Гигантски облак от прах не обясни загадъчно сияние на Луната
Гигантски облак от прахуляк е разкрила сондата LADEE на височина няколко десетки километра над повърхността на „ утринните “ райони на Луната, които може да са причина за „ загадъчното зарево “ на Луната по време на лунните изгреви и залези, настояват учени в публикация, оповестена в сп. Nature.
„ Откриването на този непрекъснато действителен облак от частици прахуляк, заобикалящ Луната, е отличен сетен подарък за нашата сонда. Ще проверим дали има аналогични структури и на други луни и безвъздушни тела от Слънчевата система “, споделя Михай Хорани (Mihaly Horanyi) от университета на Колорадо в Боулдър (САЩ), теоретичен началник на задачата LADEE.
Както отбелязва Хорани, учените почнали да се замислят за съществуването на прахови облаци в пространството над Луната в края на 60-те години предишния век, когато видели фотоси, получени от безпилотните спускаеми модули по време на лунните „ залези “. На тези фотоси, както и по разкази на астронавтите от „ Аполо “, при изгрев и залез на Слънцето се появява загадъчно зарево на Луната.
Данните, събрани от астронавтите, демонстрират, че това загадъчно зарево на Луната би могло да е обвързвано с праховите частици, летящи на височина към 10 километра над повърхността на естествения сателит на Земята. Когато НАСА изпратила сондата LADEE да учи разредената атмосфера на Луната, Хорани и сътрудниците му се възползвали от „ прахосмукачката “ на апарата – инструмента LDEX, за инспекция на тези теории.
Оказало се, че над повърхността на Луната фактически лети огромен облак от прахуляк, само че той се намирал не там, където очаквали да го видят учените, и изглеждал не по този начин, както считали по-рано.
Според данните на LADEE земният сателит е заобиколен от много дебела пелена прахови частици, които се въртят към Луната на височина 20–100 километра. Този облак има неправилна форма и е доста по-дебел в тази част на Луната, на която в дадения миг настава утрото и която гледа към Слънцето.
Според Хорани и сътрудниците му този облак е зародил и съществува с помощта на непрекъснатата „ бомбардировка “ на повърхността на Луната от кометния прахуляк, който се врязва в лунната повърхнина на огромна скорост, изхвърляйки в Открития космос огромно количество частички грунт.
За това приказва и фактът, че LADEE е фиксирал пикове в концентрацията на праха над Луната в дните, когато Земята и нейният сателит били „ обстрелвани “ от метеорния поток Джеминиди и други известни и добре забележими метеорни дъждове.
Както считат астрономите, сходни прахови облаци би трябвало да има към всички други безвъздушни тела от Слънчевата система и спътниците на планетите колоси. Проверка на тази догадка ще може да се реализира безусловно след няколко седмици, когато сондата New Horizons ще дойде в системата на Плутон и ще стартира неговото проучване.
От друга страна, загадката на загадъчните сияния по този начин и остава нерешена. Според учените праховият облак се намира на прекомерно огромна височина и е прекомерно разводнен с цел да породи светене с нужната бляскавост. Очевидно повода за него са други механизми, които занапред следва да бъдат разкрити.
РИА Новости
