Мария Гулегина пред ФАКТИ: Вагнер не е музика, а философия
На 18 юни от 16 часа, събота, Софийската опера ще показа на ценителите на Вагнер неговата последна опера, театралната тайнственост „ Парсифал “. Тя е неподвластна на разбори, само че разрешава да изживеем нейната трансцеденталност. В ролята на Кундри гостува Мария Гулегина. След сполучливата ѝ кариера в италианския репертоар, Гулегина с вдъхновение прибавя немски опери в своя просторен лист от функции. Мария Гулегина е считана за едно от водещите трагични сопрани в света, единствената, която е изпълнявала основни функции в 16 нови постановки в спектакъл Ла Скала, сред които „ Манон Леско “, „ Тоска “, „ Бал с маски “, „ Макбет “ и други Тя е играла над 200 пъти в Метрополитън Опера в Ню Йорк основните функции в „ Аида “, „ Турандот “, „ Тоска “, „ Норма “, „ Макбет “, „ Набуко “, „ Андре Шение “, „ Дама пика “, „ Селска чест “ и други
Коя е Мария Гулегина
„ Световноизвестното трагично сопрано Мария Гулегина е влюбена в ролята на Кундри от операта „ Парсифал “ на Рихард Вагнер. След като извършва тази роля на 16 октомври 2018 година в Мариинския спектакъл, музикалните критици откриват в нея Вагнерова певица – и то такава, каквато не е срещана досега”. Сравняват мощността на гласа ѝ с " Ферари "!
Търсена от всички международни подиуми и наричана " Руското сопрано с Верди във вените ", Гулегина е притежател на многочислени награди и оценки, сред които " Премио Пучини " 2009, премията " Джовани Дзанатело ", златен орден " Мария Дзамбони ", златен орден от фестивала в Осака, премията " Белини " 2001, премията Arte e Operosit nel Mondo от Милано. За публичната си ангажираност тя е наградена с ордена на " Света Олга ", най-високото отличие на Руската православна черква. Гулегина е почетен член на борда на Международния Параолимпийски комитет и е световен дипломат на благосклонност на УНИЦЕФ.
- Г-жо Гулегина, вие сте трагично сопрано. Какво тъкмо значи това?
- Драматическото сопрано е глас с неограничени благоприятни условия. Той може да покаже и пристрастеност, и ревнивост, и злоба, и обезсърчение, и завист, и обич, и деликатност. Драматическото сопрано това е глас " Ферери ". Какво имам поради? " Ферарито " и в гаража да си стои то отново си е " Ферари ". Всъщност това съпоставяне ми го лепна професор Бути. Той непрестанно ми повтаряше: " Гулегина, ти си " Ферари " - с мощен мотор! "
Така че, отвън сравненията, казано по-простичко - драматическото сопрано е мощен глас с необятни благоприятни условия. Драматическото сопрано може да извърши безусловно всичко, стига да има вярна режисура, а освен гласовите благоприятни условия дадени от Всевишния. Бих споделила, че съм късметлийка, на която и се отвориха необятно вратите на драматическото сопрано.
Започнах да обработвам гласа си в доста млада възраст, бидейки 15 годишна. Не бях приключила още междинното си обучение, само че още тогава отделях извънредно доста време на пеенето и на вярната режисура на гласа. Посещавах постоянно вокални курсове. Сложността при драматическото сопрано поражда от неналичието на педагози, които биха могли през цялото време да работят с гласовите благоприятни условия и вярно да научат изпълнителя да ги употребява.
Бих дала още едно съпоставяне, с цел да стане ясно на всички. Ако на улицата инцидентно намерите елмаз, който попадне в неприятни ръце, той ще се потроши, каратите ще изгубят цената си и диаманта може да се трансформира в елементарен стрит пясък, който не става и за боклука. Но в случай че парченцето елмаз попадне в положителни, професионални ръце, те по този начин ще го гравират и обработят, че диаманта ще свети в цялостната си мощност и хубост и високият карат ще проличи самичък по себе си.
- Имате над 200 участия в Метрополитън Опера в Ню Йорк. Какво е да се пее в Метрополитън?
- Да, по този начин е, над 200 участия имам в Метрополитън опера в Ню Йорк в основните функции в " Аида ", " Турандот ", " Тоска ", " Норма ", " Макбет ", " Набуко ", " Андре Шение ", " Дама пика ", " Селска чест " и доста други. Няма да ни стигне времето да ви ги изброя всичките. Ще кажа искрено с една единствена дума: неповторимо е! Обожавам да пея там. Това е едно извънредно равнище, класа. За последно пях в Метрополитън опера преди две години " Тоска ".
- Обявена сте за " Кралица на операта ", в коя роля се чувствате същинска кралица?
- Ролята, в която се усещам същинска кралица, това е ролята ми на майка! Щастието от тази роля никой не може да ми я размени с никоя друга изиграна на сцената. Аз съм майка на сина си и това ме прави най-щастлива спрямо целия искра на сцената.
Ролята, в която съм в къщи, вкъщи при детето си. Ролята на майка, на дамата в къщи. Това е моята най-главна и незаменима роля! Ролята - майка! Имам две деца, щерка и наследник. Разликата посред им е двадесет години. Повтарям и още веднъж ще повторя. Да съм майка - е най-главната ми роля, най-главната и основна моя продукция, най-звездният ми момент.
- Наричана сте още " Руското сопрано с Верди във вените. Защо?
- Верди ме зарежда с емоционалност, с възприятие, което е присъщо на мен самата и го преоткривам в неговите творби. Има едно вярване, в Тибетското евангелие, което гласи, " че е невероятно човек да стане артист единствено за един живот ".
В Тибет настояват, че артистите са били и в предходните си животи също артисти. Имах детски сънища, а може би и видения, че плавам по каналите на красивата Венеция.
От ранна възраст се оприличавам с Консуела - слабичка, черничка, малко страшновата и с мощен разтърсващ глас. А аз в действителност бях доста, но доста слаба, даже малко и страшничка от уязвимост. Вероятно любовта ми към музиката, към избраните творби на Вреди, в тази ситуация, това изцяло притягане към музиката се е предало в мен от другите ми прераждания.
- Да, само че вие сте запалена и по Вагнер. Труден ли е прехода от Верди към Вагнер?
- За мен Вагнер не е музика, а философия! Душевната настройка, която е нужна, с цел да се занимаваш с музиката на този композитор е като да рисуваш икона - първо би трябвало да се причестиш. За да може човек да разбере Вагнер и да го реализира би трябвало да има доста добър опит в италианската школа, само че най-важното е човек да е узрял духовно. комплицираното и характерното при този композитор са огромните и разнообразни шпации.
Години наред отказвах да пея Вагнер, само че когато получих първото предложение на акад. Пламен Карталов да вземам участие в " Парсифал " взех решение изначало да се запознае освен със самата творба, а с постановката на режисьора, неговото виждане, неговия метод на изложение. Прочетох либретото, прослушах неведнъж музиката. Изгледах я доста деликатно и най-после се взех решение да направя тази крачка. Започнах да уча немски език в Мюнхен. Летях непрестанно до там, с цел да извозвам часове и дни с преподавателя си по немски език, който наблягаше на съответното и точно наречие на всяка една дума, а немски език е доста комплициран от фонетична позиция.
- Българската аудитория ще ви види за повторно в ролята на Кундри в операта на Вагнер " Парсифал ". С какво ви завладя тази роля?
- Влюбих се от първия път в тази роля! Това е гениална роля! Това, което ме сграбчи в постановката на Карталов е придвижването в сцените. Непрекъснато се движа, прекатурвам, търкалям и освен това и пея по едно и също време. Това е неповторимо измислено. Грабна ме незабавно и доста ми харесва! Страшно ме въодушевяват тия придвижвания, измислени от режисьора! До момента не съм изпълнявала нито една опера, в случай че тя не ми харесва. А тази не просто ми хареса, а безусловно ме сграбчи!
- Какво в действителност показва Вагнер в „ Парсифал “?
- В „ Парсифал “ Вагнер като че ли композира саундрака на небесата .Не инцидентно тази опера на Вагнер има една мощна театрална мощност, едно завладяващо театрално влияние. За „ Парсифал “ световноизвестни философи и мислители пишат: Фридрих Ницше: „ Възвишеност на възприятието, в най-големите дълбини на музиката “. Стивън Гий: „ Химн на чистотата и опасността… “ Самир Рахим: „ Омагьосваща и всеопрощаваща музика…Вагнер като че ли композира саундрака на небесата “. Според Шопенхауер в „ Парсифал “ има боязън пред плътския грях. Това е бичът на любовта, терзаещ индивида от края на 19 век, съвсем до изнемога. Така една от героините, Кундри, измъчена от своите инстинктивни пориви, е отблъсната от Парсифал. Отношенията сред половете доближава до високо напрежение и показва душевните прекарвания на индивида.
Тази сакрална Вагнерова драма е отвън времето и мястото на конкретиката. Тя е едно мистично действо, в което се оглежда безкрайният витален кръговрат, включващ раждането, живота, гибелта и прераждането.
Режисьорският прочит на Маестро Пламен Карталов дава опция на солистите в Софийската опера да разкрият огромните си артистични и вокални благоприятни условия.
- За следващ път работите с сътрудниците ви от Софийската опера и балет. Как се чувствате на българската сцена?
- За мен оперният спектакъл е храм . Затова пристигам постоянно с наслада в София, с цел да отдам своята респект към паметта на моите огромни сътрудници и другари - Гена Димитрова и Николай Гяуров . В тази митологична драма на музикалния талант основните функции се извършват от превъзходни български реализатори: Мартин Илиев - Парсифал, Атанас Младенов - Амфортас, Петър Бучков - Титурел, Ангел Христов - Гурнеманц, Веселин Михайлов - Клингзор и други В постановъчния екип са: Щефан Шолтес - посетител - диригент , Той дирижира постоянно във Виенската държавна опера и в огромните оперни театри в цяла Европа, да вземем за пример в Римската опера, държавните оперни театри в Берлин, Дрезден и Мюнхен, оперните театри във Франкфурт, Кьолн и Женева, Болшой спектакъл Москва, Народния спектакъл във Варшава и Унгарската държавна опера в Будапеща. Шолтес също по този начин се е изявявал в Холандската опера в Амстердам, Операта на Билбао, Парижката опера, Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, Театро Белини в Катания, Театро Колон в Буенос Айрес, оперните театри във Вашингтон и Сан Франциско, Цюрихската опера, Новия народен спектакъл в Токио и на фестивалите в Глиндборн, Тайпе, Монпелие, Екс-ан-Прованс, Пиза, Савонлина, Тонгьонг и Баден-Баден. Режисьор на постановката е Пламен Карталов, Свен Йонке - сценограф, Рихард Тримборн - музикална и стилистична подготовка, Станка Вауда - художник, Андрей Хайдиняк - дизайнер на осветлението и други
- Г-жо Гулегина, вие сте притежател на ордена на " Света Олга ", който се смята за най-високото отличие на съветската православна черква. За какво ви връчиха това влиятелно отличие?
- Не е хубаво човек самичък да приказва за делата си, Господ ги вижда от горната страна. Винаги съм се занимавала с щедрост, и ще не преставам. Помагам на детски домове, и на други нуждаещи се, само че не обичам да приказвам за това. Възстанових напълно със свои персонални средства иконостаса в храма в Москва " Св. Влкм. Флора и Лавра ".
- Набелязвате ли си креативен проекти?
-Не! Не обичам да върша дълготрайни проекти, тъй като всички вървим по тази земя и сме подвластни на Бога. " Човек допуска, Господ разполага ". През 2015 година сърцето ми скрои номер и ми отхвърли. Тогава всичките ми проекти можеха да рухнат за един момент. Но в Мюнхен ме избавиха, и ето ме в този момент пред вас.Два месеца по-късно аз към този момент бях на сцената в " Колонната зала " в Москва и пях. Три месеца по-късно, което се случи, аз към този момент стоях на сцената на Метрополитан опера. Никой не знаеше и никой не разбра, че съм претърпяла голяма, извънредно комплицирана, безусловно страшна интервенция на сърцето и на клапаните! Всички ми вършиха похвали, по какъв начин прелестно наподобявам. Знаете ли какво им споделях: имах прелестна почивка!
Така че, всеки може да си прави какви ли не проекти, само че Господ е този, който взема решение дали те да се осъществят .
Интервю на Оля Ал-Ахмед
Коя е Мария Гулегина
„ Световноизвестното трагично сопрано Мария Гулегина е влюбена в ролята на Кундри от операта „ Парсифал “ на Рихард Вагнер. След като извършва тази роля на 16 октомври 2018 година в Мариинския спектакъл, музикалните критици откриват в нея Вагнерова певица – и то такава, каквато не е срещана досега”. Сравняват мощността на гласа ѝ с " Ферари "!
Търсена от всички международни подиуми и наричана " Руското сопрано с Верди във вените ", Гулегина е притежател на многочислени награди и оценки, сред които " Премио Пучини " 2009, премията " Джовани Дзанатело ", златен орден " Мария Дзамбони ", златен орден от фестивала в Осака, премията " Белини " 2001, премията Arte e Operosit nel Mondo от Милано. За публичната си ангажираност тя е наградена с ордена на " Света Олга ", най-високото отличие на Руската православна черква. Гулегина е почетен член на борда на Международния Параолимпийски комитет и е световен дипломат на благосклонност на УНИЦЕФ.
- Г-жо Гулегина, вие сте трагично сопрано. Какво тъкмо значи това?
- Драматическото сопрано е глас с неограничени благоприятни условия. Той може да покаже и пристрастеност, и ревнивост, и злоба, и обезсърчение, и завист, и обич, и деликатност. Драматическото сопрано това е глас " Ферери ". Какво имам поради? " Ферарито " и в гаража да си стои то отново си е " Ферари ". Всъщност това съпоставяне ми го лепна професор Бути. Той непрестанно ми повтаряше: " Гулегина, ти си " Ферари " - с мощен мотор! "
Така че, отвън сравненията, казано по-простичко - драматическото сопрано е мощен глас с необятни благоприятни условия. Драматическото сопрано може да извърши безусловно всичко, стига да има вярна режисура, а освен гласовите благоприятни условия дадени от Всевишния. Бих споделила, че съм късметлийка, на която и се отвориха необятно вратите на драматическото сопрано.
Започнах да обработвам гласа си в доста млада възраст, бидейки 15 годишна. Не бях приключила още междинното си обучение, само че още тогава отделях извънредно доста време на пеенето и на вярната режисура на гласа. Посещавах постоянно вокални курсове. Сложността при драматическото сопрано поражда от неналичието на педагози, които биха могли през цялото време да работят с гласовите благоприятни условия и вярно да научат изпълнителя да ги употребява.
Бих дала още едно съпоставяне, с цел да стане ясно на всички. Ако на улицата инцидентно намерите елмаз, който попадне в неприятни ръце, той ще се потроши, каратите ще изгубят цената си и диаманта може да се трансформира в елементарен стрит пясък, който не става и за боклука. Но в случай че парченцето елмаз попадне в положителни, професионални ръце, те по този начин ще го гравират и обработят, че диаманта ще свети в цялостната си мощност и хубост и високият карат ще проличи самичък по себе си.
- Имате над 200 участия в Метрополитън Опера в Ню Йорк. Какво е да се пее в Метрополитън?
- Да, по този начин е, над 200 участия имам в Метрополитън опера в Ню Йорк в основните функции в " Аида ", " Турандот ", " Тоска ", " Норма ", " Макбет ", " Набуко ", " Андре Шение ", " Дама пика ", " Селска чест " и доста други. Няма да ни стигне времето да ви ги изброя всичките. Ще кажа искрено с една единствена дума: неповторимо е! Обожавам да пея там. Това е едно извънредно равнище, класа. За последно пях в Метрополитън опера преди две години " Тоска ".
- Обявена сте за " Кралица на операта ", в коя роля се чувствате същинска кралица?
- Ролята, в която се усещам същинска кралица, това е ролята ми на майка! Щастието от тази роля никой не може да ми я размени с никоя друга изиграна на сцената. Аз съм майка на сина си и това ме прави най-щастлива спрямо целия искра на сцената.
Ролята, в която съм в къщи, вкъщи при детето си. Ролята на майка, на дамата в къщи. Това е моята най-главна и незаменима роля! Ролята - майка! Имам две деца, щерка и наследник. Разликата посред им е двадесет години. Повтарям и още веднъж ще повторя. Да съм майка - е най-главната ми роля, най-главната и основна моя продукция, най-звездният ми момент.
- Наричана сте още " Руското сопрано с Верди във вените. Защо?
- Верди ме зарежда с емоционалност, с възприятие, което е присъщо на мен самата и го преоткривам в неговите творби. Има едно вярване, в Тибетското евангелие, което гласи, " че е невероятно човек да стане артист единствено за един живот ".
В Тибет настояват, че артистите са били и в предходните си животи също артисти. Имах детски сънища, а може би и видения, че плавам по каналите на красивата Венеция.
От ранна възраст се оприличавам с Консуела - слабичка, черничка, малко страшновата и с мощен разтърсващ глас. А аз в действителност бях доста, но доста слаба, даже малко и страшничка от уязвимост. Вероятно любовта ми към музиката, към избраните творби на Вреди, в тази ситуация, това изцяло притягане към музиката се е предало в мен от другите ми прераждания.
- Да, само че вие сте запалена и по Вагнер. Труден ли е прехода от Верди към Вагнер?
- За мен Вагнер не е музика, а философия! Душевната настройка, която е нужна, с цел да се занимаваш с музиката на този композитор е като да рисуваш икона - първо би трябвало да се причестиш. За да може човек да разбере Вагнер и да го реализира би трябвало да има доста добър опит в италианската школа, само че най-важното е човек да е узрял духовно. комплицираното и характерното при този композитор са огромните и разнообразни шпации.
Години наред отказвах да пея Вагнер, само че когато получих първото предложение на акад. Пламен Карталов да вземам участие в " Парсифал " взех решение изначало да се запознае освен със самата творба, а с постановката на режисьора, неговото виждане, неговия метод на изложение. Прочетох либретото, прослушах неведнъж музиката. Изгледах я доста деликатно и най-после се взех решение да направя тази крачка. Започнах да уча немски език в Мюнхен. Летях непрестанно до там, с цел да извозвам часове и дни с преподавателя си по немски език, който наблягаше на съответното и точно наречие на всяка една дума, а немски език е доста комплициран от фонетична позиция.
- Българската аудитория ще ви види за повторно в ролята на Кундри в операта на Вагнер " Парсифал ". С какво ви завладя тази роля?
- Влюбих се от първия път в тази роля! Това е гениална роля! Това, което ме сграбчи в постановката на Карталов е придвижването в сцените. Непрекъснато се движа, прекатурвам, търкалям и освен това и пея по едно и също време. Това е неповторимо измислено. Грабна ме незабавно и доста ми харесва! Страшно ме въодушевяват тия придвижвания, измислени от режисьора! До момента не съм изпълнявала нито една опера, в случай че тя не ми харесва. А тази не просто ми хареса, а безусловно ме сграбчи!
- Какво в действителност показва Вагнер в „ Парсифал “?
- В „ Парсифал “ Вагнер като че ли композира саундрака на небесата .Не инцидентно тази опера на Вагнер има една мощна театрална мощност, едно завладяващо театрално влияние. За „ Парсифал “ световноизвестни философи и мислители пишат: Фридрих Ницше: „ Възвишеност на възприятието, в най-големите дълбини на музиката “. Стивън Гий: „ Химн на чистотата и опасността… “ Самир Рахим: „ Омагьосваща и всеопрощаваща музика…Вагнер като че ли композира саундрака на небесата “. Според Шопенхауер в „ Парсифал “ има боязън пред плътския грях. Това е бичът на любовта, терзаещ индивида от края на 19 век, съвсем до изнемога. Така една от героините, Кундри, измъчена от своите инстинктивни пориви, е отблъсната от Парсифал. Отношенията сред половете доближава до високо напрежение и показва душевните прекарвания на индивида.
Тази сакрална Вагнерова драма е отвън времето и мястото на конкретиката. Тя е едно мистично действо, в което се оглежда безкрайният витален кръговрат, включващ раждането, живота, гибелта и прераждането.
Режисьорският прочит на Маестро Пламен Карталов дава опция на солистите в Софийската опера да разкрият огромните си артистични и вокални благоприятни условия.
- За следващ път работите с сътрудниците ви от Софийската опера и балет. Как се чувствате на българската сцена?
- За мен оперният спектакъл е храм . Затова пристигам постоянно с наслада в София, с цел да отдам своята респект към паметта на моите огромни сътрудници и другари - Гена Димитрова и Николай Гяуров . В тази митологична драма на музикалния талант основните функции се извършват от превъзходни български реализатори: Мартин Илиев - Парсифал, Атанас Младенов - Амфортас, Петър Бучков - Титурел, Ангел Христов - Гурнеманц, Веселин Михайлов - Клингзор и други В постановъчния екип са: Щефан Шолтес - посетител - диригент , Той дирижира постоянно във Виенската държавна опера и в огромните оперни театри в цяла Европа, да вземем за пример в Римската опера, държавните оперни театри в Берлин, Дрезден и Мюнхен, оперните театри във Франкфурт, Кьолн и Женева, Болшой спектакъл Москва, Народния спектакъл във Варшава и Унгарската държавна опера в Будапеща. Шолтес също по този начин се е изявявал в Холандската опера в Амстердам, Операта на Билбао, Парижката опера, Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, Театро Белини в Катания, Театро Колон в Буенос Айрес, оперните театри във Вашингтон и Сан Франциско, Цюрихската опера, Новия народен спектакъл в Токио и на фестивалите в Глиндборн, Тайпе, Монпелие, Екс-ан-Прованс, Пиза, Савонлина, Тонгьонг и Баден-Баден. Режисьор на постановката е Пламен Карталов, Свен Йонке - сценограф, Рихард Тримборн - музикална и стилистична подготовка, Станка Вауда - художник, Андрей Хайдиняк - дизайнер на осветлението и други
- Г-жо Гулегина, вие сте притежател на ордена на " Света Олга ", който се смята за най-високото отличие на съветската православна черква. За какво ви връчиха това влиятелно отличие?
- Не е хубаво човек самичък да приказва за делата си, Господ ги вижда от горната страна. Винаги съм се занимавала с щедрост, и ще не преставам. Помагам на детски домове, и на други нуждаещи се, само че не обичам да приказвам за това. Възстанових напълно със свои персонални средства иконостаса в храма в Москва " Св. Влкм. Флора и Лавра ".
- Набелязвате ли си креативен проекти?
-Не! Не обичам да върша дълготрайни проекти, тъй като всички вървим по тази земя и сме подвластни на Бога. " Човек допуска, Господ разполага ". През 2015 година сърцето ми скрои номер и ми отхвърли. Тогава всичките ми проекти можеха да рухнат за един момент. Но в Мюнхен ме избавиха, и ето ме в този момент пред вас.Два месеца по-късно аз към този момент бях на сцената в " Колонната зала " в Москва и пях. Три месеца по-късно, което се случи, аз към този момент стоях на сцената на Метрополитан опера. Никой не знаеше и никой не разбра, че съм претърпяла голяма, извънредно комплицирана, безусловно страшна интервенция на сърцето и на клапаните! Всички ми вършиха похвали, по какъв начин прелестно наподобявам. Знаете ли какво им споделях: имах прелестна почивка!
Така че, всеки може да си прави какви ли не проекти, само че Господ е този, който взема решение дали те да се осъществят .
Интервю на Оля Ал-Ахмед
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ