Защо някои черни мечки имат кафява козина
Както загатва името им, доста черни мечки имат черна четина. Но не всички. Тези бозайници в действителност идват в разнообразни нюанси – от пясъчно русо през ръждиво-медно до синкаво-сиво.
Изследователите са изключително заинтересувани от този въпрос – за какво някои от тях са еволюирали да имат четина с цвят на канела, което ги прави сходни на мечките гризли (известни също като кафяви мечки). От позиция на сигурността също е значимо хората да вършат разлика сред тези два типа, с цел да знаят по какъв начин да се спасят, в случай че инцидентно ги срещнат.
В нова публикация, оповестена в списание Current Biology, откривателите споделят, че са една крачка по-близо до разкриването на тази тайнственост. Тяхното изследване допуска, че червеникаво-кафявият нюанс на някои черни мечки евентуално идва от генетична разновидност.
Женска черна мечка
След като проучват ДНК проби от 151 черни мечки, които живеят из Канада и Съединените щати, учените разпознават разновидност в ген, наименуван TYRP1. Мутацията трансформира аминокиселинните, които са градивни детайли на гена, което води до това козината на мечката да наподобява или по-черно-кафява, или по-червеникаво-жълта.
Мутацията при черните мечки е сходна на тази, която предизвиква албинизъм при хората, който постоянно е съпроводен от бледа кожа, светла коса и от време на време неприятно зрение. Мечките с цвят на канела обаче не наподобява да имат проблеми със зрението, което би направило оцеляването им по-трудно.
Тя е относително млада от еволюционна позиция: констатациите допускат, че се появява за първи път преди към 9360 години и от този момент се популяризира посредством размножаване.
Днес мечките с по-светъл цвят живеят най-вече в западни щати като Айдахо, Невада и Аризона. Тези, които живеят другаде – като да вземем за пример на източното крайбрежие или по продължение на Големите езера – е по-малко евентуално да са със същия цвят четина, защото в предишното не доста светли мечки са се осмелявали да посетят тези региони, с цел да разпространят гените си.
„ Географията несъмнено играе роля “, споделя съавторът на проучването Емили Пукет, биолог от университета в Мемфис. „ Мечките не минават през Великите равнини. Ако са желали да отидат на изток, те е трябвало да се изкачат на север до Канада, през канадските прерии, към Големите езера и по-късно да се спуснат назад към източните популации. Това би лишило доста време. Въпреки че този тип разпространяване въпреки всичко се случва, то е много постепенно като развой. “
Черните мечки уголемяват обсега си, частично заради напредъка в отбраната на типа, в това число повторното залесяване на местообитанията им, стратегии за наново въвеждане на мечки и по-строги разпореждания за лов, споделя екологът Сю Феърбанкс от държавния университет в Оклахома, която не е взела участие в изследването. „ В резултат на това е значимо да продължим да образоваме хората за оцветяването на тези мечки. Трябва да продължаваме да им подсещаме, че черните мечки могат да бъдат кафяви. “
Ursus americanus
Учените също изследват за какво разновидността се е запазила – каква еволюционна изгода дава в действителност? Те тестват две вероятни теории: едната допуска, че по-светлата козината може да помогне на мечките да контролират телесната си температура, а другата допуска, че оттенъкът е зародил, с цел да имитира външния тип на мечките гризли. Данните обаче не поддържат нито една от хипотезите.
Вместо това в този момент откривателите подозират, че палтото с цвят на канела може да им оказва помощ да заобикалят хищниците, като се сливат със заобикалящата ги среда, изключително в югозападните щати. Тази защитна багра е виновна и за дръзката черно-бяла багра на гигантските панди. Черната четина оказва помощ на пандите да се слеят с тъмните дървесни стволове и други сенчести елементи от околната среда, до момента в който бялата четина може да им оказва помощ да се сливат с фона от сняг и листа.
Този камуфлаж евентуално оказва помощ да се предотврати превръщането на дребните черни мечки в храна за хищниците, като рисове, вълци и планински лъвове. И въпреки това, както написа Рейчъл Фънел за IFL Science, черните мечки са „ всеядни и търсят както растителна, по този начин и животинска храна, тъй че може да се окаже, че канеленият цвят улеснява броденето им в гората “.
