7 умения, които отличават успяващите деца от тези, които имат затруднения
Когато започвала кариерата си на учител на деца от рискови групи, множеството от учениците на просветителния психолог и създател Мишел Борба живеели в беднотия, били обект на тормоз или пък имали усложнения с образованието, страстите или имали някакви физически недъзи.
Тя желала да им оказва помощ да съумяват.
Като учебен психолог, тя научава доста значим урок: хората, които процъфтяват, се построяват, не се раждат такива. Децата имат потребност от безвредно, изпълнено с обич и структурирано детство, само че също по този начин имат потребност от автономия, подготвеност и дарба да процъфтяват.
След като преглежда голям брой изследвания по отношение на чертите, които се свързват най-често с усъвършенстването на качествата на децата да процъфтяват, Борба дефинира седем умения, от които децата имат потребност, за възстановяване на психическа устойчивост, устойчивостта, обществената подготвеност, самосъзнанието и моралната мощ.
Именно те са това, което разделя съумелите деца от тези, които изпитват усложнения:
1. Самоувереност
Повечето родители отъждествяват самомнението със самоувереността. Те споделят на децата си “Ти си специален” или “Можеш да бъде всичко, което поискаш.”
Няма обаче доста доказателства, че повишението на самомнението усилва триумфите в учебно заведение или даже щастието. Проучвания демонстрират, че децата, които отдават оценките си на своите лични старания и мощни черти, са по-успели от децата, които считат, че нямат надзор над това по какъв начин се оправят в учебно заведение.
Истинската самонадеяност е резултат от това, че човек се оправя добре, изправя се пред трудности, основава решения. Ако разрешавате проблемите на вашето дето или изпълнявате задания вместо него, това единствено го кара да мисли: “Те не имат вяра, че мога.”
Децата, които имат самонадеяност, знаят, че могат да се провалят, само че и да се изправят още веднъж и затова ние би трябвало да се въздържаме от това да кръжим над тях и да ги спасяваме непрекъснато.
2. Съпричастност
Тази линия има три отличителни вида: афективна съпричастност, когато споделяме възприятията на различен човек и усещаме неговите емоции; поведенческа съпричастност, когато загрижеността ни кара да действаме със състрадание; и когнитивна съпричастност, когато разбираме мислите на другия или се слагаме на негово място.
Децата имат потребност от прочувствен речник, с цел да развият съчувствие. Ето методите, по които можем да ги научим на това:
Определяйте страстите: Целенасочено определяйте страстите в подтекста на това да им помагате да натрупат прочувствен речник: “Ти си благополучен!” “Изглеждаш смутен.”
Задавайте въпроси: “Как те накара да се почувстваш това?” “Изглеждаш уплашен. Прав ли съм?” помагайте на вашето дете да осъзнава, че всички усеща са естествени. Това по какъв начин избираме да ги показваме е нещото, което може да ни сътвори проблеми.
Споделяте усеща: Децата имат нужда да показват чувствата си по един безвреден метод. Създавайте това пространство, като споделяте вашите лични страсти: “Не можах да дремя добре и съм раздразним.” “Разочарован съм от тази книга.”
Отбелязвайте другите: Посочвайте лицата и езика на тялото на хората в библиотеката или в парка: “Как мислиш, че се усеща този човек?” “Някога чувствал ли си се по този метод?”
3. Самоконтрол
Способността да контролирате вашето внимание, страсти, мисли, дейности и стремежи е една от най-силно обвързваните с триумфа черти, както и изненадващо неизползвана загадка за помагане на децата да се възвръщат и да процъфтяват.
Един от методите да ги учите на самоконтрол е като давате сигнали. Някои деца има усложнения с пренасочването на фокуса сред другите действия. По тази причина учителите употребяват “сигнали за внимание”, като удряното на звънец или устни подсказки: “Моливите долу, погледът горе.”
Създайте си дружно система за сигнали и по-късно очаквайте внимание. Използвайте изречения, като “Имам потребност от вниманието ти след една минута.” “Подготви се да слушаш?”
Друга техника е потреблението на стрес паузи. Забавянето им дава време да помислят. Учете детето си, че може да употребява такава пауза, която да му припомня да спре и да намерения преди да работи:
“Ако си сърдит, брой до 10 преди да отговориш.”
“Когато се съмняваш: стой, намерения, успокой се.”
“Не казвай нищо, което не би желал да споделят за теб.”
4. Почтеност
Почтеността е набор от морални схващания, връзки и умения, които основават честен компас, който децата могат да употребяват, с цел да знаят и вършат това, което е вярно.
Излагането на вашите персонални упования е огромна част от пъзела. Също толкоз значимо обаче е да им се дава опция да развиват тяхна лична морална еднаквост, която да ги разделя от нашата.
От помощ също по този начин е да отчитате и хвалите етичното държание, когато детето ви го показва, тъй че то да осъзнава, че го цените. Посочете честността, след което опишете действието, тъй че детето ви да знае какво е направило, с цел да получи хвалба.
Използването на думата “защото” прави похвалата ви по-конкретна: “Ти сподели честност, тъй като отхвърли да разпространиш тази клевета.” “Ти сподели честност, тъй като съблюдава обещанието си да отидеш с твоя другар, макар че трябваше да пропуснеш празненството!”
5. Любопитство
Любопитството е осъзнаването, преследването и желанието на човек да изследва нови, предизвикателни и несигурни събития.
За да помогнете на децата си да построяват любознание, ги карайте да употребяват въображението си. Може, да вземем за пример, да им предоставите кламери, с цел да изброят по какъв брой разнообразни необикновени метода могат да бъдат употребявани.
Друг способ е да моделирате любознателността. Вместо да казвате “Това няма да стане,” пробвайте с “Да забележим какво ще стане!” Вместо да давате отговори, питайте: “Какво мислиш?” “Как знаеш?” “Как можеш да схванеш?”
На последно място, в случай че четете книга, гледате филми или просто минавате около някой, използвайте въпроси с “Чудя се”: “Чудя се какво прави.” “Чудя се за какво вършат това.” “Чудя се какво ще се случи по-късно.”
6. Постоянство
Постоянството оказва помощ на децата да не престават, когато всичко останало им подсказва да се откажат.
Грешките може да попречат на децата да довеждат нещата до край и да съумяват. Затова не позволявайте на детето си да дефинира казуса си като злополука. Вместо това му помагайте да се концентрира и да дефинира къде тъкмо се е препънало.
Някои деца се отхвърлят, тъй като се усещат претрупани “от всички техни проблеми” или “всички техни задания.” Разделянето на дилемите на по-малки елементи оказва помощ на децата, които имат проблеми с това да се концентрират или да стартират нещо.
Може, да вземем за пример, да закриете всички задания по математика без най-горния ред. След приключването на всеки идващ ред премествайте листа надолу.
По-големите деца могат да си записват всяка задача на залепваща се записка, подреждайки ги по компликация и да ги извършват една по една. Окуражавайте ги да правят първо най-трудното нещо, тъй че да не се стресират поради него. Увереността и постоянството се построяват, до момента в който децата правят все по-големи неща сами.
7. Оптимизъм
Оптимистичните деца гледат на провокациите като на нещо краткотрайно, което може да бъде преодоляно, тъй че при тях вероятността да съумяват е по-голяма.
Има обаче и противоположна настройка – скептицизъм. Децата, които са песимистично настроени, гледат на провокациите като на непрекъснати, бетонови блокове, които е невероятно да бъдат отместени и при тях вероятността да се откажат е по-голяма.
Да учим децата си на оптимизъм стартира с нас. Децата възприемат нашите думи като техни вътрешни гласове, тъй че в идващите няколко дни следете посланията, които елементарни излъчвате и оценете вероятностите, които оферирате на децата си.
Средно бихте ли споделили, че сте по-скоро оптимисти или песимисти? Обикновено описвате нещата като позитивни или отрицателни; за вас чашата е на половина цялостна или на половина празна; положителни или лоши; през розови или сини очила? Вашите другари и родственици биха ли споделили същото за вас?
Ако видите, че се накланяте към „ на половина празна “, не забравяйте, че смяната стартира, като погледнете в огледалото. Ако виждате скептицизъм, напишете за какво това да бъдете по-големи оптимисти би помогнало.
Промяната е сложна, само че е значимо да бъдете образец за това какво желаете децата ви да научат.
Тя желала да им оказва помощ да съумяват.
Като учебен психолог, тя научава доста значим урок: хората, които процъфтяват, се построяват, не се раждат такива. Децата имат потребност от безвредно, изпълнено с обич и структурирано детство, само че също по този начин имат потребност от автономия, подготвеност и дарба да процъфтяват.
След като преглежда голям брой изследвания по отношение на чертите, които се свързват най-често с усъвършенстването на качествата на децата да процъфтяват, Борба дефинира седем умения, от които децата имат потребност, за възстановяване на психическа устойчивост, устойчивостта, обществената подготвеност, самосъзнанието и моралната мощ.
Именно те са това, което разделя съумелите деца от тези, които изпитват усложнения:
1. Самоувереност
Повечето родители отъждествяват самомнението със самоувереността. Те споделят на децата си “Ти си специален” или “Можеш да бъде всичко, което поискаш.”
Няма обаче доста доказателства, че повишението на самомнението усилва триумфите в учебно заведение или даже щастието. Проучвания демонстрират, че децата, които отдават оценките си на своите лични старания и мощни черти, са по-успели от децата, които считат, че нямат надзор над това по какъв начин се оправят в учебно заведение.
Истинската самонадеяност е резултат от това, че човек се оправя добре, изправя се пред трудности, основава решения. Ако разрешавате проблемите на вашето дето или изпълнявате задания вместо него, това единствено го кара да мисли: “Те не имат вяра, че мога.”
Децата, които имат самонадеяност, знаят, че могат да се провалят, само че и да се изправят още веднъж и затова ние би трябвало да се въздържаме от това да кръжим над тях и да ги спасяваме непрекъснато.
2. Съпричастност
Тази линия има три отличителни вида: афективна съпричастност, когато споделяме възприятията на различен човек и усещаме неговите емоции; поведенческа съпричастност, когато загрижеността ни кара да действаме със състрадание; и когнитивна съпричастност, когато разбираме мислите на другия или се слагаме на негово място.
Децата имат потребност от прочувствен речник, с цел да развият съчувствие. Ето методите, по които можем да ги научим на това:
Определяйте страстите: Целенасочено определяйте страстите в подтекста на това да им помагате да натрупат прочувствен речник: “Ти си благополучен!” “Изглеждаш смутен.”
Задавайте въпроси: “Как те накара да се почувстваш това?” “Изглеждаш уплашен. Прав ли съм?” помагайте на вашето дете да осъзнава, че всички усеща са естествени. Това по какъв начин избираме да ги показваме е нещото, което може да ни сътвори проблеми.
Споделяте усеща: Децата имат нужда да показват чувствата си по един безвреден метод. Създавайте това пространство, като споделяте вашите лични страсти: “Не можах да дремя добре и съм раздразним.” “Разочарован съм от тази книга.”
Отбелязвайте другите: Посочвайте лицата и езика на тялото на хората в библиотеката или в парка: “Как мислиш, че се усеща този човек?” “Някога чувствал ли си се по този метод?”
3. Самоконтрол
Способността да контролирате вашето внимание, страсти, мисли, дейности и стремежи е една от най-силно обвързваните с триумфа черти, както и изненадващо неизползвана загадка за помагане на децата да се възвръщат и да процъфтяват.
Един от методите да ги учите на самоконтрол е като давате сигнали. Някои деца има усложнения с пренасочването на фокуса сред другите действия. По тази причина учителите употребяват “сигнали за внимание”, като удряното на звънец или устни подсказки: “Моливите долу, погледът горе.”
Създайте си дружно система за сигнали и по-късно очаквайте внимание. Използвайте изречения, като “Имам потребност от вниманието ти след една минута.” “Подготви се да слушаш?”
Друга техника е потреблението на стрес паузи. Забавянето им дава време да помислят. Учете детето си, че може да употребява такава пауза, която да му припомня да спре и да намерения преди да работи:
“Ако си сърдит, брой до 10 преди да отговориш.”
“Когато се съмняваш: стой, намерения, успокой се.”
“Не казвай нищо, което не би желал да споделят за теб.”
4. Почтеност
Почтеността е набор от морални схващания, връзки и умения, които основават честен компас, който децата могат да употребяват, с цел да знаят и вършат това, което е вярно.
Излагането на вашите персонални упования е огромна част от пъзела. Също толкоз значимо обаче е да им се дава опция да развиват тяхна лична морална еднаквост, която да ги разделя от нашата.
От помощ също по този начин е да отчитате и хвалите етичното държание, когато детето ви го показва, тъй че то да осъзнава, че го цените. Посочете честността, след което опишете действието, тъй че детето ви да знае какво е направило, с цел да получи хвалба.
Използването на думата “защото” прави похвалата ви по-конкретна: “Ти сподели честност, тъй като отхвърли да разпространиш тази клевета.” “Ти сподели честност, тъй като съблюдава обещанието си да отидеш с твоя другар, макар че трябваше да пропуснеш празненството!”
5. Любопитство
Любопитството е осъзнаването, преследването и желанието на човек да изследва нови, предизвикателни и несигурни събития.
За да помогнете на децата си да построяват любознание, ги карайте да употребяват въображението си. Може, да вземем за пример, да им предоставите кламери, с цел да изброят по какъв брой разнообразни необикновени метода могат да бъдат употребявани.
Друг способ е да моделирате любознателността. Вместо да казвате “Това няма да стане,” пробвайте с “Да забележим какво ще стане!” Вместо да давате отговори, питайте: “Какво мислиш?” “Как знаеш?” “Как можеш да схванеш?”
На последно място, в случай че четете книга, гледате филми или просто минавате около някой, използвайте въпроси с “Чудя се”: “Чудя се какво прави.” “Чудя се за какво вършат това.” “Чудя се какво ще се случи по-късно.”
6. Постоянство
Постоянството оказва помощ на децата да не престават, когато всичко останало им подсказва да се откажат.
Грешките може да попречат на децата да довеждат нещата до край и да съумяват. Затова не позволявайте на детето си да дефинира казуса си като злополука. Вместо това му помагайте да се концентрира и да дефинира къде тъкмо се е препънало.
Някои деца се отхвърлят, тъй като се усещат претрупани “от всички техни проблеми” или “всички техни задания.” Разделянето на дилемите на по-малки елементи оказва помощ на децата, които имат проблеми с това да се концентрират или да стартират нещо.
Може, да вземем за пример, да закриете всички задания по математика без най-горния ред. След приключването на всеки идващ ред премествайте листа надолу.
По-големите деца могат да си записват всяка задача на залепваща се записка, подреждайки ги по компликация и да ги извършват една по една. Окуражавайте ги да правят първо най-трудното нещо, тъй че да не се стресират поради него. Увереността и постоянството се построяват, до момента в който децата правят все по-големи неща сами.
7. Оптимизъм
Оптимистичните деца гледат на провокациите като на нещо краткотрайно, което може да бъде преодоляно, тъй че при тях вероятността да съумяват е по-голяма.
Има обаче и противоположна настройка – скептицизъм. Децата, които са песимистично настроени, гледат на провокациите като на непрекъснати, бетонови блокове, които е невероятно да бъдат отместени и при тях вероятността да се откажат е по-голяма.
Да учим децата си на оптимизъм стартира с нас. Децата възприемат нашите думи като техни вътрешни гласове, тъй че в идващите няколко дни следете посланията, които елементарни излъчвате и оценете вероятностите, които оферирате на децата си.
Средно бихте ли споделили, че сте по-скоро оптимисти или песимисти? Обикновено описвате нещата като позитивни или отрицателни; за вас чашата е на половина цялостна или на половина празна; положителни или лоши; през розови или сини очила? Вашите другари и родственици биха ли споделили същото за вас?
Ако видите, че се накланяте към „ на половина празна “, не забравяйте, че смяната стартира, като погледнете в огледалото. Ако виждате скептицизъм, напишете за какво това да бъдете по-големи оптимисти би помогнало.
Промяната е сложна, само че е значимо да бъдете образец за това какво желаете децата ви да научат.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ