На въпроса кой е най-хубавият ден от живота ви?“, по-голямата

На въпроса „ кой е най-хубавият ден от живота ви? “, по-голямата част от дамите с деца биха ви дали отговор точно това- „ раждането на детето ми “. Сред нас има даже такива, които осъждат правото на една жена да не роди дете просто, тъй като по този начин е решила, тъй като има други цели и визии за живота си. Ако би трябвало да бъда почтена, аз също съм на мнение, че едно от отговорностите ни е да продължаваме човешкия жанр. Всъщност, най-отговорното, мъчно и в същото време прелестно „ обвързване “. Дали обаче от време на време думата „ прелестно “ не изчезва от цялостната картинка и не стигаме до страшни мисли като тази „ трябваше ли да ставам майка? Наистина ли ще се оправя? “ И не, това не е страдание, а по-скоро страх- боязън, който огромна част от нас в никакъв случай не биха признали. Но да си „ поговорим “ за тях- страховете и мислите на майките, за които родителството от време на време е истински призрачен сън.

Страхът от незнайното
Казват, че когато нямаш деца, не можеш и да ги заобичаш същински. Съществува обаче и другият вид - с раждането на дете, да започнеш да ги обичаш една концепция по-малко, заради отговорността, която внезапно се стоварва на главата ти. Отговорност, която не е „ през днешния ден ще го свърша и на следващия ден съм свободна “. Отговорност, която е за цялостен живот. В даден миг осъзнаваш, че в никакъв случай не си свободен, тъй като има едно дребосъче, което е по-важно от теб- дребосъче, което към момента не знае друго с изключение на да плаче, да се тръшка и крещи, да не желае да яде и да желае цялото ти внимание на 100%. Не малко дами се оказват неподготвени за тази обстановка. А и няма по какъв начин да са. Само, когато ти пристигна до главата, разбираш какво в действителност е. И в случай че в даден миг се чувстваш прекомерно беззащитен и раздразнителен, това надалеч не значи, че не обичаш детето си. Виждала съм (в множеството случаи по-млади) майки, които плачат паралелно с децата си, просто тъй като в действителност не знаят по какъв начин да ги успокоят и развеселят. И в това няма нищо неоправдателно.

Жертвата
Каквото и да си приказваме, родителството е жертва, с която съвсем никоя бъдеща майка не е изцяло наясно. Едва, когато осъзнаеш, че време за значими за теб неща към този момент нямаш или имаш на половина, а някои стремежи и фантазии вечно са си отишли и няма по какъв начин да се върнат, едвам тогава си даваш сметка за същинската жертва, която правиш. Разбира се, че тази жертва си заслужава и естествено, че доста от нас няма да харесат думата „ жертва “ използвана тук, само че това е самата истина- не можеш да имаш всичко. Често, с цел да имаш дете, би трябвало да нямаш нещо друго. Аз самата доста постоянно споделям, че не познавам дами, които да съчетават съвършено кариерата с децата. Не, няма такива. Не познавам умни и интелигентни дами на високи постове в работата, които да прекарват задоволително време с децата си. Не познавам и същински отдадени на децата си майки, които да са покорили високи професионални върхове. Убедена съм, че постоянно едното е за сметка на другото и че една жена сама прави своя избор и не би трябвало да бъде съдена за него.

Ужасните случки
Нима не сте виждали майка, чието дете е болно? Безсънните нощи, терзанието, нервите, сълзите, ужасът, изписан на лицето и, обикалянето по лекари и лечебни заведения, безпомощността…Всички тези усеща и положения не са по никакъв начин за подценяване. Познавам майки, които изпитват истински смут, когато чуят думата грип, тъй като децата им са лежали в лечебни заведения с тежки пневмонии. Какво остава за тези, чийто деца са раждат повредени или в следствие се разболяват от тежка болест. Никоя от нас не е застрахована да бъде една от тези майки. Никоя от нас не знае дали един ден няма да изгуби личното си дете. Защото то е като всички нас- човек от плът и кръв. Именно заради тези рискове, някои дами изпадат в обезсърчение, откакто основат деца и преминат през няколко техни боледувания. Страхът от време на време е в действителност голям. Страх, който знаят, че биха си икономисали, в случай че бяха избрали да не стават майки.

Страхът от порастването
Има родители, които претърпяват доста тежко порастването на децата си- тяхното оттегляне, възходящото им предпочитание да бъдат независими персони, проявата на лични ползи, увеличаващото се време за превозване с другари. Та това въпреки всичко са нашите деца- тези, на които сме помогнали да проходят, които сме пазили да не паднат, за които сме мислили и сме се грижили денонощно. Не е по този начин елементарно да приемем, че те към този момент се трансформират в огромни хора, които след няколко години ще имат свои фамилии и ние няма да сме към този момент до тях. Ще бъдем, само че не и по метода, по който сме привикнали. Този боязън е изключително огромен за самотните майки и за тези измежду нас, които са загърбили огромна част от себе си и своя живот в името на децата си. Тази разлъка от време на време е в действителност страшна- толкоз страшна, че е в положение да основава мъже, държащи се за полата на мама до 40 годишна възраст и дами, не успяващи да изпържат яйца на съпрузите си, тъй като мама в никакъв случай не им е давала да се цапат в кухнята. В даден миг ние започваме да вредим на личните си деца вместо да им оказваме помощ, изключително когато сме прекомерно близки с тях. И в това също няма нищо неоправдателно, тъй като го вършим с чисти сърца и от майчина обич, която и за момент не се замисляме, че може да ги трансформира в това, което ние самите не желаеме да бъдат.

Отдръпването на приятелите ви, когато станете родител, а те към момента нямат деца, е най-малкият проблем, който може да имате. Останалите грижи, които ви чакат са в действителност надалеч по-сериозни. Мислите за това дали ще имате задоволително средства да осигурите всичко, от което се нуждаят. Мислите дали ще ви стигне времето да ги научите на всичко, което желаете да знаят. Постоянно си задавате въпроса дали вие самите сте задоволително положителни, с цел да им дадете образец и да извършите и тях такива. Страх ви е във всеки един миг, в който не са си вдигнали телефона. Във всяка секунда, в която към този момент пораснали се разхождат на открито без вас.

Да. Страховете са доста. Грижите също. Но насладата е неповторима. Думата „ мамо “ най-хубавата на света, а това да оставиш най-малко един добър, заслужен, почтен и виновен човек след себе си, най- значимото, което можеш да сториш в този живот. Майка ми на собствен ред би добавила „ да, и теб обичах и те обичам безпределно, само че по какъв начин се обича внуче, не мога да ти опиша! “ Затова….страхувайте се- човешко е. И всяка майка го прави. Колебайте се даже. Съмнявайте се в себе си. Само по този начин ще ставате по-добри с времето. Защото никой не се ражда компетентен. А майчинството е в същото време един от най-лесните и най-трудни уроци за научаване. Урок, за който ви би трябвало голямо сърце, доста самообладание и не малко сълзи. Но и благополучие, което не може да се опише с думи.

Сутрин, когато заплитам дългата й коса за учебно заведение, изпитвам такова успокоение и безмълвна наслада, с които денят ми няма по какъв начин да не стартира добре…