Кои са правилните въпроси след смъртта в камиона в Есекс
Има няколко метода човек да се скрие в камион, в случай че не желае да бъде открит. Ако сте в добра физическа форма и задоволително мощен, можете да пролазите сред осите и шасито и да висите там, до момента в който ръцете ви устоят. Освен това можете да се опитате да се напъхате в дребната багажна секция между колелетата - тестване за издръжливост и опцията да се кривите. Или пък, в случай че съумеете, можете да отключите и да влезете в главния товарен резервоар, който може да е въздухопроницаем, само че може и да не е. Бихте създали всичко това, в случай че желаете да прекосите интернационална граница, която нямате позволение да преминавате.
Все по-често се случва - както стана и с 39-те души, открити мъртви в камион в Есекс, да не можем да пренебрегнем рисковете от този тип превоз. Срещал съм хора, които са пътували по всички разказани нагоре способи, всички те
са се хвърляли сляпо в незнайното
Джамал, млад мъж от Судан, прекарал известно време в Кале, се криел под камиони, за които си мислел, че пътуват към Англия и трябвало да скача на автомагистрали във Франция и Белгия, когато успеел да откри, че го карат в друга посока. Кюрд, съумял да стигне до Европа от Иран преди десетилетие, трябвало да гледа по какъв начин трафикантите, които му предложили безвредно прекачване, пребиват другите мигранти и се чудел по кое време ли и него ще го сполети същото. Зайнаб, иракчанка, се вмъкнала в хладилен камион във Франция дружно с трите си деца една нощ през есента на 2014 година Очаквала водачът да потегли през Ламанша. Вместо това той си останал на паркинга и изключил вентилацията. Полицията пристигнала таман когато хората към нея почнали да се задушават.
38-те възрастни и един младеж, чиито тела бяха открити в сряда, занапред би трябвало да бъдат разпознати и да се изяснят детайлности за пътуването им, въпреки на пръв взор да наподобява, че камионът е пристигнал от България. Трагедията напомни и други сходни - 58 мъже и дами бяха открити мъртви в камион в Дувър през 2000 година, 71 разлагащи се тела бяха изоставени в камион на автомагистрала в Австрия през 2015 година 35 мъже, дами и деца бяха открити, унищожени от хипотермия и остра дехидратация, през 2014 година на доковете на Тилбъри.
Първата ни реакция в тези случаи всекидневно е потрес и предпочитание да не позволяваме различен път да се случва нещо сходно. И първосигналният отговор е искане за повече надзор - повече ограничения и инфраструктура за сигурност по границите, по-строги санкции за хората, които се пробват да реализират и да провеждат тези пътувания. Но тези нещастия не се случват поради неналичието или слаб граничен надзор - те са цената му. Илюзията, която политиците бранят и ни постановат, е, че миграцията
може да се пуска и да се стопира като чешмата,
според от желанията на гласоподавателите или условията на стопанската система. Разбира се, че тя може да се контролира - страните могат да оферират тласъци за преселване, както могат да поставят бюрократични или физически бариери пред хората, с цел да лимитират напредването им. Но както е мъчително явно в последно време в толкоз доста елементи на света, постоянно ще има хора, които се усещат принудени да подхващат тези пътувания, даже и когато рисковете са смъртоносни. По-затегнатият надзор изтласква хората към по-опасни пътища и оставя живота им в ръцете на трафиканти, които са безразлични към сигурността им или пък напълно предумишлено ги експлоатират.
Ситуацията в Кале в последните две десетилетия е показателна. С разгорещяването на дебатите за референдума за Брекзит през 2016 година фрагментите с хората, струпани на френското пристанище, бяха употребявани като доказателство за хлабавия граничен надзор. Всъщност те бяха доказателство за противоположното - таман тъй като Англия направи толкоз мъчно прекосяването на Ламанша, хората започнаха да подхващат рискови плавания с лодки от френския бряг. Англия не претърпя бежанска рецесия по метода, по който тя засегна други елементи на Европа - през 2015 година, когато молбите за леговище растяха стремглаво в Европа като цяло, делът на молбите във Англия спадна. Ето за какво е извънредно значимо да не разрешаваме на шока и суматохата да ни карат да вземаме решения, които ще усложнят така и така сложния живот на хора, които бихме желали да защитим.
Задават се значими въпроси за гибелта на хората, открити в Есекс - кой е виновен, по какъв начин да предотвратим сходни случаи в бъдеще? Полицията в Есекс проверява убийства и арестува водача на камиона. Националната престъпна работа разгласи, че работи по идентифицирането на проведени незаконни групи, които биха могли да са свързани със случая. Но има и куп други въпроси, които би трябвало да зададем. Първият е
за какво изобщо човек би поискал да пътува по този метод
- какво кара тези хора да напущат домовете си и за какво не желаят да спрат на никое място другаде? Ако измежду починалите има бежанци, за какво не са имали опция да намерят правата си другаде в Европа? Дали измежду жертвите има хора, които са имали право да бъдат във Англия, само че не са съумели да стигнат до нея по легален път, тъй като английското държавно управление си е затваряло очите и се бави, както прави със стотици деца, които са без родителите си в лагери из Европа?
Ако не са бежанци, какво ги е стимулирало да пътуват по този метод в търсене на работа? Мащабно изследване на Програмата за развиване на Организация на обединените нации демонстрира какъв брой комплицирани могат да бъдат отговорите - при интервюирани съвсем 2000 души от Африка, пристигнали в Европа да търсят работа по най-смъртоносните направления в света, над 90% отговарят, че биха го създали още веднъж. Повечето от тях не са избягали от дълбока беднотия, а от неравноправие и неправда, желали са повече от живота.
Като задаваме тези въпроси, признаваме, че хората, които страдат на границите ни, не са просто пасивни жертви, а персони, които вземат решения и се пробват да вземат живота си в ръце. Само по този начин ще спрем да се отнасяме към тази тематика като към проблем, който бихме желали да пренебрегнем или забравим, и ще стартираме да приказваме за това по какъв начин да реорганизираме системата към потребностите на хората.
Все по-често се случва - както стана и с 39-те души, открити мъртви в камион в Есекс, да не можем да пренебрегнем рисковете от този тип превоз. Срещал съм хора, които са пътували по всички разказани нагоре способи, всички те
са се хвърляли сляпо в незнайното
Джамал, млад мъж от Судан, прекарал известно време в Кале, се криел под камиони, за които си мислел, че пътуват към Англия и трябвало да скача на автомагистрали във Франция и Белгия, когато успеел да откри, че го карат в друга посока. Кюрд, съумял да стигне до Европа от Иран преди десетилетие, трябвало да гледа по какъв начин трафикантите, които му предложили безвредно прекачване, пребиват другите мигранти и се чудел по кое време ли и него ще го сполети същото. Зайнаб, иракчанка, се вмъкнала в хладилен камион във Франция дружно с трите си деца една нощ през есента на 2014 година Очаквала водачът да потегли през Ламанша. Вместо това той си останал на паркинга и изключил вентилацията. Полицията пристигнала таман когато хората към нея почнали да се задушават.
38-те възрастни и един младеж, чиито тела бяха открити в сряда, занапред би трябвало да бъдат разпознати и да се изяснят детайлности за пътуването им, въпреки на пръв взор да наподобява, че камионът е пристигнал от България. Трагедията напомни и други сходни - 58 мъже и дами бяха открити мъртви в камион в Дувър през 2000 година, 71 разлагащи се тела бяха изоставени в камион на автомагистрала в Австрия през 2015 година 35 мъже, дами и деца бяха открити, унищожени от хипотермия и остра дехидратация, през 2014 година на доковете на Тилбъри.
Първата ни реакция в тези случаи всекидневно е потрес и предпочитание да не позволяваме различен път да се случва нещо сходно. И първосигналният отговор е искане за повече надзор - повече ограничения и инфраструктура за сигурност по границите, по-строги санкции за хората, които се пробват да реализират и да провеждат тези пътувания. Но тези нещастия не се случват поради неналичието или слаб граничен надзор - те са цената му. Илюзията, която политиците бранят и ни постановат, е, че миграцията
може да се пуска и да се стопира като чешмата,
според от желанията на гласоподавателите или условията на стопанската система. Разбира се, че тя може да се контролира - страните могат да оферират тласъци за преселване, както могат да поставят бюрократични или физически бариери пред хората, с цел да лимитират напредването им. Но както е мъчително явно в последно време в толкоз доста елементи на света, постоянно ще има хора, които се усещат принудени да подхващат тези пътувания, даже и когато рисковете са смъртоносни. По-затегнатият надзор изтласква хората към по-опасни пътища и оставя живота им в ръцете на трафиканти, които са безразлични към сигурността им или пък напълно предумишлено ги експлоатират.
Ситуацията в Кале в последните две десетилетия е показателна. С разгорещяването на дебатите за референдума за Брекзит през 2016 година фрагментите с хората, струпани на френското пристанище, бяха употребявани като доказателство за хлабавия граничен надзор. Всъщност те бяха доказателство за противоположното - таман тъй като Англия направи толкоз мъчно прекосяването на Ламанша, хората започнаха да подхващат рискови плавания с лодки от френския бряг. Англия не претърпя бежанска рецесия по метода, по който тя засегна други елементи на Европа - през 2015 година, когато молбите за леговище растяха стремглаво в Европа като цяло, делът на молбите във Англия спадна. Ето за какво е извънредно значимо да не разрешаваме на шока и суматохата да ни карат да вземаме решения, които ще усложнят така и така сложния живот на хора, които бихме желали да защитим.
Задават се значими въпроси за гибелта на хората, открити в Есекс - кой е виновен, по какъв начин да предотвратим сходни случаи в бъдеще? Полицията в Есекс проверява убийства и арестува водача на камиона. Националната престъпна работа разгласи, че работи по идентифицирането на проведени незаконни групи, които биха могли да са свързани със случая. Но има и куп други въпроси, които би трябвало да зададем. Първият е
за какво изобщо човек би поискал да пътува по този метод
- какво кара тези хора да напущат домовете си и за какво не желаят да спрат на никое място другаде? Ако измежду починалите има бежанци, за какво не са имали опция да намерят правата си другаде в Европа? Дали измежду жертвите има хора, които са имали право да бъдат във Англия, само че не са съумели да стигнат до нея по легален път, тъй като английското държавно управление си е затваряло очите и се бави, както прави със стотици деца, които са без родителите си в лагери из Европа?
Ако не са бежанци, какво ги е стимулирало да пътуват по този метод в търсене на работа? Мащабно изследване на Програмата за развиване на Организация на обединените нации демонстрира какъв брой комплицирани могат да бъдат отговорите - при интервюирани съвсем 2000 души от Африка, пристигнали в Европа да търсят работа по най-смъртоносните направления в света, над 90% отговарят, че биха го създали още веднъж. Повечето от тях не са избягали от дълбока беднотия, а от неравноправие и неправда, желали са повече от живота.
Като задаваме тези въпроси, признаваме, че хората, които страдат на границите ни, не са просто пасивни жертви, а персони, които вземат решения и се пробват да вземат живота си в ръце. Само по този начин ще спрем да се отнасяме към тази тематика като към проблем, който бихме желали да пренебрегнем или забравим, и ще стартираме да приказваме за това по какъв начин да реорганизираме системата към потребностите на хората.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ