novetika.com: На какво се дължат странностите на новия ни премиер

novetika.com:

На какво се дължат странностите на новия ни министър председател Кирил Петков: многочислените грешки и неточности в изрече, непознаването на обстоятелства и закони, както и потвърденото нарушаване на Конституцията? И по какъв начин това се отразява на работата му?

Психоанализ на общественото държание на новия министър-председател направи общественият психолог Росен Йорданов.
Новетика: Какво усещане основава Кирил Петков?
Росен Йорданов: След зачестилите, изключително в последно време, грешки, грешчици, неточности и прочие смехотворни изяви на новия премиер-министър на Република България, от ден на ден хора стартират да си задават въпроси, касаещи психологичния статус и менталния потенциал на господин Кирил Петков.

Още повече, когато той започва своя обществен живот от претенцията на влиятелния учебен ценз и младежкия оптимизъм, гарнирани щедро с сексапил, усмивки и хиперактивност. Както всекидневно се случва у нас, първи реагираха зевзеците, които по традиция първоначално се възприемат като злонамерени. Свидетели сме на това, че се основава все по-изобилстваща със занимателни, мнения, вицове и всевъзможни други хумористични форми фолклорна ниша, чиито главен фокус са премиерските гафове – вербални и невербални.

Като се стартира от езикови неточности, които могат да бъдат простени като неволни и се стигне до изяви, които не могат да бъдат подминати по този начин лековато и навеждат до изводи за тежка непросветеност и неначетеност. Въпреки, че към момента има прочут публичен толеранс, доколкото има към момента хора, чието внимание предпочитано е заето повече с това да " скърцат със зъби " против основния прокурор или да " стискат зъби ", взирайки се в сметките си за ток, въпросите за това що за човек е господин Петков и дали е в действителност оня " интелигентен, хубав и можещ левент ", който ни бе прононсиран предходната година, стават от ден на ден.

Въпроси, касаещи неговия мисловен потенциал, неговия темперамент, самокритика, прочувствена просветеност, зрялост, морал и принадлежност (в смисъл в действителност ли е част от нас, в действителност ли го е грижа за нас българите, старите хора, младежите, бизнесмените и т.н).

Но най-важният въпрос е дали тези " гафове " не са продроми (предвестници, симптоми) на едно огромно неможене и непросветеност, а трогателната симпатичност и адмирация на думите и делата му, не са просто фасада на една арогантна доверчивост или до болежка прочут честен релативитет (непочтеност). Тук, несъмнено, се оформят непринудено два лагера.

Едните са към момента благосклонни, обяснявайки си може би фриволната еквилибристика с понятия или цифри за мостове, суми, хора и прочие – със задграничното съществуване на " националния любим ", с речеви разстройства в говоренето на майчиния език, произлизащи от полиезичната среда, с неналичието на опит, с по-неформалния му метод, с типичните " грехове на начинаещия " или друго.

Втората група е сигурно надалеч по-критична и недоверчива, и евентуално в търсенето на отговори клони към по-патологични и клинични тълкования. Новетика: За дислексия ли става дума? Или за неправилна самокритика? Росен Йорданов: Съвсем не без съображение поставяте въпроса дали нашият сегашен министър председател не страда от някаква форма на речево разстройство като дислексия, дислалия и така нататък, или от разстройство на самооценката – азогнозия, известна като Ефекта Дънинг-Крюгер, характеризиращ се с частична или в по-висока степен на некадърност за осъзнаване на когнитивни и морални дефицити и непросветеност.

Или в случай че не става дума за толкоз характерни функционални нарушавания, дали стряскащата лековатост, с която господин Петков " прегазва " общоизвестни обстоятелства, условия, понятия и протокол, не се дължи на прочувствена незрялост или елементарна морална психопатология, позната известно като лъжец! Въпреки, очевидните прилики със симптоматиката на резултата Дънинг-Крюгер, аз бих отхвърлил тази " диагноза ", тъй като тя е присъща за хора със относително невисок коефициент на просветеност.

Освен това несъответстващата самокритика не е задължтелно директна функционалност на някакво когнитивно разстройване. Бих отдал деянията на честен релативизъм, на непълен почит към обичаи и правила, на себесъхранителните интепретации, които министър председателят Петков показва драговолно – повече на образование и особености на характера. Без подозрение, в общественото държание на господин Петков можем да открием доста от типичните черти на така наречен " Lucky boy ", което в резюме може да се характеризира с държанието на 3-5-годишно дете (рутинен стадий от развиването на самосъзнанието на децата, прочут още като " възраст на грацията " по Анри Валон).

Този интервал е обвързвано и с преодоляването на речта. Във въпросния интервал се открояват две етапи: фаза на отрицателен персонализъм (3-4-годишна възраст). Някои от отличителните характерности на държанието в този интервал са негативизъм и неподчинение – персонифицирана реакция по отношение на възрастния (оспорване на престижа и нормата); податливост към безчинство – инатливо твърдоглавие нещата да стават по неговия начин; фабулациите – описване на невероятни истории и колкото повече се съмняваме в тях, толкоз повече детето упорства на истинността им; летеж на мисълта или още " верижни въпроси ", които нямат познавателен темперамент (каквито са въпросите на по-големите деца), а отговорът просто служи за основа на нов въпрос, и по този начин до безспир.

Има и положителна фаза – положителен персонализъм, при които се следят безумен блян към утвърждение, тържественост, позьорство, хипертрофирана нужда от позитивна оценка. Детето изпада във екстаз от себе си, когато види различен да му се радва и тогава поема самодейността. Успешното прекосяване през този интервал значи да се реализира условен баланс сред потребността от самоутвърждаване и самостоятелност, и нуждата да подчини своето държание на обществените наставления.

Което на процедура значи да се промени формата на угаждане на потребността от самоутвърждаване – детето стартира целеустремено да подражава строго изборно на заобикалящите го възрастни и по този начин усвоява познания, умения, навици. Образно казано, в случай че човек " заседне " в даден интервал от психологичното си развиване, а това се случва основно по две аргументи – фрустрация или пристрастяване – той може да придвижва тези афективно-поведенчески модели в зрелост, изключително кагато биват толерирани, подкрепяни и релативно използвани заради редица субективни и справедливи фактори.

Разбира се, те се камуфлират и видоизменят във времето, само че в същността си остават същите и в последна сметка стигат до миг, в който опират до своя предел за справяне с действителността, колкото и настойчиво да настояваме на тях. В този ред на мисли, в случай че се постанова да се търси пояснение на очевидните проблеми на премиера да се оправя с ролята си, с обществените си изказвания и прояви, с нормите, с порядките или с престижите или с формалния протокол в случай че щете, то бих си задал въпроса дали не следва да търсим аргументите доста по-назад във времето!

И дали, в случай че тази догадка е вярна, не ставаме очевидци и пострадали на " привършване " на потенциала на едни дефектни " афективно-поведенчески " модели!? Само обмислям!