Проф. д-р Хервиг Бирг: Земята може да изхрани 7 пъти повече хора
Проф. доктор Хервиг Бирг е роден през 1939 година в Хойфелд, Банат (бивша Югославия). Следва във Висшето учебно заведение по оформление в Улм, в Техническия университет в Щутгарт и в Свободния университет в Берлин, където се дипломира като икономист. Защитава докторска дисертация по публични науки и обмисляне в Техническия университет – Берлин, през 1979 година Изследовател в Германския институт за стопански изследвания и учител в университети в Берлин през 1969-1980 година Президент е на Германското сдружение за районни проучвания. От 1981 до 2004 година е началник на катедра „ Науки за популацията ” и шеф на Института за проучване на популацията и обществена политика към университета „ Билефелд ”. Бил е консултант във Фонда на Организация на обединените нации за популацията в Ню Йорк. Президент на Германското сдружение за демография.
***
- Експерти от института „ Макс Планк “ за демографски изследвания чакат през 2060 година междинната дълготрайност на живота да доближи 100 години. С развиването на медицината няма да е надалеч моментът, в който и 140 години няма да наподобяват като фантастика. Можете ли да кажете, проф. Бирг, какъв брой хора биха населявали Земята, в случай че живеем до 140 години?
- Средната дълготрайност на живота в международен мащаб в този момент е 68 години. Нека приемем, че родените през днешния ден ще живеят не 68, а 100 или 140 години. Въпреки това настоящето население на света от 7 милиарда души ще понижава през идните десетилетия поради смъртността. Най-късно след 140 години естественият приръст би понижен до нула – в случай че годишната смъртност не бъде обезщетена или надмината от броя на ражданията. Това значи следното: какъв ще е броят на международното население след 100 или 200 години, зависи доста по-малко от това дали ще живеем 68, 100 или 140 години и доста повече от развиването на раждаемостта, или броя живородени деца от една жена.
Раждаемостта или по-точно коефициентът на плодовитост на популацията в света е намалял в интервала 1950-2012 година от 5 на 2,5 живородени деца на една жена. Този коефициент продължава да спада и някъде към 2040 година ще е под две раждания на жена, евентуално 1,8. Затова популацията на планетата ще нараства единствено до 2070 година – до един най-много от 9,5 милиарда, и по-късно ще премине към новата фаза на последователно стесняване.
- А какво би станало, в случай че раждаемостта въпреки всичко спре да понижава и се задържи във всяка страна на настоящето ниво, от началото на XXI век?
- В подобен случай повишаването на международното население ще е в трагичен мащаб. През 2050 година биха живели 12,8 милиарда души вместо сегашните 7 милиарда, през 2100 година – 43,6 милиарда, а през 2150 година – 244,4 милиарда. Но догатката, че раждаемостта ще се резервира такава, каквато е в този момент, е погрешно – с възможност, стигаща до сигурност. Затова тези цифри не трябва да се одобряват като прогнози.
През последните десетилетия се следи следното: колкото по-бързо е икономическото и публичното развиване на страните, толкоз по-бързо спада раждаемостта на международното население. Този факт може да се назова „ демографско-икономически абсурд “ - колкото повече деца биха могли да си разрешат хората с помощта на виталния стандарт, толкоз по-малко деца си разрешават.
