Просвещението
Законът на огледалото е един от 12-те универсални закона и от време на време се назовава закон на привличането, макар че те не разказват тъкмо същото събитие.
Законът на огледалото изяснява, че ние освен привличаме
избрани условия в живота си, само че възприемаме себе си посредством метода, по който другите ни възприемат. Това, което ни наранява, ни учи какво би трябвало да излекуваме. Това, което ни прави щастливи, ни учи къде се оправяме добре.
Животът не се случва с нас, а е отражение на нас
Има една невероятна загадка на живота, която същински мощните и приключени хора схващат, а те са доста малко. Всичко е противоположна връзка. Когато наподобява, че има консенсус в метода, по който хората реагират на нас, или модел на несполучливи взаимоотношения, или метод, по който непрекъснато се отдръпваме от задания, ние, хората, реагираме по два метода.
Повечето хора одобряват, че светът е неправдив и че те са жертви на неправда (първи начин). Но има и такива, които се движат в друга посока. Те стартират да схващат, че светът не е ориентиран към тях. То дава отговор (реагира) на тях. Анаис Нин (френска авторка) сподели: „ Ние виждаме света не подобен, какъвто е, а каквито сме ние “. Iyanla Vanzand (специален мотивационен консултант) сподели: „ Това, което обичаме в другите хора, е това, което обичаме в себе си. Това, което ненавиждаме в другите, е това, което не можем да забележим в себе си. ”
Въпросът е, че нашето равнище на разбиране на света се основава на това какъв брой развъртян е мозъкът ни. И има обширни проучвания в поддръжка на това: хората не са способни да съчувстват, до момента в който не разпознаем приликата сред себе си и другите. След като можем да се свържем с характерностите на другия човек (дори и на главно ниво), можем също да покажем съпричастност и схващане.
Нашият умишлен разум по своята същина е стеснен.
По-голямата част от работата, която прави нашият мозък, се случва без нашето схващане (несъзнателно). В същото време нашите очи, уши и други сетива работят по отношение на нашия мозък, с цел да филтрират всичко, което възприемаме, и да изберат най-подходящата информация, която да изпратим на съзнанието.
Но това, което доста хора не осъзнават, е, че този развой гласи, че ежедневните ни действия със света се случват, без да сме наясно с тях. За благополучие светът работи като нещо като огледало: осъзнаваме по какъв начин сме, като виждаме по какъв начин другите реагират на нас.
Ако желаете да знаете какъв брой добре се справяте в живота, огледайте се към себе си.
Никое съответно изискване не дефинира кои сме, само че повтарящи се модели, взаимоотношения и държание (които не са случайни) свидетелстват за това. Много по-лесно е да имаме вяра, че светът е инцидентен и неправдив и че одобряваме това, което ни е обещано. По-лесно е, тъй като ни разрешава да се откажем от отговорността и контрола. Когато сме жертви, крещим за това, тъй като имаме вяра, че не е наша виновност, не е наш проблем. Хората със мощно отношение към жертва постоянно се оплакват повече освен с цел да получат внимание и разтуха, само че тъй като имат вяра, че защото не те са основали казуса, някой различен би трябвало да го поправи.
Но животът не работи по този метод и по тази причина постоянно се забиваме в едни и същи обстановки, още веднъж и още веднъж. Има доста разнообразни способи, по които можем да интерпретираме това, само че най-разпространеният е огледалният закон и той работи върху убеждението, че защото съществуването е повече или по-малко мрежа от сила, която се уголемява, когато прибавяме, това, което претърпяваме в живота, за нас е неслучайно: това е метод да изживеем себе си. Вярата тук е, че всичко това служи на крайната цел на живота, която е съзнанието да преживее, да осъзнае себе си.
Същността на закона на огледалото е следната
– в случай че не осъзнаем това, което поддържаме и повтаряме, ние не можем да го приемем и по този метод да се променим и да преминем към прекарването, което желаеме да имаме. Един от методите можете да употребявате закона на огледалото във ваша изгода построява живота ви посредством това, което се назовава “обратен дизайн ”.
Решете къде желаете да бъдете след една година или след пет години и по-късно разделете на дребни части какво би трябвало да вършиме всеки ден, всяка седмица и всеки месец, с цел да постигнете задачата си. Това ви оказва помощ да осъзнаете по-добре ежедневните си придвижвания, държание и по какъв начин те способстват за това дали живеете живота, който желаете.
Разликата сред двата вида хора е във вътрешните и външните контролни центрове.
Джилиан Фурние изяснява, че мястото на надзор е „ степента, в която хората имат вяра, че имат власт и надзор върху събитията в живота си “. Хората с вътрешен локус на надзор имат вяра, че са виновни за това, което им се случва и по този метод са стимулирани да подхващат дейности. Някой с външен център на надзор има вяра, че всичко, което се случва, е отвън техния надзор и затова няма причина да пробва.
Излишно е да споделям, че проучванията демонстрират още веднъж и още веднъж, че хората с вътрешен център за надзор демонстрират по-добър профил на психологично благоденствие. Защото това, което се случва към нас, не е инцидентно. Как взаимодействаме с хората, какъв брой добре се оправяме в кариерата си, какъв брой сме здрави, с кого прекарваме времето си и така нататък, всичко това зависи от нас. Разбира се, има и някои външни фактори, които могат да попречват или поддържат нашата еволюция. Но в по-голямата си част работата е наша.
