25 ноември 1861 г. Раковски изготвя план за освобождението на България
На 25 ноември 1861 година Георги Раковски изготвя в Белград втори, по-пълен вид на новия си проект за избавление на България, предусещащ основаването на " един добре въоръжен полк от 1000 добре определени и окървавени в пердах люде с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга, и 100 конници ". Полкът би трябвало " да се впусне скрито през Княжевац и Балканский хрепт и да маршира по Балкана право за Търново, като се даде сигнала на всякъде с една разгласа или с други някой си знак да се дигат, да пресекат телеграфите, и да затворят пътищата за пощите... ".
Георги Раковски е народен бунтовник, пръв идеолог на националното революционно придвижване, публицист, журналист, етнограф. Роден е през февруари 1821 година в Котел. През 1861 година сформира " План за освобождението на България " и " Статут за едно Привременно българско шефство в Белград ". В проекта застъпва концепцията за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното обществено състояние, а не посредством промени или благодарение на външни сили (ръководният му принцип е: " Наша независимост от нас зависи " ).
Според проекта в България би трябвало да бъдат основани секрети комитети, които да активизират популацията за всеобщо присъединяване във въстанието. Основната уязвимост на проекта е убедеността, че народът е квалифициран за въстание и че въоръженото му ядро би трябвало да са емигрантските среди. Поради това той провежда и управлява в Белград Първата българска легия (1862 г.) и работи за основаване на съюз на балканските християнски нации за битка против турското иго (1863 г.), основава измежду българските емигранти революционна организация " Върховно национално българско скрито гражданско шефство " (1866 г.), създава " Привременен закон за националните горски чети за 1867-о лето ". До края на живота си работи за реализиране на революционните си проекти. Умира на 9 октомври 1867 година от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ.
През 1885 година костите му са пренесени в България в софийската катедрала " Св. Неделя ". През 1942 година са пренесени в Котел, а през 1981 година - в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град.
Книжовното дело на Раковски е неразривно обвързвано с революционната му активност - и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни писания.
Георги Раковски е народен бунтовник, пръв идеолог на националното революционно придвижване, публицист, журналист, етнограф. Роден е през февруари 1821 година в Котел. През 1861 година сформира " План за освобождението на България " и " Статут за едно Привременно българско шефство в Белград ". В проекта застъпва концепцията за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното обществено състояние, а не посредством промени или благодарение на външни сили (ръководният му принцип е: " Наша независимост от нас зависи " ).
Според проекта в България би трябвало да бъдат основани секрети комитети, които да активизират популацията за всеобщо присъединяване във въстанието. Основната уязвимост на проекта е убедеността, че народът е квалифициран за въстание и че въоръженото му ядро би трябвало да са емигрантските среди. Поради това той провежда и управлява в Белград Първата българска легия (1862 г.) и работи за основаване на съюз на балканските християнски нации за битка против турското иго (1863 г.), основава измежду българските емигранти революционна организация " Върховно национално българско скрито гражданско шефство " (1866 г.), създава " Привременен закон за националните горски чети за 1867-о лето ". До края на живота си работи за реализиране на революционните си проекти. Умира на 9 октомври 1867 година от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ.
През 1885 година костите му са пренесени в България в софийската катедрала " Св. Неделя ". През 1942 година са пренесени в Котел, а през 1981 година - в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град.
Книжовното дело на Раковски е неразривно обвързвано с революционната му активност - и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни писания.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ