В криза трябва да се подпомагат пряко пострадалите и бизнесът
Г-н Велев, планът за Бюджет 2021 провокира остри мнения - по-деликатните го назовават избирателен, по-директните декларират, че е вманиачен, манипулативен и даже корумпиран. Изниква визията за залагане на минно поле и остава усещането, че властта се готви да лекува коронавирус с валидол. Как четете вие концепциите на ръководещите?
Като работодателска организация ние не подкрепихме плана за Бюджет 2021 - както за страната, по този начин и за държавното публично обезпечаване. Имаше остарели аргументи за това, само че към тях се прибавиха и нови. Ако приказваме за държавното публично обезпечаване, хроничните недостатъци са ясни: административното установяване на минимална работна заплата, съществуването на минимални осигурителни приходи, каквито има само в нашата страна, административния клас за прослужено време, неналичието на промени в здравната и трудовата експертиза и на ограничения за ограничение на злоупотребите с ТЕЛК, както и най-дългото майчинство в Европейски Съюз. По тези аргументи АИКБ всяка година не поддържа плановете за държавен бюджет и публично обезпечаване. Към всичко това има нови добавки. В бюджета за публично обезпечаване такива са доближаването на границата сред минимална и медианна пенсия – това на процедура изравнява пенсиите на хора с друг застрахователен принос и тези, които по разнообразни аргументи са работили по-малко, ще получат почти същото обезпечаване като тези, които са били със междинни приходи, висше обучение, добра подготовка. Освен че е незаслужено, това кара бъдещите пенсионери да се ориентират към сивия бранш – осигуровка на най-малък приход и пари в пликчета.
Това не е ли левичарски популизъм от едно държавно управление, което се популяризира като дясно?
Даже не знам по какъв начин да го дефинира. Че е популизъм, популизъм е. И сигурно минира всички наши старания за изсветляване на стопанската система. А сивият бранш става по-конкурентноспособен и черпи преимущества пред изрядните към фиска. Раздаването по 50 лева на калпак на пенсионерите също е в графата популизъм – то опонира както на правилата за обществено подкрепяне за най-нуждаещите се, по този начин и на правилата на пенсионната система.
Да, само че с това се преследва броя от над милион гласоподаватели.
При предходната рецесия от 2008 година, тъкмо в пика й, кабинетът на Станишев усили пенсиите. Тогава това деяние беше подложено на критика от ГЕРБ като предизборно.
Почти всичко, което ГЕРБ подлагаше на критика преди 10 година, в този момент се претворява в каузи.
След последната актуализация на бюджета за настоящата година са заложени 5,2 милиарда недостиг, а за идната се възнамеряват 4,9 милиарда За две години ще се осъществя недостиг от над 10 милиарда т. е. ще бъдат изхарчени вповече, в сравнение с са извоювани.
Със заемите ли ще бъде покрита тази цифра?
Няма от кое място другаде.
Значи се задава дългова серпантина?
Има подобен риск. Повечето от тези разноски, в това число нездравословно изхарчените средства за въоръжаване, са ненужни в изискванията на рецесия. Тези разноски не поддържат националната стопанска система за бързо излизане от рецесията, не усилват Брутният вътрешен продукт и не водят до трайно повишение на приходите. Заложените в проектобюджета разходи не са ориентирани към растеж на стопанската система.
И ще се наложи взимането на нови заеми.
Това събитие в последните години не се ли назовава „ гърцизация “?
Да, такава заплаха съществува. Отчитаме, че към този момент България е измежду страните с най-нисък дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, само че влизането в дългова серпантина бързо може да ликвидира това преимущество и да тръгнем към гръцкия сюжет. В рецесия би трябвало да се подкрепят директно потърпевшите от нея и тези, които ще ни издърпат от рецесията. Пострадалите от рецесията са в стопанската система, а не в бюджетната сфера. В бюджетния бранш заплатите са увеличени с 10% тази година и предстоят нови нараствания с 30%. А тези, които създават заплатите на администрацията, са със стагнирани приходи. Делът на разноските ни в бранш сигурност е най-високият в целия Европейски Съюз. Нито е вярно, нито е заслужено.
Още преди публикуването на проектобюджета за 2021 година АИКБ излезе с доста остра декларация по отношение на настоящите дейности на държавното управление. Вие дадохте сигнал в задатък .
Декларацията беше против намесата на партийната политика в бизнеса, против преследването на предприятия и работещите в тях по политически аргументи. Противопоставихме се против следения избор и опциите управленията на компании да насочват служащите в политическия им избор. По-важното, което казахме в тази декларация е, че ние - като стопанска система и страна можем доста повече от това, което действително вършим. Посочихме аргументите за незадоволителното ниво на вложенията у нас. В последните 10 година усреднено вложенията в България са към 21% от Брутният вътрешен продукт, а в предходните 10 година са били 31 на 100. Нещо повече, в последните няколко години те стагнираха на равнище към 17-18%. В страните от Централна Европа вложенията са от порядъка на 23-25%, а ние сме тези, които имаме да догонваме. Трябва да проучваме за какво в България не се влага, откакто разполагаме с най- удобния данъчен режим. Явно бизнес средата не е добра.
По последна информация „ Майкрософт “ е избрал Гърция за създаване на гигантска база данни вид „ облак “ и инвестицията е 1 милиарда евро. Веднага по-късно стана ясно, че и „ Амазон “ ще направи сходна по тематика и размер инвестиция в Гърция. А българските IT експерти са с отлична известност, налозите са по-ниски, токът е по-евтин. Защо нас ни
няма на инвеститорската карта?
Специално за IT бранша изискванията у нас са положителни, секторът се развива сполучливо, налозите също са примамливи. Но правната неустановеност, неприятното законодателство, несигурността на собствеността въздействат доста мощно при взимането на капиталово решение .
В Гърция сигурно ще им вземат по-голям налог, само че също сигурно няма да им вземат собствеността. Има и друго. Ще ви поправя: в Гърция цената на тока за промишлеността е по-ниска, в сравнение с в България. България сега има най-високите цени на електрическа сила за промишлеността в целия Европейски Съюз. Ако погледнем относително, ние сме трети по безценен ток, след Полша и Гърция, само че в гръцката цена са включени някои спомагателни такси. Освен това Полша и Гърция нямат американски електроцентрали, нямат непрекъсната такса обвързване към обществото, която се дефинира от държавен регулатор и която се прибавя към борсовата цена. Така че излизаме преди всичко по цена на индустриалния ток. Това утежнява конкурентноспособността на българските предприятия. В медиите постоянно се разисква какъв бил размерът на директните задгранични вложения (ПЧИ). Но в реалност те са под 10% от общите вложения.
Куриозно е, че най-големият задграничен вложител у нас в действителност са българите, работещи зад граница, които изпращат пари на фамилиите си.
Има огромна разлика сред инвестиция на зелено и тези в покупка на съществуващо дружество. Това, че притежателят от българин се е сменил с чужденец не прави стопанската система ни по-голяма, предприятието си е същото. Важен индикатор са разноските за придобиване на дълготрайни материални активи по отношение на Брутният вътрешен продукт – това е индикаторът, по който Европейска комисия към този момент ще мери и тъкмо там ние сме зле. Дори да има висок размер на ПЧИ, в случай че този индикатор е невисок, действително няма вложения, а единствено покупка на бизнеси. Примерът ви с вложенията в „ облаци “ в Гърция е доста индикативен, че най-големите международни компании ни отбягват.
Поправете ме, в случай че бъркам, само че нито една от първите 1000 мултинационални компании (МНК) не е вложила у нас.
Да, и VW не ни избра, не вършим автомобил в България, за разлика от другите източноевропейски страни.
Като изключим ковид-кризата и събитията, свързани с нея, Европа в този момент приказва основно за зелена договорка, за безкарбонова енергетика, за цялостна цифровизация и изкуствен интелект. Ние обаче си държим на нашата „ въглищарска “ енергетика, в случай, че с очертаващите се към 30 милиарда евро от Европейски Съюз можем да реформираме и преобразим цялата си стопанска система. Как да си разбираем това наше придвижване в противоположната посока?
За да дойдат тези европейски пари, първо би трябвало да има планувана промяна, тъй като парите вървят по планове, които създават промени, те няма да се раздават случайно, пък ние да вършим каквото решим. В момента сме в очакване на първия подобен проект за възобновяване и резистентност – екип под управлението на вицепремиера Томислав Дончев работи по въпроса.
Но не сме видели този проект досега. Първите 6 милиарда евро могат да дойдат идната година, в случай че защитим подобен проект в околните месеци. Крайният период за представянето му е април 2021 година, само че колкото по-късно бъде показан, толкоз повече ще се отсрочат парите. Това е доста добра опция, друга от всичко, което е правено досега.
Такива благоприятни условия се появяват един път на доста години.
В живота на един човек може би един път. Става дума освен за възобновяване от ковидкризата, а за модернизиране на страната. Какво обаче се получава? Според решение на КЕВР над 400 млн. годишно се заплащат за въглеродни излъчвания, т. е. плащаме тези пари за това, което излиза през комина. За съпоставяне, заплатите в бранша са към 100 млн, даваме 3-4 пъти повече за правото тези ТЕЦ-ове да работят, настрана от това, което са произвели.
Сега по мярката 60:40 месечно вървят по 10 млн. лева, с цел да поддържаме личния състав на „ Марица Изток “, в случай, че той е два пъти по-голям от нужното. Даже и да отговори на
техническите условия за времето след 2025 година, което е невероятно, няма никаква причина да се заплаща тройно и четворно като цена на силата от тази централа, в случай, че могат да се създадат възобновими източници. И да се употребяват актуалните технологии, които вървят по посока на запазване на силата – казусът е, че нощем слънчевата сила няма по какъв начин да се употребява, а вятърът не идва по поръчка.
Нашият ПАВЕЦ, да вземем за пример, е самобитен батерия - когато има потребност от сила, водата се пуска, с цел да създава. Така или другояче сега цената на тока от фотоволтаиците е три-четири пъти по-ниска от тази, която плащаме на „ Мариците “ едноу две и три. Американските централи - едно и три имат дълготрайни контракти за изкупуване на силата на преференциални цени от порядъка на 200 лева за мегаватчас, а на държавната "Тец Марица Изток - 2 " - по заповед от държавното управление, се надплащат обилни суми. Очевидно е, че час по-скоро би трябвало да създадем проект за преход и подмяна на технологиите. Също по този начин да се свържем с електроенергийните мрежи, пазари и системи за предпазване на другите страни.
Управляващите обаче от години работят на инат на международните трендове и като предписание в оборот се пуска ориста на служащите в ТЕЦ-овете, като че ли те няма да могат да работят другаде при преструктуриране на енергетиката.
И продължаваме да обясняваме, че смяна с тецовете ще стане единствено през натрупа ни. А като цяло имаме дефицит на човешки запаси по демографски аргументи.
Това не е ли резултат от флирта на властта с профсъюзите?
Профсъюзите в тази ситуация имат доста реакционна роля. На централно ниво казусът сякаш се схваща, само че няма кураж и водачество да се изясни на отрасловите профсъюзи и на предприятията по места каква е истината и по какъв начин хората да се поведат в вярната посока. Така или другояче нещата ще се случат. Лошото е, че няма да се случат по най-хубавия метод – ще
пропуснем благоприятни условия, ще закъснеем в развиването си, ще платим неверни пари, с цел да се тровим по-дълго и повече.
Защо в средите на бизнеса, който би трябвало да е положен на рационална основа, има
толкоз доста несъгласия? Пример са различията сред работодателски организации
като вашата АИКБ и КРИБ. Каква е повода едни и същи обстоятелства да се интерпретират
противоположно?
В другите организации са показани разнообразни бизнеси. Бизнесите, които представляваме ние в голямата си част работят на международните пазари и не зависят от концесии, публични поръчки, монополно състояние. Те се конкурират на международните пазари и зависят от личните си умения и квалификацията на служащите си. Понякога има несъгласия сред дребния, междинния и едрия бизнеси, само че те са естествени и се преодоляват.
Някои типове бизнеси са наричани „ придворни бизнеси “. Създаването на привилегии не
изкривява ли пазара?
- Изкривяването на пазара, изключително в енергетиката, е доста показателно. Там най-големият състезател на борсата са предприятията към БЕХ. Няма вярно структурирано предложение, с цел да може промишлеността да получи сила на конкурентна цена. Компаниите, „ абонирани “ за публични поръчки също изкривяват средата - за тях е доста елементарно да са великодушни в обещанията си, тъй като имат непрекъснат „ абонамент “.
Същото важи и при разпределението на евросредствата. АИКБ постоянно излиза с антитръстови и антимонополни позиции. Голяма част от тях години наред остават без резултат. Напоследък се получи някакво развиване, изключително в пазара на горивата. Сега, като прибавим към борсовата цена на петролните артикули най-ниския данък и най-ниските индустриални разноски в Европейски Съюз, които са у нас, би следвало и цените да са най-ниски в общността.
Всички сигнали, които сме подавали преди това против картела в бранша оставаха без последствия, диференциацията на цените беше под 1% и купувахме петролни артикули на средноевропейски стойности.
Ако се върнем към тематиката „ Бюджет 2021 “ и икономическите практики на настоящето ръководство, припомня ли ви нещо за популярната фраза на Нерон „ След мен и потоп! “?
Не мога изрично да потвърдя, само че има детайли на такива практики. Например премахването на подоходния тест при обществените заплащания за помощи за деца е единствено за идната година – това са 390 млн., планувани единствено за 2021 година. В средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2022 и 2023 година няма такава сума. Догодина следва тежкото решение по какъв начин да се
продължи. Ще има напън от разнообразни кръгове. Синдикатите ще желаят това състояние да се резервира, а пари в бюджета след 2021 година не са планувани. И дефицитът би се нараснал доста. Има и други образци, като 50-те лв. до март за пенсионерите. А пари в поддръжка на стопанската система липсват!
Разговора води: Емил Янев
Като работодателска организация ние не подкрепихме плана за Бюджет 2021 - както за страната, по този начин и за държавното публично обезпечаване. Имаше остарели аргументи за това, само че към тях се прибавиха и нови. Ако приказваме за държавното публично обезпечаване, хроничните недостатъци са ясни: административното установяване на минимална работна заплата, съществуването на минимални осигурителни приходи, каквито има само в нашата страна, административния клас за прослужено време, неналичието на промени в здравната и трудовата експертиза и на ограничения за ограничение на злоупотребите с ТЕЛК, както и най-дългото майчинство в Европейски Съюз. По тези аргументи АИКБ всяка година не поддържа плановете за държавен бюджет и публично обезпечаване. Към всичко това има нови добавки. В бюджета за публично обезпечаване такива са доближаването на границата сред минимална и медианна пенсия – това на процедура изравнява пенсиите на хора с друг застрахователен принос и тези, които по разнообразни аргументи са работили по-малко, ще получат почти същото обезпечаване като тези, които са били със междинни приходи, висше обучение, добра подготовка. Освен че е незаслужено, това кара бъдещите пенсионери да се ориентират към сивия бранш – осигуровка на най-малък приход и пари в пликчета.
Това не е ли левичарски популизъм от едно държавно управление, което се популяризира като дясно?
Даже не знам по какъв начин да го дефинира. Че е популизъм, популизъм е. И сигурно минира всички наши старания за изсветляване на стопанската система. А сивият бранш става по-конкурентноспособен и черпи преимущества пред изрядните към фиска. Раздаването по 50 лева на калпак на пенсионерите също е в графата популизъм – то опонира както на правилата за обществено подкрепяне за най-нуждаещите се, по този начин и на правилата на пенсионната система.
Да, само че с това се преследва броя от над милион гласоподаватели.
При предходната рецесия от 2008 година, тъкмо в пика й, кабинетът на Станишев усили пенсиите. Тогава това деяние беше подложено на критика от ГЕРБ като предизборно.
Почти всичко, което ГЕРБ подлагаше на критика преди 10 година, в този момент се претворява в каузи.
След последната актуализация на бюджета за настоящата година са заложени 5,2 милиарда недостиг, а за идната се възнамеряват 4,9 милиарда За две години ще се осъществя недостиг от над 10 милиарда т. е. ще бъдат изхарчени вповече, в сравнение с са извоювани.
Със заемите ли ще бъде покрита тази цифра?
Няма от кое място другаде.
Значи се задава дългова серпантина?
Има подобен риск. Повечето от тези разноски, в това число нездравословно изхарчените средства за въоръжаване, са ненужни в изискванията на рецесия. Тези разноски не поддържат националната стопанска система за бързо излизане от рецесията, не усилват Брутният вътрешен продукт и не водят до трайно повишение на приходите. Заложените в проектобюджета разходи не са ориентирани към растеж на стопанската система.
И ще се наложи взимането на нови заеми.
Това събитие в последните години не се ли назовава „ гърцизация “?
Да, такава заплаха съществува. Отчитаме, че към този момент България е измежду страните с най-нисък дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, само че влизането в дългова серпантина бързо може да ликвидира това преимущество и да тръгнем към гръцкия сюжет. В рецесия би трябвало да се подкрепят директно потърпевшите от нея и тези, които ще ни издърпат от рецесията. Пострадалите от рецесията са в стопанската система, а не в бюджетната сфера. В бюджетния бранш заплатите са увеличени с 10% тази година и предстоят нови нараствания с 30%. А тези, които създават заплатите на администрацията, са със стагнирани приходи. Делът на разноските ни в бранш сигурност е най-високият в целия Европейски Съюз. Нито е вярно, нито е заслужено.
Още преди публикуването на проектобюджета за 2021 година АИКБ излезе с доста остра декларация по отношение на настоящите дейности на държавното управление. Вие дадохте сигнал в задатък .
Декларацията беше против намесата на партийната политика в бизнеса, против преследването на предприятия и работещите в тях по политически аргументи. Противопоставихме се против следения избор и опциите управленията на компании да насочват служащите в политическия им избор. По-важното, което казахме в тази декларация е, че ние - като стопанска система и страна можем доста повече от това, което действително вършим. Посочихме аргументите за незадоволителното ниво на вложенията у нас. В последните 10 година усреднено вложенията в България са към 21% от Брутният вътрешен продукт, а в предходните 10 година са били 31 на 100. Нещо повече, в последните няколко години те стагнираха на равнище към 17-18%. В страните от Централна Европа вложенията са от порядъка на 23-25%, а ние сме тези, които имаме да догонваме. Трябва да проучваме за какво в България не се влага, откакто разполагаме с най- удобния данъчен режим. Явно бизнес средата не е добра.
По последна информация „ Майкрософт “ е избрал Гърция за създаване на гигантска база данни вид „ облак “ и инвестицията е 1 милиарда евро. Веднага по-късно стана ясно, че и „ Амазон “ ще направи сходна по тематика и размер инвестиция в Гърция. А българските IT експерти са с отлична известност, налозите са по-ниски, токът е по-евтин. Защо нас ни
няма на инвеститорската карта?
Специално за IT бранша изискванията у нас са положителни, секторът се развива сполучливо, налозите също са примамливи. Но правната неустановеност, неприятното законодателство, несигурността на собствеността въздействат доста мощно при взимането на капиталово решение .
В Гърция сигурно ще им вземат по-голям налог, само че също сигурно няма да им вземат собствеността. Има и друго. Ще ви поправя: в Гърция цената на тока за промишлеността е по-ниска, в сравнение с в България. България сега има най-високите цени на електрическа сила за промишлеността в целия Европейски Съюз. Ако погледнем относително, ние сме трети по безценен ток, след Полша и Гърция, само че в гръцката цена са включени някои спомагателни такси. Освен това Полша и Гърция нямат американски електроцентрали, нямат непрекъсната такса обвързване към обществото, която се дефинира от държавен регулатор и която се прибавя към борсовата цена. Така че излизаме преди всичко по цена на индустриалния ток. Това утежнява конкурентноспособността на българските предприятия. В медиите постоянно се разисква какъв бил размерът на директните задгранични вложения (ПЧИ). Но в реалност те са под 10% от общите вложения.
Куриозно е, че най-големият задграничен вложител у нас в действителност са българите, работещи зад граница, които изпращат пари на фамилиите си.
Има огромна разлика сред инвестиция на зелено и тези в покупка на съществуващо дружество. Това, че притежателят от българин се е сменил с чужденец не прави стопанската система ни по-голяма, предприятието си е същото. Важен индикатор са разноските за придобиване на дълготрайни материални активи по отношение на Брутният вътрешен продукт – това е индикаторът, по който Европейска комисия към този момент ще мери и тъкмо там ние сме зле. Дори да има висок размер на ПЧИ, в случай че този индикатор е невисок, действително няма вложения, а единствено покупка на бизнеси. Примерът ви с вложенията в „ облаци “ в Гърция е доста индикативен, че най-големите международни компании ни отбягват.
Поправете ме, в случай че бъркам, само че нито една от първите 1000 мултинационални компании (МНК) не е вложила у нас.
Да, и VW не ни избра, не вършим автомобил в България, за разлика от другите източноевропейски страни.
Като изключим ковид-кризата и събитията, свързани с нея, Европа в този момент приказва основно за зелена договорка, за безкарбонова енергетика, за цялостна цифровизация и изкуствен интелект. Ние обаче си държим на нашата „ въглищарска “ енергетика, в случай, че с очертаващите се към 30 милиарда евро от Европейски Съюз можем да реформираме и преобразим цялата си стопанска система. Как да си разбираем това наше придвижване в противоположната посока?
За да дойдат тези европейски пари, първо би трябвало да има планувана промяна, тъй като парите вървят по планове, които създават промени, те няма да се раздават случайно, пък ние да вършим каквото решим. В момента сме в очакване на първия подобен проект за възобновяване и резистентност – екип под управлението на вицепремиера Томислав Дончев работи по въпроса.
Но не сме видели този проект досега. Първите 6 милиарда евро могат да дойдат идната година, в случай че защитим подобен проект в околните месеци. Крайният период за представянето му е април 2021 година, само че колкото по-късно бъде показан, толкоз повече ще се отсрочат парите. Това е доста добра опция, друга от всичко, което е правено досега.
Такива благоприятни условия се появяват един път на доста години.
В живота на един човек може би един път. Става дума освен за възобновяване от ковидкризата, а за модернизиране на страната. Какво обаче се получава? Според решение на КЕВР над 400 млн. годишно се заплащат за въглеродни излъчвания, т. е. плащаме тези пари за това, което излиза през комина. За съпоставяне, заплатите в бранша са към 100 млн, даваме 3-4 пъти повече за правото тези ТЕЦ-ове да работят, настрана от това, което са произвели.
Сега по мярката 60:40 месечно вървят по 10 млн. лева, с цел да поддържаме личния състав на „ Марица Изток “, в случай, че той е два пъти по-голям от нужното. Даже и да отговори на
техническите условия за времето след 2025 година, което е невероятно, няма никаква причина да се заплаща тройно и четворно като цена на силата от тази централа, в случай, че могат да се създадат възобновими източници. И да се употребяват актуалните технологии, които вървят по посока на запазване на силата – казусът е, че нощем слънчевата сила няма по какъв начин да се употребява, а вятърът не идва по поръчка.
Нашият ПАВЕЦ, да вземем за пример, е самобитен батерия - когато има потребност от сила, водата се пуска, с цел да създава. Така или другояче сега цената на тока от фотоволтаиците е три-четири пъти по-ниска от тази, която плащаме на „ Мариците “ едноу две и три. Американските централи - едно и три имат дълготрайни контракти за изкупуване на силата на преференциални цени от порядъка на 200 лева за мегаватчас, а на държавната "Тец Марица Изток - 2 " - по заповед от държавното управление, се надплащат обилни суми. Очевидно е, че час по-скоро би трябвало да създадем проект за преход и подмяна на технологиите. Също по този начин да се свържем с електроенергийните мрежи, пазари и системи за предпазване на другите страни.
Управляващите обаче от години работят на инат на международните трендове и като предписание в оборот се пуска ориста на служащите в ТЕЦ-овете, като че ли те няма да могат да работят другаде при преструктуриране на енергетиката.
И продължаваме да обясняваме, че смяна с тецовете ще стане единствено през натрупа ни. А като цяло имаме дефицит на човешки запаси по демографски аргументи.
Това не е ли резултат от флирта на властта с профсъюзите?
Профсъюзите в тази ситуация имат доста реакционна роля. На централно ниво казусът сякаш се схваща, само че няма кураж и водачество да се изясни на отрасловите профсъюзи и на предприятията по места каква е истината и по какъв начин хората да се поведат в вярната посока. Така или другояче нещата ще се случат. Лошото е, че няма да се случат по най-хубавия метод – ще
пропуснем благоприятни условия, ще закъснеем в развиването си, ще платим неверни пари, с цел да се тровим по-дълго и повече.
Защо в средите на бизнеса, който би трябвало да е положен на рационална основа, има
толкоз доста несъгласия? Пример са различията сред работодателски организации
като вашата АИКБ и КРИБ. Каква е повода едни и същи обстоятелства да се интерпретират
противоположно?
В другите организации са показани разнообразни бизнеси. Бизнесите, които представляваме ние в голямата си част работят на международните пазари и не зависят от концесии, публични поръчки, монополно състояние. Те се конкурират на международните пазари и зависят от личните си умения и квалификацията на служащите си. Понякога има несъгласия сред дребния, междинния и едрия бизнеси, само че те са естествени и се преодоляват.
Някои типове бизнеси са наричани „ придворни бизнеси “. Създаването на привилегии не
изкривява ли пазара?
- Изкривяването на пазара, изключително в енергетиката, е доста показателно. Там най-големият състезател на борсата са предприятията към БЕХ. Няма вярно структурирано предложение, с цел да може промишлеността да получи сила на конкурентна цена. Компаниите, „ абонирани “ за публични поръчки също изкривяват средата - за тях е доста елементарно да са великодушни в обещанията си, тъй като имат непрекъснат „ абонамент “.
Същото важи и при разпределението на евросредствата. АИКБ постоянно излиза с антитръстови и антимонополни позиции. Голяма част от тях години наред остават без резултат. Напоследък се получи някакво развиване, изключително в пазара на горивата. Сега, като прибавим към борсовата цена на петролните артикули най-ниския данък и най-ниските индустриални разноски в Европейски Съюз, които са у нас, би следвало и цените да са най-ниски в общността.
Всички сигнали, които сме подавали преди това против картела в бранша оставаха без последствия, диференциацията на цените беше под 1% и купувахме петролни артикули на средноевропейски стойности.
Ако се върнем към тематиката „ Бюджет 2021 “ и икономическите практики на настоящето ръководство, припомня ли ви нещо за популярната фраза на Нерон „ След мен и потоп! “?
Не мога изрично да потвърдя, само че има детайли на такива практики. Например премахването на подоходния тест при обществените заплащания за помощи за деца е единствено за идната година – това са 390 млн., планувани единствено за 2021 година. В средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2022 и 2023 година няма такава сума. Догодина следва тежкото решение по какъв начин да се
продължи. Ще има напън от разнообразни кръгове. Синдикатите ще желаят това състояние да се резервира, а пари в бюджета след 2021 година не са планувани. И дефицитът би се нараснал доста. Има и други образци, като 50-те лв. до март за пенсионерите. А пари в поддръжка на стопанската система липсват!
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ