Защо живата рана на Балканите - Сребреница, отново вещае конфликт
На 30 юли 2025 година ще се навършат тъкмо 30 години от най-мащабното етническо пречистване в Европа след края на Втората международна война - геноцида в Сребреница от 1995 година Наричат я " живата рана на Балканите ".
Но в този момент една резолюция на Организация на обединените нации може още веднъж да докара до остра ескалация на напрежението в района. Гласуването на документа е планувано за през днешния ден - 23 май. Политици слагат под въпрос и целостта на Босна и Херцеговина.
Историята стартира преди три десетилетия, когато босненските сърби убиват в Сребреница - тогава в някогашна Югославия - над 8000 мъже и момчета мюсюлмани. И до през днешния ден част от оживелите близки не престават да се молят телата, които към момента не са открити, да бъдат открити, с цел да ги погребат и да се простят с тях.
" Моето семейство е едно от хилядите, които към момента търсят тленните остатъци на околните ни, убити от босненските сърби в геноцида, " написа в собствен разбор за Al Jazeera Ехлимана Мемишевич, помощник в Правния факултет на Сараевския университет.
25 години майката на журналиста Нихад Чатич търси костите му. На 10 юли 1995 година той изпраща последния си репортаж до радио " Босна и Херцеговина " с думите: " Сребреница се трансформира в най-голямата кланица ".
Хайра Чатич, която по-късно основава организацията " Жените на Сребреница ", си отива през 2021 година Не съумява да погребе сина си.
" Ако открия даже една негова кост, това би ме върнало към живота, " споделя тя година по-рано.
Сега утехата на майките на Сребреница се таи в един документ, който би трябвало да бъде признат от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации - резолюция, която афишира 10 юли за Международен ден в памет на геноцида в Сребреница.
След като няколко пъти беше отлагано, гласуването е ориентирано за четвъртък, 23 май.
Предложението съдържа седем точки, като съществени вносители са Германия и Руанда, а в негова поддръжка са общо 32 страни членки на Организация на обединените нации, измежду които и България.
Босна и Херцеговина, Хърватия, Северна Македония и Словения са страните от някогашна Югославия, които също поддържат документа. Именно разпадането на федеративната република докара до кръвопролитията при започване на 90-те години на предишния век в района.
Резолюцията обаче изправи на нокти Сърбия и Република Сръбска - частта от Босна и Херцеговина с най-вече сръбско население, чийто водач Милорад Додик не крие околните си връзки с Белград, а и с Москва.
Именно Сърбия и Русия са измежду страните, които към този момент оповестиха, че ще гласоподават срещу резолюцията. Сръбският президент Александър Вучич даже изиска документът да бъде гласуван в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, където петте непрекъснати страни членки могат да постановат несъгласие и това би разрешило на Русия и Китай да блокират приемането на документа.
Преди да замине за централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк той поде гневна акция срещу гласуването на резолюцията, като изиска и благословията на сръбския патриарх Порфирий.
Сръбската православна черква прикани в деня на вота във всички храмове в страната и чужбина да бъдат отслужени молебени " за спасението на сръбската страна и народ ".
Проправителствените медии в Сърбия оповестяват, че такива служби ще има в манастирите на Атон, както и в Русия - " за спасението на нашия приятелски сръбски народ " - по думите на съветския патриарх Кирил.
В Сърбия съвсем половината от жителите считат Русия за най-важния съдружник на страната, а в Република Сръбска над 80% от хората имат позитивно мнение за Москва.
В навечерието на гласуването в Ню Йорк, по едно и също време в Белград и в Баня Лука стартира акция срещу " насаждането на групова виновност на всички сърби ".
В обществените мрежи от няколко дни се споделя видео под надпис " Не сме нация на геноцида. Помним. Горди Сърбия и [Република] Сръбска. "
Посланието може да се види и на билборди в двата града, а в Белград то се излъчва на видеоекран на най-високата бизнес постройка.
Зад Додик и Вучич застава и техният общ другар - министър председателят на Унгария Виктор Орбан. Друго общо сред тримата е близостта им с Москва и режима на Владимир Путин.
След среща сред Додик и унгарския външен министър Петер Сиярто стана ясно, че Будапеща няма да поддържа резолюцията, с цел да " не разпалва в допълнение напрежение в района ".
" Вярваме, че политиците от целия свят би трябвало да сложат завършек на ескалацията на напрежението в Босна и Херцеговина, завършек на заканите от наказания на насилственото вмешателство във вътрешните ѝ работи, " споделя Сиярто.
Додик и още няколко политици от Република Сръбска са под наказания на Съединени американски щати и Англия за нарушение на така наречен Дейтънско съглашение, поставило завършек на войната в Босна и Херцеговина от 1992-1995 година
Споразумението раздели Босна на две полуавтономни единици - Федерация на Босна и Херцеговина и Република Сръбска, и сътвори една от най-сложните системи на ръководство.
И в този момент Додик употребява мотива, с цел да заплаши, че в случай че резолюцията на Организация на обединените нации бъде призната, Република Сръбска " ще се отдръпна от процеса на взимане на решения в Босна " или с други думи ще се отдели от съюза с федерацията на мюсюлмани и хървати.
Но в този момент една резолюция на Организация на обединените нации може още веднъж да докара до остра ескалация на напрежението в района. Гласуването на документа е планувано за през днешния ден - 23 май. Политици слагат под въпрос и целостта на Босна и Херцеговина.
Историята стартира преди три десетилетия, когато босненските сърби убиват в Сребреница - тогава в някогашна Югославия - над 8000 мъже и момчета мюсюлмани. И до през днешния ден част от оживелите близки не престават да се молят телата, които към момента не са открити, да бъдат открити, с цел да ги погребат и да се простят с тях.
" Моето семейство е едно от хилядите, които към момента търсят тленните остатъци на околните ни, убити от босненските сърби в геноцида, " написа в собствен разбор за Al Jazeera Ехлимана Мемишевич, помощник в Правния факултет на Сараевския университет.
25 години майката на журналиста Нихад Чатич търси костите му. На 10 юли 1995 година той изпраща последния си репортаж до радио " Босна и Херцеговина " с думите: " Сребреница се трансформира в най-голямата кланица ".
Хайра Чатич, която по-късно основава организацията " Жените на Сребреница ", си отива през 2021 година Не съумява да погребе сина си.
" Ако открия даже една негова кост, това би ме върнало към живота, " споделя тя година по-рано.
Сега утехата на майките на Сребреница се таи в един документ, който би трябвало да бъде признат от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации - резолюция, която афишира 10 юли за Международен ден в памет на геноцида в Сребреница.
След като няколко пъти беше отлагано, гласуването е ориентирано за четвъртък, 23 май.
Предложението съдържа седем точки, като съществени вносители са Германия и Руанда, а в негова поддръжка са общо 32 страни членки на Организация на обединените нации, измежду които и България.
Босна и Херцеговина, Хърватия, Северна Македония и Словения са страните от някогашна Югославия, които също поддържат документа. Именно разпадането на федеративната република докара до кръвопролитията при започване на 90-те години на предишния век в района.
Резолюцията обаче изправи на нокти Сърбия и Република Сръбска - частта от Босна и Херцеговина с най-вече сръбско население, чийто водач Милорад Додик не крие околните си връзки с Белград, а и с Москва.
Именно Сърбия и Русия са измежду страните, които към този момент оповестиха, че ще гласоподават срещу резолюцията. Сръбският президент Александър Вучич даже изиска документът да бъде гласуван в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, където петте непрекъснати страни членки могат да постановат несъгласие и това би разрешило на Русия и Китай да блокират приемането на документа.
Преди да замине за централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк той поде гневна акция срещу гласуването на резолюцията, като изиска и благословията на сръбския патриарх Порфирий.
Сръбската православна черква прикани в деня на вота във всички храмове в страната и чужбина да бъдат отслужени молебени " за спасението на сръбската страна и народ ".
Проправителствените медии в Сърбия оповестяват, че такива служби ще има в манастирите на Атон, както и в Русия - " за спасението на нашия приятелски сръбски народ " - по думите на съветския патриарх Кирил.
В Сърбия съвсем половината от жителите считат Русия за най-важния съдружник на страната, а в Република Сръбска над 80% от хората имат позитивно мнение за Москва.
В навечерието на гласуването в Ню Йорк, по едно и също време в Белград и в Баня Лука стартира акция срещу " насаждането на групова виновност на всички сърби ".
В обществените мрежи от няколко дни се споделя видео под надпис " Не сме нация на геноцида. Помним. Горди Сърбия и [Република] Сръбска. "
Посланието може да се види и на билборди в двата града, а в Белград то се излъчва на видеоекран на най-високата бизнес постройка.
Зад Додик и Вучич застава и техният общ другар - министър председателят на Унгария Виктор Орбан. Друго общо сред тримата е близостта им с Москва и режима на Владимир Путин.
След среща сред Додик и унгарския външен министър Петер Сиярто стана ясно, че Будапеща няма да поддържа резолюцията, с цел да " не разпалва в допълнение напрежение в района ".
" Вярваме, че политиците от целия свят би трябвало да сложат завършек на ескалацията на напрежението в Босна и Херцеговина, завършек на заканите от наказания на насилственото вмешателство във вътрешните ѝ работи, " споделя Сиярто.
Додик и още няколко политици от Република Сръбска са под наказания на Съединени американски щати и Англия за нарушение на така наречен Дейтънско съглашение, поставило завършек на войната в Босна и Херцеговина от 1992-1995 година
Споразумението раздели Босна на две полуавтономни единици - Федерация на Босна и Херцеговина и Република Сръбска, и сътвори една от най-сложните системи на ръководство.
И в този момент Додик употребява мотива, с цел да заплаши, че в случай че резолюцията на Организация на обединените нации бъде призната, Република Сръбска " ще се отдръпна от процеса на взимане на решения в Босна " или с други думи ще се отдели от съюза с федерацията на мюсюлмани и хървати.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ