Нека запазим спомените за славните времена и с тях ободрим

Нека запазим спомените за славните времена и с тях ободрим идните генерации за величието на българския жанр!

 В Деня на светите братя Кирил и Методий, българската писменост, култура и просвета и славянската словесност ви връщаме в 1932 година Как се е отбелязвал в миналото празникът в Македония в спомените на Тодор Станков - роден в град Прилеп български литератор, преподавател, деятел на ВМОРО, сподвижник на Гоце Делчев и Даме Груев.

Празнуването деня на светите Равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий - 11 май ст. ст./24 май н. ст. - води началото си още от времето на черковната битка за основаване на Екзархията, а след основаването ѝ - от 1885 година, по случай хиляда годишнината от гибелта на Св. Методий, Екзархията разгласи денят 11 май за църковен и учебен празник, като празник на просветата и културата - празник на славянските просветители, двамата братя Св. Св. Кирил и Методий, родом от гр. Солун, които дадоха славяно-българската писменост и книжовност.

Гимназиален хор на честването на празника на българската книжовност и Светите братя Кирил и Методий, София 24 май 1939 година

Паметта на Св. Равноапостоли се уважава и тачи от всички славяни, само че не се чества от никоя славянска нация, като празник на просветата. Единствени ние 6ългарите, като най-късно освободени от непознато черковно и културно иго, след основаване на Екзархията в Цариград и освобождението на България, в 1885 година на 11-ий май, дадохме израз на своите усеща към паметта на Св. Равноапостоли, а ние македонците частно, останали под политическо иго, ползувайки се от черковни и учебни права, на празненството се отдадохме с всичката плам на изстрадалата ни душа и от празника на Св. Равноапостоли създадохме втори Великден, чакайки и политическото ни възкресение - освобождението на Македония.

В България едвам в последно време, откакто изгубихме войните от 1912 - 1918 година, на празника се даде чисто народен темперамент, до момента в който по-рано се е чествал единствено по формален ред като черковно учебен празник, а народът е взимал присъединяване в празненството дотолкоз доколкото локалните фактори в разните места са схващали неговото културно значение и, съгласно това, са му придавали чисто възпитателно значение за младежта. 

В Македония обаче, тоя празник от много време и до последните моменти на народен напредък, празникът е бил всеобщ и е бил честван навсякъде най-тържествено като национална демонстрация на единодушие и единодушие в националните желания и стремежи за политическа независимост. Даже неуспехът на Илинденското въстание през 1903 година не пречупи духа на народа и празникът резервира своя народен темперамент даже и по-късно през новия подтиснически режим на сърби и гърци, в първите години след Ньойския контракт.

И в този момент дори, въпреки сърбите да оповестиха Св. Равноапостоли за прави сърби, а празника - за черковен празник, македонецът, неможейки очевидно да даде своя изблик на екстаз и национално схващане, както в миналото, задоволява се потайно да предава на подрастващото потомство, посредством разкази и мемоари, смисъла на този ден за Македония, и по тоя метод държи будно националното схващане и дух на народа, притискан по всякакъв начин от деспотическия противников режим.

Само с това схващане и дух на българина в Македония може да се обяснят идейните подвизи на плеядата национални труженици и през днешния ден, 15 години след новото заробване на Македония. Като илюстрация на това, дано опиша незадълбочено по какъв начин се празнуваше в миналото Св. Кирил и Методий, в всякакви места в Македония.

Град Прилеп, началото на ХХ век

През образователната 1884/85 година бях възпитаник в отделенията на главното ни учебно заведение в град Прилеп, което се обитаваше в солидното каменно, двуетажно здание, издигнато в огромния черковен двор, североизточно от черквата " Успение на Св. Богородица ". Издръжката на учебните заведения ставаше от приходите на черквата, единствена в целия град.

Във Варошката махала по-късно се откри параклис и главно учебно заведение при него, а в разните по-отдалечени махали имаше частни учебни заведения и забавачници, ръководени от остарели даскали по взаимната метода. Черковната ни община, благоустроена от ранни години на възраждането ни, беше насочила всичкото си внимание за издръжката и благолепието на храма и издръжката на учебните заведения в града.

Майстори от еснафско съдружие от Прилеп на посещаване в манастира Трескавец - “Успение на Света Богородица ”, 1910 година

През първите дни на м. май 1885 година от амвона на черквата дяконът прочете посланието на Светата Екзархия до православните ѝ подведомствени общини, с което се възвестяваше, че 11 май ще бъде светителски празник и в него ден ще се празнува паметта на Св. Равноапостоли, двамата братя Св. Св. Кирила и Методия, славянски първоучители, които са дали на славянството писмеността и са превели Евангелието и черковните книги, по които се служи и чете черковната работа в православните черкви.

Поради това, на 11 май т.г. (1885 г.), по случай хиляда годишнината от гибелта на по-стария от братята, Св. Методий (Св. Кирил починал по-рано), ще се отпразнува за пръв път тоя празник, най-тържествено, като празник на първите просветители и първоучители във всички български черкви с присъединяване на целия български народ и учащата се юноша. Всичките богомолци в храма с страхопочитание изслушаха това архипастирско обръщение и, след прочитането му, по лицата им се изписа наслада за това признание.

А след отпуск на църква, като по даден знак, целият народ се насочи пред учебната постройка, а представителите на еснафите, дружно с общинарите и учителския личен състав, се насочиха по високите стълби за общинската канцелария в горния етаж на учебното заведение, а част от народа - основно младежи - ги последваха и извършиха огромния салон на класното учебно заведение, в очакване да чуят първи решенията на българския синедрион за метода на предстоящето тържество.

Училището в град Крушево, Прилепско, началото на ХХ век

След недълги пояснения и разисквания в " Народното събрание ", разгласи се на чакащия народ, че празненството ще се уреди по стратегия, формирана от комисия, състояща се от членове на общината, учителите и представители на младежите от всички еснафи. Решенията на тая комисия ще бъдат съобщавани посредством учениците на родителите им и целия народ - всички да се готвят за тоя ден, който ще бъде втори Великден за българския народ.

Народът се разотиде щастлив и през целия ден, пък и през всичкото време до самия празник, не слизаше от устата на остарели и млади името на Св. Св. Кирила и Методия. Тяхната биография беше заучена наизуст от всички грамотни и разказвана неведнъж от тях на необразованите старци, баби и деца - всички желаеха да узнаят за новия Великден.

Прилеп, часовниковата кула, 1943 година

В трескаво очакване на приготовленията за празника, последния понеделник преди него осъмнахме в учебното заведение и не можахме да си намерим класните стаи. Дъсчените загради били съборени в събота и неделята и насъбрани вкупом, а междинните 5-6 класни стаи, разградени, образуваха един необятен салон с три успоредни отделения, и в дъното на междинното, таман против основната врата, издигната огромна сцена. Чиновете не бяха вдигнати и учениците се прибрахме в класните си стаи, а след удрянето на звънеца се явиха и класните ни наставници, само че вместо да почнем уроците си, нещо което беше невероятно при тоя тип на салона, учителите направиха поръки, какво да вършим по приготовленията на празника.

През 3-4-те дни, които ни деляха от огромния празник, по напътствие на учителите, прибрахме обособените дъски от преградите, накамарени в салона, в зимниците и по тоя метод, след разчистване и измиване на подовете и белосване на стените, салонът стана ярък и чист като нов. А последните един-два дни, прибирайки се в учебното заведение на избраното заран и след обед време, никой възпитаник не идваше с учебници, а с букети от полски и култивиран цветя, за събирането на които взимаха присъединяване всички домашни на учениците, като се надпреварваха да наберат и стъкмят по-големи и по-кичести букети. От тия букети се правеха грамадни гирлянди и се окичваха вратите и прозорците на учебното заведение, тъй че на самия празник то беше потънало в гирлянди от зеленина, цветя и борови вейки.

Тържеството за Деня на славянските просветители в двора на Българското главно учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в Солун, 24 май 1942 година

От ранни зори до късно вечер редици възпитаници, пък и възрастни еснафи се точеха през полето към ливадите и планината да събират щърково цвете (нарцис), петопръст (иглика) и други полски и горски най-разнообразни цветя.

Местността " Бузаана " (ледница) на Селечката планина, над с. Селце, на пътя за Марихово, кънтеше по цели дни от песни и крясъци на празнично настроените възпитаници и жители. Ливадите на " Чачорица ", чак до далечните полски села, бяха огласявани от радостните крясъци и песни на същите, надпявайки се с пролетните посетители в нашия край - прелетните птици. Даже полските и горските пазачи, все турци, които в друго време не даваха " пиле да прехвръкне " през защитаваните от тях поля и гори, в този момент освен не забраняваха ходенето и тършуването из ливадите и посевите, само че и сами улесняваха " двукраките пчелици " да кацат от цвят на цвят и да откъсват най-хубавите от тях за огромния празник на " раята " - до такава степен беше станал към този момент известен тоя празник, че и турците се гласяха да вземат присъединяване в него, без да ги интересува смисъла му.

Най-после и предпоследният ден преди празника бе настъпил. Обкичването на учебното заведение, черквата и просторния двор е привършено, събрани са от къщите на околните махали столове, пейки и мека мебел, подредени са в редици в салона и двора, с цел да има къде да насадят канените публични представители на властта, първите бегове, аги, представителите на еснафите, а народът, масата се смята поканена още от първия ден, когато се възвести празникът - нали оттогава тя изживя времето в трескави мерки за най-бляскавото посрещане и отпразнуване новия Великден.

Ученици от IV-то поделение минават през Орлов мост на деня на българската книжовност, София, 24 май, 40-те години на ХХ век

В навечерието на празника целият град, всички къщи, улици, площади и кръстопътища са, по обичая, пометени, почистени, поляти с вода, с цел да се освежи жешкия майски въздух и да се не подвигат прахове на другия ден, когато мало и огромно, в непрекъсната върволяк ще се проточи към черквата и учебното заведение, а оттова в стройни редици отвън града за дотъкмяване на тържествата, по-близо до природата, измежду божиите блага на майката-земя, която ни е родила, откърмила и която ни принадлежи - нашата блага Родина - земният наш Рай.

Всички врати на къщите са потънали в зеленина и цветя, повече в сравнение с Гергьовден, който се счита за празник на пролетта, на новия живот още от предци и прародители и го честваме по традиция със зелени върбови вейки, забучени на порти и прозорци, а праговете постлани с " базе " (чимове), с цел да пристъпва всеки, влизайки у дома, върху зелена трева.

Ето и самият празник настава. Целият град осъмва при хубаво майско слънце, свикан от сладкозвучните отгласи на черковното клепало, под ударите на чукчетата на музикословеснейшия Ицо Клисаро, прочут в черковната ни история със своите фини напеви посредством безжизненото дървено клепало, гласът на което отеква в ранно утро на Селечка планина, Бабуна планина и Плетварския проход.

Целият град е на крайник, мало и огромно пременено, стъкмено в най-новите си великденски облекла, е на път за Божия храм и учебното заведение, които от рано още не могат да приютят празнуващия народ. Черковната работа се прави от цялото духовенство, облечено в най-велелепни одеяния.

Празникът на светите братя Кирил и Методий в гр. Сяр (Серес), 1905 година

За финален път дяконът възвестява от амвона реда на празненството и приканва поданството към благочиние и ред, с цел да се изтъкне пред свои и непознати величието на празненството и неговото историческо значение за българския народ и градудящите генерации на веки веков.

Специалните тропари и песнопеяния не слизаха от устата на по-старите. Даде се отпуск на църква от архиерея и цялото голям брой, предшествувано от хоругвите на черквата и иконата на Светите Равноапостоли, носена от духовенството, потегли за учебното заведение, салонът на което беше цялостен към този момент от поканените посетители, които на крайници посрещнаха литието. От естрадата свещенството възвести многолетствие за султана, хорът от възпитаници и жители изпя султанския марш (Нашри нур) и хвалебствената ария за случая, " И след тисяща години ", - " Папите Ви люто кълнат, че сте еретици ". Черковното песнопение е свършено и измежду несмлъкващи притаени радостни възгласи, шефът на учебното заведение с висок глас произнесе слово за празника, разказа живота на светите братя, след което хорът изпя учебни песни, пригласян от целия народ, и се заредиха декламации от възпитаници, които вляха с плам и възторг своето възприятие на горделивост и великолепие пред облиците на Светите Равноапостоли, основатели на славянобългарската писменост и книга.

След осъществяване на цялата стратегия, гостите бяха почерпени с локум и шербет. С хиляди похвали, израз на доволство от видяното и чутото, каймакаминът, дружно с съпътстващите го турци, си взеха довиждане с учителите, първенците и свещенството и бяха тържествено изпратени до двора на учебното заведение, където младежи и възпитаници бяха завъртели кръшно хоро, под звуците на чалгията, а настрана други - при гайда.

Тодор Станков (1875-1938), роден в гр. Прилеп; литератор, преподавател, деятел на ВМОРО

В кръшни хора народът прекара в двора на учебното заведение до обяд. А след обяд целият град се стече отново в учебния двор, откъдето в стройни редици възпитаници и народ се насочиха през " чаира " за " Гюмушица ", където под хладните сенки прекара до вечерта в песни и хора́ и всевъзможни радостния и игри. Околните лозя и ниви бяха приютили доста турски фамилии, които отдолу под черните яшмаци следяха деликатно игрите и веселието на " раята " - любознанието беше обхванало и ханъмите да видят тоя огромен празник на българите.

Така славно се отпразнува в град Прилеп първият ден на светите братя Кирил и Методий, по случай 1000-годишнината от гибелта на Св. Методий (885-1885 г.). Ежегодно на 11 май ст. ст., все така тържествено и при присъединяване на целия народ е ставало това тържество, по тази причина и празникът доби чисто национален темперамент - стана народен български празник. Постепенно, с развиването на образователното дело и в селата, с похвалната активност на учителството, празнуването на Св. Св. Кирил и Методий ставаше по същия метод и във всички огромни села, където имаше черкви и учебни заведения, до 1918 година

Учител произнася празнична тирада пред учениците от село Манастирище, Оряховско. 24 май 1942 година
 

Празнуването на Св. Св. Кирил и Методий в Битоля

Празнуването на Св. Св. Кирил и Методий в Македония почна във всички градове и по-големи села още от хилядагодишнината (1885 г.), а съгласно значимостта на духовния център на българската култура, там където нямаше още учебно заведение, празнуването ставаше пунктово, с център нахийски град или мудюрлук, като учениците от близките села идваха там за празника, а в доста села се учредиха на същия ден сборове (събори), които привличаха българския селяндур от десетки километри и от всички планински села, отдалечени от значимите центрове и съобщителните артерии. Така да вземем за пример в Прилеп се стичаха селяните и учениците от подгорието на Селечка планина и Бабуна, а в Битоля от перистерските села; мориховските села - в с. Дуйне и Полчища.

Тържеството за Деня на славянските просветители в двора на Българското главно учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в Солун, 24 май 1942 година

През 1888/89 образователна година приключих IIIпрогимназиален клас в родния си град и на следната образователна година постъпих в IV клас в град Битоля като ученик на българския интернат, изискан от Екзархията с дребна годишна дотация, а учениците плащахме, съгласно имотното положение на родителите ни, от 3-5 до 12 лири годишна такса, против която, с изключение на квартира, храна и прочие, получавахме обуща и формено облекло - еднообразно както за бедните възпитаници, одобрявани без каквато и да е такса, по този начин и за богатите такива, които плащаха пансионска такса. За учебното заведение не плащахме никаква такса, а учебници и пособия си набавяхме сами. Само бедните възпитаници се ползуваха и от безвъзмездни такива.

Българският дух в Битоля беше доста жизнен и нараснал, защото със основаването на прогимназията, с помощта на прииждането на доста възпитаници и от най-отдалечените околии на югозападна и югоизточна Македония, техните родители, идвайки в града, внасяха раздвижване.

Град Битоля, началото на ХХ век

Така че, регионът на битолската тогавашна прогимназия се простираше до Черни Дрин на запад и на север до Бабуна, и Паяк - североизток, а на юг и югоизток - до Кожух и Галичица планина. И така, в битолската прогимназия се срещахме костурчани, леринчани, охридчани, стружани, дебърчани, кичевчани, прилепчани, мириховци и битолчани. Различните национални носии тука се сливаха и ние всички ставахме " чернодрешковци " и " червенокапци " - от пансионската възчерна униформа с червени кантове и алени фесове.

Поради това, всяко излизане на пансионерите в строй из града привличаше маса любопитни българи, турци и от други народности битолчани - едни да се порадват на националната горделивост, българският интернат, други - да злорадстват и клеветят, а трети - просто да вършат сеир. Българският интернат, след основаване на Екзархията, беше пръв подобен в Битоля. После, и много по-късно, откриха пансиони и другите народности, а сръбската агитация - едвам към 1904 година

Битоля, постройките на Българска национална банка и гимназията, 40-те години на ХХ век

Всяка неделя и на празничните дни бяхме водени под строй в църква, а след обяд - на разходка, през многолюдните улици към Деве-хани, Кисела вода, Кръстофор, Мала чешма, Св. Неделя и прочие Нашите разходки мълчешком бяха съпровождани от групи младежи и цели фамилии и добиваха темперамент на български събори и се завършваха късно привечер със смесени кръшни хора́ под звуците на гайда, дудук, хармоника, чалгия или зурни и тъпани. И всичко това ставаше все инцидентно, все неподготвено, по тази причина пък излизаше постоянно сърдечно и радушно и всеки се връщаше вкъщи си с душевна приятност и високо повдигнато национално схващане. Не липсваха обаче и особено устройвани национални тържества, добре проведени, само че и тогава центъра заемаха пансионерите. Така да вземем за пример празнуваше се 1 май ст. ст. като празник на пролетта. Тогава цялата българска Битоля с дамите и децата си беше отвън града по ливади или в гореизброените местности. Но най-тържествено се празнуваше празника на Равноапостолите или просто, както народът привикна да го назовава единствено " 11 май ".

Официалната част на празненството съвсем на всички места беше все една и съща. Тържествена работа в катедралата, при присъединяване на целия народ и учащата се юноша. Разкошна декорация на черкви, учебни заведения, интернат и частни домове с цветя и зеленина.

Честване на деня на Св. св. Кирил и Методий, 20-те години на ХХ век

След отпуска на църква в пространния двор на пансиона в Битоля - молебен от цялото духовенство и поданство, при присъединяване на публично поканени представители на управляващите, представители на друговерните черкви и учебни управляващи и войсковите елементи. Музики, гайди огласят тържеството, а по-късно управляват националното забавление през целия ден. След молебена, хоровото изпяване на султанския химн, тропара и молебствието за празника, почват учебните и национални песни, изпявани и повтаряни постоянно в един глас от възпитаници и народ.

След елементарното алатурка почерпване на формалните посетители и поданството с локум, шекерчета и шербет, формалната част на тържеството се счита за свършена, откакто се приключат речите, декламациите и прочие и почват националните хора́, които свършват късно към обяд. Обядът, овреме подготвен в региона на " Кисела вода ", чака пансионерите, а за поданството, по предварителна спогодба на черковните и учебните настоятелства с поданството (чрез еснафите), се пекат агнета и е приготвено кисело мляко. Слагат се на зелената трева дълги софри и обядът почва общо, при огромно забавление. " Киселата вода ", едничкото естествено пиво, замества шампанското при наздравиците, само че не липсват и бира и вино, доставени частно от искащите обособени компании.

Честване на 24 май през 30-те години на ХХ век

Обядът се свършва при най-непринудено забавление и смях и се почват разните игри. Едни играят под звуците на турската чалгия: елбасанчето, арнаутското, а други на гайда: прекуридското, ситното и прочие На всякакви страни на групи се надскачат, надрипват, прескачат или играят на криеници, на " мижи-татарака " или " дълга магарица " ; трети надвишават камък и прочие, а четвърти се надпяват на старинни национални песни, съпровождани от гайда или дудук. Представят се подиуми из националния обичай при радостни и скръбни случаи; правят се всякакви традиции: коледарски, великденски, духовденски и светиниколски - смях и забавление огласят цялата местност, единствено българската тирада и ария се слуша и природата и камъните чувствуват, че български национален празник се чества.

Из ден в ден, въздействието на тия празненства, прииждането на нови възпитаници и техните родители в гр. Битоля издигнаха българското въздействие и българската търговия да степен, че до наскоро замрялата българщина, която до скоро " се срамуваше да се прояви, а българите се срамиха да се назовават българи ", както основателно жигосва в своята славянобългарска история отец Паисий целия български народ под гнета на фенерската гръцка патриаршия, а Битоля стана нравствен център в югозападна Македония и незабавно се преобрази, и единствено 10-15 години по-късно стана и средище на революционното придвижване - Пелистер и Бигла приютиха борците от Илинден на 1903 година

Празнуването в Щип

През образователната 1895/96 година бях общински преподавател в град Щип. Директор на националните учебни заведения в града беше Гоце Делчев с 8 души училищен личен състав, множеството щипяни. А в Ново село, което се счита за неразделна част от града, имаше обособени учебни заведения - главно и класно (два класа), а щипската прогимназия имаше 3 класа.

Отпразнуването на празника на Св. Св. Кирил и Методий тая година, както и по-първата, при директорството на Делииванов и учителствуването на Д. Груев и Г. Делчев, стано по най-тържествен метод. Официалното тържество стана при конюнктура и ред, както описаните в другите градове.

Неофициалното тържество стана след обяд, вън от града, в региона на лозята при " Новакова чешма ", всеобщо посетено от цялото поданство, при огромна радушност и необезпокоявано от безстопанствен непознат взор. Околията също беше показана посредством свои делегати в празненството, на което не липсваха и прояви от бунтарско естество посредством пушечни гърмежи, песни и хора́ при несметно македонско най-хубаво домородно винце.

Слава и великолепие на радетелите за българското слово и писменост.

Нека запазим спомените за славните времена и с тях ободрим идните генерации за величието на българския жанр!

Тодор Станков,
" Празнуването деня на Св. Св. Кирил и Методий в турско време в Македония. Спомени и преживелици ", 1932 година

Инфо: impressio.dir.bg