Зърнопроизводители натискат за намаляване на рентите
Опрощаване на санкции, данъчни отстъпки, разсрочване на банкови заеми, събаряне на рентите. За сходни ограничения упорстват зърнопроизводителите, най-много тези от Добруджа, поради пагубната годишна продукция тази година.
За първи път от доста години се случва и трите култури - пшеница, слънчоглед и царевица, да изгорят поради сушата в доста региони в страната. Досега в случай че пшеницата не стане, зърнарите компенсираха загубите с царевицата или слънчогледа. " Не се оправдаха очакванията пролетниците да компенсират загубите от есенниците ", обявиха от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), представени от " Сега ".
Оттам показват, че " житницата на България " тази година е с рекордно ниски добиви на пшеница - 50-150 кг на декар, при междинен рандеман от над 550 кг през 2019-а.
Прибирането на царевицата и слънчогледа още не е завършило, само че поради упоритата суша жътвата в доста региони стартира по-рано и също тормози с ниски добиви. При слънчогледа стопаните от цяла Добричка област прибират сред 50 и 180 кг на декар, а при царевицата – от 0 до 230-250 кг.
Затова от известно време земеделците търсят подпомагане от Министерството на земеделието и други държавни институции за превъзмогване на последствията от пропадналите реколти.
" Искаме неизпълнени ограничения към фонд " Земеделие ", произлизащи от сушата, да не водят до санкции за земеделските производители ", изясни пред Агри.БГ ръководителят на НАЗ Костадин Костадинов.
От фонд " Земеделие " към този момент увериха земеделските стопани от потърпевшите региони, че няма да търпят наказания, в случай че са засели междинни култури, само че те не са поникнали поради сушата.
Разговори за вероятните антикризисни ограничения са извършени и с Национална агенция за приходите. " Не може да плащаме Данък добавена стойност за продажби под себестойност ", показва Костадинов. И дава образец с продажба на 50 кг пшеница от декар в Добруджа на цена 30 стотинки. " Това са 15 лева общ доход, до момента в който разноските за тази пшеница са 100 лева На тези разноски е заплатен Данък добавена стойност. Не желаеме да плащаме Данък добавена стойност на загубите ", споделя Костадинов.
От НАЗ са провели среща и с асоциацията на банките в България (АББ), откъдето са откликнали на молбата за разсрочване на заеми. Предстои дружно с агроминистерството да се изготви лист с общините, мощно наранени от сушата, и стопаните в тези общини да получат разсрочване на заеми и нови заеми, с цел да обезпечат продукцията през идната година.
Освен това от Министерството на стопанската система зърнопроизводителите са получи увещание, че може да аплайват по антикризисната стратегия за поддръжка на дребни и междинни компании, по която комерсиалните банки ще отпускат заеми до 300 000 лева, като ББР ще покрива с гаранция до 80% от тях.
" Единственият диалог, който не е воден, е с огромните притежатели на аграрни земи. Но от мнения през медиите излиза наяве, че те не са подготвени на отстъпки ", разяснява още Костадинов.
В последния месец, откакто стана ясно, че и реколтата на царевица и слънчоглед в доста региони в страната върви към неуспех, все по-често производителите започнаха да приказват за нереалистично високите наеми тук-там и за нуждата те да бъдат понижени. От НАЗ даже споделят, че може да се разгласи форсмажорна година за регионите със суша, при което въобще да не се изплащат ренти.
" Клаузата за форсмажор е залегнала в договорите за аренда. Още повече, че рентите тук-там са станали безпричинно високи и не дават отговор на икономическата логичност ", разяснява Костадинов.
Зърнопроизводители показват, че има случаи, в които борбата за земя е довела до предплатени заплащания от по 100 лева на декар. Такива нива неизбежно ще имат неприятни последици - неспособност за заплащане и даже отводи от произвеждане.
" Рентата би трябвало да е производна на добива от единица повърхност. За огромно страдание рентите ескалираха ужасно доста и то безпричинно. Това е по-скоро надиграване сред аграрни производители ", разяснява неотдавна пред БНР ръководителят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.
Според нея рентата би трябвало да е 30% от създаденото и по този начин е написано в множеството контракти. Но в последните 3-4 година навлязла практиката да се дават ренти от порядъка на 50% от продукцията. " Това ни лишава от пресен капитал, който ни би трябвало в такива години като сегашната. Без капитал ще изпаднем в неплатежоспособност и ще банкрутираме ", споделя Жекова.
Бившият аграрни министър Венцислав Върбанов също счита, че рентите са надхвърлили " тавана на толерантност ". " Дивата конкуренция направи това - надскачайки се между тях, вдигнахме рентата до такива равнища, които не можем да обслужваме ", разяснява той.
Собствениците на аграрни земи обаче не желаят и да чуят за форсмажорни условия и за нулева година за рентите.
" Между притежатели и ползватели са подписани контракти, които няма по какъв начин да се нарушат. Може да се сключат анекси, с които да се направи разсрочване на тазгодишните ренти, а някой притежател, в случай че желае, и да ги понижи, само че за идната стопанска година, която стартира от 1 октомври. Няма обаче по какъв начин договорите да паднат, това е нелегално ", разяснява за " Сега " Стайко Стайков, ръководител на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи (БАСЗЗ).
Стайков уточни, че проблем със сушата има всяка година, по тази причина процесът на предоговаряне не е оригиналност. Тази година обаче засушаването е в Добруджа, където ползвателите на ниви били " най-шумни ".
Според БАСЗЗ форсмажор би имало при 100% провалена годишна продукция. " А те си прибраха пшеницата, жътвата на царевица и слънчоглед още не е завършила, страната им заплаща 100% дотация, възвръщат им акциза за горивото ", напомня ръководителят на асоциацията.
Около 30 лева на декар е дотацията за едногодишните култури, като за дребните производители, които обработват до 300 дка, дотацията стига до 40 лева за декар.
За първи път от доста години се случва и трите култури - пшеница, слънчоглед и царевица, да изгорят поради сушата в доста региони в страната. Досега в случай че пшеницата не стане, зърнарите компенсираха загубите с царевицата или слънчогледа. " Не се оправдаха очакванията пролетниците да компенсират загубите от есенниците ", обявиха от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), представени от " Сега ".
Оттам показват, че " житницата на България " тази година е с рекордно ниски добиви на пшеница - 50-150 кг на декар, при междинен рандеман от над 550 кг през 2019-а.
Прибирането на царевицата и слънчогледа още не е завършило, само че поради упоритата суша жътвата в доста региони стартира по-рано и също тормози с ниски добиви. При слънчогледа стопаните от цяла Добричка област прибират сред 50 и 180 кг на декар, а при царевицата – от 0 до 230-250 кг.
Затова от известно време земеделците търсят подпомагане от Министерството на земеделието и други държавни институции за превъзмогване на последствията от пропадналите реколти.
" Искаме неизпълнени ограничения към фонд " Земеделие ", произлизащи от сушата, да не водят до санкции за земеделските производители ", изясни пред Агри.БГ ръководителят на НАЗ Костадин Костадинов.
От фонд " Земеделие " към този момент увериха земеделските стопани от потърпевшите региони, че няма да търпят наказания, в случай че са засели междинни култури, само че те не са поникнали поради сушата.
Разговори за вероятните антикризисни ограничения са извършени и с Национална агенция за приходите. " Не може да плащаме Данък добавена стойност за продажби под себестойност ", показва Костадинов. И дава образец с продажба на 50 кг пшеница от декар в Добруджа на цена 30 стотинки. " Това са 15 лева общ доход, до момента в който разноските за тази пшеница са 100 лева На тези разноски е заплатен Данък добавена стойност. Не желаеме да плащаме Данък добавена стойност на загубите ", споделя Костадинов.
От НАЗ са провели среща и с асоциацията на банките в България (АББ), откъдето са откликнали на молбата за разсрочване на заеми. Предстои дружно с агроминистерството да се изготви лист с общините, мощно наранени от сушата, и стопаните в тези общини да получат разсрочване на заеми и нови заеми, с цел да обезпечат продукцията през идната година.
Освен това от Министерството на стопанската система зърнопроизводителите са получи увещание, че може да аплайват по антикризисната стратегия за поддръжка на дребни и междинни компании, по която комерсиалните банки ще отпускат заеми до 300 000 лева, като ББР ще покрива с гаранция до 80% от тях.
" Единственият диалог, който не е воден, е с огромните притежатели на аграрни земи. Но от мнения през медиите излиза наяве, че те не са подготвени на отстъпки ", разяснява още Костадинов.
В последния месец, откакто стана ясно, че и реколтата на царевица и слънчоглед в доста региони в страната върви към неуспех, все по-често производителите започнаха да приказват за нереалистично високите наеми тук-там и за нуждата те да бъдат понижени. От НАЗ даже споделят, че може да се разгласи форсмажорна година за регионите със суша, при което въобще да не се изплащат ренти.
" Клаузата за форсмажор е залегнала в договорите за аренда. Още повече, че рентите тук-там са станали безпричинно високи и не дават отговор на икономическата логичност ", разяснява Костадинов.
Зърнопроизводители показват, че има случаи, в които борбата за земя е довела до предплатени заплащания от по 100 лева на декар. Такива нива неизбежно ще имат неприятни последици - неспособност за заплащане и даже отводи от произвеждане.
" Рентата би трябвало да е производна на добива от единица повърхност. За огромно страдание рентите ескалираха ужасно доста и то безпричинно. Това е по-скоро надиграване сред аграрни производители ", разяснява неотдавна пред БНР ръководителят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.
Според нея рентата би трябвало да е 30% от създаденото и по този начин е написано в множеството контракти. Но в последните 3-4 година навлязла практиката да се дават ренти от порядъка на 50% от продукцията. " Това ни лишава от пресен капитал, който ни би трябвало в такива години като сегашната. Без капитал ще изпаднем в неплатежоспособност и ще банкрутираме ", споделя Жекова.
Бившият аграрни министър Венцислав Върбанов също счита, че рентите са надхвърлили " тавана на толерантност ". " Дивата конкуренция направи това - надскачайки се между тях, вдигнахме рентата до такива равнища, които не можем да обслужваме ", разяснява той.
Собствениците на аграрни земи обаче не желаят и да чуят за форсмажорни условия и за нулева година за рентите.
" Между притежатели и ползватели са подписани контракти, които няма по какъв начин да се нарушат. Може да се сключат анекси, с които да се направи разсрочване на тазгодишните ренти, а някой притежател, в случай че желае, и да ги понижи, само че за идната стопанска година, която стартира от 1 октомври. Няма обаче по какъв начин договорите да паднат, това е нелегално ", разяснява за " Сега " Стайко Стайков, ръководител на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи (БАСЗЗ).
Стайков уточни, че проблем със сушата има всяка година, по тази причина процесът на предоговаряне не е оригиналност. Тази година обаче засушаването е в Добруджа, където ползвателите на ниви били " най-шумни ".
Според БАСЗЗ форсмажор би имало при 100% провалена годишна продукция. " А те си прибраха пшеницата, жътвата на царевица и слънчоглед още не е завършила, страната им заплаща 100% дотация, възвръщат им акциза за горивото ", напомня ръководителят на асоциацията.
Около 30 лева на декар е дотацията за едногодишните култури, като за дребните производители, които обработват до 300 дка, дотацията стига до 40 лева за декар.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ