На 24 февруари 2022 г. светът се промени необратимо.Русия нахлу

На 24 февруари 2022 година светът се промени необратимо.

Русия нахлу в Украйна. Нарече го специфична военна интервенция.

Всички други обаче го нарекоха война.



Пречупени бяха доста ориси, изгубени – хиляди животи, унищожени – цели градове.

И до момента в който войната на фронта течеше, се стигна и до друга, икономическа и газова.

Почти всички западни компании се изтеглиха от Русия. Рублата се срина, както и украинската гривна.

„ Facebook “ и „ Инстаграм “ бяха неразрешени от Москва и получиха статут на терористични организации.

Така Москва стигна до друго извънредно решение – да отговори на глобите с напън.

И изиска от Европа и неприятелските страни да заплащат за газа в рубли. По закрепени от Руската федерация цени.



На среща на върха в края на март водачите на Европейския съюз оповестиха взаимни дейности в енергетиката.

Съществуващите тръбопроводи би трябвало да проработят в посока юг-север, с цел да могат балканските страни да получават полутечен газ от Гърция и Турция през България до Румъния.

Каква е обстановката в България?

И какви са нашите вероятности в тази плетеница от тръби, газопроводи и стопански ползи?

Годишното ползване на газ у нас е 3,2 милиарда кубични метра за 2021 година И страната ни би трябвало да успее да обезпечи същото количество, без значение от къде.



България и все още има настоящо съглашение за доставка на азерски газ – за 1 милиарда кубични метра на година, или една трета от общото ползване.

Още към половин милиарда кубични метра са към този момент резервирани от разнообразни снабдители през газовата връзка с Гърция за импорт на различни количества.

Останалите размери могат да се обезпечат или с спомагателни поръчки към Азербайджан или посредством LNG, още веднъж през Гърция.

Това обаче слага половината ни годишни доставки в несигурна обстановка.



При инспекцията си на строителството на газоизмервателната станция при Комотини министър председателят Кирил Петков заяви че изпълнителят на газопровода го е уверил че той ще бъде приключен до края на юни. Газ по него ще потече през септември, предвижда министър ръководителят.

И до момента в който специалистите се чудят по какъв начин да излязат от тежката обстановка, политиците също мислят по тематиката. И напълно предстоящо са на противоположни отзиви.

„ Това, което ще се случи, е, че в идващите 4-5 години Европа ще построи нужната инфраструктура тъй че да спре да купува газ от Русия. Европа ще построи още 200 кубика терминали за регазификация и ще почне да купува LNG или полутечен газ – по-скъп “, разяснява Делян Добрев от ГЕРБ.



„ Тези приказки, че може да има азерски и полутечен газ – да, може, само че на каква цена. Аз постоянно съм казвал че и Байконур можем да построим, само че има ли смисъл “, е мнението на Борислав Гуцанов от Българска социалистическа партия.



„ Закъсването с доставките на енергийни първични материали множеството пристигна от войната в Украйна, само че цялата рецесия беше и преди този момент. Течеше, тлееше, само че към този момент сме в една друга фаза. Как и по какъв метод да осигурим доставките на газ и нефт. Не е належащо да споделяме, че ще спрем доставки от досегашни снабдители без да си обезпечил други контракти за доставка от други източници “, счита Рамадан Аталай от Движение за права и свободи.



Разделението е и по тематиката за цената на бъдещите доставки. За някои те са реалистични, за други – отвратително по-скъпи.

Основният въпрос, който всички си задават е: ще съумеят ли Европа и България да приключат връзките си с „ Газпром “ и да мине напълно на различни доставки. По тематиката се появи несъгласие и в ръководещата коалиция. Асен Василев разгласи, че завършваме с „ Газпром “. Премиерът го поправи.

„ Ние няма да отрежем „ Газпром “, такава алтернатива няма. Въпросът е, че когато влезем в договаряния, ще държим повече от една карта в ръцете си “, съобщи министър председателят Кирил Петков на 21 март.

„ Ние сме единствената страна в Европейски Съюз, на която ѝ изтича договорът с „ Газпром “ в края на тази година. Ако държавното управление няма желание да договаря с „ Газпром “ или да възобнови контракта, би трябвало незабавно да резервира потенциал в единствения все още терминал в Гърция – Ревитуза “, поучава Делян Добрев.

„ Засега съгласно мене не е допустимо няма по какъв начин да се каже че прекратяваме, това което сподели Василев, добре че министър председателят го поправи, да не се намесват в енергийните потоци без подготовка.

И до момента в който разминаванията в мненията за цените са налице, всички са безапелационни в едно – Европа и България би трябвало да нагнетят оптимално газ в своите газохранилища, с цел да имат запаси и да въздействат върху инфлацията.

Какво е положението на българските уреди?


Хранилището в Чирен е за 500 милиона кубика и е настоящо. То е трябвало да бъде разширено до 1 милиарда кубика, само че това по този начин и не се е случило.

Оказва се обаче, че България и по-специално към Галата край Варна има още едно, естествено, газохранилище. В момента то се употребява като находище от концесионера Петрокелтик България. Опасенията са обаче, че е допустимо то да е повредено.

Във Варна въпросът за газовото вместилище провокира паника у газовите специалисти и познавачи. Никола Дуков е експерт по тематиката и е работил в газовия бранш още през 90-те години. Днес следи протичащото се с възходяща паника.

„ Някои източници ми подсказаха, че българска или непозната компания е получила правата за употреба с вкарване вода под налягане и изтласкване на газа до край. Ако това е направено, държавните служби да се вземат в ръце, тъй като това е едно от най-големите тежки закононарушения в енергетиката “, споделя Дуков.



Областната администрация на Варна признава, че неналичието на газохранилище прави страната и града подвластни от Русия.

„ Не мисля, че има диверсификация, въпреки че имаме находище на Галата. Доколкото знаем, то не е годно като вместилище сега, не е съхранявано по верен метод в годините обратно “, разяснява регионалният шеф на Варна Благомир Коцев.



Отправихме публично запитване до Министерство на енергетиката кой е концесионер на Галата, от кой момент и какво знаят за хранилището. Оказа се, че концесионерът е променял името си през годините, само че е еднакъв. Първо се е казвал „ Мелроуз рисорсиз “, а след това – „ Петрокелтик “.

Договорът е подписан през далечната 2001 година със период 25 години. Те изтичат през 2026 година, само че – с право на удължение на концесията, споделят още от Министерството.



Министерството добавя, че третира Галата не като допустимо вместилище, а като находище с добивна платформа, две сонди и десетки километри подводен газопровод.



В момента добивът е от една сонда и за последната година е 8 милиона кубически метра, споделят от министерството.

Опитахме да открием „ Петрокелтик България “ на посочения от нея формален адрес в град Варна – безрезултатно.

Все отново успяхме да открием по телефона представител на „ Петрокелтик “ и да получим документално и техния отговор.

Те удостоверяват, че договорът е от 2001 година, като до момента са добити към 2 милиарда куб. метра природен газ като и все още добивът продължава.
Преди години те подали заявление за преобразуването му в вместилище на природен газ, само че получили две негативни мнения – на специалисти, наети от Министерството на енергетиката и на „ Булгартрансгаз “. А на въпрос дали хранилището е „ затопено “ и може ли да се употребява за газохранилище „ Петрокелтик “ назовават Галата „ водоносна конструкция “. И акцентират няколко аргументи за какво потреблението му като вместилище е невероятно.





И до момента в който всички считаме дефицита, към този момент се приказва и за други възможности. Една от тях са газ хидратите. Това е газ в друго агрегатно положение – на дъното на морето.



„ Тази технология е нова и е напреднала в Китай, Япония, Съединени американски щати, Тайван. Предполага се, да не кажа потвърдено е, че Черно море е най- богато. Това е още веднъж газ, на дъното на Черно море и това е към този момент е енергийна самостоятелност на България “, изяснява Гуцанов.

Във Варна мислят и за създаване на спомагателна пристанищна инфраструктура. Казват, че поради войната в действителност градът може да е новата Одеса и да поеме огромна част от трафика на кораби, артикули и товари. Говори се за пристанище под Максуда, както и за интермодални терминали във Варна и Русе.

И по този начин, към този момент 45 дни Светът следи войната в Украйна.

Война, почнала по политически аргументи, която евентуално ще докара до дългогодишна икономическа рецесия.



Русия ще загуби европейските пазари и ще би трябвало да обърне взор на изток.
Европа ще би трябвало да се активизира и да влага в лична газопреносна мрежа и структури.

И до момента в който разделянето се задълбочава, специалистите споделят, че новата студена война е на прага.

И ще е международна борба за газ.