Липса на ресурсни учители и на асистенти за децата с

Липса на ресурсни учители и на асистенти за децата с аутизъм в образованието. В България към 2200 ресурсни учители преподават на над 25 000 деца със специфични просветителни потребности.

Една огромна щастлива обич, за която е подготвена да даде всичко. Така Ангелина Захариева разказва 8-годишната си щерка. Момиченцето е с диагноза аутизъм. За дребната Веси всеобщото учебно заведение е предизвикателство и по тази причина родителите й избират частно.

„ Ако бяхме я записали в едно общообразователно учебно заведение, това значи постоянно, че майката и бащата напущат работа и един от тях отива с детето като помощник, връща се в първи клас и отива в учебно заведение. Ние сме в частно учебно заведение в подобен клас с деца с аутизъм, има ерготерапия, арт терапия, йога, музикотерапия, неща, които детето може да ги има на едно място “, сподели Ангелина Захариева.

За нея аргументите за това решение са неналичието на задоволително ресурсни учители, на асистенти, както и на интегрирана стратегия за деца с аутизъм.

„ Нека да има в учебно заведение един дребен клас с деца, ние примерно сме 4-5 дечица, сложете един, двама учители, дано да има помощник-възпитател. Нека първоначално стартират с обикновени неща. Ако би трябвало редене на дървени пъзели, малко по малко да се надгражда, дано детето не стартира с писмеността или с дроби, тъй като децата не го схващат това “, сподели Захариева.



А когато Веси приключи, евентуално майка й ще би трябвало да напусне работа.

„ В Германия, в Ирландия имат предпазени селища, които са къщички с по няколко възпитатели. Там на деца и възрастни с проблеми в развиването им вършат градинка да работят или нещо да създават ръчно и да живеят в една предпазена среда “, изясни майката.

Христина Бабалова е отдадена на идеята – съответно обучение за децата с аутизъм.

„ Доста път сме извървяли, от време на време е много мъчно да разбираем на хората по какъв начин едно тичащо, смеещо се и витално дете има извънредно дефицити и проблеми в развиването “, споделя Христина Бабалова, член на Сдружение ''Аутизъм - обучение, бъдеще и възможности''.

Вече трета година по самодейност на родители в частно учебно заведение има изнесен клас за деца в аутистичния набор. Там екип от експерти образова децата по американска стратегия.



Във времето са обсъждани разнообразни хрумвания за възстановяване на образованието на децата в аутистичния набор. За да има прогрес в развиването на децата, съгласно Христина ресурсните учители е добре да бъдат профилирани за възпитаници с аутизъм.

„ От доста години не са правени кръгли маси по тези въпроси, има доста конвенции на ЮНЕСКО, които не се съблюдават в нашата страна. Би могло да се намерения в тази тенденция, другояче децата ни ще бъдат обречени “, съобщи тя.

Световните данни демонстрират, че в България 80 на 10 000 от децата са в аутистичния набор. Според експерти статистиката в Европа е занижена.

Мирела Пиронкова съпровожда по пътя на знанието децата със специфични просветителни потребности. Назначена е по европроект като психолог в столична детска градина.

„ Много малко се приказва за самите деца, какъв е техният свят, а те са просто безспорни като нас, като всички деца, само че с малко по-различни визии за света “, изясни Мирела Пиронкова, психолог в ДГ 59 " Елхица ".

В яслена възраст е належащо до децата да има хранителни терапевти, да се развиват вярното им дишане и информационните им умения, споделят специалистите.



Мирела споделя, че изпращането на експерти от ресурсен център лишава доста време и процедурата е тромава: „ Един логопед е два пъти в седмицата, изключително в детската градина по 30 минути 2 пъти в седмицата работи с едно дете, това е прекомерно малко. Часовете на експертите, които работят с тези деца, би трябвало да са повече от 6. Ако едно дете има потребност и часът на психолога не е в този момент, какво вършим!? “

Около 200 детски градини в цялата страна имат освен ресурсни учители, само че и специфични лечебни пространства. Така да вземем за пример в столичната ДГ 59 ''Елхица'' децата употребяват мултисензорна Монтесори просветителна градинка. Тя е направена с обединените старания на учители, родители, фондации и доброволци. Финансирането за нея е от огромна комерсиална верига в страната и от родители.



„ Ако в бюджетите на детските градини са заложени задоволително средства за работа с деца със СОП, освен по обединен разходен стандарт, а и такива, които подкрепят за създаване на среда - отново бихме търсили присъединяване на разнообразни компании и бихме взели участие в разнообразни планове, тъй като това ни дообогатява и донося още повече достижения като тези за всички деца освен за децата със СОП “, съобщи Мария Галчева-Стоицова, шеф на ДГ 59 " Елхица ".

След детската градина родителите са изправени пред разновидността да образоват детето си в всеобща класна стая с поддръжката на ресурсен преподавател или в комбинирана форма, т.е. част от часовете да се организират самостоятелно с преподавател, друга част в клас. При неспособност това да се случи детето може да постъпи в център за специфична просветителна поддръжка. Някои родители избират и частно учебно заведение.



Илиян е на едвам две години, когато майка му чува диагнозата аутизъм. Посещава детска градина, само че за малко и до обяд, защото има особености в режима му на хранене и на спане. Постъпва в всеобщо учебно заведение. Заради неналичието на помощник и дребното време с ресурсен преподавател, Цвета е компактно до сина си и в клас, и в междучасията. Държавата отпуска към 1000 лв. месечно за Илиян, които покриват единствено единия център, който той посещава.

В помощ на Илиян би била изнесена паралелка за деца със специфични просветителни потребности в всеобщите учебни заведения изяснява майка му.

В учебното заведение са назначени ресурсен преподавател, логопед и педагогичен консултант, само че не и помощник-учители, които да заменят родителите в клас.



Децата със специфични просветителни потребности учебно заведение посещават ресурсен преподавател най-малко за два образователни часа на седмица, занятията им включат да вземем за пример работа с магнитна дъска. В учебното заведение 17 деца със специфични просветителни потребности учат наедно с останалите си връстници, от тях 4 са в аутистичния набор.

„ Взимам и спомагателни часове, защото имаме повече деца и не мога да ги обхвана в постоянните часове “, споделя Цветелина Максимова, ресурсен преподавател в 42 ОУ ''Хаджи Димитър ".

Над 10 години Доника Костадинова е счетоводител, до момента в който не става майка на момченце с аутизъм. За да му оказва помощ и у дома, приключва специфична педагогика.

Обяснява, че за положителната интеграция в клас е добре до всяко дете със специфични просветителни потребности да има помощник-учител.

„ Свърза се с мен майка от Украйна със съвет по какъв начин да я насоча къде да запиша детето й. Аз я попитах какво може. Тя ми описа, че детето й е невербално и в Украйна е с компаньон, който приспособява програмата. Попитах от самото начало ли и тя сподели - да. Аз чистосърдечно й се усмихнах и й споделих, че това в България няма по какъв начин да се случи, обезпечено от страната “, изясни Доника Костадинова, която е ресурсен преподавател в 60 ОУ ''Св. Св. Кирил и Методий ".

В страната към 2000 деца в аутистичния набор са в просветителната система, само че съгласно експерти те са най-малко два пъти повече, тъй като огромна част от тях нямат официално такава диагноза.



Броят на ресурсните учители непрекъснато се трансформира. В момента в България те са едвам към 2200, а децата със СОП са 25 000.

„ Това, което се прави, е, че се оферират спомагателни квалификационни форми. Общообразователни учители могат да получат спомагателна подготовка за ресурсен преподавател. Така се уголемява и палитрата от експерти “, Калоян Дамянов, шеф на Регионален център за приобщаващо обучение София-град към МОН.

От районния център открояват нуждата от помощник-учители.

Съветът на специалисти е да се отделя еднообразно време за групови занимания на детето и за самостоятелно образование с ресурсни учители и експерти.



„ Детето в спектъра поддържа връзка елементарно с възрастни, елементарно с по-мънички деца, само че по някаква причина детенцето доста мъчно поддържа връзка, влиза в конюнктура с групови правила. По тази причина и фронталното образувание, образуванието, при което един учител се изправя и стартира да инструктира детето в границите на целия клас, на детето в спектъра му се коства много мъчно да влезе в тази конюнктура “, споделя Станислава Чуринскиене, съветник по детско развиване и създател на Сдружение ''Всяка дума''.

Развитието на обществените умения на децата с аутизъм е основно за интеграцията им в работна среда след навършване на пълноправие. Това може да се случи в предпазена трудова среда да вземем за пример в дневни центрове. Наблюденията на експертите са, че IT фирмите са най-отворени към наемането на младежи в аутистичния набор.

„ В България ще започва една стратегия, която ще приготви младежи за IT компания. Тази стратегия е към този момент създадена, приложена е в други англоговорящи страни и цели да образова лица с диагноза от аутистичен набор. Трябва да са над 18 години за работа на съществени позиции в компанията “, изясни Ана Андреева-Сапунджиева, клиничен психолог в ''Център за обществена рехабилитация и интеграция - приоритет аутистичен спектър''.

В взаимозависимост от болестта на детето и степента на увреждане месечната помощ от страната варира от 350 до 930 лв..



„ В случаите, в които до 2-годишна възраст на детето се откри, че има трайно увреждане и му бъде издадено експертно решение от ТЕЛК, майките или фамилиите могат да аплайват за спомагателна еднократна помощ при раждане на детето, която за 2022-ра година е 100 лв. “, споделя Павлинка Дупчева, която е основен специалист в отдел ''Социални и фамилни помощи'' на Агенцията за обществено подкрепяне.

За момента няма планувани промени в размера на средствата.

Липсва статистика за това какъв брой деца в аутистичния набор се осъществят професионално. Специалистите споделят, че доста от тях в България остават невидими, тъй като няма задоволително услуги, които да откликнат на потребности им.