Буквите на древните българи използвани не само за глаголицата, но и за латинската, и за гръцката писменост
Църко и Страхота от Солун, наричани Кирил и Методий, произлизат от остарял древнобългарски жанр, който се е изселил от Стара Велика България
Ролята на братята Църко и Страхота, известни със свещеническите си имена като Константин (наричан още Кирил) и Методий, за одобряването на българската писменост е неоспорима.
През 860 година Константин–Кирил е претрупан с значима дипломатическа задача при хазарския каган Булан в Крим.
Каганът и неговите сановници одобряват през 730 година импровизирано еврейската вяра. Хазария се обособява като независимо държавно образувание след разрушаването на Стара Велика България. Преди това тя е била съставка от остарялата Велика Българска империя, ситуирана на обширна територия в Евразия.
Каган Булан е подложен в същото състояние като цар Борис I. Задачата на Константин е да му се обясни концепцията за гръцкия вид на християнска вероизповед. Това му е предоставено от Михаил III – император на Източната Римска империя, която погрешно е наричана „ Византия “. При тази си задача Константин взема със себе си и брат си Методий. По пътя им за Хазарската страна двамата стопират в гр. Херсон, ситуиран на западния бряг на Кримския полуостров. Там Константин се приготвя за бъдещите си дебати и по тази причина учи еврейски език. Древният Херсонес (Херсон) тогава е бил в рамките на обособилата се след разкъсването на Старата Велика България Волжко-Камска България. По това време тя била в състояние на васална взаимозависимост от Хазарския каганат. В изворите се загатва, че
тук братята откриват мощите на първия папа на Западната Римска Империя след Свети Петър – Климент I Римски
Този факт за какво той е заровен в историко-етнокултурни територии на българите към момента не е проучен изцяло. От Херсон двамата братя не престават своето странствуване с транспортен съд към хазарската земя. Има сведения, че те произлизат най-вероятно от остарял древнобългарски жанр, който се е изселил от Стара Велика България. Прави усещане, че Константин и Методий били добре осведомени с културните обичаи и традиции от този регион. Затова и не е инцидентно, че са били изпратени там с такава виновна задача. През време на визитата си при хазарите Константин бил запитан по време на една обедна гощавка, дадена от хазарския каган: „ Какъв е твоя ранг, та да те сложим на съответното място съгласно сана ти? “. Константин дал отговор: „ Имах дядо, доста популярен и богат, който стоеше покрай царя. Но, когато непринудено отхвърли дадената му огромна чест, той бе изпъден и отиде в непозната земя, и там ме роди. Аз потърсих предходната си прадядовска чест, само че не можах да я реализира, тъй като съм Адамов внук “. Константин по-късно продължава да работи като посланик на Източната Римска империя в Крим и в близките области.
Това, че Кирил и Методий са българи е казано напълно ясно в написаната през Средновековието творба “Успение Кирилово ”
Авторът написа следното: “Родното място на преподобния наш отец Кирил е многопрочутият и огромен град Солун. Там той е роден. По жанр и рождение той е българин. ” Хавел Салански дава сведения от изворите, че Бог е изпратил на чехите двама апостоли, които се казвали Църхо и Страхота. Павел Странски споделя, че Методий е именуван Страхота. Същото го споделя и Ян Амос Коменски. Още едно удостоверение получаваме и от сборникът за духовни песни на свещеник Матей Вацлав Щейер, съдържащ химн за двамата светци Църхо и Страхота.
Константин-Кирил е получил при рождението си името Църхо, а на брат му Методий е обещано името Страхота
Учените M. Маргаритов и A.X.E.Фон Сумтал акцентират, че сходни лични имена Зарко, Церко и така нататък се използват и през днешния ден в България.
М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал оповестяват също за още един забавен факт, а точно за
откритата от доктор Божидар Димитров хроника във Ватиканския списък
В нея се споделя за моравската задача на двамата апостоли като се прецизира, че Методий е именуван Страхота.
Ватрослав Ягич счита, че диалектът на братята произлиза някъде от местността сред Константинопол и Солун. Ив.Гълъбов е по акуратен. Позовавайки се на писания на Б.Цонев той показва, че Кирил и Методий са употребявали не солунския акцент, а произношение, което е от район доста по на-север от това място, като от това произношение към момента са непокътнати следи от българската част на Родопите. Поредното доказателство за произхода на солунските братя е основаната от Константин Кирил писменост. М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал считат, че тя е
направена съгласно старобългарските фонетически особености
Създателят й до тогава не е познавал други славянски езици и не е имал отношение към тях. М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал даже изясняват повода за наличието на българите Кирил и Методий (Църхо и Страхота) в Солун. Изследователите акцентират, че в интервала 739-803 България е обзета от вътрешни битки и безредици. Привържениците на победената страна са напускали страната, като най-често са се отправяли към Византия.
Най-ярък образец на пропъден представител на благородническата класа е посочен Кан Телец, който през 777 отива в Константинопол…. М.Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал допускат, че
дядото на солунските братя е бил заставен да избяга по религиозни аргументи
Изследователите считат, че това е станало по времето на Кан Кардам.
Скоро след задачата си при хазарите (българи), или по-скоро като нейно продължение, в 861 година той е изпратен и при роксаланите (които са директни наследници на българите-етруски) в покрайнините на гр. Фула (близо до Херсон). Там
той се среща с така наречен „ роска “ или „ рошка “ книжовност
Натоварен е с някаква дипломатическа задача от Михаил III, само че детайлности за нея не са достигнали до нас, с изключение на фактът, че дружно с Методий интензивно проповядват гръцката вероизповед. Дори отсичат едно дърво, на което локалните хора се кланят като на идол, и съумяват да препокръстят прочут брой от тях. През 862 година или 863 година Константин-Кирил Философ основава най-старата българска писменост – глаголицата. Известно е, че
двамата братя Константин-Кирил Философ и Методий са говорили на старобългарско произношение,
което съгласно учените произлиза от региони, намиращи се надалеч на север от гр. Солун и от което доста по-късно (до средата на XIX в.) са непокътнати следи в избрани диалекти на българската част на Родопите, съгласно проф. Иван Гълъбов. Освен това учените от дълго време са забелязали, че езиковите особености на Константиновите съчинения и духът на трудовете му са сходни на тези на Черноризец Храбър. Това сходство е толкоз огромно, че някои от тях допускат, че са писани от един и същи човек. Правени са също по този начин опити Черноризец Храбър да бъде отъждествяван с Йоан Екзарх и даже със св. Иван Рилски. Други допускат даже, че Черноризец Храбър не е никой различен, а замонашилият се цар Борис-Михаил I. Общоприето е да се смята, че Черноризец Храбър е принадлежал към български царски жанр. Тъй като езиковата специфичност на хората приказва за произхода, ранга и принадлежността им към избрани обществени пластове, то наречието на Константин-Кирил, именуван Философ, е по-нататъшно удостоверение на отговора му при хазарите, а точно, че фамилията му е принадлежало към висок велможа сан. По всяка вероятност
фамилията на дядото на Константин-Кирил Философ и на Методий се е изселило от Стара Велика България след гибелта на владетеля Кубрат
(или „ Курт “, „ Хор Бат “, „ Куврат “, „ Ку(ю)рд бард “, на гр. „ Χου βρατις “). В „ Пространното житие на св. Кирил “ („ Живот на нашия благословен преподавател Константин Философ, първият ментор на славенския народ “), когато бил в Херсон (859 г.-861 г.) агиографът е записал: „ Тук (Константин-Кирил Философ, бел. мои) откри Евангелие и Псалтир, написани с роски (или рошки, бел. мои) букви, и човек, говорещ на този език. И като побеседва с него и усвои силата на речта, с оглед към своя диалект отдели гласните и съгласните букви. (Забележете,
Константин-Кирил Философ е разбирал рошкия
или роския език!, бел. мои). А откакто се помоли Богу, бързо стартира да чете и да споделя. И мнозина му се чудеха, славейки Бога. “ Названието „ рож “ – „ рос “ на сарматските племена, живели в началото в Берсилия (Сарматия), а по-късно в Стара Велика България, може да идва от древноперсийските думи „ ors “ или „ uors “ – „ бял “ и „ rukhs “ – „ прекрасен “, „ преславен “, „ прелестен “, „ пресветъл “. Дори в италианския език „ прекрасен “ е „ bello “. В новогръцкия език думата „ прекрасен “ е „ ωραίος “! С сходно значение е изразът „ Пресветли, царю! “. Оттук произлиза и названието на античната столица на Дунавска България – Велики Преслав и доста други п. Следователно, названието „ рос “ („ роксалани “, „ росомани “) се явява цялостен синоним или друга форма на народностното наименование „ българ “ на същия народ, защото
„ българ “ и „ рос “ значат едно и също – „ бял “, „ прекрасен “, „ ярък “, „ пресветъл “
Тази културна традиция е следвана и през българското средновековие в имената на българските владетели, единствено че с древногръцката транскрипция, като Калоян, Каломан (Калиман) I и Калиман II. „ Кало “ на старогръцки език значи „ прекрасен “, „ добър “. Тази дума се съдържа и в названието на Калиакра (Калицерка), което значи „ добър, прекрасен нос “. Създадената от народа „ рож “ – „ рос “ Салтово-Маяцка археологична просвета в действителност е част от културата на Стара Велика България. Нейните носители са известни и като „ росомани “. Това е второстепенен етноним на даките-гети. Името „ Росомани “ е примитивен етноним на „ Роси “ + „ Мани “. Значението е „ Светли хора “, „ Слънчеви хора “, „ Преславни хора “. По сходен метод се превежда и етнонимът „ Роксалани “ “ „ Светли алани “, „ Преславни алани “. Терминът „ рос “, от който произлиза названието „ Россия “ („ Русия “), в началото е било самонозвание на племето „ рос “. То е едно от етруските племена. На етруски език „ рос “ значи „ блестящ “, „ огрян “, „ светещ “. Росите са познати и още и като „ свеони “. Това наименование стои в основата на днешното етнично наименование „ шведи “.
Названията „ Рус “ и „ Русская земля “ са известни от писмените извори едвам от 945 година Пеласгите (фригите/бригите), бесите са бели, високи хора, със сини очи и светли коси.
Техните предшественици са се заселили в далечните земи на Шумер и Акад, на Древен Египет през 4 хиляди прочие Р. Хр.
Братята пеласги Египт и Данай са водели между тях битка за властта над Египет. Пеласгите са били с високоразвита просвета и са били отлични мореплаватели. Те идват до Египет с кораби, които имали високи носове. Наричали са себе си „ Шамсу Хор “, т. е. „ Децата на Хор “ и към края на 4 хиляди прочие р. Хр. са били господстваща династия в Египет. От фригийския/пеласгийския цар Тантал и синът му Пелопс идва названието Пелопонес – страната на аркадийските пеласги.
Според една легенда
този народ е предпотопен. Орфей е внук на директния потомък на Атлантите – тракийският (антично български) цар Хорапс,
който е имал наследник (бащата на Орфей), наименуван „ Оайгър “ – „ Самотен ловджия “. По Северното Черноморие народът „ рос “ влиза в контакт с източните склавини, роднини на етруските. Настъпва частична и взаимна асимилация, която има за резултат асимилиране на названието „ рож “ – „ рос “. Народностното наименование „ рож “ и епитетът „ рожски “ се резервират и до по-късни епохи. “
" Роският “/„ Рожкият “ език евентуално е бил езикът на берсилските българи, а рожките букви сформират най-старата писмена система – тази на античните българи,
която през днешния ден към момента се назовава етруска, „ рунно писмо “ или се оприличава с алански, касожски и други графични знаци. По-късно тази писменост е употребена както за изработването на латинската, по този начин и на гръцката писменост. Готската писменост също е основана въз основата на древнобългарската книжовност. Не инцидентно за основател на готската писменост се смята Вулфила („ Улфила “) („ Vʊlfila “, в източниците името се среща като „ Улфила “ или „ Урфила “, на гр. „ Ουλφίλας “, „ Ουρφίλας “, на лат. „ Ulfila “, „ Gulfila “; роден ок. 310/311г. и умрял 383 г.). Вулфила е първият свещеник на готите. Той е превел Библията от старогръцки на готски език. Роден е в региона на настоящия гр. Силистра. Аналогията на Вулфила със св. Константин–Кирил Философ е цялостна. Трябва да се означи, че
за св. Паисий Хилендарски готи и българи са били едно и също нещо
Дейността на свещеник Улфила протича в античния град Никополис пъкъл Иструм (намира се до с. Никюп, община Велико Търново, област Велико Търново). Разположен е единствено на 18 км от остарялата столица на България гр. Велико Търново. Наблизо, на четири километра от гр. Свищов се намира и античният гр. Нове. Не инцидентно той става столица на царя на вестготите Аларих, а по-късно и столица на царя на остготите Теодорих. По-късно
древнобългарската книжовност, наричана „ рошка “, е присобена или актуализирана в сегашната писмена система, наричана „ Кирилица “
За огромно страдание към момента битува изказванието, че „ новосъздаденият писмен “, така наречен „ старославянска книжовност “ се дължи на приспособяването на гръцката книжовност едвам през IX в. Това време се показва в западната историография за рождена дата на славянската книжовност изобщо. От тук следва, че едвам през IX в. се прави приобщаване на всички склавински/славянски (славяни е изкуствено разбиране за обединяване на всички кирилоговорящи) нации, включително и на българския, към европейската духовна просвета. От тези позиции гръцката и латинската писмености, а с това и гръцката и римската култури, се смятат за пиедестал на международната просвета и нематериалност, за пример на човешката цивилизация, за мостри на общовалидни полезности. В този смисъл на българите дълготрайно време, а даже и в този момент, се гледа като на заселили се късно на Балканския полуостров пришълци. Затова в античността са причислявани към така наречен „ безчовечен нации “, „ конни нации “ или в резюме „ варвари “. Разбира се, това е мит, грандиозна историческа нечиста сделка.
Съвременните резултати от огромните генетични проучвания, осъществени от учени, които са представители на няколко европейски страни под управлението на световноизвестния академик акад. Ангел Гълъбов, демонстрираха, че ние, българите, сме локално, автохтонно население и че
съгласно огромните генетични проучвания ние най-вече си приличаме с популацията на Северна Гърция и на Италия, т. е., че сме западни евразийци – индоевропейци
На 1 ноември 2016 година бе оповестен нов план за проучването на ДНК на античното балканско население. Той носи названието: „ Траките – произход и развиване на етноса, кулутурни идентичности, цивилизационни взаимоотношения и завещание от древността “. Това е първият огромен общоакадемичен план, който сплотява 27 научни звена (22 института и 5 лаборатории) с присъединяване на университети от Канада, Република Италия, Федерална Република Германия и Япония. Целта е установяването на последователност в генофонда, т. е. да се наблюдава развиването на генофонда от праисторическите времена до наши дни. За ДНК анализите ще се приложат върховите достижения в региона на културономията, културната антропология, изкуствознанието, молекулярната биология, биохимията, органичната химия, металознанието.
Траките (правилно антични българи), както към момента погрешно се назовават нашите предци, са най-старата етнокултурна общественост освен в Европа
и втората, съгласно Херодот, по бройка след индийската в света.
Беше оповестено, че проучването се финансира от частни дарения. Все още липсва държавно финансиране. Няма подозрение, че резултатите от тези огромни проучвания ще потвърдят автохтонността на нашите антични предшественици. Въпреки това антибългарските офанзиви, които целят да откъснат българския народ от неговите исторически корени, от неговите изконни етнокултурни, етноезикови и етногеографски територии, не стопират. Не се разколебават и не се трансформират мненията на идеологизираните наши и непознати откриватели на историята и на културата на българския език, на българската книжовност и на българската просвета. Техните измислици, изключително за преселението на българите в Югоизточна Европа през междинните епохи, се пропагандират и се насаждат навсякъде, както у нас, по този начин и зад граница. България е единствената страна в Европа, която през своята хилядолетна история в никакъв случай не е променяла своето национално и държавно название. Нещо повече,
България е първата в Европа страна, която приема християнството посредством задачата на първия деятел след Иисус Христос св. Апостол Андрей Първозвани и то още през 1 век
Първата християнска апостолска черква в света е била учредена от Свети Всехвален Апостол Андрей Първозвани в гр. Варна.
Когато се е замонашил, цар Борис I приел монашеското име – Йоан. Намерени са оловни печати с това негово име, когато е бил духовник в манастир покрай Варна. Те са удостоверение, че и като духовник цар Борис I е упражнявал владетелски функционалности.
Защо цар Борис I приема монашеското име Йоан?
Защото това е персоналното име на този, който е покръстил самия Иисус Христос – Йоан Кръстител! През целият си живот, и като цар, и като духовник, и даже като татко, цар Борис I е правил всичко допустимо, с цел да възвърне първенстващата роля на българската черква и на българската страна в създаващия се нов международен християнски свят! Нещо повече! Стремял се е да наложи в новия християнски свят, и ненапълно съумява, българското държавно законодателство. Доказателство за това са договарянията, които води както с другите два християнски центрове – Рим и Константинопол, по този начин и първият старобългарски юридически монумент, който е бил формиран въз основата на древнобългарската правна процедура и възприемането на нормите на християнския морал от най-ранния интервал на разпространяване на християнството по българските земи. Това е известният Закон за съдене на хората. Той е прочут под няколко редакции: къса, обширна и сводна. Този старобългарски раннохристиянски закон се среща в многочислени преписи, което значи, че е прилаган дълготрайно време. Този факт е също несъмнено доказателство, че ние, българите, най-рано от всички нации и страни сме възприели християнството като общонародна и общодържавна вяра. След препокръстването, свалянето от власт на цар Владимир Расате е обвързвано с това, че той дружно с група свои поддръжници, недоволни от това, че се възприемат източноправославните (константинополските) модели на каноничното християнство, а не тези на българската първоинституциална форма на християнството, т. е. постановат се правните правила на Константинополската църковна власт в държавния и обществен живот на християнска България, се опитал да възвърне първичното състояние. След слагането на власт на цар Симеон са били направени опити да се приспособи остарелият Закон за съдене на хората. Не е било задоволително и последователно почнало да бъде налагано ново християнско законодателство по Константинополски църковен и държавен пример. С това събитие се изяснява появяването на така наречен „ Симеонови сборници “: „ Златоструй “, формиран персонално от цар Симеон Велики.
Първият Симеонов алманах е с енциклопедичен темперамент, чиято цел е да бъдат показани насъбраните в Константинополската книжнина знания. Вторият Симеонов алманах съдържа нравоучителни слова и беседи от константинополски създатели и църковни дейци и др.
Ролята на братята Църко и Страхота, известни със свещеническите си имена като Константин (наричан още Кирил) и Методий, за одобряването на българската писменост е неоспорима.
През 860 година Константин–Кирил е претрупан с значима дипломатическа задача при хазарския каган Булан в Крим.
Каганът и неговите сановници одобряват през 730 година импровизирано еврейската вяра. Хазария се обособява като независимо държавно образувание след разрушаването на Стара Велика България. Преди това тя е била съставка от остарялата Велика Българска империя, ситуирана на обширна територия в Евразия.
Каган Булан е подложен в същото състояние като цар Борис I. Задачата на Константин е да му се обясни концепцията за гръцкия вид на християнска вероизповед. Това му е предоставено от Михаил III – император на Източната Римска империя, която погрешно е наричана „ Византия “. При тази си задача Константин взема със себе си и брат си Методий. По пътя им за Хазарската страна двамата стопират в гр. Херсон, ситуиран на западния бряг на Кримския полуостров. Там Константин се приготвя за бъдещите си дебати и по тази причина учи еврейски език. Древният Херсонес (Херсон) тогава е бил в рамките на обособилата се след разкъсването на Старата Велика България Волжко-Камска България. По това време тя била в състояние на васална взаимозависимост от Хазарския каганат. В изворите се загатва, че
тук братята откриват мощите на първия папа на Западната Римска Империя след Свети Петър – Климент I Римски
Този факт за какво той е заровен в историко-етнокултурни територии на българите към момента не е проучен изцяло. От Херсон двамата братя не престават своето странствуване с транспортен съд към хазарската земя. Има сведения, че те произлизат най-вероятно от остарял древнобългарски жанр, който се е изселил от Стара Велика България. Прави усещане, че Константин и Методий били добре осведомени с културните обичаи и традиции от този регион. Затова и не е инцидентно, че са били изпратени там с такава виновна задача. През време на визитата си при хазарите Константин бил запитан по време на една обедна гощавка, дадена от хазарския каган: „ Какъв е твоя ранг, та да те сложим на съответното място съгласно сана ти? “. Константин дал отговор: „ Имах дядо, доста популярен и богат, който стоеше покрай царя. Но, когато непринудено отхвърли дадената му огромна чест, той бе изпъден и отиде в непозната земя, и там ме роди. Аз потърсих предходната си прадядовска чест, само че не можах да я реализира, тъй като съм Адамов внук “. Константин по-късно продължава да работи като посланик на Източната Римска империя в Крим и в близките области.
Това, че Кирил и Методий са българи е казано напълно ясно в написаната през Средновековието творба “Успение Кирилово ”
Авторът написа следното: “Родното място на преподобния наш отец Кирил е многопрочутият и огромен град Солун. Там той е роден. По жанр и рождение той е българин. ” Хавел Салански дава сведения от изворите, че Бог е изпратил на чехите двама апостоли, които се казвали Църхо и Страхота. Павел Странски споделя, че Методий е именуван Страхота. Същото го споделя и Ян Амос Коменски. Още едно удостоверение получаваме и от сборникът за духовни песни на свещеник Матей Вацлав Щейер, съдържащ химн за двамата светци Църхо и Страхота.
Константин-Кирил е получил при рождението си името Църхо, а на брат му Методий е обещано името Страхота
Учените M. Маргаритов и A.X.E.Фон Сумтал акцентират, че сходни лични имена Зарко, Церко и така нататък се използват и през днешния ден в България.
М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал оповестяват също за още един забавен факт, а точно за
откритата от доктор Божидар Димитров хроника във Ватиканския списък
В нея се споделя за моравската задача на двамата апостоли като се прецизира, че Методий е именуван Страхота.
Ватрослав Ягич счита, че диалектът на братята произлиза някъде от местността сред Константинопол и Солун. Ив.Гълъбов е по акуратен. Позовавайки се на писания на Б.Цонев той показва, че Кирил и Методий са употребявали не солунския акцент, а произношение, което е от район доста по на-север от това място, като от това произношение към момента са непокътнати следи от българската част на Родопите. Поредното доказателство за произхода на солунските братя е основаната от Константин Кирил писменост. М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал считат, че тя е
направена съгласно старобългарските фонетически особености
Създателят й до тогава не е познавал други славянски езици и не е имал отношение към тях. М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал даже изясняват повода за наличието на българите Кирил и Методий (Църхо и Страхота) в Солун. Изследователите акцентират, че в интервала 739-803 България е обзета от вътрешни битки и безредици. Привържениците на победената страна са напускали страната, като най-често са се отправяли към Византия.
Най-ярък образец на пропъден представител на благородническата класа е посочен Кан Телец, който през 777 отива в Константинопол…. М.Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал допускат, че
дядото на солунските братя е бил заставен да избяга по религиозни аргументи
Изследователите считат, че това е станало по времето на Кан Кардам.
Скоро след задачата си при хазарите (българи), или по-скоро като нейно продължение, в 861 година той е изпратен и при роксаланите (които са директни наследници на българите-етруски) в покрайнините на гр. Фула (близо до Херсон). Там
той се среща с така наречен „ роска “ или „ рошка “ книжовност
Натоварен е с някаква дипломатическа задача от Михаил III, само че детайлности за нея не са достигнали до нас, с изключение на фактът, че дружно с Методий интензивно проповядват гръцката вероизповед. Дори отсичат едно дърво, на което локалните хора се кланят като на идол, и съумяват да препокръстят прочут брой от тях. През 862 година или 863 година Константин-Кирил Философ основава най-старата българска писменост – глаголицата. Известно е, че
двамата братя Константин-Кирил Философ и Методий са говорили на старобългарско произношение,
което съгласно учените произлиза от региони, намиращи се надалеч на север от гр. Солун и от което доста по-късно (до средата на XIX в.) са непокътнати следи в избрани диалекти на българската част на Родопите, съгласно проф. Иван Гълъбов. Освен това учените от дълго време са забелязали, че езиковите особености на Константиновите съчинения и духът на трудовете му са сходни на тези на Черноризец Храбър. Това сходство е толкоз огромно, че някои от тях допускат, че са писани от един и същи човек. Правени са също по този начин опити Черноризец Храбър да бъде отъждествяван с Йоан Екзарх и даже със св. Иван Рилски. Други допускат даже, че Черноризец Храбър не е никой различен, а замонашилият се цар Борис-Михаил I. Общоприето е да се смята, че Черноризец Храбър е принадлежал към български царски жанр. Тъй като езиковата специфичност на хората приказва за произхода, ранга и принадлежността им към избрани обществени пластове, то наречието на Константин-Кирил, именуван Философ, е по-нататъшно удостоверение на отговора му при хазарите, а точно, че фамилията му е принадлежало към висок велможа сан. По всяка вероятност
фамилията на дядото на Константин-Кирил Философ и на Методий се е изселило от Стара Велика България след гибелта на владетеля Кубрат
(или „ Курт “, „ Хор Бат “, „ Куврат “, „ Ку(ю)рд бард “, на гр. „ Χου βρατις “). В „ Пространното житие на св. Кирил “ („ Живот на нашия благословен преподавател Константин Философ, първият ментор на славенския народ “), когато бил в Херсон (859 г.-861 г.) агиографът е записал: „ Тук (Константин-Кирил Философ, бел. мои) откри Евангелие и Псалтир, написани с роски (или рошки, бел. мои) букви, и човек, говорещ на този език. И като побеседва с него и усвои силата на речта, с оглед към своя диалект отдели гласните и съгласните букви. (Забележете,
Константин-Кирил Философ е разбирал рошкия
или роския език!, бел. мои). А откакто се помоли Богу, бързо стартира да чете и да споделя. И мнозина му се чудеха, славейки Бога. “ Названието „ рож “ – „ рос “ на сарматските племена, живели в началото в Берсилия (Сарматия), а по-късно в Стара Велика България, може да идва от древноперсийските думи „ ors “ или „ uors “ – „ бял “ и „ rukhs “ – „ прекрасен “, „ преславен “, „ прелестен “, „ пресветъл “. Дори в италианския език „ прекрасен “ е „ bello “. В новогръцкия език думата „ прекрасен “ е „ ωραίος “! С сходно значение е изразът „ Пресветли, царю! “. Оттук произлиза и названието на античната столица на Дунавска България – Велики Преслав и доста други п. Следователно, названието „ рос “ („ роксалани “, „ росомани “) се явява цялостен синоним или друга форма на народностното наименование „ българ “ на същия народ, защото
„ българ “ и „ рос “ значат едно и също – „ бял “, „ прекрасен “, „ ярък “, „ пресветъл “
Тази културна традиция е следвана и през българското средновековие в имената на българските владетели, единствено че с древногръцката транскрипция, като Калоян, Каломан (Калиман) I и Калиман II. „ Кало “ на старогръцки език значи „ прекрасен “, „ добър “. Тази дума се съдържа и в названието на Калиакра (Калицерка), което значи „ добър, прекрасен нос “. Създадената от народа „ рож “ – „ рос “ Салтово-Маяцка археологична просвета в действителност е част от културата на Стара Велика България. Нейните носители са известни и като „ росомани “. Това е второстепенен етноним на даките-гети. Името „ Росомани “ е примитивен етноним на „ Роси “ + „ Мани “. Значението е „ Светли хора “, „ Слънчеви хора “, „ Преславни хора “. По сходен метод се превежда и етнонимът „ Роксалани “ “ „ Светли алани “, „ Преславни алани “. Терминът „ рос “, от който произлиза названието „ Россия “ („ Русия “), в началото е било самонозвание на племето „ рос “. То е едно от етруските племена. На етруски език „ рос “ значи „ блестящ “, „ огрян “, „ светещ “. Росите са познати и още и като „ свеони “. Това наименование стои в основата на днешното етнично наименование „ шведи “.
Названията „ Рус “ и „ Русская земля “ са известни от писмените извори едвам от 945 година Пеласгите (фригите/бригите), бесите са бели, високи хора, със сини очи и светли коси.
Техните предшественици са се заселили в далечните земи на Шумер и Акад, на Древен Египет през 4 хиляди прочие Р. Хр.
Братята пеласги Египт и Данай са водели между тях битка за властта над Египет. Пеласгите са били с високоразвита просвета и са били отлични мореплаватели. Те идват до Египет с кораби, които имали високи носове. Наричали са себе си „ Шамсу Хор “, т. е. „ Децата на Хор “ и към края на 4 хиляди прочие р. Хр. са били господстваща династия в Египет. От фригийския/пеласгийския цар Тантал и синът му Пелопс идва названието Пелопонес – страната на аркадийските пеласги.
Според една легенда
този народ е предпотопен. Орфей е внук на директния потомък на Атлантите – тракийският (антично български) цар Хорапс,
който е имал наследник (бащата на Орфей), наименуван „ Оайгър “ – „ Самотен ловджия “. По Северното Черноморие народът „ рос “ влиза в контакт с източните склавини, роднини на етруските. Настъпва частична и взаимна асимилация, която има за резултат асимилиране на названието „ рож “ – „ рос “. Народностното наименование „ рож “ и епитетът „ рожски “ се резервират и до по-късни епохи. “
" Роският “/„ Рожкият “ език евентуално е бил езикът на берсилските българи, а рожките букви сформират най-старата писмена система – тази на античните българи,
която през днешния ден към момента се назовава етруска, „ рунно писмо “ или се оприличава с алански, касожски и други графични знаци. По-късно тази писменост е употребена както за изработването на латинската, по този начин и на гръцката писменост. Готската писменост също е основана въз основата на древнобългарската книжовност. Не инцидентно за основател на готската писменост се смята Вулфила („ Улфила “) („ Vʊlfila “, в източниците името се среща като „ Улфила “ или „ Урфила “, на гр. „ Ουλφίλας “, „ Ουρφίλας “, на лат. „ Ulfila “, „ Gulfila “; роден ок. 310/311г. и умрял 383 г.). Вулфила е първият свещеник на готите. Той е превел Библията от старогръцки на готски език. Роден е в региона на настоящия гр. Силистра. Аналогията на Вулфила със св. Константин–Кирил Философ е цялостна. Трябва да се означи, че
за св. Паисий Хилендарски готи и българи са били едно и също нещо
Дейността на свещеник Улфила протича в античния град Никополис пъкъл Иструм (намира се до с. Никюп, община Велико Търново, област Велико Търново). Разположен е единствено на 18 км от остарялата столица на България гр. Велико Търново. Наблизо, на четири километра от гр. Свищов се намира и античният гр. Нове. Не инцидентно той става столица на царя на вестготите Аларих, а по-късно и столица на царя на остготите Теодорих. По-късно
древнобългарската книжовност, наричана „ рошка “, е присобена или актуализирана в сегашната писмена система, наричана „ Кирилица “
За огромно страдание към момента битува изказванието, че „ новосъздаденият писмен “, така наречен „ старославянска книжовност “ се дължи на приспособяването на гръцката книжовност едвам през IX в. Това време се показва в западната историография за рождена дата на славянската книжовност изобщо. От тук следва, че едвам през IX в. се прави приобщаване на всички склавински/славянски (славяни е изкуствено разбиране за обединяване на всички кирилоговорящи) нации, включително и на българския, към европейската духовна просвета. От тези позиции гръцката и латинската писмености, а с това и гръцката и римската култури, се смятат за пиедестал на международната просвета и нематериалност, за пример на човешката цивилизация, за мостри на общовалидни полезности. В този смисъл на българите дълготрайно време, а даже и в този момент, се гледа като на заселили се късно на Балканския полуостров пришълци. Затова в античността са причислявани към така наречен „ безчовечен нации “, „ конни нации “ или в резюме „ варвари “. Разбира се, това е мит, грандиозна историческа нечиста сделка.
Съвременните резултати от огромните генетични проучвания, осъществени от учени, които са представители на няколко европейски страни под управлението на световноизвестния академик акад. Ангел Гълъбов, демонстрираха, че ние, българите, сме локално, автохтонно население и че
съгласно огромните генетични проучвания ние най-вече си приличаме с популацията на Северна Гърция и на Италия, т. е., че сме западни евразийци – индоевропейци
На 1 ноември 2016 година бе оповестен нов план за проучването на ДНК на античното балканско население. Той носи названието: „ Траките – произход и развиване на етноса, кулутурни идентичности, цивилизационни взаимоотношения и завещание от древността “. Това е първият огромен общоакадемичен план, който сплотява 27 научни звена (22 института и 5 лаборатории) с присъединяване на университети от Канада, Република Италия, Федерална Република Германия и Япония. Целта е установяването на последователност в генофонда, т. е. да се наблюдава развиването на генофонда от праисторическите времена до наши дни. За ДНК анализите ще се приложат върховите достижения в региона на културономията, културната антропология, изкуствознанието, молекулярната биология, биохимията, органичната химия, металознанието.
Траките (правилно антични българи), както към момента погрешно се назовават нашите предци, са най-старата етнокултурна общественост освен в Европа
и втората, съгласно Херодот, по бройка след индийската в света.
Беше оповестено, че проучването се финансира от частни дарения. Все още липсва държавно финансиране. Няма подозрение, че резултатите от тези огромни проучвания ще потвърдят автохтонността на нашите антични предшественици. Въпреки това антибългарските офанзиви, които целят да откъснат българския народ от неговите исторически корени, от неговите изконни етнокултурни, етноезикови и етногеографски територии, не стопират. Не се разколебават и не се трансформират мненията на идеологизираните наши и непознати откриватели на историята и на културата на българския език, на българската книжовност и на българската просвета. Техните измислици, изключително за преселението на българите в Югоизточна Европа през междинните епохи, се пропагандират и се насаждат навсякъде, както у нас, по този начин и зад граница. България е единствената страна в Европа, която през своята хилядолетна история в никакъв случай не е променяла своето национално и държавно название. Нещо повече,
България е първата в Европа страна, която приема християнството посредством задачата на първия деятел след Иисус Христос св. Апостол Андрей Първозвани и то още през 1 век
Първата християнска апостолска черква в света е била учредена от Свети Всехвален Апостол Андрей Първозвани в гр. Варна.
Когато се е замонашил, цар Борис I приел монашеското име – Йоан. Намерени са оловни печати с това негово име, когато е бил духовник в манастир покрай Варна. Те са удостоверение, че и като духовник цар Борис I е упражнявал владетелски функционалности.
Защо цар Борис I приема монашеското име Йоан?
Защото това е персоналното име на този, който е покръстил самия Иисус Христос – Йоан Кръстител! През целият си живот, и като цар, и като духовник, и даже като татко, цар Борис I е правил всичко допустимо, с цел да възвърне първенстващата роля на българската черква и на българската страна в създаващия се нов международен християнски свят! Нещо повече! Стремял се е да наложи в новия християнски свят, и ненапълно съумява, българското държавно законодателство. Доказателство за това са договарянията, които води както с другите два християнски центрове – Рим и Константинопол, по този начин и първият старобългарски юридически монумент, който е бил формиран въз основата на древнобългарската правна процедура и възприемането на нормите на християнския морал от най-ранния интервал на разпространяване на християнството по българските земи. Това е известният Закон за съдене на хората. Той е прочут под няколко редакции: къса, обширна и сводна. Този старобългарски раннохристиянски закон се среща в многочислени преписи, което значи, че е прилаган дълготрайно време. Този факт е също несъмнено доказателство, че ние, българите, най-рано от всички нации и страни сме възприели християнството като общонародна и общодържавна вяра. След препокръстването, свалянето от власт на цар Владимир Расате е обвързвано с това, че той дружно с група свои поддръжници, недоволни от това, че се възприемат източноправославните (константинополските) модели на каноничното християнство, а не тези на българската първоинституциална форма на християнството, т. е. постановат се правните правила на Константинополската църковна власт в държавния и обществен живот на християнска България, се опитал да възвърне първичното състояние. След слагането на власт на цар Симеон са били направени опити да се приспособи остарелият Закон за съдене на хората. Не е било задоволително и последователно почнало да бъде налагано ново християнско законодателство по Константинополски църковен и държавен пример. С това събитие се изяснява появяването на така наречен „ Симеонови сборници “: „ Златоструй “, формиран персонално от цар Симеон Велики.
Първият Симеонов алманах е с енциклопедичен темперамент, чиято цел е да бъдат показани насъбраните в Константинополската книжнина знания. Вторият Симеонов алманах съдържа нравоучителни слова и беседи от константинополски създатели и църковни дейци и др.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ