50% от родните дружества пренебрегват киберсигурността
Половината сдружения в България декларират, че киберсигурността не им е първостепенна задача. Това демонстрират данни от изследване на " Евробарометър ", показани през днешния ден от Европейската комисия и представени от Българска телеграфна агенция.
Според 23 на 100 от отговорите българските сдружения намират този въпрос за относително незначителен (17 на 100 в ЕС), а 27 на 100 - за незначителен (9 на 100 в ЕС). За 17 на 100 киберсигурността е водеща задача (32 на 100 в останалите страни от ЕС), а за 30 на 100 (39 на 100 в ЕС) това е значимо.
У нас 21 на 100 от сдруженията оповестяват, че поверяват киберсигурността на външна компания, до момента в който в останалите страни от Европейски Съюз подобен отговор дават 51 на 100 от участниците в допитването. В 62 на 100 от случаите у нас заетите с киберсигурността във компанията, където работят, извършват и други задания (57 на 100 в ЕС). В нашата страна 84 на 100 от сдруженията декларират, че в последната година не са търсили да наемат чиновници по киберсигурността (78 на 100 в ЕС).
Българските сдружения най-често показват като причина за ниския брой заети в киберсигурността това, че няма задоволително подготвени претенденти или претенденти изобщо, както и неналичието на средства да ги наемат и потребността от непрекъснато образование поради софтуерните промени. Според 65 на 100 от българските сдружения всичко това основава известна заплаха, съгласно 15 на 100 заплахата е пренебрежима, а за 12 на 100 заплаха няма.
Повечето български сдружения (81 на сто) не са осигурявали подготовка по киберсигурност за своите чиновници и като причина се показва неналичието на нужда, демонстрират данните. Същият е делът на сдруженията, които споделят, че чиновниците им по сигурността не са прекосявали специфична подготовка.
Според 23 на 100 от отговорите българските сдружения намират този въпрос за относително незначителен (17 на 100 в ЕС), а 27 на 100 - за незначителен (9 на 100 в ЕС). За 17 на 100 киберсигурността е водеща задача (32 на 100 в останалите страни от ЕС), а за 30 на 100 (39 на 100 в ЕС) това е значимо.
У нас 21 на 100 от сдруженията оповестяват, че поверяват киберсигурността на външна компания, до момента в който в останалите страни от Европейски Съюз подобен отговор дават 51 на 100 от участниците в допитването. В 62 на 100 от случаите у нас заетите с киберсигурността във компанията, където работят, извършват и други задания (57 на 100 в ЕС). В нашата страна 84 на 100 от сдруженията декларират, че в последната година не са търсили да наемат чиновници по киберсигурността (78 на 100 в ЕС).
Българските сдружения най-често показват като причина за ниския брой заети в киберсигурността това, че няма задоволително подготвени претенденти или претенденти изобщо, както и неналичието на средства да ги наемат и потребността от непрекъснато образование поради софтуерните промени. Според 65 на 100 от българските сдружения всичко това основава известна заплаха, съгласно 15 на 100 заплахата е пренебрежима, а за 12 на 100 заплаха няма.
Повечето български сдружения (81 на сто) не са осигурявали подготовка по киберсигурност за своите чиновници и като причина се показва неналичието на нужда, демонстрират данните. Същият е делът на сдруженията, които споделят, че чиновниците им по сигурността не са прекосявали специфична подготовка.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ