Американският ултиматум: една добра и една лоша новина
Както постоянно се случва - има една добра и една неприятна вест. Първо положителната: решението на Белия дом да не се отхвърля от атомното съглашение с Иран беше единствено гръмък вик със скромни последици за международната общественост и за Техеран. Поне към този момент. И това е добре, тъй като въпросното съглашение съставлява един от най-големите триумфи на дипломацията през последните години. С него интернационалната общественост сподели, че и най-сериозните спорове могат да бъдат решени с дипломатически умения. Всички видяха, че „ оръжията на дипломацията “ са доста по-добри, по-хуманни, а в последна сметка и по-евтини от „ дипломацията на оръжията “. И това е добра поука за преодоляването и на други спорове в света - да вземем за пример на разногласието със Северна Корея.
Дилемата на Тръмп
Решението на Белия дом да не приключва незабавно съглашението с Иран на процедура значи, че глобите против Техеран ще останат анулирани за най-малко още 120 дни.
През октомври американският президент говореше нещо друго. Той твърдеше, че Иран не се придържа към договореностите – а точно това беше наложителното изискване, с цел да остане в действие атомното съглашение. Тогава Тръмп разгласи, че ще остави Конгресът да вземе решението по въпроса, а той пък на собствен ред върна топката в ръцете на Белия дом.
На Тръмп тогава му останаха две благоприятни условия - или да възобнови глобите, или да резервира анулацията им. Той избра второто, тъй като другият вид би означавал завършек на нуклеарното съглашение. Знае се, че без Съединени американски щати съглашението няма никаква стойност. Това е добре известно и на европейците. Формулата „ пет плюс едно “ /петте непрекъснати членки на Съвета за сигурност плюс Германия/ един път към този момент сподели своята успеваемост. Но формулата „ шест минус едно “, която би се получила, в случай че Съединени американски щати излязат от играта, безспорно би била обречена на неуспех.
Посланието на Европейски Съюз
Точно заради тази причина френският президент Еманюел Макрон се застъпи за продължение на съглашението. Върховната представителка на Европейски Съюз по въпросите на външната политика Федерика Могерини изрично съобщи в наличието на външните министри на Германия, Франция и Англия, че нуклеарното съглашение с Иран не предстои на предоговаряне. В последна сметка става дума за запазването на един триумф, реализиран след дългогодишни договаряния. Всичко това внезапно се оказа застрашено от вероятно възобновяване на американските наказания против Иран, което би унищожило този дипломатически триумф.
А ето и неприятната вест: Доналд Тръмп единствено отсрочи решението, от което всички се притесняват. Но то не е дефинитивно анулирано, тъй че безкрайната авантюра към Иран може да има и продължение. Доналд Тръмп сложи и ултиматум: Американският Конгрес и европейските сътрудници разполагали с общо 120 дни, с цел да отстранят „ сериозните “ неточности в съглашението. Според Тръмп, всичко би трябвало да бъде още веднъж договаряно. Той упорства да бъдат разширени инспекциите над иранските нуклеарни уреди, а някои ограничения за надзор, които бяха контрактувани като краткотрайни, да станат непрекъснати. Белият дом заплашва да приключи незабавно съглашението, в случай че не бъдат изпълнени упоменатите претенции в посочения от Тръмп период.
Какво да се прави?
Сегашната обстановка на неустановеност ще се отрази и на икономическото съдействие с Иран. Планираните непознати вложения в петролната и газова промишленост на страната няма да бъдат осъществени. Това ще заплаши очертаващия се нерешителен стопански напредък на Иран. А сходно развиване ще изложи на сериозен напън умерените политически сили в страната, към които спада и президентът Хасан Рохани.
През последните седмици се видя ясно, че хората в Иран не са удовлетворени от живота си и от дейностите на държавното управление. Управниците в Иран може и би трябвало да бъдат подлагани на напън поради това, че брутално погазват човешките права. Международната общественост е длъжна да предприеме ограничения и против иранската ракетна стратегия, както и да се опита да ограничи възходящото въздействие на страната в района. Ядреното съглашение с Иран обаче не трябва да се пипа, тъй като точно то не разрешава на страната да стане същинска нуклеарна мощ. Колкото и съществени да са минусите на сегашен Иран, те при всички положения са за предпочитане пред вероятността за един режим, който създава атомно оръжие.
Дилемата на Тръмп
Решението на Белия дом да не приключва незабавно съглашението с Иран на процедура значи, че глобите против Техеран ще останат анулирани за най-малко още 120 дни.
През октомври американският президент говореше нещо друго. Той твърдеше, че Иран не се придържа към договореностите – а точно това беше наложителното изискване, с цел да остане в действие атомното съглашение. Тогава Тръмп разгласи, че ще остави Конгресът да вземе решението по въпроса, а той пък на собствен ред върна топката в ръцете на Белия дом.
На Тръмп тогава му останаха две благоприятни условия - или да възобнови глобите, или да резервира анулацията им. Той избра второто, тъй като другият вид би означавал завършек на нуклеарното съглашение. Знае се, че без Съединени американски щати съглашението няма никаква стойност. Това е добре известно и на европейците. Формулата „ пет плюс едно “ /петте непрекъснати членки на Съвета за сигурност плюс Германия/ един път към този момент сподели своята успеваемост. Но формулата „ шест минус едно “, която би се получила, в случай че Съединени американски щати излязат от играта, безспорно би била обречена на неуспех.
Посланието на Европейски Съюз
Точно заради тази причина френският президент Еманюел Макрон се застъпи за продължение на съглашението. Върховната представителка на Европейски Съюз по въпросите на външната политика Федерика Могерини изрично съобщи в наличието на външните министри на Германия, Франция и Англия, че нуклеарното съглашение с Иран не предстои на предоговаряне. В последна сметка става дума за запазването на един триумф, реализиран след дългогодишни договаряния. Всичко това внезапно се оказа застрашено от вероятно възобновяване на американските наказания против Иран, което би унищожило този дипломатически триумф.
А ето и неприятната вест: Доналд Тръмп единствено отсрочи решението, от което всички се притесняват. Но то не е дефинитивно анулирано, тъй че безкрайната авантюра към Иран може да има и продължение. Доналд Тръмп сложи и ултиматум: Американският Конгрес и европейските сътрудници разполагали с общо 120 дни, с цел да отстранят „ сериозните “ неточности в съглашението. Според Тръмп, всичко би трябвало да бъде още веднъж договаряно. Той упорства да бъдат разширени инспекциите над иранските нуклеарни уреди, а някои ограничения за надзор, които бяха контрактувани като краткотрайни, да станат непрекъснати. Белият дом заплашва да приключи незабавно съглашението, в случай че не бъдат изпълнени упоменатите претенции в посочения от Тръмп период.
Какво да се прави?
Сегашната обстановка на неустановеност ще се отрази и на икономическото съдействие с Иран. Планираните непознати вложения в петролната и газова промишленост на страната няма да бъдат осъществени. Това ще заплаши очертаващия се нерешителен стопански напредък на Иран. А сходно развиване ще изложи на сериозен напън умерените политически сили в страната, към които спада и президентът Хасан Рохани.
През последните седмици се видя ясно, че хората в Иран не са удовлетворени от живота си и от дейностите на държавното управление. Управниците в Иран може и би трябвало да бъдат подлагани на напън поради това, че брутално погазват човешките права. Международната общественост е длъжна да предприеме ограничения и против иранската ракетна стратегия, както и да се опита да ограничи възходящото въздействие на страната в района. Ядреното съглашение с Иран обаче не трябва да се пипа, тъй като точно то не разрешава на страната да стане същинска нуклеарна мощ. Колкото и съществени да са минусите на сегашен Иран, те при всички положения са за предпочитане пред вероятността за един режим, който създава атомно оръжие.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ