Водата на Луната може да се окаже по-изобилна от предполаганото
Кратери като този на фотографията, на Южния полюс на Луната, са постоянно в мрачевина, което ги прави, съгласно НАСА, съвършена среда за запазване на водата за стотици години.
Оказва се, че даже тук и макар температурите, които се намаляват до –233 градуса по Целзий, където евентуално може да се резервира замръзналата вода в почвата съвсем вечно, водата постепенно излиза от супер тънкия най-горен пласт на повърхността на Луната.
„ Хората възприемат някои региони в тези полярни кратери като „ клопки за вода “ и това е всичко “, споделя физикът от НАСА в региона на плазмата Уилям Фарел.
„ Но има частици от слънчевия вятър, както и метеороиди, които удрят повърхността на Луната, като те могат да провокират реакции, които нормално се случват при по-топли температури на повърхността. Това е нещо, на което не обръщахме внимание до момента. “
Разбира се, Фарел и сътрудниците му означават в публикация, оповестена в списани Geophysical Research Letters, че е допустимо водата, както да се просмуква във вътрешността, по този начин и да излиза на повърхността. Ледените комети, които се блъскат в Луната плюс слънчевия вятър, могат да я добавят като част от световния воден цикъл.
Така или другояче, най-горният пласт на полярните кратерни подове се трансформира в продължение на хиляди години, съгласно изчисленията на създателите. Това значи, че слабите замръзвания, които учените са разкрили на полюсите, могат да са единствено на 2000 години, вместо на милиони или милиарди години, каквито интервали някои може да чакат.
„ Не можем да мислим за тези кратери като за ледени мъртви петна на Луната “, отбелязва Фарел. Изводът на учените от НАСА е, че даже в тези кратери водата не е „ заключена “ и може да се употребява в бъдеще.
