Просвещението
Махнете се от тези, които в никакъв случай не са създали нищо, с цел да останат в живота ви, от хора с мимолетни усеща, които са ви предиздвикали да инвестирате времето си и да основавате очакванията си върху тях. Отдалечаването изисква храброст, само че щом приемете края на връзката, надълбоко в себе си ще видите началото на нещо ново. Кой не е бил принуден да затвори глава от живота си в даден миг? Това е, което споделяме, по какъв начин нещата приключват своите кръгове.
Това е нещо, което подхранва и нашето персонално развиване. Докато оставяме след себе си хора, които са ни наранили, печелим други. Животът е неудържима река, която ни залива и очарова на всяка последваща спирка, заради което не си коства да стоим заклещени в обстановки или хора, които ни потапят и закрепват на едно място. Хората, които не ни схващат, които ни нараняват и разяждат съществуването и душата ни, пречат на еволюцията ни.
Може да е мъчно да го признаеш или да искаш да го скриеш, само че разрушеното сърце е нещо, което никой не може да скрие. Това ни наранява, изтощава ни и лишава силата ни. Така че би трябвало да създадем нещо, с цел да го спрем. В живота постоянно идва този миг на равноправност, освобождение от страданието и отделяне от несъответствуващите хора.
Да продължим напред, като затворим една глава от нашия живот,
не значи единствено да се сбогуваме с човек, с който сме споделили живота си, това е и акт на храброст. Понякога може да не сме тези, които се отдалечават, а тези, които са изоставени от някого, който сме чувствали близки. В този случай е жизненоважно да се освободим от отрицателните мисли и да продължим живота си.
Затварянето на този цикъл от живота ни, който продължава да ни наранява, лишава време. Скръбта би трябвало да се изживее, траурът е нужен и по-късно би трябвало да се одобри, с цел да се даде амнистия. След като раната е затворена и сме освободени от товара, ние сме в положение да извиним на тези хора, тъй че ще се почувстваме доста по-леки и подготвени за нови неща.
Трябва да забравим хората, които ни напущат, защото в случай че не го създадем, ще продължим да се вкопчваме в поредност от отрицателни страсти, които ще ни нараняват от ден на ден и повече всеки ден. И този път ние ще носим отговорност за тази обстановка.
Откъсването е спиране на пъпната шнур, която ни свързва с другия човек, тъй че с цел да се възстановим, би трябвало да се „ върнем “ към себе си. Когато тази връзка е прекратена, ние би трябвало да преоткрием себе си, да се погрижим за него и да му помогнем да култивира своето самоуважение и самонадеяност, тъй че да можем да продължим пламенно напред.
Не подхранвайте носталгията си по предишното,
спрете да наблюдавате през вчерашния ден, тъй като предишното към този момент не съществува, то е изчезнало и към този момент няма нищо на негово място. Не забравяйте, че всеки, който живее с блян по предишното, остава в застой, не се развива и вместо това храни горест и се вкопчва в нея, като я идеализира и губи сегашното. Вашият късмет да бъдете щастливи е „ тук и в този момент “.
Този, който се храни с яд, завист и възмущение посредством прекарване на предишното, става пандизчия на този, който го е наранил. Човекът, който ви ядосва и ви концентрира върху потребността от възмездие, ви държи затворени зад личните ви непрекъснати отрицателни страсти.
Прошката не се дава елементарно.
Понякога си мислим, че прошката, която сме създали е отвод от правата ни,
като че ли се предаваме и вършим себе си жертви. Това е толкоз изкривена картина, която имаме, че е надалеч от истината.
За да извиним, би трябвало да си върнем доверието в себе си.
Никой не е по-силен душевен от този, който може да елементарни на този, който го е наранил, тъй като с този ход демонстрира, че е преодолял страха си да живее без този човек и към този момент се усеща свободен.
Освобождаването от страданието и гнева, които сме изпитали, ни връща назад към нашето главно положение, мястото на нашето душевно равновесие, където раните на сърцата ни са излекувани още веднъж и ние прогонваме отрицателните страсти. Само тогава главният акт да продължим става по-лесен за реализиране и се усещаме свободни.
Не инвестирайте времето си в някой, който не го заслужава, някой, който не е направил нищо,
с цел да застане до вас, когато имате потребност от това, или не се е борил с вас за вашите цели и фантазии. Променете пътя и им дайте пространство в този момент да вървят сами, както са избрали и желаят. Направете го, тъй като не заслужавате да бъдете там, където не сте мечтани и тъй като с всяка врата, която се затваря, се отваря друга с нови благоприятни условия.
