Монголия е известна с огромната си империя и шансът в

Монголия е известна с голямата си империя и шансът в един миг да управлява света. Номадските племена се трансформират в опасност за всичко, само че също по този начин имат и едно качество, което изпреварва доста други. Монголците са известни със своята велика логистика и опцията да употребяват млякото на кобилите, с цел да създават храна и да поддържат армията си. Конете са величие за монголците, само че не са единствените им питомци. Вълците чоно могат да бъдат открити в другите територии на Монголската империя. Забелязват се в степите, полу-пустините, планините и постоянно са описвани като божества за монголците.

Твърди се, че тогавашния Чингис Кхан произлиза точно от вълк. Легендата споделя, че неговите потомци са били сивите вълци, а други настояват, че златно райско куче е пристигнало, с цел да го даде на света. В монголската митология се счита, че златното куче е още веднъж вълк. Тайната история на Монголия е записана малко след гибелта на един от най-великите владетели на империята. Това е единствената информация, записана на монголски имперски език. Със задачата е претрупан Монгке Кхан, който би трябвало да опише живота и родителите на Чингис Кхан, а по-късно да продължи да добавя, добавяйки и бъдещите владетели.

Всички мемоари показват, че връзката с вълци е изключително мощна в историята на Монголската империя. Самият Чингис Кхан даже се разказва като вампир и още по-интересното е, че в някои редове се разказва по какъв начин вълците са били врагове в доста моменти от неговия живот. Майка му Оелун го ненавижда, тъй като убива своя полу-брат Бектер, разказва го като вълк, който дебне своята плячка на лунна светлина. Генералите му са определяни като четирите кучета, хранещи се с човешка плът и се описвали като вълци измежду овцете.

Връзката с вълците може да се забележи даже през XVII век в друга историческа хроника на Монголия. Там вълците се разказват като най-голяма опасност. Сивият вълк се показва към този момент като човек, а не като животно. От Монголската империя до китайските династии, вълците се считат за врагове на хората. Истината обаче е, че монголците постоянно се молят на вълците и желаят тяхната протекция, молят се и за умеенето да ловуват. В един миг се появява и вярването, че убиването на лъв ще бъде за шанс.

Приемаме, че вълците не постоянно са били злодеите за Монголия. Има поеми, писани от принцеси като Цогту Тайджи, която акцентира своята благосклонност към вълците и крадците – те крадат, с цел да оцеляват. През XIX век се появява друга история на сатириста Сангдаг „ Какво споделя обградения вълк на ловеца “. Там вълкът желае благосклонност и признава, че е съгрешил и има потребност от жал, показва, че не е имал избор и би трябвало да се храни с други животни. Подобна е историята в различен роман „ Разговорът сред вълка и благородника “, където хванатият вълк приказва за своите грехове, осъществени през целия си живот.

В множеството текстове на монголски създатели, вълците би трябвало да разсънват благосклонност. Легендата продължава да се вижда и при будистите, които описват същите истории и през XX век. През 30-те години на предишния век, Панчен Лама ще помоли своите подчинени да не ловят вълци, смятайки, че това животно е неверно и заслужава благосклонност. Разбира се, никой не го е послушал.

През 1921 година монголските революционери, подкрепяни от болшевиките, съумяват да прогонят китайците и белогвардейците. През 1924 година страната се преименува на Монголска Народна република и става втората социалистическа страна в света. Правителството следва всички рекомендации на Съюз на съветските социалистически републики и въпреки всичко съумява да резервира своята еко система. Повечето стопански промени ще бъдат забавени от разнообразни рецесии, в това число революция през 30-те години на предишния век, когато Сталин взема решение да прогони будистките монаси. Имигрантите бягат до началото на Втората Световна война.

В средата на 50-те години ще се следи сполучлив надзор върху колективизацията. Партийните деятели ще продължат да конфискуват добитък от фермерите, които ще могат да работят със своите животни против възнаграждение от страната. Кампании се водят за повишението на продукцията, ветеринарите се борят с най-различни типове заболявания и се стремят да понижат загубите, до момента в който държавното управление упорства да стартира дългото изтребване на вълци.

Професионален клас ловци е показан на народа. Същите печелят при убито животно и бонуси за всяка кожа, която донесат. Цената за погубен лъв се дефинира на база на пола, неговата възраст и дали има малко потомство. Повечето опитни ловци даже пишат книги, с които демонстрират главните практики за ловене на вълци. Посочено е, че един ловджия не би трябвало да употребява водка или да пуши тютюн преди и по време на лова. И тогава още веднъж има описания на вълка, че е мрачно и доста тъмно животно, което може да изненада всеки.

Преди писането на книги и специфични упътвания, тази процедура се предава от татко на наследник. По-старите ловци учат синовете си и им демонстрират по какъв начин да оцеляват в дивото. Социалистическата агитация трансформира практиката и даже оповестява, че всички могат да станат ловци. Има единствено един проблем и това е, че множеството написани рекомендации не са изключително съответни. Ловът няма нищо общо с Марксизма и резултатите няма да закъснеят. Има доста случаи на изгубени или ранени ловци, които по някаква причина не схващат главните тактики. На финалът ще открием, че мнозина се връщат към традицията и пропущат всички останали рекомендации.

Първите литературни творби с научна и просветителна цел ще се популяризират през 60-те години на предишния век. Историците не престават да подлагат на критика партията, че не е редно да се преследват вълци, само че пропагандата употребява корените на Чингис Кхан, с цел да подчертае черната връзка.

В същият времеви интервал ще стане ясно, че Монголия се включва в концепцията да пази изчезващи типове. На нейната територия виреят диви коне и други по-специални типове. Вълците не се преглеждат като част от еко системата на природата, а се считат за спомагателни вредители. По-голямата злополука е инициирана от самите хора, само че никой не се интересува от това. Появяват се научни писания, в които се твърди, че вълците са повода за влошената национална стопанска система.

Поради отрицателната картина, монголците ще пренесат вълчия манталитет и върху хората, наричайки ги врагове на народа, затова и те ще бъдат третирани по същия метод.

Друг зложелател на Монголия ще бъдат ламите, които по някаква причина имат отношение с будистите. По време на социализмът, вълците и ламите се считат за лакоми животни, които би трябвало да бъдат унищожени. Така хиляди лами са екзекутирани, а манастирите на будистите са изгорени. Единственият метод за будистите да се спасят, е като обитават пещерите на вълците. И все пак литературата не стопира да се трансформира.

Мнозина се пробват да пазят хищниците. Появяват се даже романи като „ Викът на остарелия вълк “. Протагонистът е 3-крак вълк, който се пробва да оцелее, след несполучлив лов. Логично е, че неговата история припомня доста на самият публицист Намдаг, който два пъти е бил вкарван в пандиза. Старият вълк и неговата щерка се развъждат и младите вълци се хранят с овце, до момента в който професионалните ловци ги избиват. Накрая остарелият вълк вие самичък и търси себеподобни. Самата книга е цензурирана незабавно.

Броят на вълците понижава, само че никой не съумява да ги избие дефинитивно. С краят на социализма през 1991 година ще открием, че стопанската система още веднъж пропада, в това число и квотата за вълци. Плащането стопира, само че ловците не престават със своята игра. В столицата на Монголия Улаанбататар ще се дава премия даже за мъртви диви кучета, както и за бездомни.

Скоро всичко завършва, а методите на старите ловци се губят обратно в историята. Монголия ще остане страната, която има доста странни и даже невъзможни връзки с вълците. Романтичните истории ще останат, само че връзката с вълците ще бъде изгубена или просто очернена в допълнение.