Провалена държава: Наръчник за разрива в Русия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Разпадането на Руската федерация ще бъде третата фаза от краха на империята след разпадането на руския блок и на Съветския съюз при започване на 90-те години на предишния век. Тя ще възвести друго „ време на ужас “, интервал на политическа рецесия и безпорядък, които Московска Русия претърпява в края на 16-ти и началото на 17-ти век, а по-късно и по време на разпадането на царска Русия по време на Първата международна война. Но за разлика от 17-ти и 20-ти век, модерна Москва няма потенциал и геополитическа опция да възвърне Русия като континентална империя.
Руската федерация, която е правоприемник и на останалите владения на Москва, е провалена страна, на която ѝ липсва ненапълно построена национална еднаквост. Тя се оказа неспособна да се трансформира в национална страна, в страна на жителите или даже да се образува в ефикасна имперска страна. Многобройните дефекти на Русия се изострят в резултата на натрупването на фактори, каквито са зависимостите от доходи от износа, основан най-вече на естествени горива, свиваща се стопанска система с дребна вероятност за напредък или световна конкурентоспособност, и усилване на районното и етническо напрежение. Пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 година форсира процеса на раздробяване на страната, като не съумя да реализира декларираните цели на Кремъл и докара до обилни военни жертви и пагубни интернационалните стопански наказания.
Въпреки че в съветската Конституция от 1993 година страната е избрана като федерация, в реалност това е централизирана неоимперска структура, интегрирана въз основа на административни манифести, а не на доброволни съглашения. Изкуствено основаната страна се приближава към края на цикъла на един режим, в който политическото статукво става все по-несигурно и рисково. Дори след разпадането на Съветския съюз няколкото последвали паралелни рецесии не са били чак толкоз остри, в това число и във връзка с неспособността на държавното управление да обезпечи стабилно икономическо развиване, разрастващи се разлики сред Москва и федералните райони, задълбочаващо се съмнение към ръководството на Москва, лимитирана успеваемост на всеобщите репресии и задаващо се военно проваляне или неразбираема развръзка на спора в Украйна.
Усилващият се напън
Ако Русия желае да оцелее, тя би трябвало да се развие като същинска федерация. Но вместо да се стреми към децентрализация, с цел да отговори на стремежите на разнообразни етнически и районни ползи, съветското държавно управление е подхванало всеобщи ограничавания. Недоволството нараства поради едностранното назначение на районни шефове от Москва, присвояването на локални запаси, несъответстващия отговор на пандемията от COVID-19 и във връзка с други изключителни обстановки, както и поради възходящия брой на жертви във войната против Украйна, изключително измежду неруското население. Въпреки че режимът е захласнат от устрема да предотвратява или да потушава митинги, паралелните рецесии в няколко отдалечени района могат да се окажат по-силни от репресивния уред на Москва или от способността ѝ да упражнява надзор над публичните безредици посредством известни стопански облекчения.
Кремъл се опасява от всяко повтаряне на „ цветните революции “, които раздрусаха Украйна и Грузия, когато корумпираните властнически държавни управления бяха свалени, тъй като към този момент не можеха да предотвратят гражданските митинги против изборните измами. Масовите демонстрации в Беларус през лятото на 2020 година поради крещящо подправяне на вота опровергаха общоприетата мантра за пасивната беларуска общност, за която споделяха, че огледално сходство на необятно публикуваната визия за съветските жители. Въпреки че митингите в Беларус в последна сметка бяха потушени, първопричините за публичните безредици бяха преднамерено премълчани. Демонстрациите и офанзивите през януари 2022 година в Казахстан пред постройката, в която се обитава държавното управление, послужиха като още едно предизвестие за Москва, че кипящият публичен яд може да избухне ненадейно и да се популяризира бързо. Привидната непоклатимост не може да се приема за даденост, за нещо непрекъснато и събитие като повишение на цените или подправяне на избори може да отприщи публичните претенции за по-широка политическа смяна.
Руската федерация е изправена пред незабавен екзистенциален абсурд. И той ще става по-сериозно с наближаването на края на президентския мандат на Владимир Путин, без значение дали той ще бъде конституционно продължен посредством подправяне на изборите. Централизацията и репресиите без да има резистентен стопански напредък ще задействат публичната съпротива и ще генерират ужас, а либерализацията и децентрализацията в това време биха довели до разлюляване на страната. Без политически плурализъм, икономическа промяна и районна самостоятелност, федералната конструкция ще става все по-неуправляема. Но даже и да бъдат подхванати демократични промени, няколко района могат да се възползват от опцията да се отделят. В случай на систематични промени опциите за основаването на спорове могат да намалеят, само че в случай че промените бъдат блокирани за неопределен срок, тогава вероятностите за насилствени спорове доста се усилват.
Докато страната е подвластна на вътрешни разтърсвания, съществуващата федерална система ще се преглежда като нелегитимна за популацията от периферните райони. Тогава може да се осъществя набор от вътрешни сюжети, които ще тласнат страната към фрагментация, в това число усилване на битките за власт сред елитите, ескалиращи спорове сред Кремъл и районните държавни управления, фракционни битки в институциите на силоваците и раздробяване на централния надзор в няколко елементи на страната.
Структурата на властта в многонационалната федерация е по-крехка от тази на Съветския съюз заради това, че прекомерно доста се разчита и има вяра на личността на един водач и липсва предвидим и законен способ на последователност. Освен това Русия към този момент не има всеобхватния уред на комунистическата партия, който може да обезпечи релативно плавна промяна на управлението. Демократичният преход посредством транспарантни и почтени избори е анатема за ръководещата клика, защото би внесъл още повече неустановеност във връзка с бъдещето на Русия. Всъщност появяването на демократична система след рухването на Путин може да се окаже по-малко осъществима, в сравнение с беше през 90-те години. Очакванията за същинска народна власт в цялата страна са ниски, институциите са кухи, различните политически партии са слаби, а гражданското общество е смазано. Ще отнеме време за появяването на кохерентен политически хайлайф на общодържавно равнище, а сходен развой може да бъде подкопан и провален от автократични, националистически и популистки сили.
Много по-вероятна е вероятността да се задълбочават пукнатините в политическата конструкция, да нарастват провокациите пред йерархичната конструкция на властта, да отслабва контролът, упражняван от централната власт и задълбочават политическите разделения. Националните идентичности и етническите разделения могат да подхранват фракционизъм, само че сепаратистки настроения могат да се развият също и в границите на един и същи етнос, където разнообразни райони таят голямо неодобрение против централното държавно управление или считат, че откъсването от него би било стопански преференциално. Първоначалните провокации пред целостта на страната могат да бъдат спонтанни и единични, макар че не могат да бъдат изключени и силови сюжети. В резултат на това може да се стигне до цялостното обособяване на някои федерални единици и обединяването на други в нови федерални структури или конфедерации.
Движенията към обособяване на която и да е от 22-те етнически републики евентуално ще предизвикат претенции за самоопределяне измежду няколко района, в които болшинството от популацията са етнически руснаци. Те обаче доста ще отслабят центъра и ще понижат опцията да бъде непокътната автократичната страна.
Задействани безредици
Ключов мотор на разпадането на страната биха били военното проваляне или продължителната военна невъзможност, за която Кремъл е необятно упрекван в страната. Общественото единодушие и оцеляването на режима при ръководството на Путин от ден на ден се основава на нападателна външна политика, териториален ревизионизъм, родолюбив милитаризъм и антизападна агитация. Ако се стигне до цялостен крах или Русия се окаже в задънена улица в Украйна, в това число големи жертви, това ще провокира съществено опълчване на политиките на Путин, ще задвижи битките за власт и неговото премахване, ще подтиква националните протести против едно дискредитирано ръководство и ще освети изцяло насъбраните провали на страната. Царската империя се разпадна по време на война с имперска Германия през Първата международна война, а руската империя се разпадна вследствие на несполучливата война в Афганистан. Владислав Сурков, някогашен основен идеолог на Кремъл, може би ще се окаже прав, когато твърдеше в една публикация, оповестена през ноември 2021 година, че в случай че Русия не се ангажира с сполучлива имперска агресия, тогава тя ще изчезне като страна.
Руските водачи също се опасяват от спонтанни публични безредици, както се вижда от несъразмерните им реакции към мирните улични митинги и непрекъснатите опити за унищожаване на всички форми за образуване на опозицията. Властите са наясно, че изследванията на публичното мнение не са безспорен барометър на публичните настроения и настройки. В доста региони на страната те нормално са необичайност, отразяват отвращение на респондентите да разкрият същинските усеща и настроения, и могат да се трансформират непредсказуемо по време на ескалираща рецесия и в случаи, когато обществото усеща, че режимът е неустойчив. Освен това, защото резултатите от изборите се фалшифицират от държавни служители, действително не може да има точна преценка какви са политическите желания на обществото, което способства за основаването на безпокойствие във „ вертикала на властта “ по отношение на дълголетието на актуалната система. Това, което наподобява като незаинтересованост, равнодушие и даже безизходност измежду по-голямата част от популацията, може бързо да се трансформира в ненавист и експанзия към властта.
Разрастващият се разпад може да бъде подхранван от голям брой фактори и провокиран от знаково събитие или поредност от непрекъснати рецесии. Това може да има мощни стопански последствия, с необятен набор на публичен резонанс, като задълбочаваща се меланхолия, галопираща, необуздана инфлация, просрочване на заплащания и заплати, жилищни проблеми, заличаване на околната среда, съсипване на инфраструктурата, редуциране на обществените услуги и бързо растяща безработица. Уверенията на Кремъл, че икономическите спадове са единствено краткотрайни феномени, ще звучат все по-кухо, в случай че са продължителни и дълбоки. Дори обичайно проправителственото възрастно население и жителите на дребните градове и селските региони ще се усещат все по-изоставени и излъгани от Москва. Местните политически играчи ще обвинят федералното държавно управление в икономическа употреба и ще акцентират паразитизма и произвола на държавните бюрократи, които са в прорез с публичното богатство. Въпреки че митингите могат да бъдат спонтанни и в началото лимитирани по мащаб, те също по този начин могат да обединят в едно многочислени дребни акции, които ги свързва еднакъв проблем.
През последните две десетилетия режимът на Путин бе ангажиран с увещание на жителите, че няма жизнеспособна опция на съществуващата система. Независимо от това, връзката сред митингите и икономическите условия може да бъде взривоопасна, когато обществото претърпява непрекъснат крах, а не просто „ застой “, когато неравенствата сред богати и небогати стават все по-очевидни и когато неприятното ръководство и корупцията на управляващите станат неуправляеми. За да бъде предотвратен революционен сюжет, администрацията може да наложи разнообразни ограничения, в това число даване на незабавни стопански тласъци за популацията в основни браншове или пък всеобщи репресии в един или повече райони. Една стратегия за лимитирана децентрализация също може да бъде употребена като инструмент за усмиряване на публичните безредици. В опитите за основаване на работеща федерация биха могли да бъдат тествани границите на републиканския и районен суверенитет, и тогава няколко района ще имат опция да проследят кои са оптималните варианти в интервал на някакви разтърсвания на централно равнище.
Опитите за успокояване на най-нестабилните региони на страната посредством стопански преимущества могат да се трансфорат в бумеранг. Избирателните стопански тласъци могат да провокират възмущение в други райони и да ги убедят, че един всеобщ отпор против политиката на Кремъл може да бъде печеливш, с цел да се усили държавното финансиране. Политическите отстъпки за локалните водачи и административното децентрализиране ще насърчат губернаторите да работят по-независимо и да упорстват за по-широка автономност. Нарастването на ресурсите и престижа на етническите републики също може да разпали съветския етнически шовинизъм, воден от неприязън против национални републики като тези в Северен Кавказ, които се считат за привилегировани от Москва. Това може или да ускори апелите за по-голяма концентрация и унищожаване на етническите републики, или да предизвика претенции за основаване на обособена съветска етнонационална република.
Възможностите на режима да постанова всеобщи репресии в цялата страна или даже в няколко неспокойни района по едно и също време ще се окажат неработещи. Могат да избухнат стачки и други форми на опозиция на чиновници в индустриалната сфера в няколко района, в символ на митинг против ниските хонорари или неплатени заплати, неприятни условия на труд, възходящи цени и падащ стандарт на живот. Спираловидният безпорядък ще бъде придружен от приливи и отливи на всеобщи митинги и полицейски репресии. Полицейското принуждение против спокойно манифестиращи жители могат да породят радикализация и по-крайни реакции. Това ще сътвори предпоставки и опция за съгласуваност сред разнообразни придвижвания, дела и райони. Когато страната се окаже неспособна да ползва репресиите, с цел да овладява другите публични безредици, а в това време нараства броят на хората, които не желаят да живеят при провален диктаторски режим и задълбочаваща се беднотия, ще се сътвори
революционна обстановка
Освен това Кремъл ще се опита да трансформира етническото си население в изкупителна жертва, като показа една от евентуално сепаратистките републики като екзистенциална опасност за Русия и нейните жители. Това би повторило метода, по който Чечня беше демонизирана от формалните съветски управляващи, когато министър-председателят Путин стартира втората „ освободителна “ война през август 1999 година Независимо от това насърчаването на етническа и религиозна ненавист в допълнение ще унищожи националното и обществено доближаване и ще убеди обилни сегменти от мюсюлманското население, че Русия се е трансформирала в тяхна екзистенциална опасност. Москва няма да може да поддържа оцеляването на страната като купува избрани народи и отчуждава избрани етнически групи. Също по този начин контрапродуктивна може да се окаже и политиката, обвързвана с убеждаването на болшинството от жителите на Русия, че сепаратистките формирания би трябвало да имат право да се отделят, с цел да бъдат избегнати кръвопролития. По този метод класическата тактика „ разделяй и владей “ може да докара до повече разделяне и по-малко ръководство.
Разпадането на Руската федерация ще бъде третата фаза от краха на империята след разпадането на руския блок и на Съветския съюз при започване на 90-те години на предишния век. Тя ще възвести друго „ време на ужас “, интервал на политическа рецесия и безпорядък, които Московска Русия претърпява в края на 16-ти и началото на 17-ти век, а по-късно и по време на разпадането на царска Русия по време на Първата международна война. Но за разлика от 17-ти и 20-ти век, модерна Москва няма потенциал и геополитическа опция да възвърне Русия като континентална империя.
Руската федерация, която е правоприемник и на останалите владения на Москва, е провалена страна, на която ѝ липсва ненапълно построена национална еднаквост. Тя се оказа неспособна да се трансформира в национална страна, в страна на жителите или даже да се образува в ефикасна имперска страна. Многобройните дефекти на Русия се изострят в резултата на натрупването на фактори, каквито са зависимостите от доходи от износа, основан най-вече на естествени горива, свиваща се стопанска система с дребна вероятност за напредък или световна конкурентоспособност, и усилване на районното и етническо напрежение. Пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 година форсира процеса на раздробяване на страната, като не съумя да реализира декларираните цели на Кремъл и докара до обилни военни жертви и пагубни интернационалните стопански наказания.
Въпреки че в съветската Конституция от 1993 година страната е избрана като федерация, в реалност това е централизирана неоимперска структура, интегрирана въз основа на административни манифести, а не на доброволни съглашения. Изкуствено основаната страна се приближава към края на цикъла на един режим, в който политическото статукво става все по-несигурно и рисково. Дори след разпадането на Съветския съюз няколкото последвали паралелни рецесии не са били чак толкоз остри, в това число и във връзка с неспособността на държавното управление да обезпечи стабилно икономическо развиване, разрастващи се разлики сред Москва и федералните райони, задълбочаващо се съмнение към ръководството на Москва, лимитирана успеваемост на всеобщите репресии и задаващо се военно проваляне или неразбираема развръзка на спора в Украйна.
Усилващият се напън
Ако Русия желае да оцелее, тя би трябвало да се развие като същинска федерация. Но вместо да се стреми към децентрализация, с цел да отговори на стремежите на разнообразни етнически и районни ползи, съветското държавно управление е подхванало всеобщи ограничавания. Недоволството нараства поради едностранното назначение на районни шефове от Москва, присвояването на локални запаси, несъответстващия отговор на пандемията от COVID-19 и във връзка с други изключителни обстановки, както и поради възходящия брой на жертви във войната против Украйна, изключително измежду неруското население. Въпреки че режимът е захласнат от устрема да предотвратява или да потушава митинги, паралелните рецесии в няколко отдалечени района могат да се окажат по-силни от репресивния уред на Москва или от способността ѝ да упражнява надзор над публичните безредици посредством известни стопански облекчения.
Кремъл се опасява от всяко повтаряне на „ цветните революции “, които раздрусаха Украйна и Грузия, когато корумпираните властнически държавни управления бяха свалени, тъй като към този момент не можеха да предотвратят гражданските митинги против изборните измами. Масовите демонстрации в Беларус през лятото на 2020 година поради крещящо подправяне на вота опровергаха общоприетата мантра за пасивната беларуска общност, за която споделяха, че огледално сходство на необятно публикуваната визия за съветските жители. Въпреки че митингите в Беларус в последна сметка бяха потушени, първопричините за публичните безредици бяха преднамерено премълчани. Демонстрациите и офанзивите през януари 2022 година в Казахстан пред постройката, в която се обитава държавното управление, послужиха като още едно предизвестие за Москва, че кипящият публичен яд може да избухне ненадейно и да се популяризира бързо. Привидната непоклатимост не може да се приема за даденост, за нещо непрекъснато и събитие като повишение на цените или подправяне на избори може да отприщи публичните претенции за по-широка политическа смяна.
Руската федерация е изправена пред незабавен екзистенциален абсурд. И той ще става по-сериозно с наближаването на края на президентския мандат на Владимир Путин, без значение дали той ще бъде конституционно продължен посредством подправяне на изборите. Централизацията и репресиите без да има резистентен стопански напредък ще задействат публичната съпротива и ще генерират ужас, а либерализацията и децентрализацията в това време биха довели до разлюляване на страната. Без политически плурализъм, икономическа промяна и районна самостоятелност, федералната конструкция ще става все по-неуправляема. Но даже и да бъдат подхванати демократични промени, няколко района могат да се възползват от опцията да се отделят. В случай на систематични промени опциите за основаването на спорове могат да намалеят, само че в случай че промените бъдат блокирани за неопределен срок, тогава вероятностите за насилствени спорове доста се усилват.
Докато страната е подвластна на вътрешни разтърсвания, съществуващата федерална система ще се преглежда като нелегитимна за популацията от периферните райони. Тогава може да се осъществя набор от вътрешни сюжети, които ще тласнат страната към фрагментация, в това число усилване на битките за власт сред елитите, ескалиращи спорове сред Кремъл и районните държавни управления, фракционни битки в институциите на силоваците и раздробяване на централния надзор в няколко елементи на страната.
Структурата на властта в многонационалната федерация е по-крехка от тази на Съветския съюз заради това, че прекомерно доста се разчита и има вяра на личността на един водач и липсва предвидим и законен способ на последователност. Освен това Русия към този момент не има всеобхватния уред на комунистическата партия, който може да обезпечи релативно плавна промяна на управлението. Демократичният преход посредством транспарантни и почтени избори е анатема за ръководещата клика, защото би внесъл още повече неустановеност във връзка с бъдещето на Русия. Всъщност появяването на демократична система след рухването на Путин може да се окаже по-малко осъществима, в сравнение с беше през 90-те години. Очакванията за същинска народна власт в цялата страна са ниски, институциите са кухи, различните политически партии са слаби, а гражданското общество е смазано. Ще отнеме време за появяването на кохерентен политически хайлайф на общодържавно равнище, а сходен развой може да бъде подкопан и провален от автократични, националистически и популистки сили.
Много по-вероятна е вероятността да се задълбочават пукнатините в политическата конструкция, да нарастват провокациите пред йерархичната конструкция на властта, да отслабва контролът, упражняван от централната власт и задълбочават политическите разделения. Националните идентичности и етническите разделения могат да подхранват фракционизъм, само че сепаратистки настроения могат да се развият също и в границите на един и същи етнос, където разнообразни райони таят голямо неодобрение против централното държавно управление или считат, че откъсването от него би било стопански преференциално. Първоначалните провокации пред целостта на страната могат да бъдат спонтанни и единични, макар че не могат да бъдат изключени и силови сюжети. В резултат на това може да се стигне до цялостното обособяване на някои федерални единици и обединяването на други в нови федерални структури или конфедерации.
Движенията към обособяване на която и да е от 22-те етнически републики евентуално ще предизвикат претенции за самоопределяне измежду няколко района, в които болшинството от популацията са етнически руснаци. Те обаче доста ще отслабят центъра и ще понижат опцията да бъде непокътната автократичната страна.
Задействани безредици
Ключов мотор на разпадането на страната биха били военното проваляне или продължителната военна невъзможност, за която Кремъл е необятно упрекван в страната. Общественото единодушие и оцеляването на режима при ръководството на Путин от ден на ден се основава на нападателна външна политика, териториален ревизионизъм, родолюбив милитаризъм и антизападна агитация. Ако се стигне до цялостен крах или Русия се окаже в задънена улица в Украйна, в това число големи жертви, това ще провокира съществено опълчване на политиките на Путин, ще задвижи битките за власт и неговото премахване, ще подтиква националните протести против едно дискредитирано ръководство и ще освети изцяло насъбраните провали на страната. Царската империя се разпадна по време на война с имперска Германия през Първата международна война, а руската империя се разпадна вследствие на несполучливата война в Афганистан. Владислав Сурков, някогашен основен идеолог на Кремъл, може би ще се окаже прав, когато твърдеше в една публикация, оповестена през ноември 2021 година, че в случай че Русия не се ангажира с сполучлива имперска агресия, тогава тя ще изчезне като страна.
Руските водачи също се опасяват от спонтанни публични безредици, както се вижда от несъразмерните им реакции към мирните улични митинги и непрекъснатите опити за унищожаване на всички форми за образуване на опозицията. Властите са наясно, че изследванията на публичното мнение не са безспорен барометър на публичните настроения и настройки. В доста региони на страната те нормално са необичайност, отразяват отвращение на респондентите да разкрият същинските усеща и настроения, и могат да се трансформират непредсказуемо по време на ескалираща рецесия и в случаи, когато обществото усеща, че режимът е неустойчив. Освен това, защото резултатите от изборите се фалшифицират от държавни служители, действително не може да има точна преценка какви са политическите желания на обществото, което способства за основаването на безпокойствие във „ вертикала на властта “ по отношение на дълголетието на актуалната система. Това, което наподобява като незаинтересованост, равнодушие и даже безизходност измежду по-голямата част от популацията, може бързо да се трансформира в ненавист и експанзия към властта.
Разрастващият се разпад може да бъде подхранван от голям брой фактори и провокиран от знаково събитие или поредност от непрекъснати рецесии. Това може да има мощни стопански последствия, с необятен набор на публичен резонанс, като задълбочаваща се меланхолия, галопираща, необуздана инфлация, просрочване на заплащания и заплати, жилищни проблеми, заличаване на околната среда, съсипване на инфраструктурата, редуциране на обществените услуги и бързо растяща безработица. Уверенията на Кремъл, че икономическите спадове са единствено краткотрайни феномени, ще звучат все по-кухо, в случай че са продължителни и дълбоки. Дори обичайно проправителственото възрастно население и жителите на дребните градове и селските региони ще се усещат все по-изоставени и излъгани от Москва. Местните политически играчи ще обвинят федералното държавно управление в икономическа употреба и ще акцентират паразитизма и произвола на държавните бюрократи, които са в прорез с публичното богатство. Въпреки че митингите могат да бъдат спонтанни и в началото лимитирани по мащаб, те също по този начин могат да обединят в едно многочислени дребни акции, които ги свързва еднакъв проблем.
През последните две десетилетия режимът на Путин бе ангажиран с увещание на жителите, че няма жизнеспособна опция на съществуващата система. Независимо от това, връзката сред митингите и икономическите условия може да бъде взривоопасна, когато обществото претърпява непрекъснат крах, а не просто „ застой “, когато неравенствата сред богати и небогати стават все по-очевидни и когато неприятното ръководство и корупцията на управляващите станат неуправляеми. За да бъде предотвратен революционен сюжет, администрацията може да наложи разнообразни ограничения, в това число даване на незабавни стопански тласъци за популацията в основни браншове или пък всеобщи репресии в един или повече райони. Една стратегия за лимитирана децентрализация също може да бъде употребена като инструмент за усмиряване на публичните безредици. В опитите за основаване на работеща федерация биха могли да бъдат тествани границите на републиканския и районен суверенитет, и тогава няколко района ще имат опция да проследят кои са оптималните варианти в интервал на някакви разтърсвания на централно равнище.
Опитите за успокояване на най-нестабилните региони на страната посредством стопански преимущества могат да се трансфорат в бумеранг. Избирателните стопански тласъци могат да провокират възмущение в други райони и да ги убедят, че един всеобщ отпор против политиката на Кремъл може да бъде печеливш, с цел да се усили държавното финансиране. Политическите отстъпки за локалните водачи и административното децентрализиране ще насърчат губернаторите да работят по-независимо и да упорстват за по-широка автономност. Нарастването на ресурсите и престижа на етническите републики също може да разпали съветския етнически шовинизъм, воден от неприязън против национални републики като тези в Северен Кавказ, които се считат за привилегировани от Москва. Това може или да ускори апелите за по-голяма концентрация и унищожаване на етническите републики, или да предизвика претенции за основаване на обособена съветска етнонационална република.
Възможностите на режима да постанова всеобщи репресии в цялата страна или даже в няколко неспокойни района по едно и също време ще се окажат неработещи. Могат да избухнат стачки и други форми на опозиция на чиновници в индустриалната сфера в няколко района, в символ на митинг против ниските хонорари или неплатени заплати, неприятни условия на труд, възходящи цени и падащ стандарт на живот. Спираловидният безпорядък ще бъде придружен от приливи и отливи на всеобщи митинги и полицейски репресии. Полицейското принуждение против спокойно манифестиращи жители могат да породят радикализация и по-крайни реакции. Това ще сътвори предпоставки и опция за съгласуваност сред разнообразни придвижвания, дела и райони. Когато страната се окаже неспособна да ползва репресиите, с цел да овладява другите публични безредици, а в това време нараства броят на хората, които не желаят да живеят при провален диктаторски режим и задълбочаваща се беднотия, ще се сътвори
революционна обстановка
Освен това Кремъл ще се опита да трансформира етническото си население в изкупителна жертва, като показа една от евентуално сепаратистките републики като екзистенциална опасност за Русия и нейните жители. Това би повторило метода, по който Чечня беше демонизирана от формалните съветски управляващи, когато министър-председателят Путин стартира втората „ освободителна “ война през август 1999 година Независимо от това насърчаването на етническа и религиозна ненавист в допълнение ще унищожи националното и обществено доближаване и ще убеди обилни сегменти от мюсюлманското население, че Русия се е трансформирала в тяхна екзистенциална опасност. Москва няма да може да поддържа оцеляването на страната като купува избрани народи и отчуждава избрани етнически групи. Също по този начин контрапродуктивна може да се окаже и политиката, обвързвана с убеждаването на болшинството от жителите на Русия, че сепаратистките формирания би трябвало да имат право да се отделят, с цел да бъдат избегнати кръвопролития. По този метод класическата тактика „ разделяй и владей “ може да докара до повече разделяне и по-малко ръководство.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ