Просвещението
Няма човек на земята, който да не е чувал израза “Да умреш от смях “? Смята се, че смехът е най-хубавото лекарство за душата, само че има случаи, когато този откровен прочувствен изблик води до непредвидени последици, даже до гибел.
През 206 година прочие н. е. гръцкият мъдрец Хризип, последовател на стоицизма, става жертва на личното си духовитост. Историята споделя, че той видял магаре да яде смокини и наредил да му сервират вино.
Заразен от смях, Хризип починал,
поддавайки се на личната си смешка.
През 1556 година италианският публицист и драматург Пиетро Аретино умира, когато смехът се трансформира в смъртоносно оръжие. Облегнал се на стола си след занимателната история на сестра си, Аретино страда от апоплексия и умира.
През 2013 година в Мумбай се случи невероятна и трагична история. Мангеш Бхогал, който се смееше на кино лентата с приятелката си, получи инсулт, откакто загуби надзор над себе си. Тази преживелица дава мотив за размисъл какъв брой рисков може да бъде смехът.
Смехът, като прочувствена демонстрация на бодърстване,
също има свои лични физиологични трендове. Искреният смях може да аргументи пристъп, обвързван с внезапен спад на кръвното налягане, което от своя страна може да аргументи краткотрайно прекъсване на кръвоснабдяването на мозъка.
Смехът, макар че се счита за лековит,
може да има разнообразни резултати. Засяга сърцето, белите дробове и мозъка, като от време на време провокира непредвидени реакции. Но макар единичните случаи на гибел от смях, специалистите акцентират, че това е извънредно рядко събитие.
Д-р Меган Камат от UCLA Public Health отбелязва, че макар отчетите за смъртни случаи от смях, породени от разнообразни физиологични реакции, сходни случаи остават извънредно малко евентуални измежду здрави хора. Така, макар двусмислието на това „ лекарство “, насладата от смеха в всекидневието си коства злато.
