Просвещението
Какво съставлява така наречен клинична гибел? От самото начало на човешката цивилизация хората са се опитвали да намерят способи да избягат от гибелта и да удължат живота си. Голям брой от тези култури, които са зародили и изчезнали в предишното и чиито следи са оживели до нашето време, не са могли да намерят тези способи.
В магическите култове природата се възприема като мощен съдружник на човешкия живот, а гибелта се въплъщава от злите детайли, които хората са принудени да подкупват с жертвоприношения. Опитът от другарство сред живите и душите на мъртвите, развил се в зората на човешкото развиване, е генериран освен от страха от гибелта, само че и от действителни случаи на посмъртно битие, за които актуалните учени могат единствено да гадаят.
Човек се интересува от въпроса какво ще се случи с него
след гибелта, дали ще попадне в друга действителност или ще изчезне вечно. Много религии, в това число християнството, ислямът и будизмът, дават обещание нов живот след гибелта – в парадайса, пъкъла или в ново тяло след прераждането.
Първото споменаване на задгробния живот може да се откри в шумерските митове. Има легенда за Гилгамеш, който единствен посетил „ оня свят “ и след завръщането си описал в детайли какво се случва оттатък живота. В актуалния свят такова връщане се назовава клинична гибел.
Човешкият разум роди изкуството, философията и науката, запазвайки в историята на цивилизацията забележителен брой изключителни хора, посветили живота си на разбирането на проблемите на живота, гибелта и безсмъртието. Пътищата на тези хора обаче се разделиха и в този момент актуалната просвета схваща тези проблеми по нов метод, не въз основа на вековния престиж на религията, а употребявайки рационални форми на знание.
Съвременните учени имат огромно почитание към опита на античните цивилизации и, откакто са осмислили сериозно каноните на доста религии, са натрупали доста обстоятелства, които свидетелстват за неразривната връзка сред живота и гибелта, както и за безсмъртието, което се простира от човешкото тяло до необятният космос.
Като цяло би трябвало да се означи, че концепцията за клинична гибел
е дефинирана за първи път през 1923 година от английски лекари. Именно те откриха, че човек, претърпял клинична гибел, е този, чието кръвообращение и сърдечна активност са спрели за несъмнено време.
Клиничната гибел е положение, което настава след сърдечен арест
и продължава не повече от пет минути. По-късно стартира гибелта на мозъчните кафези и цялостната биологична гибел се дефинира от прекъсването на мозъчната интензивност, по време на което на всички устройства се появява права линия.
Съвременната просвета е дешифрирала човешкия геном до 98 %. Учените реализираха огромен триумф, те могат да дефинират заболяванията, които човек има, и благодарение на разкритата ДНК да дефинират методите на лекуване. В същото време към момента има някои гени, които не могат да бъдат дешифрирани. Възможно е те да дават на хората величие.
Днес учените към този момент са дали пояснение за феномена на безсмъртието.
Според тях човешкото тяло създава по този начин наречения ген на стареенето и в случай че учените съумеят да го разрешат, тогава човек ще живее постоянно. Но до момента в който това се случи, учените са съумели да открият единствено, че откакто човек е претърпял клинична гибел, този ген на стареенето стартира да работи доста по-бавно. В същото време има и противоположна страна на монетата. След клинична гибел човек може да остарее съвсем незабавно, трансформирайки се от преуспяващ човек в отпаднал дъртак.
Безсмъртието е единствено несбъдната фантазия на човешката мисъл. И може би клиничната гибел е първата стъпка към нея. В момента учените към момента не могат да обяснят по какъв начин няколкото минути, които човек прекарва в положение на клинична гибел, могат да трансформират живота му, само че фактът, че след излизане от такова положение хората стават разнообразни, е безспорен. Освен това се трансформира освен светогледът и съзнанието на човек, само че и физическите параметри.
Но какво или кой към момента кара хората да се връщат от другия свят?
Разбира се, от една страна, това са напъните на лекарите, от друга, съгласно учените, това е възприятие за дълг. В края на краищата клиничната гибел постоянно е изненада; човек не е приключил работата си или не се е сбогувал с околните си. Най-парадоксалното е, че колкото по-отговорен е човек приживе, толкоз по-големи са възможностите му да се върне към живота след клинична гибел. Повечето от тези, които са били в това положение, по-късно споделиха, че са се върнали срещу волята си, тъй като желали да останат в „ другия свят “.
Учените от доста години записват случаи на клинична гибел,
само че не могат да дадат тъкмо и съответно изложение на следствията от това събитие. Те, даже и да разгадаят мистерията на произхода на земния живот и законите на човешката гибел, единствено се приближиха до разбирането на краткосрочното прекарване покрай гибелта, когато душата пътува в Космоса, до момента в който тялото умира за известно време.
Най-известният специалист в региона на проучването на прекарванията покрай гибелта беше Реймънд Муди. Той се приближи допустимо най-близо до разбирането на тези феномени, които са доказателство за съществуването на живот след гибелта.
След Муди ползата към казуса за клиничната гибел стартира последователно да нараства в научните среди. Така един от съветските проучвателен институти в Русия дълги години учи проблемите на клиничната гибел. Руски учени организираха проучване на образеца на 15 хиляди пациенти: още живи хората бяха сложени на прецизни везни и претеглени. Когато човек изпадне в положение на клинична гибел, тежестта на го понижава с 21 грама. От това специалистите заключиха, че тези грамове са човешката душа.
С проблемите на клиничната гибел се занимават и някои задгранични клиники.
Така неотдавна няколко задгранични клиники започнаха опит, чиято цел е да изследват положението на пациенти, претърпели клинична гибел. Като част от опита се възнамерява да се интервюират и проучват в детайли думите на към хиляда и половина пациенти, с цел да се открият обстоятелствата, че хората следят картини от задгробния живот: придвижване през тунел, ангели, необикновена ярка светлина.
По време на опита учените освен ще учат чувствата на пациентите, само че и ще организират проби, ориентирани към проучване на моментите, когато съзнанието (или душата) напуща тялото. За задачата в интензивното поделение ще бъдат сложени рисунки, които пациентите не са виждали от болничното легло.
Според лекарите излизането на душата от тялото
става сега на прекъсване на сърцето, след което виталната активност на всички човешки органи стопира. През идващите няколко минути индивидът към момента може да бъде върнат към живота. Но никой в никакъв случай не е изучавал съществено възприятията на хората в този миг и те могат да бъдат съдени единствено по клюки. Сега откривателите имат намерение да открият дали пациентът сега на клинична гибел вижда всичко, което се случва към него, като че ли извън, както и картини от отвъдното, или в действителност това е просто небивалица и плод на въображение.
И в случай че по-ранните лекари в по-голямата си част отричаха съществуването на задгробния живот, потвърждавайки, че в никакъв случай не са чували за своите пациенти, излезли от положение на клинична гибел, в този момент опитът би трябвало да потвърди, че това не е по този начин и живот след живот към момента съществува.
Както и да е, едно нещо към този момент е явно: хората, претърпели клинична гибел, освен към този момент не се опасяват от гибелта, само че и се научават да ценят живота. На процедура няма такива хора, които се самоубиват.
Не е известно дали ще бъде допустимо да се разкрие мистерията за съществуването на задгробния живот, само че хората имат вяра, че той съществува и е още по-невъзможно да се разбере, защото решението е отвън човешкото схващане.
