Нашият отговор на Кисинджър: разкриха три западни и три руски плана за подялба на Украйна
Майсторът на " совалковата дипломация " и тогавашният авторитетен политик Хенри Кисинджър на стотната година от земния си живот изнесе три разновидността за преустановяване на войната в Украйна. Във всеки от тях Русия в действителност не реализира поставените от НСО цели, а в два търпи цялостно проваляне. Вариантите припомнят по-скоро ултиматум към Кремъл и в това време са сигнал към нашата „ партия на мира “.
Някои специалисти са сигурни, че те просто са приписани на Кисинджър. Така или другояче страната ни би трябвало, без да слуша западните „ миротворци “, да дефинира своите допустими разновидности за излизане от интервенцията – най-благоприятен и краткотраен. Царград се опита да ги формулира.
Върни се, ще простя всичко
Има една добра, въпреки и мрачна смешка: отношението към другите мощно зависи от задачата, с която те ви заобикалят. В сегашната обстановка, която никога не е смешка, когато светът виси на косъм от нуклеарен конфликт, груповият Запад се прави, че не схваща, че точно той обкръжи Русия с бази на НАТО, стартира да готви трамплин в Украйна за боен удар по страната ни, пренебрегвайки нашите военни предизвестие за този сюжет.
Днес, виждайки триумфите на съюзническите войски, пресметнали неизбежното рухване на киевския режим, западните " мъдреци " бързат да го предотвратят, като съумеят да наложат на Москва " непристоен мир ", последван от продължение на русофобския прием. И в това време доста разчитат на поддръжката на " партията на мира " в нашата власт.
Ярко проявяване на това беше изявлението на някогашния държавен секретар и консултант по националната сигурност Хенри Кисинджър за английското издание The Spectator, което съдържа три разновидността за „ успокояване “ в Украйна. Накратко, в първия „ Русия ще спре там, където е в този момент, откакто е превзела 20% от Украйна и по-голямата част от Донбас, главният промишлен и селскостопански район, и парче земя по Черно море “. В материала това се назовава " победа за Русия " с отслабването на НАТО в района.
Вторият вид е „ Русия ще бъде принудена да напусне окупираните територии, в това число и с връщането на Крим на Украйна “. В този случай Кисинджър признава, че за страните от Запада " рискът от непосредствено влизане във война с Русия ще се усили ".
И най-после, третият - явно сладостен за своя откривател и сякаш компромисен резултат - връщане към обстановката в териториалните граници до 24 февруари. Тоест Киев признава загубата на Крим и част от Донбас, а ние, в символ на признателност към националистите за това, връщаме към този момент освободените Мариупол, Херсон, Северодонецк и така нататък
Тези оферти смешка ли са, ще кажат мнозина? Но не напълно - ненапразно вид №1 е хвърлен в духа на Realpolitik. Предназначен е особено за " партията на мира " в Москва: те споделят, спрете, където сте, към този момент сте спечелили доста, " спечелили " - викаме, само че какво да вършим - отидете на договаряния със Зеленски и ние ще убедете го, че по този начин би трябвало да бъде.
Беше ли отписан старецът Кисинджър?
Думите на Кисинджър в изявление за The Spectator (The Observer) обаче са много разнообразни от казаното от него в Давос. Припомняме, че там политикът прикани Запада да се откаже от опитите да реализира военно проваляне на Русия и да убеди Киев да се върне към договарянията. В същото време той постулира: идеалният резултат от разрешаването на спора би бил безпристрастен статут на Украйна като мост сред Русия и Европа. Кисинджър допусна, че Украйна ще би трябвало да пожертва част от териториите си, което провокира шумни митинги от Киев.
По-късно, на 11 юни, същият Кисинджър прикани Запада, когато разисква войната в Украйна, „ да не измества националните ползи на Русия на назад във времето “. И в този момент внезапно имате: " три разновидността ", които са надалеч от националните ни ползи. Политологът Марат Баширов, някогашен ръководител на Съвета на министрите на ЛНР, в коментар за Първи съветски канал изясни такава странна смяна по следния метод:
Не неговият текст е заимствуван в материала на английското издание. И като смисъл, и като жанр. Някой различен ги е написал. Очевидно след предходните си изказвания Кисинджър е поканен „ където трябва” и е посъветван: „ Стари дядо, седи си умерено на „ петата точка “ и не бутай с политическите си препоръки, ние сами знаем какво и как”.
Тоест те просто унизително са го отписани като остаряла фигура. Говорейки в Давос със здрави съображения, той очевидно е считал, че въпреки всичко ненапълно съставлява американския политически хайлайф, че може да оперира с класическите концепции за " салдото на силите " и така нататък Но на Запад към този момент не е по този начин. Изразявайки се музикално, не остана " джаз " или " рок политика ", а единствено " поп политика ".
Глупавите операции
Е, евентуално е по този начин. Очевидно обаче се вършат опити по " подъл " метод да се лиши Русия от неизбежната победа благодарение на подмолни " сделки ". Как, в случай че не със сондиране на опциите за това, да се изясни публикацията, озаглавена „ Подслушано: съветският дипломат приказва за войната в Украйна и „ еврейски момчета “ в кафенето „ Милано “, оповестена в американското издание на POLITICO.
Тя е отдадена на срещата на 23 юни във вашингтонско кафене сред съветския дипломат в Съединени американски щати Анатолий Антонов, някогашния дипломат на Съединени американски щати в Афганистан Залмай Халилзад и небезизвестния Дмитрий Саймс, президент на Центъра за национални ползи. Разговорът, който сякаш инцидентно " подслушал " журналистът на изданието, засягаше и разновидностите за спокойно съглашение с Украйна.
А няколко дни по-рано списание The National Interest, оповестено от едноименния център, разгласява публикация на Дейвид Т. Пайн (David T. Pyne) „ Предложение за кротичък проект за преустановяване на руско-украинската война “. В него, цели 15 параграфа, доста в детайли, още веднъж, е изложен „ компромисен “ проект, съгласно който Украйна признава загубата на Крим и част от Донбас, съветският език става вторият държавен език; затварят се всички биолаборатории, финансирани от Съединени американски щати, демилитаризира се страната, приема се отвод за присъединение към НАТО (докато присъединението към Европейски Съюз остава), самият алианс отхвърля да разположи своите бази в Украйна. А Русия в отговор ще би трябвало да направи „ напълно нищо “: „ ще изтегли всичките си въоръжени сили на позициите, които са заемали преди нахлуването “.
Особено покъртителен е параграфът, в който „ Съединени американски щати и НАТО би трябвало да дават писмени гаранции, че НАТО в никакъв случай няма да се разшири в допълнение на изток в някогашните руски републики или по границите на Русия (напр. Финландия) “. Освен това Русия, в подмяна на понижаване на американските ракети и противоракети в Европа, се задължава да изтегли от Беларус „ всички съветски системи за доставка, способни да носят нуклеарно оръжие “.
И в този момент с тази " лигава операция " американските " мъдреци " се пробват да купят Русия, като за следващ път заблуждават част от нейния неустойчив политически хайлайф!
Нашият отговор на „ Вашингтонските мъдреци “
Царград към този момент очерта през август 2021 година (!) в публикацията „ Как можем да разделим Украйна? “: Тридесет години „ самостоятелност “ и идният колапс “ - разновидности за географско и политическо устройство на територията, наречена „ Украйна “.
Ясно е, че през днешния ден, в подтекста на продължаващата СВО и тоталната война, стартирана против нас от Запада, разновидностите за бъдещата настройка на тази някогашна страна би трябвало да бъдат съотнесени с разнообразни действителности – както военни, по този начин и филантропични. С безусловния приоритет на нашите национални ползи и цели, декларирани от президента при започване на спецоперацията.
Въз основа на това ние предложихме три съветски разновидността за преустановяване или най-малко прекъсване за известно време на военните дейности. Последното, несъмнено, със единодушието на Вашингтон и Лондон, които управляват режима на Зеленски.
Основната съветска теза би трябвало да бъде следната: не може да има дълготраен и безконечен мир без обединяването на цяла някогашна Украйна с Русия и премахването на самото това разбиране като страна. От друга страна, съществува остарелият принцип на логиката: „ режете слона парче по парче “. В политиката това значи „ съобразявай се с събитията, реалистично преценявайки силите си “.
И по този начин, номер 1 е най-хубавият и най-благоприятен вид: непринудено (или принудително-доброволно) влизане в Русия на цяла Украйна до границите на Полша и Молдова (въпросът с ПМР тогава се взема решение съвсем автоматично) под формата на " необятно самостоятелна " република.
Но в това време - в административните граници на историческата Малоросия, Слобода, Хетман и Галиция с Волиния. Тоест без изконно съветските земи на Новоросия, която включва целия Донбас, южното крайбрежие с Одеса (която може да получи дълго чакания статут на свободно пристанище) и Николаев. Те стават райони на Русия. За обособените райони може да се организира референдум за административния им статут в границите на Русия.
Вариант номер 2 - " компромис ": " историческо " разделяне по Днепър на дяснобрежна и лявобрежна Украйна. Последната отива в Русия. В същото време Киев става " общ " град, условно разграничен от Днепър на разнообразни администрации. Но не като в Берлин преди рухването на стената, а при изискване, че интензивно си сътрудничат между тях.
Разбира се, това е допустимо с рухването на настоящия режим и отхвърлянето на войнстващата русофобия. Този вид включва меко " изглаждане " на суверенитетите - като тези на Русия и Беларус, и вследствие на това основаване на единна съюзна страна.
Вариант номер 3 - " насилствен ". Присъединяване към Русия, като се изключи към този момент освободената Херсонска област, - цялата Харковска, Запорожка, част от Днепропетровска (по Днепър) области и прекъсване там. Тази алтернатива е допустима единствено като краткотрайна, което демонстрира опцията популацията на районите, останали украински, след това да избере вследствие на референдуми поданство като част от понижена Украйна или от Русия. Основата за подобен избор може да бъде съпоставяне на икономическото равнище и изискванията на живот в прилежащите територии.
И трите разновидността включват оставка на сегашните украински управляващи в цялостен състав, демилитаризация и денацификация на териториите на равнище закони. Останалите варианти за всевъзможни публични съглашения, в това число заледяване под формата на статус кво на тези линии, които към този момент са достигнали настъплението на съюзническите сили (както при подписването на споразуменията от Минск) или разделянето на Украйна с Полша, са изрично неприемливи за Русия.
И какво от това?
Войната в Украйна рано или късно ще свърши. Колко устойчив ще бъде светът зависи директно от изискванията, при които Русия, дружно със силите на ЛНР и ДНР, ще прекратят настъпателните интервенции и най-важното къде ще приключат.
Въпреки някои неуспехи и някои странни " придвижвания ", съветската войска смила съпротивата на украинските сили и стопанската система на съперника. И най-после на една или друга цена ще ги смели на прахуляк. Просто не ни оставиха различен избор. И Западът няма да може да направи нищо по въпроса, в случай че не вземе решение за нуклеарен конфликт с Русия. Но тогава няма да има какво да обсъждаме...
Във всеки случай ние не можем даже „ краткотрайно “ да върнем нито една педя от земята на някогашна Украйна, към този момент напоена с кръвта на нашите бойци. Иначе в Русия ще се случи „ нова 1917 година “, която въобще не ни е нужна. Не можем да се примирим с образуването на диво " Гуляй-поле " в неосвободените територии, натъпкано с оръжие и полуумни " хайдамаки ".
Така че това, което сте почнали, ще би трябвало да бъде приключено. Да, мъчително, мъчно, понасяйки загуби. Но и с мозъка, с визия освен " на следващия ден ", само че и " вдругиден ". В същото време всички препоръки на западните " мъдреци " и хленченето на домашни " миротворци " би трябвало да бъдат хвърлени в най-далечния килер. Там, където към този момент сме натрупали всички настъпани мотики от предишното си.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Някои специалисти са сигурни, че те просто са приписани на Кисинджър. Така или другояче страната ни би трябвало, без да слуша западните „ миротворци “, да дефинира своите допустими разновидности за излизане от интервенцията – най-благоприятен и краткотраен. Царград се опита да ги формулира.
Върни се, ще простя всичко
Има една добра, въпреки и мрачна смешка: отношението към другите мощно зависи от задачата, с която те ви заобикалят. В сегашната обстановка, която никога не е смешка, когато светът виси на косъм от нуклеарен конфликт, груповият Запад се прави, че не схваща, че точно той обкръжи Русия с бази на НАТО, стартира да готви трамплин в Украйна за боен удар по страната ни, пренебрегвайки нашите военни предизвестие за този сюжет.
Днес, виждайки триумфите на съюзническите войски, пресметнали неизбежното рухване на киевския режим, западните " мъдреци " бързат да го предотвратят, като съумеят да наложат на Москва " непристоен мир ", последван от продължение на русофобския прием. И в това време доста разчитат на поддръжката на " партията на мира " в нашата власт.
Ярко проявяване на това беше изявлението на някогашния държавен секретар и консултант по националната сигурност Хенри Кисинджър за английското издание The Spectator, което съдържа три разновидността за „ успокояване “ в Украйна. Накратко, в първия „ Русия ще спре там, където е в този момент, откакто е превзела 20% от Украйна и по-голямата част от Донбас, главният промишлен и селскостопански район, и парче земя по Черно море “. В материала това се назовава " победа за Русия " с отслабването на НАТО в района.
Вторият вид е „ Русия ще бъде принудена да напусне окупираните територии, в това число и с връщането на Крим на Украйна “. В този случай Кисинджър признава, че за страните от Запада " рискът от непосредствено влизане във война с Русия ще се усили ".
И най-после, третият - явно сладостен за своя откривател и сякаш компромисен резултат - връщане към обстановката в териториалните граници до 24 февруари. Тоест Киев признава загубата на Крим и част от Донбас, а ние, в символ на признателност към националистите за това, връщаме към този момент освободените Мариупол, Херсон, Северодонецк и така нататък
Тези оферти смешка ли са, ще кажат мнозина? Но не напълно - ненапразно вид №1 е хвърлен в духа на Realpolitik. Предназначен е особено за " партията на мира " в Москва: те споделят, спрете, където сте, към този момент сте спечелили доста, " спечелили " - викаме, само че какво да вършим - отидете на договаряния със Зеленски и ние ще убедете го, че по този начин би трябвало да бъде.
Беше ли отписан старецът Кисинджър?
Думите на Кисинджър в изявление за The Spectator (The Observer) обаче са много разнообразни от казаното от него в Давос. Припомняме, че там политикът прикани Запада да се откаже от опитите да реализира военно проваляне на Русия и да убеди Киев да се върне към договарянията. В същото време той постулира: идеалният резултат от разрешаването на спора би бил безпристрастен статут на Украйна като мост сред Русия и Европа. Кисинджър допусна, че Украйна ще би трябвало да пожертва част от териториите си, което провокира шумни митинги от Киев.
По-късно, на 11 юни, същият Кисинджър прикани Запада, когато разисква войната в Украйна, „ да не измества националните ползи на Русия на назад във времето “. И в този момент внезапно имате: " три разновидността ", които са надалеч от националните ни ползи. Политологът Марат Баширов, някогашен ръководител на Съвета на министрите на ЛНР, в коментар за Първи съветски канал изясни такава странна смяна по следния метод:
Не неговият текст е заимствуван в материала на английското издание. И като смисъл, и като жанр. Някой различен ги е написал. Очевидно след предходните си изказвания Кисинджър е поканен „ където трябва” и е посъветван: „ Стари дядо, седи си умерено на „ петата точка “ и не бутай с политическите си препоръки, ние сами знаем какво и как”.
Тоест те просто унизително са го отписани като остаряла фигура. Говорейки в Давос със здрави съображения, той очевидно е считал, че въпреки всичко ненапълно съставлява американския политически хайлайф, че може да оперира с класическите концепции за " салдото на силите " и така нататък Но на Запад към този момент не е по този начин. Изразявайки се музикално, не остана " джаз " или " рок политика ", а единствено " поп политика ".
Глупавите операции
Е, евентуално е по този начин. Очевидно обаче се вършат опити по " подъл " метод да се лиши Русия от неизбежната победа благодарение на подмолни " сделки ". Как, в случай че не със сондиране на опциите за това, да се изясни публикацията, озаглавена „ Подслушано: съветският дипломат приказва за войната в Украйна и „ еврейски момчета “ в кафенето „ Милано “, оповестена в американското издание на POLITICO.
Тя е отдадена на срещата на 23 юни във вашингтонско кафене сред съветския дипломат в Съединени американски щати Анатолий Антонов, някогашния дипломат на Съединени американски щати в Афганистан Залмай Халилзад и небезизвестния Дмитрий Саймс, президент на Центъра за национални ползи. Разговорът, който сякаш инцидентно " подслушал " журналистът на изданието, засягаше и разновидностите за спокойно съглашение с Украйна.
А няколко дни по-рано списание The National Interest, оповестено от едноименния център, разгласява публикация на Дейвид Т. Пайн (David T. Pyne) „ Предложение за кротичък проект за преустановяване на руско-украинската война “. В него, цели 15 параграфа, доста в детайли, още веднъж, е изложен „ компромисен “ проект, съгласно който Украйна признава загубата на Крим и част от Донбас, съветският език става вторият държавен език; затварят се всички биолаборатории, финансирани от Съединени американски щати, демилитаризира се страната, приема се отвод за присъединение към НАТО (докато присъединението към Европейски Съюз остава), самият алианс отхвърля да разположи своите бази в Украйна. А Русия в отговор ще би трябвало да направи „ напълно нищо “: „ ще изтегли всичките си въоръжени сили на позициите, които са заемали преди нахлуването “.
Особено покъртителен е параграфът, в който „ Съединени американски щати и НАТО би трябвало да дават писмени гаранции, че НАТО в никакъв случай няма да се разшири в допълнение на изток в някогашните руски републики или по границите на Русия (напр. Финландия) “. Освен това Русия, в подмяна на понижаване на американските ракети и противоракети в Европа, се задължава да изтегли от Беларус „ всички съветски системи за доставка, способни да носят нуклеарно оръжие “.
И в този момент с тази " лигава операция " американските " мъдреци " се пробват да купят Русия, като за следващ път заблуждават част от нейния неустойчив политически хайлайф!
Нашият отговор на „ Вашингтонските мъдреци “
Царград към този момент очерта през август 2021 година (!) в публикацията „ Как можем да разделим Украйна? “: Тридесет години „ самостоятелност “ и идният колапс “ - разновидности за географско и политическо устройство на територията, наречена „ Украйна “.
Ясно е, че през днешния ден, в подтекста на продължаващата СВО и тоталната война, стартирана против нас от Запада, разновидностите за бъдещата настройка на тази някогашна страна би трябвало да бъдат съотнесени с разнообразни действителности – както военни, по този начин и филантропични. С безусловния приоритет на нашите национални ползи и цели, декларирани от президента при започване на спецоперацията.
Въз основа на това ние предложихме три съветски разновидността за преустановяване или най-малко прекъсване за известно време на военните дейности. Последното, несъмнено, със единодушието на Вашингтон и Лондон, които управляват режима на Зеленски.
Основната съветска теза би трябвало да бъде следната: не може да има дълготраен и безконечен мир без обединяването на цяла някогашна Украйна с Русия и премахването на самото това разбиране като страна. От друга страна, съществува остарелият принцип на логиката: „ режете слона парче по парче “. В политиката това значи „ съобразявай се с събитията, реалистично преценявайки силите си “.
И по този начин, номер 1 е най-хубавият и най-благоприятен вид: непринудено (или принудително-доброволно) влизане в Русия на цяла Украйна до границите на Полша и Молдова (въпросът с ПМР тогава се взема решение съвсем автоматично) под формата на " необятно самостоятелна " република.
Но в това време - в административните граници на историческата Малоросия, Слобода, Хетман и Галиция с Волиния. Тоест без изконно съветските земи на Новоросия, която включва целия Донбас, южното крайбрежие с Одеса (която може да получи дълго чакания статут на свободно пристанище) и Николаев. Те стават райони на Русия. За обособените райони може да се организира референдум за административния им статут в границите на Русия.
Вариант номер 2 - " компромис ": " историческо " разделяне по Днепър на дяснобрежна и лявобрежна Украйна. Последната отива в Русия. В същото време Киев става " общ " град, условно разграничен от Днепър на разнообразни администрации. Но не като в Берлин преди рухването на стената, а при изискване, че интензивно си сътрудничат между тях.
Разбира се, това е допустимо с рухването на настоящия режим и отхвърлянето на войнстващата русофобия. Този вид включва меко " изглаждане " на суверенитетите - като тези на Русия и Беларус, и вследствие на това основаване на единна съюзна страна.
Вариант номер 3 - " насилствен ". Присъединяване към Русия, като се изключи към този момент освободената Херсонска област, - цялата Харковска, Запорожка, част от Днепропетровска (по Днепър) области и прекъсване там. Тази алтернатива е допустима единствено като краткотрайна, което демонстрира опцията популацията на районите, останали украински, след това да избере вследствие на референдуми поданство като част от понижена Украйна или от Русия. Основата за подобен избор може да бъде съпоставяне на икономическото равнище и изискванията на живот в прилежащите територии.
И трите разновидността включват оставка на сегашните украински управляващи в цялостен състав, демилитаризация и денацификация на териториите на равнище закони. Останалите варианти за всевъзможни публични съглашения, в това число заледяване под формата на статус кво на тези линии, които към този момент са достигнали настъплението на съюзническите сили (както при подписването на споразуменията от Минск) или разделянето на Украйна с Полша, са изрично неприемливи за Русия.
И какво от това?
Войната в Украйна рано или късно ще свърши. Колко устойчив ще бъде светът зависи директно от изискванията, при които Русия, дружно със силите на ЛНР и ДНР, ще прекратят настъпателните интервенции и най-важното къде ще приключат.
Въпреки някои неуспехи и някои странни " придвижвания ", съветската войска смила съпротивата на украинските сили и стопанската система на съперника. И най-после на една или друга цена ще ги смели на прахуляк. Просто не ни оставиха различен избор. И Западът няма да може да направи нищо по въпроса, в случай че не вземе решение за нуклеарен конфликт с Русия. Но тогава няма да има какво да обсъждаме...
Във всеки случай ние не можем даже „ краткотрайно “ да върнем нито една педя от земята на някогашна Украйна, към този момент напоена с кръвта на нашите бойци. Иначе в Русия ще се случи „ нова 1917 година “, която въобще не ни е нужна. Не можем да се примирим с образуването на диво " Гуляй-поле " в неосвободените територии, натъпкано с оръжие и полуумни " хайдамаки ".
Така че това, което сте почнали, ще би трябвало да бъде приключено. Да, мъчително, мъчно, понасяйки загуби. Но и с мозъка, с визия освен " на следващия ден ", само че и " вдругиден ". В същото време всички препоръки на западните " мъдреци " и хленченето на домашни " миротворци " би трябвало да бъдат хвърлени в най-далечния килер. Там, където към този момент сме натрупали всички настъпани мотики от предишното си.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ