Може ли втечненият газ да замести зависимостта на Европа от руските доставки?
През 2021 година главният съветски експортьор на газ - държавната компания Газпром, е доставила близо 130 милиарда кубически метра газ за Европа, което е с към 31% по-малко от междинното за предходните пет години.
Според всичко, което е известно, Газпром извършва дълготрайните си контракти за доставка, само че за разлика от различен път, не продава в допълнение количество газ на спот пазара.
Какви са аргументите?
Някои споделят, че Кремъл желае да форсира по-бързото отваряне на газопровода " Северен поток 2 ". Други, че Русия за първи път цялостни личните си газови залежи след суровата зима 2020/2021, написа в собствен разбор немското издание “Шпигел ”.
Едно е ясно: изчезналите 59 милиарда кубически метра газ удариха мощно Европа.
Съответно в газовите складове на Европа равнищата на разполагаем газ от началото на октомври насам са извънредно ниски.
Това частично се дължи на обстоятелството, че първата половина на 2021 година беше извънредно безветрена. Газовите електроцентрали трябваше да стабилизират електрическата мрежа и изгориха доста газ, който при започване на зимата се оказа и че няма от кое място да се вземе.
Спасението за Европа е по този начин нареченият LNG: полутечен газ, охладен до към минус 160 градуса по Целзий, който може да бъде транспортиран по целия свят в танкери.
Основните експортьори на полутечен газ са Катар, Австралия и Съединени американски щати. Повечето количества LNG нормално отиват в Азия. Но през декември пазарът се промени коренно: танкерите за полутечен природен газ внезапно изминаха хиляди спомагателни благи до Европа, когато локалната спот пазарна цена (TTF) се увеличи с невероятните 800 % до съвсем 180 евро (24.12.2021) за мегаватчас.
Biggest course change ever? Hellas Diana went half-way across Pacific before reversing back through Panama Canal. It should reach UK on 18-Jan.
The vessel loaded from Corpus Christi on 28-Nov. It U-turned just before X-mas when spiked.
— Tom Marzec-Manser (@tmarzecmanser)
Ситуацията на европейския газов пазар се успокои ненапълно, само че като цяло остава тревожна. TTF се изравни на към 90 евро, което към момента е четири пъти и половина по-скъпо отпреди рецесията.
Междувременно европейските газови складове не са цялостни. Нивото им на запълване неотдавна падна под 40 %, а колкото по-празни са, толкоз по-ниско е налягането вътре в тях, което значи, че останалият газ излиза по-бавно. Това също понижава дневните налични количества.
Европа евентуално ще изкара зимата без неприятни изненади. Ако обаче Русия продължи да понижава доставките си и в случай че настъпи и захлаждане, газовите складове в Европейски Съюз ще бъдат празни до края на март. В най-лошия случай електричеството и топлинната сила ще би трябвало да бъдат нормирани и промишленото произвеждане може да спре.
Дори и след зимата обаче не е ясно какво ще стане. Защото нито стопанските системи, нито обществото могат да си разрешат сегашните цени в дълготраен проект.
Ако спорът с Русия продължи, Европа бързо ще се нуждае от нови източници на газ.
Според компания за разбори в региона на енергетиката S&P Global Platts спасението е увеличение на вътрешното произвеждане и повече импорт на газ от тръбопроводи и LNG. Възможностите обаче са лимитирани и в трите области.
В случай на прекомерно огромен дефицит, Италия може да пусне стратегическия си ресурс от газ на европейския пазар – което са около милиарда кубически метра. Норвегия може да усили производството си и да достави спомагателни 13 милиарда кубически метра през 2022 година, съгласно Platts. Теоретично е допустимо също по този начин да се усили производството в земетръсното газово находище Гронинген в Холандия - още 3 милиарда кубически метра.
Що се отнася до вноса по тръбопроводи, от Platts виждат спомагателен потенциал от към 7 милиарда кубически метра единствено от Алжир.
Най-голямата вяра се крие в пазара на полутечен природен газ: в случай че Европа продължи да внася полутечен природен газ при настоящите рекордни равнища през цялата година, е допустимо това в допълнение доставяне да скочи до 32 милиарда кубически метра.
Чисто математически, сегашната газова “дупка ” може да бъде запълнена с тези количества. На процедура остават доста въпроси. Русия ограничи доставките за Европа едвам през втората половина на годината. С ниските размери на експорт през цялата година, на Европа евентуално няма да ѝ доближат над 59 милиарда кубически метра през 2022 година
Не е несъмнено дали Норвегия може да създава повече газ. Министър-председателят Йонас Гар Стьоре споделя, че вътрешният експорт е на границата. А анализаторите от Platts считат, че по-високото произвеждане в газовото находище в Грьонинген надали би била допустима политически.
Несигурността е още по-голяма на пазара на LNG, защото търсенето на втечен газ също нараства бързо в Азия.
Производството на полутечен природен газ обаче няма да се усили още веднъж доникъде на десетилетието, споделя Ед Кокс, основен анализатор за световния пазар на LNG в ICIS. Едва тогава ще влезе в деяние идната вълна от огромни количества полутечен газ.
" Дотогава Европа и Азия ще се бият за лимитираните количества. ”
Анализаторът на Platts Джеймс Хъкстеп предизвестява за напрежението от продължителната световна газова рецесия.
Има прогнози, в това число от Platts, че цените ще паднат още веднъж от 2023 година „ Но те се основават на догатката, че Русия още веднъж ще усили доставките “, споделя Хъкстеп. „ Ако това не се случи, скъпият недостиг ще продължи да доминира на пазара. “ Което поставя Европа под напън на няколко пъти.
Ако през идващите години още веднъж има пикове в цените, това ще докара до съществени последствия за европейските стопански системи. Високите цени на силата провокират инфлация и по този метод усилват общественото неравноправие.
Някои промишлености понижават производството поради високите цени. Страни като Франция обмислят да вкарат в употреба въглищните си електроцентрали, при положение на потребност.
Намалените доставки от страна на Русия оказват въздействие и отвън Европа. Според разбора на ICIS, страни като Пакистан към този момент не могат да се оправят във войната за наддаване за безценен LNG и от ден на ден изпитват дефицит на доставки.
От друга страна милиардите от продажби на газ са един от дребното непрекъснати източници на приходи за Кремъл. Дори по време на Студената война Русия доставя газ на Запада.
България ще може да купува LNG газ, когато реверсивната връзка с Гърция IGB - саботирана в продължение на години, бъде направена, а LNG терминалът до Александруполис, в който страната ни е съакционер, проработи.
Финализирането на терминала за полутечен природен газ ще увеличи потреблението на потенциала на IGB, позволявайки превозването на по-големи количества природен газ до района на Югоизточна Европа и опция за ICGB да усили своя тръбопроводен потенциал до 5 милиарда кубически метра. Това ще разреши доставките на газ на конкурентни цени от разнообразни нови източници като Съединени американски щати, Катар, Алжир да доближат до българските консуматори.
Пазарният интерес към увеличение на настоящия потенциал на IGB от 3 милиарда куб. м./г. след започване на търговски действия също може да се чака, в случай че Трансадриатическият газопровод (TAP) продължи с разширението на потенциала си. Понастоящем представители на високо равнище на фирмите показват, че това може да се направи една година авансово, в случай че е належащо, с цел да се отговори на възходящото пазарно търсене.
Както IGB, по този начин и LNG терминалът в Александруполис са от решаващо значение за реализиране на диверсификация за България, Гърция и Балканите, усилването на енергийната конкуренцията и повишение на сигурността на доставките на газ в района.
Според всичко, което е известно, Газпром извършва дълготрайните си контракти за доставка, само че за разлика от различен път, не продава в допълнение количество газ на спот пазара.
Какви са аргументите?
Някои споделят, че Кремъл желае да форсира по-бързото отваряне на газопровода " Северен поток 2 ". Други, че Русия за първи път цялостни личните си газови залежи след суровата зима 2020/2021, написа в собствен разбор немското издание “Шпигел ”.
Едно е ясно: изчезналите 59 милиарда кубически метра газ удариха мощно Европа.
Съответно в газовите складове на Европа равнищата на разполагаем газ от началото на октомври насам са извънредно ниски.
Това частично се дължи на обстоятелството, че първата половина на 2021 година беше извънредно безветрена. Газовите електроцентрали трябваше да стабилизират електрическата мрежа и изгориха доста газ, който при започване на зимата се оказа и че няма от кое място да се вземе.
Спасението за Европа е по този начин нареченият LNG: полутечен газ, охладен до към минус 160 градуса по Целзий, който може да бъде транспортиран по целия свят в танкери.
Основните експортьори на полутечен газ са Катар, Австралия и Съединени американски щати. Повечето количества LNG нормално отиват в Азия. Но през декември пазарът се промени коренно: танкерите за полутечен природен газ внезапно изминаха хиляди спомагателни благи до Европа, когато локалната спот пазарна цена (TTF) се увеличи с невероятните 800 % до съвсем 180 евро (24.12.2021) за мегаватчас.
Biggest course change ever? Hellas Diana went half-way across Pacific before reversing back through Panama Canal. It should reach UK on 18-Jan.
The vessel loaded from Corpus Christi on 28-Nov. It U-turned just before X-mas when spiked.
— Tom Marzec-Manser (@tmarzecmanser)
Ситуацията на европейския газов пазар се успокои ненапълно, само че като цяло остава тревожна. TTF се изравни на към 90 евро, което към момента е четири пъти и половина по-скъпо отпреди рецесията.
Междувременно европейските газови складове не са цялостни. Нивото им на запълване неотдавна падна под 40 %, а колкото по-празни са, толкоз по-ниско е налягането вътре в тях, което значи, че останалият газ излиза по-бавно. Това също понижава дневните налични количества.
Европа евентуално ще изкара зимата без неприятни изненади. Ако обаче Русия продължи да понижава доставките си и в случай че настъпи и захлаждане, газовите складове в Европейски Съюз ще бъдат празни до края на март. В най-лошия случай електричеството и топлинната сила ще би трябвало да бъдат нормирани и промишленото произвеждане може да спре.
Дори и след зимата обаче не е ясно какво ще стане. Защото нито стопанските системи, нито обществото могат да си разрешат сегашните цени в дълготраен проект.
Ако спорът с Русия продължи, Европа бързо ще се нуждае от нови източници на газ.
Според компания за разбори в региона на енергетиката S&P Global Platts спасението е увеличение на вътрешното произвеждане и повече импорт на газ от тръбопроводи и LNG. Възможностите обаче са лимитирани и в трите области.
В случай на прекомерно огромен дефицит, Италия може да пусне стратегическия си ресурс от газ на европейския пазар – което са около милиарда кубически метра. Норвегия може да усили производството си и да достави спомагателни 13 милиарда кубически метра през 2022 година, съгласно Platts. Теоретично е допустимо също по този начин да се усили производството в земетръсното газово находище Гронинген в Холандия - още 3 милиарда кубически метра.
Що се отнася до вноса по тръбопроводи, от Platts виждат спомагателен потенциал от към 7 милиарда кубически метра единствено от Алжир.
Най-голямата вяра се крие в пазара на полутечен природен газ: в случай че Европа продължи да внася полутечен природен газ при настоящите рекордни равнища през цялата година, е допустимо това в допълнение доставяне да скочи до 32 милиарда кубически метра.
Чисто математически, сегашната газова “дупка ” може да бъде запълнена с тези количества. На процедура остават доста въпроси. Русия ограничи доставките за Европа едвам през втората половина на годината. С ниските размери на експорт през цялата година, на Европа евентуално няма да ѝ доближат над 59 милиарда кубически метра през 2022 година
Не е несъмнено дали Норвегия може да създава повече газ. Министър-председателят Йонас Гар Стьоре споделя, че вътрешният експорт е на границата. А анализаторите от Platts считат, че по-високото произвеждане в газовото находище в Грьонинген надали би била допустима политически.
Несигурността е още по-голяма на пазара на LNG, защото търсенето на втечен газ също нараства бързо в Азия.
Производството на полутечен природен газ обаче няма да се усили още веднъж доникъде на десетилетието, споделя Ед Кокс, основен анализатор за световния пазар на LNG в ICIS. Едва тогава ще влезе в деяние идната вълна от огромни количества полутечен газ.
" Дотогава Европа и Азия ще се бият за лимитираните количества. ”
Анализаторът на Platts Джеймс Хъкстеп предизвестява за напрежението от продължителната световна газова рецесия.
Има прогнози, в това число от Platts, че цените ще паднат още веднъж от 2023 година „ Но те се основават на догатката, че Русия още веднъж ще усили доставките “, споделя Хъкстеп. „ Ако това не се случи, скъпият недостиг ще продължи да доминира на пазара. “ Което поставя Европа под напън на няколко пъти.
Ако през идващите години още веднъж има пикове в цените, това ще докара до съществени последствия за европейските стопански системи. Високите цени на силата провокират инфлация и по този метод усилват общественото неравноправие.
Някои промишлености понижават производството поради високите цени. Страни като Франция обмислят да вкарат в употреба въглищните си електроцентрали, при положение на потребност.
Намалените доставки от страна на Русия оказват въздействие и отвън Европа. Според разбора на ICIS, страни като Пакистан към този момент не могат да се оправят във войната за наддаване за безценен LNG и от ден на ден изпитват дефицит на доставки.
От друга страна милиардите от продажби на газ са един от дребното непрекъснати източници на приходи за Кремъл. Дори по време на Студената война Русия доставя газ на Запада.
България ще може да купува LNG газ, когато реверсивната връзка с Гърция IGB - саботирана в продължение на години, бъде направена, а LNG терминалът до Александруполис, в който страната ни е съакционер, проработи.
Финализирането на терминала за полутечен природен газ ще увеличи потреблението на потенциала на IGB, позволявайки превозването на по-големи количества природен газ до района на Югоизточна Европа и опция за ICGB да усили своя тръбопроводен потенциал до 5 милиарда кубически метра. Това ще разреши доставките на газ на конкурентни цени от разнообразни нови източници като Съединени американски щати, Катар, Алжир да доближат до българските консуматори.
Пазарният интерес към увеличение на настоящия потенциал на IGB от 3 милиарда куб. м./г. след започване на търговски действия също може да се чака, в случай че Трансадриатическият газопровод (TAP) продължи с разширението на потенциала си. Понастоящем представители на високо равнище на фирмите показват, че това може да се направи една година авансово, в случай че е належащо, с цел да се отговори на възходящото пазарно търсене.
Както IGB, по този начин и LNG терминалът в Александруполис са от решаващо значение за реализиране на диверсификация за България, Гърция и Балканите, усилването на енергийната конкуренцията и повишение на сигурността на доставките на газ в района.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ