случаен. Георги разказва и различен случай с други хора, където още веднъж става дума за шпиони, шпионаж и неприятни връзки сред хора с разнообразни политически възгледи и цивилизационни полезности.
„ …19 юли, понеделник… Отидохме в Милка. Мъжът й е от село Микре, Врачанско. По специалност е радиотехник. Имаха женена щерка, която живееше настрана. Бащата на Милка през Втората международна война е взел участие в бомбардировките над Плоещ в Румъния. Вземаше 1200 $ военна пенсия. Имаше горещо предпочитание да пристигна в България, само че паспортната работа отхвърля да му даде виза, тъй като в България щели да го съдят. Той обясняваше отхвърли с това, че след войната в дома им живеел българин, на който той разказал всичко. Този човек бил разузнавач, изпратен от управляващите в България, с цел да го шпионира…! “.
Цветанка в Калифорния с щерка си Христина, сина си Фреди и татко й Стойо. Снимкa: Архив на създателя
Това е обособен случай за хора, които стават обект на шпионска офанзива от други, изпратени от България. Комунистическата партия не пести средства и сили, с цел да внедри свои доверени приятели в
средите на политическата ни емиграция
Само по този начин тя може да следи какво става там, какво се приказва, какво се възнамерява, изобщо – какво се случва.
Опитите да се държи под око емиграцията ни, която постоянно се назовава с епитета „ вражеска “, е нещо, от което партията не се отхвърля даже до края на тоталитарния интервал в края на 1989 година
Всичко е подчинено на това да се търсят и открият лостове за въздействие, чрез които избрани емигрантски среди да бъдат настроени против други и по този метод да се упражнява индиректна власт с идеологически привкус.
Хора като въпросния партизанин, както и доста други, за които Георги знае, само че не е намерил за належащо да разказва в детайли, вършат живота на доста наши сънародници в Съединени американски щати, и освен там, по-труден. Създава се една среда на съмнение, на дебнене и непрестанно регулиране, с цел да могат хората в последна сметка да бъдат спокойни, че техните чистосърдечни усеща няма да станат обект на злостни шпионски операции. Уви, епохите постоянно са имали своя щемпел, тази ера имаше черен печат…!
Българката Цветанка Мирчова, или Флоранс Мирчоф, която живя и умря в Калифорния, споделя пред свои близки, че няма доверие на доста хора от колонията, тъй като не ги познава и не знае,
кой какъв е и какви планове има
Недоверието се появява едвам в годините след установяването на комунистическото ръководство в България. Тогава последователно страната ни изпраща свои доверени лица, доверени на комунистическата партия, които да шпионират в интерес на разузнаването и които да се пробват да „ комунизират “ наши сънародници в Съединени американски щати. Такова е мнението и усещането и на Георги Иванов, който посещава сестра си Цветанка /Флоранс/ в Съединени американски щати, през 1971 година Ето какво записва той в своя пътен дневник по този мотив: „ …8 май, събота. Вкъщи се приготвяхме за вечеринка. Поводът – Mother day. Всичко беше проведено от българската колония в клуба. Там открихме един мъж, който от самото начало стоеше до вратата. Той
бил партизанин и след войната бил изпратен тук с вируса „ Българска комунистическа партия “
Много са били изпратени такива тук, с цел да комунизират българската колония. Тогава тя се разделила на две… “.
9 октомври 1971 година – вечеринка на българи и български емигранти в Лос Анджелис, Калифорния, с присъединяване на Георги и сестра му Цветанка. Снимкa: Архив на създателя
Мнението на Георги не е изолиран случай, то се споделя от доста хора, с които той поддържа връзка, които в началото одобряват и него като подобен кадър на комунистическата партия, само че по-късно, когато се опознават, към този момент се отпускат, с цел да споделят свободно с него.
Още в ранните години на комунизма в България партията търси способи да инфилтрира свои детайли измежду емиграцията ни освен в Съединени американски щати, само че най-много там, с цел да може да следи настройките в колониите ни по света и да ги управлява.
Въпросният партизанин, за който Георги споделя, е бил изпратен точно в Калифорния. Той се оказва обаче толкоз мощно и хронично инфектиран с вируса на Българска комунистическа партия, както създателят на дневника написа, че даже не съумява да се прикрива задоволително сполучливо и
колонията го изолира по натурален метод
Именно поради това той стои до вратата по време на вечеринката, тъй като просто не е мечтан там.
Епизодът е чудноват, само че не и случаен. Георги разказва и различен случай с други хора, където още веднъж става дума за шпиони, шпионаж и неприятни връзки сред хора с разнообразни политически възгледи и цивилизационни полезности.
„ …19 юли, понеделник… Отидохме в Милка. Мъжът й е от село Микре, Врачанско. По специалност е радиотехник. Имаха женена щерка, която живееше настрана. Бащата на Милка през Втората международна война е взел участие в бомбардировките над Плоещ в Румъния. Вземаше 1200 $ военна пенсия. Имаше горещо предпочитание да пристигна в България, само че паспортната работа отхвърля да му даде виза, тъй като в България щели да го съдят. Той обясняваше отхвърли с това, че след войната в дома им живеел българин, на който той разказал всичко. Този човек бил разузнавач, изпратен от управляващите в България, с цел да го шпионира…! “.
Цветанка в Калифорния с щерка си Христина, сина си Фреди и татко й Стойо. Снимкa: Архив на създателя
Това е обособен случай за хора, които стават обект на шпионска офанзива от други, изпратени от България. Комунистическата партия не пести средства и сили, с цел да внедри свои доверени приятели в
средите на политическата ни емиграция
Само по този начин тя може да следи какво става там, какво се приказва, какво се възнамерява, изобщо – какво се случва.
Опитите да се държи под око емиграцията ни, която постоянно се назовава с епитета „ вражеска “, е нещо, от което партията не се отхвърля даже до края на тоталитарния интервал в края на 1989 година
Всичко е подчинено на това да се търсят и открият лостове за въздействие, чрез които избрани емигрантски среди да бъдат настроени против други и по този метод да се упражнява индиректна власт с идеологически привкус.
Хора като въпросния партизанин, както и доста други, за които Георги знае, само че не е намерил за належащо да разказва в детайли, вършат живота на доста наши сънародници в Съединени американски щати, и освен там, по-труден. Създава се една среда на съмнение, на дебнене и непрестанно регулиране, с цел да могат хората в последна сметка да бъдат спокойни, че техните чистосърдечни усеща няма да станат обект на злостни шпионски операции. Уви, епохите постоянно са имали своя щемпел, тази ера имаше черен печат…!
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ